Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
9 ноември 2020, 10:16

Защо кризата удари различно икономиките в ЕС

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

Икономическата криза, причинена от епидемията от Covid 19, засяга всички страни в   Европейския съюз. Ефектът обаче не е равномерно разпределен  – в някои ударът върху икономиката е  значително по-тежко от други. Със сравнително прост модел, отчитащ едва 4 фактора анализаторите от Института Брюгел  обясняват разликата дълбочината на кризата в  различните икономики.

Снимка: Pixabay

За да можем да разберем по-добре кои страни са засегнати по-тежко от кризата, една от възможностите е да разгледаме прогнозирания спад на  БВП  през 2020 г. и да го сравним с прогнозите за растежа, направени преди пандемията. – Така например,  макар България и Австрия да имат сходен прогнозиран спад от 7.1% в лятната прогноза на Европейската комисия, България, като държава с по-нисък БВП, която е в траектория на дългосрочна конвергенция, е очаквала по-висок ръст през 2020 от Австрия. Това означава, че относителната сила на шока за нейният БВП, който може да се отдаде на пандемията, е по-голям от този на Австрия. Подреждайки държавите по този начин, ясно се вижда например как южните страни за значително по-силно засегнати от северните.

Според авторите на изследването, най-важните фактори, които обуславят разликите в  негативния ефект върху БВП в различните държави, са 4 –  силата и стриктността на ограничителните мерки върху социалния и стопанския живот, структурата на икономиката, нивото на публичния дълг и качеството на управлението. За всички посочени фактори има значителна разлика между стойностите в страните от “пестеливата четворка” (П4) – Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от “южната четворка” (Ю4) – Гърция, Испания, Италия и Португалия.

За измерване на стриктността на  ограничителните мерки учените използват индекса, разработен от университета в Оксфорд – Oxford COVID-19 Government Response Tracker – чиито стойности се движат между 0 и 100. Данните са актуализират ежедневно за всяка страна, а  за целите на анализа се използват усреднените за първото полугодие на 2020 г. дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални мерки с индекс от 25, докато Италия е с най-стриктните такива с индекс от 55. 

Структурата на икономиката е друг важен фактор

най-вече доколко значими в икономиката на са  дейностите, които предполагат близък контакт, но не се възприемат като жизненоважни, като например туризъм и занимания за отдих или развлечение. За целите на анализа се използва делът от БВП, който се създава от туризма. По този показател Германия е с най-нисък резултат от 1.1%, докато Хърватия е с най-висок – близо 1/5 от БВП там идва именно от туризъм.

Друг фактор, който предполагаемо има важно значение е нивото на публичния дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението между дълга и БВП, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция. 

Последният фактор, който се взема предвид, е качеството на управление. Индикаторът за това е базиран на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 компонента – гражданско участие и отчетност, върховенство на закона, политическа стабилност и липса на насилие, ефективност на държавното управление, качество на законодателството и контрол над корупцията. През 2018 – последната година, за която има пълни данни, най-ниски стойности се наблюдават в Румъния, а най-високи – във Финландия.

Анализът спрямо тези фактори води до няколко основни извода. Държавите с по-стриктни ограничителни мерки са претърпели по-сериозни икономически загуби, които не са били възстановени при последващо отпускане на мерките. Също така, делът на туризма в икономиката, както и качеството на управление в държавата се оказват фактори с относително голямо значение за дълбочината на кризата в икономиката. Нивото на публичния дълг, обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това колко тежка ще е икономическата криза в дадена страна. Причината е основно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) успява да предотврати изключването на някои държави от Европейския съюз от пазарите заради високите нива на дълг – дори страни с висок дълг имат достъп до финансиране на публичните си разходи и растящите дефицити. 

АКО СРАВНИМ ТЕЖЕСТТА НА ТЕЗИ ФАКТОРИ ЗА РАЗЛИКАТА В ШОКА НА БВП, СРАВНЕНО МЕЖДУ П4 И Ю4, СЕ ВИЖДА, СТРИКТНИТЕ МЕРКИ ДОПРИНАСЯТ ЗА 51% ОТ РАЗЛИКИТЕ, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА – 34%, А ТУРИЗМА – ЗА 15%

Ударите от кризата, причинена от коронавируса, се усещат във всички страни от Европейския съюз и е от изключителна важност да се вземат специфични мерки за възстановяване на икономиката. Някои държави обаче – най-вече тези с ниско качество на управлението, чиято икономика разчита на туризма и които прилагат по-стриктни мерки за физическа изолация, са ударени по-силно от други и следва да получат повече подкрепа при възстановяване. При използването на  средствата за възстановяване ниското качество на управление в държавите, които са ударени най-силно, следва да бъде във фокуса на политиките чрез по-дълбоки структурни реформи  – то остава слабо място, което причинява негативни последствия не само в тази криза, но и при последващи външни шокове.

Автор: Ралица Димитрова, Институт за пазарна икономика

Има ли криза в строителството? Потреблението с най-голям ръст от началото на коронакризата

Свързани статии

Allianz Global Wealth Report 2021: България сред малкото страни без ръст на финансовите активи

Пари

Allianz Global Wealth Report 2021: България сред малкото страни без ръст на финансовите активи

Удар за половин милион лева повече в сметката за ток

Бизнес

Удар за половин милион лева повече в сметката за ток

Най-рисковите сектори в България за първото тримесечие на 2021

Бизнес и Коронавирус

Най-рисковите сектори в България за първото тримесечие на 2021

Как българските работодатели се справят с кризата

Бизнес и Коронавирус

Как българските работодатели се справят с кризата

България губи по 100 млн. евро за всяка седмица извънредни мерки

Бизнес и Коронавирус

България губи по 100 млн. евро за всяка седмица извънредни мерки

Социалните програми в криза

Бизнес

Социалните програми в криза

Реклама

Избрано

отпреди 4 часа

Не ми показвай тази реклама

отпреди един ден

Икономическият начин на мислене

отпреди 4 дни

Максимално ускорение

отпреди 4 дни

Предприемачи в киното*

11 май 2022, 18:30

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени