Орландо Браво – най-добрият търговец на Уолстрийт
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Орландо Браво отрано осъзнава силните си страни. На 15 години, през 1985 г., той напуска родния си дом в Маягуес, малък град на източния бряг на Пуерто Рико, за да пристигне в Брадентон, Флорида, където се записва в известната със строгия си режим академия на легендарния гуру в тениса Ник Болетиери.
Снимка: Джамел Топин за Forbes
Там денят на Браво започва в ранни зори, когато посещава епископското училище „Свети Стефан“. На обед се връща на тенис кортовете на Болетиери, където под лъчите на палещото слънце прекарва часове, играейки срещу съперници като Андре Агаси и Джим Къриър. При залез разполага с час, за да си вземе душ и да хапне, след което заляга над учебниците. Живее в задушна двустайна квартира, където като в казарма съжителстват по четирима души в стая. И това се повтаря „шест дни в седмицата в продължение на цяла година. „Беше нещо като „Повелителят на мухите“ в света на тениса“, казва бившият му съсед по стая Къриър.
Суровата конкурентна среда помага на Браво да се изкачи до 40-а позиция сред младежите в тениса в САЩ. Тогава настъпва звездният му миг. „Беше доста унизително – спомня си Браво, който запазва до ден днешен добрата си форма благодарение на ежеседмичните тренировки по тенис. – Напрежението беше от съвсем друг вид. Тогава разбрах, че мога да издържа на тези изключително високи нива на болка.“
Твърдостта на характера и постоянството му осигуряват път към висшите ешелони в света на частния капитал. Малцина извън сферата на финансите са чували за 49-годишния Браво, но именно той е движещата сила зад най-горещата фирма на Уолстрийт – Thoma Bravo, с активи в размер на 39 млрд. долара.
През февруари френското бизнес училище HEC Paris съвместно с Dow Jones определи Thoma Bravo за най-добрия инвеститор в сферата на изкупуването на активи. Признанието е дадено след проучване на 898 фонда, създадени през периода от 2005 до 2014 г. Според публичната информация, анализирана от Forbes, фондовете на фирмата на Браво са постигнали нетна годишна възвръщаемост от 30% – много по-висока, отколкото утвърдените фирми в изкупуването на активи като KKR, Blackstone и Apollo Global Management. Тя е по-добра дори от възвръщаемостта на фирмата за изкупувания на софтуерни активи Vista Equity Partners, която е най-близкият конкурент на Thoma Bravo и се управлява от Робърт Ф. Смит – милиардер от афроамерикански произход, прочул се напоследък с това, че пое годишните такси на всички студенти, които завършват Morehouse College през 2019 г. От началото на 2015 г. Браво е продал или пуснал на борсата 25 инвестиционни проекта за 20 млрд. долара – четири пъти над стойността на покупката им. Каква е неговата тайна? Той инвестира само в надеждни софтуерни компании, особено в такива, които имат ясно изразено конкурентно предимство.
СОФТУЕРНИЯТ ПАЗАР ИМА ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. ТОЙ НЕ ПРИЛИЧА НА НИТО ЕДИН ДРУГ СЕКТОР, С КОЙТО СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ
разказва Браво, седнал в офиса си в пирамидата „Трансиметрика“ в Сан Франциско. Той е облечен с морава риза и произнася думите с лек пуерторикански акцент. „Това е очевидно.“
От 2003 г. фирмата на Браво е реализирала 230 софтуерни сделки на стойност над 68 млрд. долара. В момента тя управлява портфейл от 38 софтуерни компании, които реализират годишни приходи в размер на около 12 млрд. долара и осигуряват работа на 40 хил. служители. Forbes оценява компанията, която е изцяло собственост на Браво и на малка част от неговите партньори, на 7 млрд. долара. Въз основа на дела на Браво в компанията и средствата в брой, вложени в неговите фондове, състоянието на Браво вероятно възлиза на 3 млрд. долара. Това не само го прави първият милиардер, роден в Пуерто Рико, но му отрежда и 287-о място в класацията Forbes 400 на най-богатите американци.
