Западният свят си прави енергийно харакири
В началото на октомври Англиканската църква взе решение да се освободи от инвестициите си в нефтодобивната компания ExxonMobil поради нежеланието на последната да работи за намаляване на СО2 емисиите от изгарянето на горивата, които добива. Тоест църквата иска от компанията да добива и печели по-малко, което буквално означава самата църква да печели по-малко от парите си!? Това е поредната странна проява на едно движение, което вече има силно въздействие върху целия сектор.
Движението за прекратяване на инвестициите в определени бизнеси или компании, т. нар. divestment movement, не е някакво модерно явление – големият му успех е свалянето на режима на апартейд в Южна Африка през 80-те. Днес то е съсредоточено върху прекратяването на добива и употребата на фосилни горива – въглища, нефт и газ. Основните му цели са частните публични компании, както и помощите, заемите и инвестициите, които правителствата и финансовият сектор правят в развиващите се страни. Идеята е проста: Ако няма пари за инвестиции в добив на фосилни горива, те просто няма да бъдат налични на пазара и светът, иска или не, ще трябва да намери алтернатива. Кризата с коронавируса удари силно тази индустрия – активистите се надяват, че моментът е подходящ за окончателното ѝ унищожение.
Да, ама нещата съвсем не са толкова прости. Фосилните горива дават 85% от енергията, която движи, топли и осветява света. Освен това от нефт и газ се произвеждат толкова много незаменими материали – от пластмаси и масла до влакна и торове. Докато въглищата могат да бъдат заменени в голяма степен в енергийната им употреба (почти само за ток), пълното им отхвърляне засега не е възможно в производството на стомана. Газът реално се явява основен заместител на въглищата в централите и най-ефективният източник на топлина в сградите. Нефтът пък е основното гориво на глобалната търговия и транспорт. Колкото и да искаме те да бъдат изоставени и заменени, алтернативи в нужния мащаб просто няма, затова си оставаме зависими от наличието и ниската им цена.
Продажба на акциите на Exxon, Shell, BP, Total точно сега е глупаво решение – заради кризата те са толкова евтини, че собственикът ще ги продаде с огромна загуба. Освен това те не изчезват, а някой ги купува. И този някой са олигарсите и авторитарните режими по света – Китай, Русия, арабските страни. Тоест те ще поемат все по-голям контрол върху западните компании. Не бива да забравяме, че частните компании така или иначе притежават не повече от 10% от световните запаси на нефт и газ. Останалото се контролира от държавните гиганти на Саудитска Арабия, Иран, Русия, Китай, Венецуела, основно страни – членки на ОПЕК. Те работят непрозрачно и в защита на националните си интереси, а опазването на климата е последната им грижа.
ЦЕЛТА НА ОПЕК ВИНАГИ Е БИЛА МОНОПОЛ ВЪРХУ ПАЗАРА, ЗА ДА МОГАТ ДА НАЛАГАТ ВИСОКИ ЦЕНИ И ДА ИЗСМУКВАТ ПАРИТЕ НА ЗАПАДА
Частните компании са тези, които инвестират най-много в проучване и развитие на нови технологии за производство на биогорива, добив на геотермална енергия, както и енергия от моретата – била тя вятърна, от вълните или приливите и отливите. Техните платформи за навсякъде, те знаят как и могат да го направят в мащаб. Но за всичкото това са нужни инвестиции, които глобалният активизъм иска да прекрати.
Друг реален ефект е превземането на Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка от Китай и в по-малка степен от арабския свят, Япония и Русия. Огромни региони от планетата с милиарди жители и гигантски демографски потенциал тепърва изживяват индустриална революция. Те са жадни за изобилна, надеждна и евтина енергия, която само фосилните горива са в състояние да осигурят. Ако западният свят и финансовите му институции отказват да инвестират в това, то източният няма нищо против, защото отлично осъзнава колко много може да спечели. Резултатът към момента е, че Китай вече контролира десетки страни по света чрез заеми и инвестиции в добив на горива и суровини и енергийна инфраструктура.
Добрите намерения са хубаво нещо, но в реалния свят често водят до странични ефекти с обратен знак. Доброволният отказ от контрол върху критичните енергийни ресурси на планетата е самоубийствено действие. Западният свят си прави енергийно харакири.
