Херцози на моралния риск

Когато през 2013 г. изпълнителният директор Дъг Паркър пое управлението на American Airlines, бъдещето изглеждаше безоблачно. Управляваната от него компания U.S. Airways най-сетне беше намерила голям партньор, договаряйки сливането си с обявилата фалит American Airlines. Новата компания стана най-големият превозвач в страната, с умерено равнище на дълговете, а от глобалните конкуренти бяха останали само три авиокомпании, с които да се конкурира на национално ниво.

Финансовата криза вече беше отминала, икономиката набираше обороти, а секторът на пътуванията, изглежда, навлизаше в нова златна ера. Авиокомпаниите като American Airlines бяха усвоили изкуството на динамичното ценообразуване и успяваха да продадат почти всички места в самолетите, което увеличаваше максимално приходите и ефективността им. При представянето на „новата American“ в началото на 2014 г. Паркър положи усилия всячески да се хареса на Уолстрийт. „Уверявам ви, че всичко, което правим, е насочено към максимализиране на стойността за нашите акционери“, заяви той в обръщение към инвеститорите.

През следващите шест години Паркър активно взимаше кредити. Той прибягна до капиталовите пазари над 18 пъти, в резултат на което натрупа задължения в размер на 25 млрд. долара. Парите използваше, за да купува нови самолети, а също и за изпълнение на задълженията по пенсионните осигуровки. Многобройните такси – за допълнителен багаж, за по-голямо място за краката, за осигуряване на закуски и напитки на борда и за други екстри – помогнаха на превозвача да реализира 17.5 млрд. долара съвкупна печалба в периода от 2014 до 2019 г. Спазвайки обещанието си, Паркър обяви, че през 2014 г. ще бъдат изплатени първите дивиденти от 34 години насам, и започна програма за обратно изкупуване на акции.

„Като държим повече пари в брой от необходимото, това не се отразява добре на акционерния капитал“, обоснова Пар­кър решението си тогава. Думите му бяха музика за ушите на акционерите от хедж фондовете, които се надпреварваха да купуват акции на American Airlines. Дори Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет придо­би дял в компанията. След като излезе от процедура по фалит, нейните акции неза­бавно поскъпнаха и удвоиха стойността си през първата година от управлението на Паркър. За своите мениджърски способ­ности той получи годишно възнаграждение над 10 млн. долара.

Но да се пренесем през април 2020 г., когато индустрията за пътувания бе по­валена от заразата, известна като SARS-CoV-2. American Airlines остана без пукната пара донякъде поради разточителността на Паркър. Правителството на САЩ се съгласи да ѝ отпусне 5.8 млрд. долара под формата на грантове и нисколихвени заеми. Това е най-голямата сума в пакета на стойност 25 млрд. долара, който пра­вителството задели за спасяване на индус­трията от икономическите последици от коронавируса. Много от хедж фондовете продадоха акциите си в American Airlines, включително и Berkshire Hathaway. В мо­мента капитализацията на авиокомпа­нията е една трета от сумата 12 млрд. долара, която Паркър похарчи за обратно изкупуване на акции.

Въпреки неотдавнашния подем сега фи­нансовите показатели на American Airlines са по-лоши от всякога. През последните шест години Паркър увеличи нетния дълг на компанията с над 7 млрд. долара и в наши дни съотношението на нетния дълг към приходите е 45% – близо двойно по-ви­соко, отколкото беше в края на 2014 г. American Airlines обещава да започне „агре­сивно“ да връща дълговете си веднага щом бизнесът се върне в нормалното си със­тояние.

