Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
12 ноември 2020, 10:05

Неспасяем ли е туризмът и поне две причини това да не е толкова страшно

Лъчезар Богданов Автор

Започвам с уточнението, че всяка вреда, причинена върху отделни домакинства, бизнеси или цели региони и отрасли от война, земетресение, вулкан, или пандемия, има безспорно негативен ефект, убива десетилетия на натрупване и развитие, променя съдби и носи страдание. И няма никакъв спор, че международните пътувания, организираният туризъм, баровете и ресторантите, както и всички услуги и бизнеси, свързани с големи събирания на хора, са сериозно засегнати внезапно и изключително тежко от новия коронавирус. Сега обаче натрупахме малко наблюдение както на политиките и ограниченията, така и на поведението на голяма част от хората в България и Европа като цяло.

Снимка: Pixabay

Есенната вълна на новозаразени и ефекта върху здравните системи почти навсякъде показа, на първо място, че пандемията не е свършила. На този фон, а и отчитайки резултатите от летния морски сезон, сега звучат абсурдно прогнозите от пролетта, според които нещата си идват на място в края на юли и август и след това всичко тръгва постарому. Първите „жертви“ в такава ситуация са дейностите, които скупчват хора, и международните пътувания – някак по-лесно се приемат несгодите, ако вярваш, че чужденците, а не съседите, роднините или колегите носят болестта. Същевременно в бизнеса и публичния сектор събитията и пътуванията по работа са ограничени до минимум и бяха така дори в летните месеци. Ето защо както туризмът, така и донякъде развлекателните заведения и свързаните индустрии ще продължат да са в тежко състояние. Дори да има месеци без формални ограничения, самите потребители ще бъдат по-предпазливи да влизат в дискотеките или да резервират ваканционен пакет в друга държава за месеци напред.

Това засяга почти всички страни в Европа (и света), но ние си мислим за България.

ЕДИН ОТ УСТОЙЧИВИТЕ МИТОВЕ Е ЗА ОГРОМНОТО МАКРОИКОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ХОТЕЛИЕРСТВОТО И РЕСТОРАНТЬОРСТВОТО

В най-силната година в историята чуждестранните туристи, по оценки на БНБ за целите на платежния, са оставили в страната 3.8 млрд. евро. Сумата изглежда голяма, но това е около една десета от общия износ на стоки и услуги и 2.2% от общите приходи от продажби на нефинансовите предприятия в България. Броят на наетите в хотелиерството, осреднен на годишна база, е под 2 процента от всички наети в страната. При ресторантите и питейните заведения картината е обърната – те общо имат приходи от продажби 1.3% от оборота на предприятията в България и наемат малко под 4% от работещите. Може да се посочват и още сравнителни данни, но те ще навеждат в същата посока – туризмът, включително ресторантьорството, са важна дейност, но далеч не сред водещите, не е особено производителен и не плаща в масовия случай високи възнаграждения.

Затова очаквам изненада, с която мнозина ще посрещнат окончателните данни за икономиката през 2020 г. и ще се види ясно, че при такъв срив в туризма и толкова ограничителни мерки ефектът за свиването на брутния вътрешен продукт ще бъде относително ограничен. Дори сега през данните за безработните и наетите можем приблизително да оценим загуба на сезонна заетост в морските курорти от около 30 хиляди и вероятно трайно съкращаване в ресторантите и питейните заведения с между 5 и 7 хиляди. При три милиона заети в икономиката тези стойности едва ли могат да обърнат траекторията на средносрочно и дългосрочно развитие. И тук идва по-важният аргумент: няма страна в света, която е станала богата с туризъм и кръчми. Има, разбира се, много примери за излизане от бедност и постигане на някакво прилично ниво на доходи благодарение на туристически услуги и атракции и това не може да се оспори.

Но ако погледнем водещите икономики – в ЕС, САЩ и Канада, Япония, Корея и т.н., хотелите и ресторантите идват след растежа и забогатяването, а не са причина за този успех. Развитият туризъм с висока добавена стойност в Лондон, Париж или Виена не прави тези градове и национални икономики богати; обратно, той следва и поддържа вече случилата се концентрация на стопанска активност, генерираща високи доходи и печалби.

Може би трябва да се откажем да гледаме назад и да опитваме да възстановим бизнес модели, отразяващи живота преди пандемията. Вместо това да насърчим трансформацията и преструктурирането към услуги и индустрии, разчитащи на инвестиции в знание, технологии и капитал.

Уорън Мейер: Борецът с бюрокрацията COVID ваксината донесе $2 млрд. на партньора на Pfizer

Свързани статии

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

Бизнес, Водещи новини

България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС

Енергийните шокове и адаптацията на икономиката

Бизнес

Енергийните шокове и адаптацията на икономиката

Войната като внезапно пробуждане

Бизнес, Водещи новини

Войната като внезапно пробуждане

Цената на войната: какво се променя

Бизнес, Водещи новини

Цената на войната: какво се променя

Предизвикателства за бъдещето и изкушението на битките на вчерашния ден

Бизнес

Предизвикателства за бъдещето и изкушението на битките на вчерашния ден

Инфлацията и относителните цени: печеливши и губещи

Бизнес, Водещи новини

Инфлацията и относителните цени: печеливши и губещи

Реклама

Избрано

отпреди 23 часа

Инфлационна спирала, рецесия или меко приземяване?

отпреди 2 дни

Правилата на „Зайо Байо“

отпреди 5 дни

Как Пресиян Каракостов промени играта

23 юни 2022, 15:26

StorPool: Микромеханика на успеха

23 юни 2022, 11:30

За ИТ експертите заплатата е на второ място

22 юни 2022, 11:22

Какво не ви казват за успешните трансформации в бизнеса?

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени