Защо кризата удари различно икономиките в ЕС
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Икономическата криза, причинена от епидемията от Covid 19, засяга всички страни в Европейския съюз. Ефектът обаче не е равномерно разпределен – в някои ударът върху икономиката е значително по-тежко от други. Със сравнително прост модел, отчитащ едва 4 фактора анализаторите от Института Брюгел обясняват разликата дълбочината на кризата в различните икономики.
За да можем да разберем по-добре кои страни са засегнати по-тежко от кризата, една от възможностите е да разгледаме прогнозирания спад на БВП през 2020 г. и да го сравним с прогнозите за растежа, направени преди пандемията. – Така например, макар България и Австрия да имат сходен прогнозиран спад от 7.1% в лятната прогноза на Европейската комисия, България, като държава с по-нисък БВП, която е в траектория на дългосрочна конвергенция, е очаквала по-висок ръст през 2020 от Австрия. Това означава, че относителната сила на шока за нейният БВП, който може да се отдаде на пандемията, е по-голям от този на Австрия. Подреждайки държавите по този начин, ясно се вижда например как южните страни за значително по-силно засегнати от северните.
Според авторите на изследването, най-важните фактори, които обуславят разликите в негативния ефект върху БВП в различните държави, са 4 – силата и стриктността на ограничителните мерки върху социалния и стопанския живот, структурата на икономиката, нивото на публичния дълг и качеството на управлението. За всички посочени фактори има значителна разлика между стойностите в страните от “пестеливата четворка” (П4) – Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от “южната четворка” (Ю4) – Гърция, Испания, Италия и Португалия.
За измерване на стриктността на ограничителните мерки учените използват индекса, разработен от университета в Оксфорд – Oxford COVID-19 Government Response Tracker – чиито стойности се движат между 0 и 100. Данните са актуализират ежедневно за всяка страна, а за целите на анализа се използват усреднените за първото полугодие на 2020 г. дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални мерки с индекс от 25, докато Италия е с най-стриктните такива с индекс от 55.
Структурата на икономиката е друг важен фактор
най-вече доколко значими в икономиката на са дейностите, които предполагат близък контакт, но не се възприемат като жизненоважни, като например туризъм и занимания за отдих или развлечение. За целите на анализа се използва делът от БВП, който се създава от туризма. По този показател Германия е с най-нисък резултат от 1.1%, докато Хърватия е с най-висок – близо 1/5 от БВП там идва именно от туризъм.
Друг фактор, който предполагаемо има важно значение е нивото на публичния дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението между дълга и БВП, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция.
Последният фактор, който се взема предвид, е качеството на управление. Индикаторът за това е базиран на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 компонента – гражданско участие и отчетност, върховенство на закона, политическа стабилност и липса на насилие, ефективност на държавното управление, качество на законодателството и контрол над корупцията. През 2018 – последната година, за която има пълни данни, най-ниски стойности се наблюдават в Румъния, а най-високи – във Финландия.
Анализът спрямо тези фактори води до няколко основни извода. Държавите с по-стриктни ограничителни мерки са претърпели по-сериозни икономически загуби, които не са били възстановени при последващо отпускане на мерките. Също така, делът на туризма в икономиката, както и качеството на управление в държавата се оказват фактори с относително голямо значение за дълбочината на кризата в икономиката. Нивото на публичния дълг, обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това колко тежка ще е икономическата криза в дадена страна. Причината е основно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) успява да предотврати изключването на някои държави от Европейския съюз от пазарите заради високите нива на дълг – дори страни с висок дълг имат достъп до финансиране на публичните си разходи и растящите дефицити.
АКО СРАВНИМ ТЕЖЕСТТА НА ТЕЗИ ФАКТОРИ ЗА РАЗЛИКАТА В ШОКА НА БВП, СРАВНЕНО МЕЖДУ П4 И Ю4, СЕ ВИЖДА, СТРИКТНИТЕ МЕРКИ ДОПРИНАСЯТ ЗА 51% ОТ РАЗЛИКИТЕ, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА – 34%, А ТУРИЗМА – ЗА 15%
Ударите от кризата, причинена от коронавируса, се усещат във всички страни от Европейския съюз и е от изключителна важност да се вземат специфични мерки за възстановяване на икономиката. Някои държави обаче – най-вече тези с ниско качество на управлението, чиято икономика разчита на туризма и които прилагат по-стриктни мерки за физическа изолация, са ударени по-силно от други и следва да получат повече подкрепа при възстановяване. При използването на средствата за възстановяване ниското качество на управление в държавите, които са ударени най-силно, следва да бъде във фокуса на политиките чрез по-дълбоки структурни реформи – то остава слабо място, което причинява негативни последствия не само в тази криза, но и при последващи външни шокове.
Автор: Ралица Димитрова, Институт за пазарна икономика