Положението на затъналата в дългове American Airlines обаче не е особено по-раз­лично от това на останалите големи авиокомпании в страната. Може да се каже, че упражненията ѝ по финанси се превър­наха в пример за много други. Година след година, докато Федералният резерв нали­ваше ликвидност, някои от най-големите фирми в САЩ – Coca-Cola, McDonald’s, AT&T, IBM, General Motors, Merck, FedEx, 3M и Exxon, трупаха нисколихвени дълго­ве. Някои от тях заемаха повече, откол­кото им е необходимо, като често връща­ха тези средства към инвеститорите под формата на обратно изкупуване на акции и на дивиденти. Те се впуснаха също така в изкупувания. Действията им допринасяха за нарастването на индекса S&P 500 сред­ногодишно с 13.5% в периода от 2010 до 2019 г., което водеше до още по-щедри бо­нуси за изпълнителните директори. Смър­тоносния удар нанесе президентът Тръмп с промяната в данъчното законодател­ство през 2017 г., която допринесе за още по-голямо надуване на балона на корпора­тивните дългове.

ОТ 2014 Г. MCDONALD’S УСПЯ ДА ВЪРНЕ НА АКЦИОНЕРИТЕ СИ НАД 50 МЛРД. ДОЛА­РА. КАКЪВ Е СПЕЦИАЛНИЯТ СОС ЗА ТОЗИ УСПЕХ? ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА

Проучване на Forbes, направено между 455 компании от индекса S&P 500, в което не участват банките и богатите техноло­гични гиганти като Apple, Amazon, Google и Microsoft, показва, че нетните дългове на компаниите са нараснали средно три пъти през последното десетилетие и те са получили близо 2.5 трлн. долара заем­ни средства. Анализът стига до извода, че за всеки допълнителен долар от приходи­те им се е падал по повече от долар дълг. В началото на възходящата тенденция на пазара повечето фирми в S&P 500 са имали едва 20 цента нетен дълг на долар от при­ходите им, докато в наши дни нетната им задлъжнялост е нараснала до 38 цента.

И докато пандемията от коронавируса нанася съкрушителен удар върху търговия­та по света, американските корпорации са изправени пред една мрачна действител­ност – постъпленията им се изпариха, но дълговете им си стоят.

Преди около година председателят на Федералния резерв Джером Пауъл отправи предупреждение, но гласът му почти не бе чут в еуфорията на възходящите фондови пазари. „Не само че задълженията нарастват – предупреди той през май миналата година, – но ръстът е съсредоточен в най-рисковите форми на дълга… Сред инвестиционните облигации преобладават тези с най-нисък възможен рейтинг – три пъти В.“ Пауъл има предвид факта, че голям брой от корпоративните облигации са близо до категорията „боклук“. „Инвеститорите, финансовите институции и регулаторите трябва да обърнат внимание на този факт днес, докато ситуацията не се е влошила.“

След това Пауъл спря с проповедите си. Изправен пред ужасяващата перспектива за масови фалити, на 23 март Федералният резерв обяви създаването на специализиран орган за кредитиране, който да помогне на пазара на облигации. След две седмици централната банка изненада Уолстрийт, като каза, че ще излезе на свободния пазар и ще купува лоши облигации, както и акции на високодоходни борсови инвестиционни фондове.

В момента Федералният резерв отпуска 750 млрд. долара, включително 75 млрд. долара от парите на данъкоплатците, за да помогне на големите компании да преживеят пандемията. Тези средства са част от спасителния пакет от държавни антикризисни мерки на стойност 2.3 трлн. долара.

„Имаме купувач и кредитор от последна инстанция, който поема върху себе си ролята на свободния пазар, за да смекчи болезнения ефект – отбелязва в обръщение до инвеститорите от 14 април милиардерът и съосновател на Oaktree Capital усе­щането, че правителството ще ги защити от неприятните финансови последици на техните действия, това се нарича „риск от недобросъвестно поведение“. Хората и институциите са защитени, но от такива грешки не се учат добри уроци.“

Урокът е ясен – данъкоплатците да вървят по дяволите, кранът на федерал­ната подкрепа е широко отворен. Само през последните два месеца по данни на Refinitiv над 392 компании са издали обли­гации и други ценни книжа на стойност 617 милиарда долара, включително рекор­ден брой облигации с рейтинг три пъти В, натрупвайки по този начин още пове­че дълг, отколкото са в състояние да из­платят. Както отбеляза Уорън Бъфет по време на годишното събрание на акционе­рите на 2 май: „Всички тези хора, които емитираха облигации в края на март и през април, трябва да благодарят на Федерал­ния резерв.“

Някои от най-отговорни­те корпоративни гражда­ни на Америка – компании­те, които се срещат почти във всички сметки за пенси­онни планове – не задлъжняха съвсем до­броволно. Подтикнаха ги умовете от Уол­стрийт. Нека разгледаме например случая с веригата McDonald’s, чиито обекти за бързо хранене предлагат евтина храна на милиарди американци и се срещат почти навсякъде в САЩ.

Всичко започна преди кризата през 2008 г., когато милиардерът инвеститор Бил Акман започна да подтиква базираната в Чикаго верига да продаде повечето от своите над девет хиляди ресторанта на независими оператори, за да може да осъ­ществи плановете си за обратно изкупува­не на акции на стойност 12.6 млрд. долара. Първоначално McDonald’s успешно отхвър­ли предложението на инвеститора, но по време на възстановяването на икономика­та разрастването на веригата спря.

През 2014 г. главният изпълнителен ди­ректор на McDonald’s Дон Томпсън започна да привлича заемни средства, за да финан­сира изкупуването на акции. Година по-къс­но неговият наследник Стив Ийстър­брук подсили ефекта от стратегията на Томпсън, отдавайки на франчайз заведени­ята на компанията точно както бе искал навремето Акман. Днес 93% от общо 38 695 ресторанта от веригата McDonald’s по света се управляват от дребни предприе­мачи, които покриват разходите по под­дръжката и плащат на компанията майка наем и роялти такси за привилегията да работят в заведенията на McDonald’s, да използват оборудването ѝ и да продават нейните продукти.

ДОРИ КОМПАНИЯТА BERKSHIRE HATHAWAY НА УОРЪН БЪФЕТ ПОПАДНА В КАПАНА НА КОРПОРАТИВНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ. ИНВЕСТИЦИЯТА В ЗАТЪНАЛАТА В ДЪЛГОВЕ KRAFT HEINZ Й ДОНЕСЕ СЕРИОЗНИ ЗАГУБИ

Новата и подобрена, и „олекотена“ ве­рига McDonald’s вече не управлява обреме­нителни активи. Вместо това получава приходи и има милиарди долари дълг. От 2014 до края на 2019 г. McDonald’s е еми­тирала близо 21 млрд. долара облигации и други ценни книжа. Изкупила е обратно акции на стойност 35 млрд. долара и е из­платила 19 млрд. долара дивиденти, като е върнала по този начин на инвеститорите над 50 млрд. долара – далеч повече от пе­чалбата ѝ през този период в размер на 31 млрд. долара.

За Уолстрийт това е чудесно. Затова McDonald’s се превърна в любимка на хедж фондовете. Акциите ѝ поскъпнаха пове­че от два пъти по време на управление­то на Ийстърбрук в периода 2015–2019 г. През тези пет години той получи щедро възнаграждение от 78 млн. долара.

Рискът за баланса на McDonald’s обаче се оказа драматичен. През 2010 г. дългът на компанията бе 38 цента на долар от го­дишните продажби, а когато Ийстърбрук бе уволнен в края на 2019 г. заради любов­ни отношения на работното място, той достигаше 1.58 долара на всеки долар от продажбите.

В наши дни задлъжнялостта на верига­та възлиза на 33 млрд. долара – близо пет пъти повече от преди финансовата криза. Облигациите ѝ имат рейтинг три пъти В, на границата преди да получат категория „боклук“, докато през 2015 г. рейтингът им бе клас А.

Тъй като повечето от ресторантите на McDonald’s останаха почти празни по време на пандемията, акциите на верига­та паднаха първоначално с 40%. Благода­рение на намесата на Федералния резерв дългът на McDonald’s, който първоначално достигна 78 цента за долар, се възстано­ви заедно с акциите, когато веригата на бърза ръка набра допълнителни 3.5 млрд. долара. McDonald’s твърди, че е влязла в кризата със стабилен баланс и в добро фи­нансово здраве. Неотдавна компанията прекрати програмата си за обратно изку­пуване на акции.

Страшната истина е, че задлъжнялост­та на гигантската верига за хамбургери всъщност е скромна в сравнение с тази на един от най-отявлените ѝ конкуренти – Yum Brands, собственика на Pizza Hut, Taco Bell и KFC, с годишни приходи в размер на 5.6 млрд. долара. Откакто Грег Крийд пое управлението на веригата като изпълни­телен директор през 2015 г., съществени позиции придобиха двама ръководители на хедж фондове – Кейт Майстър от Corvex Management и Даниел Лоуб от Third Point. През октомври същата година Майстър вече бе влязъл в борда на директорите на Yum. Няколко дни след назначаването му компанията обяви, че „възнамерява да върне съществена част от капитала на инвеститорите си“ и да се раздели с по­делението си в Китай, Yum China, което генерираше 39% от печалбите ѝ.

През следващата година Крийд взе заеми на стойност 5.2 млрд. долара, за да финан­сира операции на стойност 7.2 млрд. дола­ра по обратно изкупуване на акции и изпла­щане на дивиденти. Yum изтегли от пазара около 31% от обикновените си акции и це­ната им се удвои до над 100 долара в края на 2019 г. Акционерите бяха във възторг, но финансовата стабилност на компани­ята беше тежко компрометирана. През 2014 г. Yum имаше 2.8 млрд. долара нетен дълг, което представляваше 42% от нет­ните ѝ приходи, докато през 2020 г. тези числа набъбнаха съответно до 10 млрд. до­лара, или 178% от нетните приходи. В пе­риода на коронавируса компанията би била загубена, ако не бяха Федералният резерв и емисията облигации през април на стой­ност 600 млн. долара. Благодарение на тях Yum ще преживее още някой и друг ден.

Ръководството на Yum отрича твърде­нията, че Федералният резерв я е спасил по някакъв начин. „Ние не знаем нищо за каквато и да било намеса на Федералния резерв на пазара на високодоходни книжа или върху способността ни да емитираме 600 млн. долара високодоходни облигации“, обяви компанията.

Също както McDonald’s, така и Yum продаде много от заведенията си на не­зависими франчайзополучатели. Без достъп до капиталовите пазари и щедростта на Федералния резерв бъдещето на холдин­га въобще не би било сигурно. Благодаре­ние на тази намеса Yum даде на някои от франчайзополучателите 60 дни отсрочка да платят техните роялти такси. Дейвид Гибс, който през януари смени на поста Крийд като изпълнителен директор на Yum, заяви в края на април, че ако се на­лага, компанията ще си вземе заведенията обратно и после ще ги препродаде.

НА ФОНА НА ТРУДНОСТИТЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ВЛОЖЕНИТЕ СРЕДСТВА НА ALTRIA В ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЕЛЕКТРОННИ ЦИГАРИ JUUL В РАЗМЕР НА 12.8 МЛРД. ДО­ЛАРА МОЖЕ ДА СЕ ИЗПАРЯТ, НО ЛАВИНА­ТА ОТ ДЪЛГОВЕ НЯМА ДА СЕ СТОПИ

Разбира се, някои смятат, че фактическото изкупуване на публично търгувани компании като McDonald’s и Yum е оправ­дано, като се има предвид продължилата цяло десетилетие политика на Федералния резерв на евтини пари. „Що се отнася до компаниите, беше почти безотговорно да се прибягва да прекалено финансиране чрез ценни книжа, особено като се има пред­вид колко невероятно евтини са дълговите инструменти“, казва Дан Зуирн от Arena Investors.

Според банката на Федералния резерв в Сейнт Луис в края на 2019 г. общата задлъжнялост на нефинансовите фирми е възлизала на 10 трлн. долара – с 64% повече в сравнение с началото на десетилетието.

„Всеки цент от количествените облекче­ния, отпуснати от Федералния резерв, се превръщаше в корпоративен дълг, който отиваше за обратно изкупуване на акции. Това провокира сриването на S&P 500 до най-ниското му ниво от десетилетия – ко­ментира икономистът Дейвид Розенберг. – Така балонът на задлъжнялостта се разду до исторически размери… И никой не се притесняваше от него, докато машината вървеше и имаше лесен достъп до пари.“

Ако се дава отличие за кор­поративно безразсъдство, никой не би могъл да оспори лидерството на най-големия производител в авиокосми­ческия и отбранителния сектор и водещ износител на САЩ – Boeing. Компанията, която навремето бе гордостта на амери­канската инженерна мисъл, падна в капана на финансовото инженерство.

През 2013 г. под ръководството на Денис Мюленбург базираната в Чикаго кор­порация обяви, че ще бъде разумно почти всеки цент от печалбата си да връща на своите акционери. За целта тя задели 64 млрд. долара – 43 млрд. долара за обратно изкупуване на акции и 21 млрд. долара за дивиденти, без да реализира почти ни­какви спестявания, за да се предпази от очакваните рискове като производствени проблеми, търговски спорове и спад в дело­вата активност.

След като в рамките на пет месеца ка­тастрофираха два самолета 737 MAX на компанията, а през 2019 г. Федералното управление на гражданската авиация спря употребата на целия авиопарк от новия модел, агресивната политика на Boeing стана ясна и тя бе принудена да се обър­не към дълговите пазари, за да си осигури спешно пари в брой. Компанията, която на практика нямаше дългове през 2016 г., завърши 2019 г. с нетен дълг 17 млрд. дола­ра. През март тази година Boeing напълно изчерпа кредитната си линия в размер на 13.8 млрд. долара и Standard & Poor’s пони­жи рейтинга ѝ до най-ниския инвестицио­нен клас.

Корпорацията залитна към фалит. Пър­воначално тя поиска помощ от правител­ството за авиокосмическата индустрия в размер на 60 млрд. долара. Но в края на април главният финансов директор Грег Смит заяви пред инвеститори, че Ми­нистерството на отбраната предприема мерки да подобри ликвидността на компа­нията и че Законът за социално подпома­гане, подкрепа и икономическа сигурност на пострадалите от пандемията от коро­навирус (CARES) е помогнал на фирмата да отсрочи плащанията на някои данъци. Boeing започна също да разглежда вариан­ти за финансиране по програмите на Ми­нистерството на финансите на САЩ и на Федералния резерв. „Вярваме, че подкрепа­та на правителството ще има решаващо значение за осигуряване на ликвидност на нашия сектор“, заяви новият главен изпъл­нителен директор на Boeing Дайвид Кал­хун на 29 април. На следващия ден Boeing започна да предлага облигации на стой­ност 25 млрд. долара, елиминирайки по този начин необходимостта от директно спасяване. Емисията, която включваше и ценни книжа с падеж чак през 2060 г., се радваше на голям интерес сред инвести­торите, за които вече нямаше съмнение, че спасяването на Boeing е въпрос от на­ционално значение за правителството.

И докато връщането на пари на инвес­титорите беше идея фикс за директора на Boeing, стремежът да изгради гигант в развлекателната индустрия чрез поглъ­щане на други активи беше отличителна черта за 13-годишното управление на Ран­дал Стивънсън като главен изпълнителен директор на AT&T. От момента на на­значаването му на този пост в компани­ята със 143-годишна история, позната на­времето като Ma Bell, Стивънсън похарчи над 200 млрд. долара главно за придобива­нето на DirecTV и Time Warner, но и на много други активи, както и за обратно изкупуване на акции и за раздаване на го­дишен дивидент от 2 долара на акционери­те. Така задлъжнялостта на компанията нарасна с близо 100 млрд. долара. „AT&T е една от най-задлъжнелите нефинансови компании в света“, коментира анализато­рът от сектора Крейг Мофет.

