Орландо Браво – най-добрият търговец на Уолстрийт

Орландо Браво отрано осъзнава силните си страни. На 15 години, през 1985 г., той напуска родния си дом в Мая­гуес, малък град на източния бряг на Пуерто Рико, за да прис­тигне в Брадентон, Флорида, където се записва в извест­ната със строгия си режим академия на легендарния гуру в тениса Ник Болетиери.

Там денят на Браво започва в ранни зори, когато посеща­ва епископското училище „Свети Стефан“. На обед се връща на тенис кортовете на Болетиери, където под лъчите на палещото слънце прекарва часове, играейки срещу съперници като Андре Агаси и Джим Къриър. При залез разполага с час, за да си вземе душ и да хапне, след което заляга над учебни­ците. Живее в задушна двустайна квартира, където като в казарма съжителстват по четирима души в стая. И това се повтаря „шест дни в седмицата в продължение на цяла годи­на. „Беше нещо като „Повелителят на мухите“ в света на тениса“, казва бившият му съсед по стая Къриър.

Суровата конкурентна среда помага на Браво да се изкачи до 40-а позиция сред младежите в тениса в САЩ. Тогава на­стъпва звездният му миг. „Беше доста унизително – спомня си Браво, който запазва до ден днешен добрата си форма бла­годарение на ежеседмичните тренировки по тенис. – Напре­жението беше от съвсем друг вид. Тогава разбрах, че мога да издържа на тези изключително високи нива на болка.“

Твърдостта на характера и постоянството му осигуря­ват път към висшите ешелони в света на частния капитал. Малцина извън сферата на финансите са чували за 49-годиш­ния Браво, но именно той е движещата сила зад най-гореща­та фирма на Уолстрийт – Thoma Bravo, с активи в размер на 39 млрд. долара.

През февруари френското бизнес училище HEC Paris съв­местно с Dow Jones определи Thoma Bravo за най-добрия инвеститор в сферата на изкупуването на активи. Признанието е дадено след проуч­ване на 898 фонда, създадени през периода от 2005 до 2014 г. Според публичната ин­формация, анализирана от Forbes, фондо­вете на фирмата на Браво са постигна­ли нетна годишна възвръщаемост от 30% – много по-висока, отколкото утвърдени­те фирми в изкупуването на активи като KKR, Blackstone и Apollo Global Management. Тя е по-добра дори от възвръщаемостта на фирмата за изкупувания на софтуер­ни активи Vista Equity Partners, която е най-близкият конкурент на Thoma Bravo и се управлява от Робърт Ф. Смит – мили­ардер от афроамерикански произход, про­чул се напоследък с това, че пое годишните такси на всички студенти, които завърш­ват Morehouse College през 2019 г. От нача­лото на 2015 г. Браво е продал или пуснал на борсата 25 инвестиционни проекта за 20 млрд. долара – четири пъти над стой­ността на покупката им. Каква е негова­та тайна? Той инвестира само в надежд­ни софтуерни компании, особено в такива, които имат ясно изразено конкурентно предимство.

СОФТУЕРНИЯТ ПАЗАР ИМА ОГРОМНИ ВЪЗ­МОЖНОСТИ. ТОЙ НЕ ПРИЛИЧА НА НИТО ЕДИН ДРУГ СЕКТОР, С КОЙТО СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ

разказва Браво, седнал в офиса си в пирами­дата „Трансиметрика“ в Сан Франциско. Той е облечен с морава риза и произнася ду­мите с лек пуерторикански акцент. „Това е очевидно.“

От 2003 г. фирмата на Браво е реали­зирала 230 софтуерни сделки на стойност над 68 млрд. долара. В момента тя уп­равлява портфейл от 38 софтуерни ком­пании, които реализират годишни при­ходи в размер на около 12 млрд. долара и осигуряват работа на 40 хил. служители. Forbes оценява компанията, която е изця­ло собственост на Браво и на малка част от неговите партньори, на 7 млрд. долара. Въз основа на дела на Браво в компанията и средствата в брой, вложени в неговите фондове, състоянието на Браво вероятно възлиза на 3 млрд. долара. Това не само го прави първият милиардер, роден в Пуерто Рико, но му отрежда и 287-о място в кла­сацията Forbes 400 на най-богатите аме­риканци.

Като един добър тенисист, който не­уморно работи върху усъвършенстване­то на своите удари, Браво прави така, че инвестирането в корпоративни активи да изглежда съвсем лесно. При него няма сложни номера. Преди близо две десетиле­тия той осъзнава, че софтуерът и част­ният капитал са невероятна комбинация. Оттогава Браво не инвестира в друг сек­тор, а с всяка следваща сделка само по­добрява стратегията и техниката си. Интересът му е насочен към компании, които разработват новаторски софтуер­ни продукти като Veracode – базирания в Бърлингтън, щата Масачузетс, произво­дител на инструменти за програмисти, или в базираната в Калифорния Ellie Mae, която разработва програми за обработва­не на заявките за ипотеки. Фирмата на Браво купи Ellie Mae през април 2019 г. за 3.7 млрд. долара. По правило той инвести­ра във фирми, които реализират минимум 150 млн. долара от продажбите си от по­стоянни клиенти и работят на толкова специализирани пазари, че не привличат ин­тереса на гиганти като Microsoft и Google. Браво се стреми да утрои размера им чрез подобрения в бизнес процесите. Още ко­гато сключва сделката, Браво вече има стратегия как да придобие и да възстано­ви компанията.

