Бюджет в пандемия и криза: подкрепа или предпазливост
Всяка година краят на октомври е бюджетно време. През 2020-а това време е особено интересно поради струпването на вирусна епидемия, стопанска криза и предстоящи избори. Всички тези неща сочат неминуемо в посока значително разхлабване на бюджетния баланс в посока дефицит, като в днешната особена ситуация то ще е в допълнение на вече значителното разхлабване през самата 2020 г.
Това развитие поставя сериозния въпрос дали еднопосочното бюджетно развитие през 2020 и 2021 г. към големи дефицити и значително набъбване на държавния дълг е единствената възможност и най-висок приоритет при дадените изключително сложни обстоятелства.
От една страна, положителен отговор на този въпрос може да бъде защитаван с нелоши макар и отдавна поизтъркани аргументи. След стръмен срив през второто тримесечие на 2020 г., изглежда, стопанската активност бавно се възстановява, но остава значително под нивата на съответните периоди през предходната година. Това винаги възражда стандартните кейнсиански рефлекси за измъкване от всяка стопанска дупка чрез повече харчене и оттам стимул на съвкупното търсене, откъдето идват идеите за добавки към пенсии, разширяване на обхвата на детските надбавки, увеличаване на заплати в бюджетната сфера.
Заедно с по-необичайните мерки в подкрепа и на съвкупното предлагане в лицето на облекчения за бизнеси като програмата 60/40 или намалената ставка по ДДС за ресторанти, предложенията лесно могат да бъдат представени под общата рубрика „подкрепа за домакинствата и фирмите в трудната ситуация“. Както вече е обичайно за България, липсват каквито и да било предварителни разчети и оценки за въздействието им и елементарни опити за аргументация върху кои стопански процеси как ще се отразят тези мерки и защо това е за предпочитане пред други възможни „подкрепи“. Но докато стопанската ефективност на мерките остава под сериозно съмнение, бюджетната им ефективност е напълно сигурна: дефицит ще има и той ще е голям. А предизборната политическа конюнктура в условия на липса на задълбочени предварителни оценки неминуемо ще доведе до бурно състезание по различни и нарастващи обещания и те вероятно ще направят неизбежно по-нататъшното нарастване на дефицита и за 2022 г.
От другата страна на подкрепата чрез бюджета, доводите за която остават проблематични и изходната философия за която никак не е безспорна, стои възможността за вкарване на предпазливост в планирания бюджет. Предпазливост означава нарочно оставяне на поне някакви резерви, които да могат да послужат като буфер при неочаквано допълнително влошаване на конюнктурата през 2021 г. било поради изостряне на епидемията, на кризисни процеси в стопанството след натрупването на напрежения или на международни конфликти, които все по-явно се мътят навсякъде около нашия регион. По-големи от обикновените буфери са ключов психологически фактор за формиране на очаквания и решения за действия на стопанските деятели в условия на крайна несигурност.
Събитията в България по време на предходната криза през 2008 и 2009 г. ясно показаха, че при сериозно влошаване на обстановката държавната „подкрепа“ (тогава около 8 млрд. лева фискален резерв, около 10% от тогавашния БВП, бяха изхарчени в рамките на месеци) бледнее в порядъци пред огромните капиталови движения, причинени сравнително малко НА паникьосания тогава частен сектор. Хипотезата, че най-доброто нещо, което една малка, настигаща и много отворена икономика може да направи по време на буря в океана, е не да харчи, а да поддържа резерва си на възможно най-високо ниво, по никакъв начин не може да бъде отхвърлена с лека ръка.