Хедж фондът Elliott Management откри­то подложи на критика политиката на Стивънсън в писмо до борда на директо­рите от септември 2019 г.: „Няма съмне­ние, че AT&T придоби DirecTV в период, ко­гато цените на активите на тв пазара бяха достигнали абсолютен пик.“ По от­ношение на похарчените от Стивънсън 109 млрд. долара за Time Warner в писмото се казва: „AT&T все още предстои да до­каже стратегическата обосновка на реше­нието си да придобие Time Warner.“

Фондът, който е известен с критично­то си отношение към корпоративните шения, твърди, че най-лошата сделка на Стивънсън е била офертата към T-Mobile през 2011 г. в размер на 39 млрд. долара. „Вероятно една от най-разрушителните сделки е тази, която така и не се състоя“, посочва Elliott в писмото си, очевидно ви­зирайки едногодишното прахосване на ре­сурси, което в крайна сметка доведе до отказването на AT&T от сделката и ан­гажимента ѝ да изплати на T-Mobile ре­кордните 6 млрд. долара за развалянето на покупката. „AT&T осигури средства на своя конкурент за години напред“, посочва Elliott в писмото.

Без съмнение Elliott, както и други ин­веститори, се чувства ограбен от AT&T. За разлика от Boeing, чиято жажда за кре­дити и обратното изкупуване на акции доведе до поскъпване на корпоративните книжа, цените на акциите на AT&T не по­мръднаха цяло десетилетие. Единствена­та обща черта между тези две ненаситни на кредити корпорации е, че в крайна смет­ка от финансова гледна точка те отдавна са загубили имиджа си на сини чипове.

Колкото и ужасяваща за световната икономика да изглежда пандемията от 2020 г., затрудненията за корпоративни­те гиганти, които десетилетия трупаха задължения, може да се окажат само нача­лото на това, което предстои. Пейзажът е изпъстрен с компании със самопричинени рани. Една продължителна рецесия може да тласне някои от свръхзадлъжнелите фирми към фалит, особено ако лихвите се повишат и планът на Ми­нистерството на финанси­те да „спаси икономиката на всяка цена“ с няколко трилиона долара доведе до съответно нарастване на инфлацията.

През последното де­сетилетие производите­лят на цигарите Marlboro – Altria, увеличи своята за­длъжнялост от 10 млрд. долара на 26 млрд., като основната част от получе­ните средства бяха пред­назначени за дивиденти и за обратно изкупуване на акции, както и за инвести­ране на 15 млрд. долара в Juul Labs и в компанията за канабис Cronos Group. И двете сделки обаче се ока­заха непечеливши. В момен­та цигарената компания има нетен дълг от 1.31 до­лара на долар от продажби­те си, което е с 58 цента повече в сравнение с нива­та през 2010 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА OCCIDENTAL PETROLEUM ВИКИ ХОЛУБ УВЕ­ЛИЧИ ДЪЛГА БЛИЗО ПЕТ ПЪТИ СЛЕД 2016 Г. COVID-19 И СРИВЪТ В ЦЕНИТЕ НА ПЕТРОЛА ИЗПРАВИХА КОМПАНИЯТА НА РЪБА НА ФАЛИТА

През по-голяма част от 118-годишната си история базираният в Минесота произ­водител на маски N95 и на стикери 3M не е имал почти никакви дългове. Но от 2010 г. досега нетната задлъжнялост на компани­ята нарасна 17 пъти до близо 18 млрд. до­лара, или 55% от приходите ѝ. През февру­ари Standard & Poor’s понижи рейтинга на облигациите ѝ. Това беше една от първите компании, които емитираха дълг в края на март след възобновяване на активността на дълговите пазари.

Веригата магазини за авточасти O’Reilly Automotive с продажби в размер на 10 млрд. долара на година също се превърна в любимец на фондовия пазар през измина­лото десетилетие. През периода 2010–2020 г. семейният бизнес откри ползата от ев­тините пари, взети назаем, и ги използ­ва, з а д а и зкупи о братно 12 м лрд. д олара акции и да изтегли близо половината от акциите в обращение. През десетилетие­то дългът на компанията нарасна 12 пъти – до 4 млрд. долара. На 25 март O’Reilly зае още 500 млн. долара за всеки случай.

General Dynamics, известна с военномор­ските си кораби, реактивните самолети Gulfstream и като изпълнител на държав­ни контракти, имаше малка задлъжнялост през 2010 г., но откакто през 2013 г. из­пълнителен директор стана Фебе Новако­вич, компанията изкупи обратно акции на стойност близо 13 млрд. долара и плати 6 млн. долара дивиденти, в резултат на което завърши миналата година с нетен дълг 11 млрд. долара.

