Втората вълна на COVID-19 ще нанесе значително по-малко поражения върху икономиката ни
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Пораженията от втората вълна на COVID-19 кризата у нас се очертава да бъдат два пъти по-малки в сравнение с пролетта заради по-меките мерки и ограничения, които се налагат, сочат данни на Euler Hermes, лидер в застраховането на търговски кредити. Това е и една от причините българската икономика да понесе по-малко щети и в сравнение с държавите от еврозоната, голяма част, от които преминаха отново към локдаун.
В актуализираната прогноза на застрахователят е заложено свиване на БВП на България с 3.8%, което е под средното ниво за региона на Централна и Източна Европа (-5.2%) и доста под еврозоната (-7.6%). Очакванията са през 2021 г. икономиката ни да нарасне с 3.2 на сто
„В цяла Европа втората вълна на кризата ще има по-леко отражение върху икономиките, като ще бъдат засегнати по-малко сектори. Очакванията са през последното тримесечие да не пострадат съществено индустрията, селското стопанство и строителството. В зависимост от обхвата и профила на новите мерки в конкретните държави негативният ефект за ноември може да достигне от 30 до 60% от последиците през март 2020 г.“, посочват от Euler Hermes.
В същото време обаче не се предвижда и толкова бързо възстановяване на европейските икономики, каквото бе наблюдавано през третото тримесечие на 2020 г. Причина за това според анализаторите е, че заради лошия опит държавите няма да повторят практиката на силно разхлабване на мерките, което беше факт през лятото. В допълнение към това се очаква хората и компаниите да останат скептични и консервативни в харченето на спестяванията си в очакване на евентуален трети локдаун.
Постепенно подобрение може да започне след Великден догодина със затоплянето на времето и очаквания старт на прилагане на ваксина срещу COVID-19. Според прогнозите на Euler Hermes обаче това ще е процес, като осезаемо и стабилно възстановяване ще се усети едва през 2022 г., а връщане към нивата преди кризата ще е възможно в началото на 2023 г. Дълготрайни ще бъдат и последиците от бума на фалитите на компании и увеличението на безработицата на Стария континент.
Предвижданията са възстановяването да започне с ръст на БВП в вврозоната за 2021 година от 4.1% и за региона на Централна и Източна Европа от 3.5%. Анализаторите правят уговорката, че степента на подобрение е пряко свързана с изходните равнища, на които ще остави кризата съответните държави в края на 2020 г.
