Уорън Мейер: Борецът с бюрокрацията

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

Уорън Мейер, предприемач в туризма, гледа с тъга индустрията си. „Има ресторанти, които затварят окончателно“, разказва той. „Авиолиниите трябва да се откажат от половината от местата си.“ В сравнение с другите той просперира: с приближаването на Деня на възпоменанието една трета от 150-те му локации се подготвят да отворят и той очаква, че тази година ще е на нулата, което е огромно постижение в погубената през 2020 индустрия.

Всичко се свежда до старата имотна аксиома – локация, локация, локация. Може да минат години, преди отново хотелите да се напълнят, но хората се борят за резервации в неговите обекти: компанията на Мейер Recreation Resource Management (RRM) управлява къмпинги и терени за лагеруване в началото на туристически пътеки върху обществена земя в осем щата. Клиентите му – американската горска служба, щатски и регионални управления на паркове­те и собственици на язовири като Tenessee Valley Authority. Понякога те са партньори по неволя заради мнението на природоза­щитниците и законотворците, че има нещо злодейско в това капиталист да изкарва пе­чалба от публична земя. Също толкова пред­сказуемо, колкото падането на листата през есента, обаче правителствените аген­ции, на които им свършват парите, искат да обсъждат даване под аренда.

За всяко място, обяснява Мейер, плаща по-голяма сума като наем за правителство­то, отколкото запазва за себе си като пе­чалба. Повечето от тези агенции губят пари, преди да дадат земята на RRM.

ПАНДЕМИЯТА Е СМЪРТОНОСНА ЗАПЛАХА ЗА ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ, НО НЕ И ЗА RRM

Повечето посетители (2.4 милиона през ми­налата година) живеят на един резервоар бензин разстояние от местата, предлага­ни от компанията. За заключена Америка откритата природа никога не е изглежда­ла толкова апетитно. В един от къмпинги­те в Аризона, разказва Мейер, сто ядосани клиенти прескочили оградите, за да използ­ват парка нелегално. „Много от държавни­те къмпинги са изградени с възможности за спазване на социална дистанция като ко­декс“, посочва той. Цената също е добра: обикновено между 22 и 26 долара на вечер, с 50% намаление за гости от горската служ­ба, грубо пресметнато, около една трета от всички, които размахват пенсионерска карта за намаления. Място с контакт, вода и канализация струва само няколко долара отгоре.

Парадоксално, но икономическият хаос може дори да помогне на Мейер да разшири бизнеса си. В рецесията преди десет годи­ни, когато бюджетите за поддръжка бяха пресъхнали, щатските паркове го молеха да участва и да плаща за удобства като бунга­ла и нови тоалетни. Мейер е съгласен да го прави, но само ако арендата е за достатъч­но дълъг период. Договорите му са между 5 и 50 години.

Попитайте Мейер какви магии прави, за да превърне ямите в правителствената хазна в машина за пари в частния сектор, и този 58-годишен либертарианец ще ви надуе главата. Всичко опира до това: концесионе­рът, който търси печалба, е мотивиран да направи бизнеса по-ефективен. Правителствената агенция е заинтересувана да го на­прави неефективен. В правителството, казва той, „заплатата и престижът са ба­зирани върху размера и количеството пер­сонал“.

Държавният департамент по паркове­те наема току-що завършили университе­та студенти по екология, които получа­ват пълни заплати и скъпи придобивки. С редки изключения в RRM работят пенсионе­ри, които живеят в собствените си кара­вани в къмпингите. Много от тях са двой­ки, които си делят задълженията. Повечето нямат нужда от здравни осигуровки. Те ра­ботят на половин ден и започват на мини­мална надница.

Съскането срещу лявата икономика вкар­ва Мейер в мениджмънта на паркове. Преди почти две десетилетия той публикува в блог свое мнение за приватизацията на дър­жавните услуги. Читател, който държи кон­цесия на парк, пита дали Мейер има куража да застане зад убежденията си. Откупи ме! И Мейер го прави.

И ТАКА НА 40 ГОДИНИ МЕЙЕР НАПУСКА КОН­СУЛТАНТСТВО НА СВОБОДНА ПРАКТИКА И ПРИ­ЛАГА ДИПЛОМИТЕ СИ ПО ИНЖЕНЕРСТВО ОТ „ПРИНСТЪН“ И ПО БИЗНЕС АДМИНИСТРАЦИЯ ОТ „ХАРВАРД“, ЗА ДА НАКАРА ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ПАРКА ДА СЕ ПОЧУВСТВАТ ДОБРЕ

Свирепи адвокати дебнат отвсякъде, особено в Калифорния. Щатският закон дик­тува 30 минути неплатена обедна почивка. Работници писмено молят Мейер за разре­шение да се откажат от нея, за да получа­ват допълнително заплащане за половин час. Той се съгласява. Тогава се явява адвокат с иск за нанесени вреди. Сделката е невалидна, защото трябва да има отделен документ за обяда всеки ден вместо един за всички. Спи­пах те! Мейер отново се споразумява извън съда.

Сега целта му е да удвои обема на компа­нията. „Ако исках да седя на плажа, можех да продам компанията си за три пъти опера­тивната ми печалба“, казва той. „Но няма да мога да вкарам парите си в ценни книжа и да получа същата ликвидност.“ И планира да про­дължи, изправен храбро срещу стихиите.