Контингентът от потенциални цели за придобиване непрекъснато расте. На публичните пазари в момента има над 75 компании, които осигуряват програм­ни продукти срещу абонамент, и тяхна­та стойност е приблизително 1 трлн. до­лара. Преди десетилетие потенциалните цели на Браво бяха под 20, а общата стой­ност на активите им не достигаше 100 млрд. долара. Инвеститори от цял свят се стремят да попаднат във фондовете на компанията, а кредиторите държат чеко­вите си книжки подръка, за да финансират следващата голяма сделка на Браво. „Въз­можностите днес са по-големи от когато и да било – казва той. – Това е един огро­мен, стремително разрастващ се и бързо променящ се сектор.“

Орландо Браво не тръгва от нулата. Той е роден в замож­но семейство в пуерторикан­ския град Маягуес. В продъл­жение на десетилетия градът е бил пристанище за корабите, които ловят риба тон и я доставят на мест­ните консервни фабрики Starkist, Neptune и Bumble Bee.

През 1945 г. дядо му, Орландо Браво, съз­дава компанията Bravo Shipping. Тя е работела като агент на огромните риболовни кораби, навлизащи в пристанището в Мая­гуес. Впоследствие компанията се поема от баща му Орландо Браво-старши. Биз­несът носи прилични печалби. Младият Орландо и по-малкият му брат Алехандро учат в частни училища и си играят върху петметровата семейна яхта.

Орландо започва да се занимава с тенис на осемгодишна възраст. Първоначално той тренира на кортовете на местния университет и на хотел Hilton. Заедно със семейството си всеки уикенд пътува по два часа и половина от дома им до столицата Сан Хуан, за да може Орландо-младши да упражнява ударите си срещу по-силни от него съперници. „В тениса ми харесваше възможността, която той ми предоста­вяше – спомня си Орландо. – Аз съм от Маягуес и съм дошъл в големия град, за да успея и да им покажа какво мога.“

ТОЙ БЪРЗО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ИГРАЧИ НА ПУЕРТО РИКО, КОЕТО МУ ОТРЕЖДА МЯСТО В АКАДЕМИЯТА НА БОЛЕТИ­ЕРИ, А ПОСЛЕ И В ТЕНИС ОТБОРА НА BROWN UNIVERSITY

„Ужасно ме беше страх да не се проваля“, разказва Браво за престоя си в университета от Бръшляноваталига. Но там бързо се съвзема и през 1992 г. завърш­ва университета с членство в почетното студентско общество Phi Beta Kappa и с дипломи по икономика и политология. Това му помага да си намери престижна рабо­та като анализатор в отдела по слива­ния и придобивания на Morgan Stanley. Там той работи по 100 часа на седмица под ръководство­то на прочутия виртуоз в търговските преговори Джоузеф Перела.

Благодарение на свобод­ното владеене на испански език Орландо Браво е на­значен да работи с клиен­ти, докато другите ана­лизатори обработвали данните в бекофиса. Ра­ботата му по офертата на венецуелския милиар­дер Густаво Сиснерос за придобиване през 1993 г. на пуерториканската ве­рига магазини Pueblo Xtra International отваря очите му към света на корпора­тивните придобивания. Но това, което най-добре е научил там, според думите му било, че не искал да бъде банкер.

В крайна сметка Браво отива да учи в Stanford University. Той е приет в юридическия факултет, но иска да посещава и биз­нес училището. Тъй като постоянно звъни в администрацията на университета, в крайна сметка му разрешават да следва и двете специалности. През лятото работи в базирания в Калифорния джойнт венчър Seaver Kent, създаден заедно с компанията на Дейвид Бондерман Texas Pacific Group (TPG), който специализира в сделките в сферата на дребния бизнес. След като за­вършва университета през 1998 г. обаче, не му предлагат позиция там, нито в TPG, и Браво започва да звъни къде ли не, за да си търси работа. След близо стотина позвъ­нявания кандидатурата му хваща окото на Карл Тома, основател на чикагската част­на инвестиционна фирма Golder, Thoma, Cressey, Rauner (сега позната като GTCR), и той го взима на работа. „Най-голямата грешка на Texas Pacific беше, че остави Ор­ландо да работи там през лятото, докато учеше в бизнес училището, а после не му предложи да остане на работа, казва 71-го­дишният Тома, който според Forbes също е милиардер на база анализа на публично на­личната информация за неговите активи.