IBM е първенец в обратното изкупу­ване на акции години наред. Компанията вложи 90% от свободните си ресурси, за да върне на акционерите си 125 млрд. до­лара от 2010 до 2019 г. Задлъжнялостта ѝ, включително и потребителското финан­сиране, нарасна от 17% от нетните ѝ при­ходи до 70%, като в момента нетният ѝ дълг възлиза на 52 млрд. долара.

В големия гуляй с к редити се включи дори Berkshire Hathaway. През 2013 г. Бъфет съвместно с бразилския час­тен инвестиционен фонд 3G Capital, чийто съосновател е милиардерът Паулу Леман, купи H.J. Heinz за 28 млрд. долара, а две години по-късно – и Kraft Foods за 47 млрд. долара. В новата обеди­нена компания се оказаха марки с богата история като десертите Jell-O, млечните продукти Velveeta и месните полуфабрика­ти Oscar Mayer, както и задължения в раз­мер на 30 млрд. долара. След неуспешния опит да погълне Unilever в сделка за 143 млрд. долара, за която се предполагаше, че ще бъдат необходими допълнителни ресур­си от 90 млрд. долара, бизнесът на грамад­ния конгломерат за хранителни продукти започна да се влошава.

Пазарната капитализация на Kraft се срина от 118 млрд. долара, максимума си през февруари 2017 г., до 38 млрд. долара, а акциите на Berkshire Hathaway, които при покупката осигуриха в баланса на холдин­га 13.8 млрд. долара, в момента струват едва 10 млрд. долара. През февруари две рейтингови агенции – S&P и Fitch, понижи­ха рейтинга на облигациите на Kraft до ка­тегория „боклук“. Kraft Heinz обаче продъл­жава да твърди, че балансът и търсенето на нейните марки са в добро здраве.

В това време в петролния сектор на САЩ много от фирмите са толкова болни, че дори не могат да се възползват от щедростта на Федералния резерв. От­както пое поста изпълнителен директор на Occidental Petroleum през 2016 г., Вики Холуб повиши задлъжнялостта на компа­нията близо пет пъти до 36 млрд. дола­ра, без да се взимат предвид 10-те мили­арда долара, които Холуб взе назаем при преференциални условия от Уорън Бъфет. Поглъщането на Anadarko Petroleum за су­мата от 55 млрд. долара бе финализира­но през август миналата година, малко преди да настъпи най-големият спад в це­ната на петрола от 80-те години на мина­лия век насам заради решението на Русия и Саудитска Арабия да наводнят пазари­те с доставки в началото на следваща­та година. Към момента на публикуване на статията сортът петрол West Texas Intermediate се търгуваше за около 30 дола­ра за барел. В тези условия има опасност Occidental да бъде преструктурирана или дори да фалира.

Но ако се допусне тази компания да фа­лира, това би било по-скоро изключение. Правителството на САЩ не може да си позволи да остави пазарните сили да дик­туват бъдещето на толкова много компа­нии. Търговците на дребно Neiman Marcus, J.Crew и JCPenney вече влязоха в процедура по фалит. Федералният резерв даде да се разбере, че за да избегне глобалната ико­номика да се озове в също толкова тежка ситуация, както по време на Голямата депресия, той ще разглежда най-големите публично търгувани компании на САЩ като прекалено големи, за да фалират. „Федералният резерв и Министерството на финансите на практика създадоха нов риск от недобросъвестност, като напра­виха кредитния риск социално приемлив“, написа Скот Минърд, директор на отдела по инвестиции в Guggenheim Partners.

Финансовите анализатори на BlackRock прогнозират, че в края на годината Феде­ралният резерв ще надвиши бюджета си с „невероятните“ 7 трлн. долара.

В известен смисъл действията на Фед приличат на опит да се излекува наркоза­висим, като се увеличава дозата на веще­ството, с което той злоупотребява.