Като един добър тенисист, който неуморно работи върху усъвършенстването на своите удари, Браво прави така, че инвестирането в корпоративни активи да изглежда съвсем лесно. При него няма сложни номера. Преди близо две десетилетия той осъзнава, че софтуерът и частният капитал са невероятна комбинация. Оттогава Браво не инвестира в друг сектор, а с всяка следваща сделка само подобрява стратегията и техниката си. Интересът му е насочен към компании, които разработват новаторски софтуерни продукти като Veracode – базирания в Бърлингтън, щата Масачузетс, производител на инструменти за програмисти, или в базираната в Калифорния Ellie Mae, която разработва програми за обработване на заявките за ипотеки. Фирмата на Браво купи Ellie Mae през април 2019 г. за 3.7 млрд. долара. По правило той инвестира във фирми, които реализират минимум 150 млн. долара от продажбите си от постоянни клиенти и работят на толкова специализирани пазари, че не привличат интереса на гиганти като Microsoft и Google. Браво се стреми да утрои размера им чрез подобрения в бизнес процесите. Още когато сключва сделката, Браво вече има стратегия как да придобие и да възстанови компанията.
Контингентът от потенциални цели за придобиване непрекъснато расте. На публичните пазари в момента има над 75 компании, които осигуряват програмни продукти срещу абонамент, и тяхната стойност е приблизително 1 трлн. долара. Преди десетилетие потенциалните цели на Браво бяха под 20, а общата стойност на активите им не достигаше 100 млрд. долара. Инвеститори от цял свят се стремят да попаднат във фондовете на компанията, а кредиторите държат чековите си книжки подръка, за да финансират следващата голяма сделка на Браво. „Възможностите днес са по-големи от когато и да било – казва той. – Това е един огромен, стремително разрастващ се и бързо променящ се сектор.“
Орландо Браво не тръгва от нулата. Той е роден в заможно семейство в пуерториканския град Маягуес. В продължение на десетилетия градът е бил пристанище за корабите, които ловят риба тон и я доставят на местните консервни фабрики Starkist, Neptune и Bumble Bee.
През 1945 г. дядо му, Орландо Браво, създава компанията Bravo Shipping. Тя е работела като агент на огромните риболовни кораби, навлизащи в пристанището в Маягуес. Впоследствие компанията се поема от баща му Орландо Браво-старши. Бизнесът носи прилични печалби. Младият Орландо и по-малкият му брат Алехандро учат в частни училища и си играят върху петметровата семейна яхта.
Орландо започва да се занимава с тенис на осемгодишна възраст. Първоначално той тренира на кортовете на местния университет и на хотел Hilton. Заедно със семейството си всеки уикенд пътува по два часа и половина от дома им до столицата Сан Хуан, за да може Орландо-младши да упражнява ударите си срещу по-силни от него съперници. „В тениса ми харесваше възможността, която той ми предоставяше – спомня си Орландо. – Аз съм от Маягуес и съм дошъл в големия град, за да успея и да им покажа какво мога.“
ТОЙ БЪРЗО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ИГРАЧИ НА ПУЕРТО РИКО, КОЕТО МУ ОТРЕЖДА МЯСТО В АКАДЕМИЯТА НА БОЛЕТИЕРИ, А ПОСЛЕ И В ТЕНИС ОТБОРА НА BROWN UNIVERSITY
„Ужасно ме беше страх да не се проваля“, разказва Браво за престоя си в университета от Бръшляноваталига. Но там бързо се съвзема и през 1992 г. завършва университета с членство в почетното студентско общество Phi Beta Kappa и с дипломи по икономика и политология. Това му помага да си намери престижна работа като анализатор в отдела по сливания и придобивания на Morgan Stanley. Там той работи по 100 часа на седмица под ръководството на прочутия виртуоз в търговските преговори Джоузеф Перела.
Благодарение на свободното владеене на испански език Орландо Браво е назначен да работи с клиенти, докато другите анализатори обработвали данните в бекофиса. Работата му по офертата на венецуелския милиардер Густаво Сиснерос за придобиване през 1993 г. на пуерториканската верига магазини Pueblo Xtra International отваря очите му към света на корпоративните придобивания. Но това, което най-добре е научил там, според думите му било, че не искал да бъде банкер.
В крайна сметка Браво отива да учи в Stanford University. Той е приет в юридическия факултет, но иска да посещава и бизнес училището. Тъй като постоянно звъни в администрацията на университета, в крайна сметка му разрешават да следва и двете специалности. През лятото работи в базирания в Калифорния джойнт венчър Seaver Kent, създаден заедно с компанията на Дейвид Бондерман Texas Pacific Group (TPG), който специализира в сделките в сферата на дребния бизнес. След като завършва университета през 1998 г. обаче, не му предлагат позиция там, нито в TPG, и Браво започва да звъни къде ли не, за да си търси работа. След близо стотина позвънявания кандидатурата му хваща окото на Карл Тома, основател на чикагската частна инвестиционна фирма Golder, Thoma, Cressey, Rauner (сега позната като GTCR), и той го взима на работа. „Най-голямата грешка на Texas Pacific беше, че остави Орландо да работи там през лятото, докато учеше в бизнес училището, а после не му предложи да остане на работа, казва 71-годишният Тома, който според Forbes също е милиардер на база анализа на публично наличната информация за неговите активи.
Тома е жител на Оклахома, чиито родители са имали ранчо. Той е висок, кротък човек и е един от пионерите на частните инвестиционни фондове през 70-те години на миналия век. Той и партньорите му осъществяват т.нар. добронамерени придобивания, популяризирани от Майкъл Милкен, при които се предпочита да се купуват малки компании и да се разрастват чрез придобивания. Когато Браво се присъединява към Тома през 1998 г., и той, и партньорът му Брайън Кресей току-що са се разделили със Стенли Голдър и Брус Раунър, който впоследствие става губернатор на Илинойс, и са основали компанията Thoma Cressey. Тома изпраща Браво в Сан Франциско да търси подходящи активи за инвестиране и евентуално да разраства присъствието на фирмата в района на Францисканския залив.
Първите си няколко сделки Браво сключва, преди да навърши 30 години, но те са пълна катастрофа. Браво предлага да бъдат подкрепени два стартъпа за дизайн на уебсайтове – NerveWire и Eclipse Networks – точно преди да се спука дотком балонът. Фирмите губят инвестираните от Браво 100 млн. долара. „Тогава научих, че не искам никога повече да инвестирам в рискови неща – казва Браво. – Прекалено трудно и болезнено е.“ По това време Thoma Cressey има и няколко неуспешни инвестиции в петролно-газовата промишленост и в телекомуникациите. Инвестиционната компания била сред представителите на сектора с най-слаби резултати.
НАУЧИХ, ЧЕ НЕ ИСКАМ НИКОГА ВЕЧЕ ДА ИНВЕСТИРАМ В РИСКОВИ НЕЩА. ПРЕКАЛЕНО БОЛЕЗНЕНО Е.
Но този неуспех води до прозрение, което след време носи милиарди на Браво и неговите партньори. Той осъзнава, че грешката му е била, че подкрепя стартиращи компании, което по същество е доста рисково начинание, докато за същите пари би могъл да купи утвърдени компании, които продават специализирани софтуерни продукти на своите лоялни клиенти. Браво сменя курса с благословията на Тома и става експерт в инвестициите в специализирани фирми. След като дотком балонът се пука, пазарът е залят от компании, които са били станали публични навремето, но в момента почти никой не се интересува от тях. Браво се залавя за работа. Първата му голяма сделка е през 2002 г. – покупката на Prophet 21. Компанията от Пенсилвания доставя софтуерни продукти на дистрибутори от сферата на здравеопазването и преработвателния сектор.
Вместо да прочисти фирмата, Браво запазва изпълнителния директор Чък Бойл и работи редом до него, за да се повишат печалбите главно чрез поглъщане на конкурентни компании. Когато Бойл решава да купи компанията Faspac, Браво лети до Сан Диего и прекарва пет дена в гаража на собственика на Faspac, за да анализира договорите на фирмата и да разбере дали си струва да се сключва сделката. „Орландо ни оказа безценна помощ не само с изработването на стратегията, но и с рутинната работа“, спомня си Бойл. След седем придобивания Браво продава компанията за 215 млн. долара, в резултат на което петкратно възвръща вложените в нея пари.
Софтуерният сектор бързо се превръща в единствен фокус за Браво и Thoma Cressey започва да процъфтява. До 2005 г. Браво и Тома наемат трима служители – Скот Крабил, Холдън Спат и Сет Боро, които да съсредоточат дейността си върху софтуерните приложения, киберсигурността и мрежовата инфраструктура. И тримата продължават да работят в компанията до ден днешен като управляващи партньори.
Звездният час за Браво настъпва по време на финансовата криза, когато Тома поставя надпис на вратата на кабинета на Браво с неговото име и се разделя с партньора си Брайън Кресей, основавайки новата Thoma Bravo. От този момент нататък компанията инвестира единствено в активи от софтуерния сектор, като Браво играе водеща роля.
Следва поредица от изкупувания за милиарди долари – базираната в Сънивейл, щата Калифорния, фирма за киберсигурност Blue Coat, производителя на финансов софтуер Digital Insight of Westlake Village, щата Калифорния, и компанията от Вирджиния Deltek, която продава софтуер за проектен мениджмънт. Под контрола на Браво. Сегашният оживен пазар оправдава тази философия. Кредиторите в момента с готовност финансират дълговете на софтуерните компании, за което допринася и поскъпването на акциите.
Неотдавнашен пример е детройтската компания Compuware. От десетилетия тя е пионер в разработването на софтуерни приложения за управление на големите компютърни системи. През 2013 г. този гигант, чиито акции са листвани на Nasdaq, бе оставен почти да фалира и бе обявен за продажба. Почти никой не се интересуваше от компанията освен Браво и партньора му Сет Боро, който има апетит към Dynatrace – софтуер, помагащ на компаниите да преместят базите си данни в облака, придобит от Compuware през 2011 г. Thoma Bravo използва 675 млн. долара в брой и набра още 1.8 млрд. долара, за да купи Compuware, а после отдели Dynatrace като отделна компания. Двамата бизнесмени започват да пренасочват дейността на Dynatrace от лицензи за бази данни, което навремето е било основната част от бизнеса ѝ, към предоставяне на облачни услуги, които в момента осигуряват 70% от продажбите на фирмата. През август миналата година Dynatrace стана публична компания, а делът на Thoma Bravo в нея в размер на 70% сега се оценява на над 4 млрд. долара. Останалата част от Compuware възлиза на над един милиард долара. „През последните четири години и половина научих повече за това как се прави ефективна софтуерна компания, отколкото през първите 30 години от кариерата ми“, споделя изпълнителният директор на Dynatrace Джон Ван Сислен.
Най-голямото предизвикателство за Орландо Браво напоследък е да помогне на родината си Пуерто Рико. През май 2019 г. той обяви, че внася 100 млн. долара в своята семейна фондация Bravo Family Foundation, които ще бъдат използвани за насърчаване на предприемачеството и икономическото развитие на острова. Фондацията бе създадена заради урагана „Мария“, който опустоши острова преди две години. По онова време той е бил в Япония, за да набира средства за един от фондовете си и френетично е започнал да се обажда в Сан Хуан в опит да открие родителите си, които по онова време живеели в столицата. Оказало се, че те са добре, но не и островът.
Пет дни по-късно Орландо Браво се качва на личния си самолет Gulfstream заедно с 500 килограма помощи – вода, закуски, храни, сателитни телефони, памперси, интравенозни системи и хапчета срещу обезводняване. Самолетът каца на летището Агуадила, недалеч от Маягуес. Браво разказва, че никога няма да забрави страха, който видял, изписан върху лицето на летищния работник, когато отворил самолета: „Единственото, което успял да каже, било: „Съжалявам за това, което ви сполетя.“
Две седмици по-късно Браво се връща в родината си с по-голям самолет, на който бил натоварил 3 тона помощи. След което изпраща още един товарен самолет и два контейнерни кораба с близо 300 тона провизии. „Наподобяваше търсенето на инвеститори за нови сделки“, разказва Браво как е набирал даренията. Той лично внася 3 млн. долара през първия месец от стихийното бедствие и обещава да дари още 10 млн. долара.
След като Федералната агенция за извънредни ситуации започва да работи, най-богатият човек, роден на острова, насочва вниманието си към бъдещето на Пуерто Рико.
МАКАР 44% ОТ ПУЕРТОРИКАНЦИТЕ ДА ЖИВЕЯТ ПОД ПРАГА НА БЕДНОСТТА, БРАВО ВЯРВА В ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯ ИМ ПОТЕНЦИАЛ И Е УВЕРЕН, ЧЕ ВСЕКИ ДЕСЕТИ ЖИТЕЛ СЕ Е ОПИТВАЛ ДА СЪЗДАДЕ СВОЙ БИЗНЕС
Снабдена с парите му, неговата фондация е готова да подкрепи пуерторикански предприемачи, които искат да развиват бизнес в областта на технологиите и дори да ги изпрати на обучение в офисите на Thoma Bravo. Бившият тенисист признава, че се е уморил от споровете за държавния статут на Пуерто Рико и предпочита да замълчи, когато става дума за поведението на президента на САЩ Доналд Тръмп по време на урагана „Мария“. „Целта ми е същата, както при компаниите – да стигна по-далеч от проповедите за дългосрочната стратегия и да предприема оперативни и тактически действия, за да се придвижат нещата напред – казва Браво. – Икономиките страдат, компаниите не изпълняват своите бизнес планове, търговията спира, качеството на продуктите спада и хората напускат. „Въпросът е имате ли творчески подход за решаване на проблема. Някои хора блокират… а други обичат да решават ребуси. Аз лично смятам, че всеки оперативен проблем може да бъде решен. Винаги има решение.“