Тома е жител на Оклахома, чиито роди­тели са имали ранчо. Той е висок, кротък човек и е един от пионерите на частни­те инвестиционни фондове през 70-те го­дини на миналия век. Той и партньорите му осъществяват т.нар. добронамерени придобивания, популяризирани от Майкъл Милкен, при които се предпочита да се ку­пуват малки компании и да се разрастват чрез придобивания. Когато Браво се при­съединява към Тома през 1998 г., и той, и партньорът му Брайън Кресей току-що са се разделили със Стенли Голдър и Брус Раунър, който впоследствие става губерна­тор на Илинойс, и са основали компанията Thoma Cressey. Тома изпраща Браво в Сан Франциско да търси подходящи активи за инвестиране и евентуално да разраст­ва присъствието на фирмата в района на Францисканския залив.

Първите си няколко сделки Браво сключва, преди да навърши 30 години, но те са пълна катастрофа. Браво предлага да бъдат подкрепени два стартъпа за ди­зайн на уебсайтове – NerveWire и Eclipse Networks – точно преди да се спука дотком балонът. Фирмите губят инвестираните от Браво 100 млн. долара. „Тогава научих, че не искам никога повече да инвестирам в рискови неща – казва Браво. – Прекалено трудно и болезнено е.“ По това време Thoma Cressey има и няколко неуспешни инвести­ции в петролно-газовата промишленост и в телекомуникациите. Инвестиционната компания била сред представителите на сектора с най-слаби резултати.

НАУЧИХ, ЧЕ НЕ ИСКАМ НИКОГА ВЕЧЕ ДА ИНВЕСТИРАМ В РИСКОВИ НЕЩА. ПРЕКАЛЕНО БОЛЕЗНЕНО Е.

Но този неуспех води до прозрение, което след време носи милиарди на Браво и неговите партньори. Той осъзнава, че грешката му е била, че подкрепя стар­тиращи компании, което по същество е доста рисково начинание, докато за същи­те пари би могъл да купи утвърдени ком­пании, които продават специализирани софтуерни продукти на своите лоялни кли­енти. Браво сменя курса с благословията на Тома и става експерт в инвестициите в специализирани фирми. След като дотком балонът се пука, пазарът е залят от ком­пании, които са били станали публични на­времето, но в момента почти никой не се интересува от тях. Браво се залавя за работа. Първата му голяма сделка е през 2002 г. – покупката на Prophet 21. Компа­нията от Пенсилвания доставя софтуер­ни продукти на дистрибутори от сферата на здравеопазването и преработвателния сектор.

Вместо да прочисти фирмата, Браво запазва изпълнителния директор Чък Бойл и работи редом до него, за да се повишат печалбите главно чрез поглъщане на кон­курентни компании. Когато Бойл решава да купи компанията Faspac, Браво лети до Сан Диего и прекарва пет дена в гаража на собственика на Faspac, за да анализира договорите на фирмата и да разбере дали си струва да се сключва сделката. „Орлан­до ни оказа безценна помощ не само с из­работването на стратегията, но и с ру­тинната работа“, спомня си Бойл. След седем придобивания Браво продава компа­нията за 215 млн. долара, в резултат на което петкратно възвръща вложените в нея пари.

Софтуерният сектор бързо се превръ­ща в единствен фокус за Браво и Thoma Cressey започва да процъфтява. До 2005 г. Браво и Тома наемат трима служители – Скот Крабил, Холдън Спат и Сет Боро, които да съсредоточат дейността си върху софтуерните приложения, киберси­гурността и мрежовата инфраструкту­ра. И тримата продължават да работят в компанията до ден днешен като управля­ващи партньори.

Звездният час за Браво настъпва по време на финансовата криза, когато Тома поставя надпис на вратата на кабинета на Браво с неговото име и се разделя с партньора си Брайън Кресей, основавайки новата Thoma Bravo. От този момент на­татък компанията инвестира единстве­но в активи от софтуерния сектор, като Браво играе водеща роля.

Следва поредица от изкупувания за ми­лиарди долари – базираната в Сънивейл, щата Калифорния, фирма за киберсигур­ност Blue Coat, производителя на финансов софтуер Digital Insight of Westlake Village, щата Калифорния, и компанията от Вир­джиния Deltek, която продава софтуер за проектен мениджмънт. Под контрола на Браво. Сегашният оживен пазар оправда­ва тази философия. Кредиторите в момен­та с готовност финансират дълговете на софтуерните компании, за което доприна­ся и поскъпването на акциите.

Неотдавнашен пример е детройтска­та компания Compuware. От десетилетия тя е пионер в разработването на софту­ерни приложения за управление на голе­мите компютърни системи. През 2013 г. този гигант, чиито акции са листвани на Nasdaq, бе оставен почти да фалира и бе обявен за продажба. Почти никой не се ин­тересуваше от компанията освен Браво и партньора му Сет Боро, който има апе­тит към Dynatrace – софтуер, помагащ на компаниите да преместят базите си данни в облака, придобит от Compuware през 2011 г. Thoma Bravo използва 675 млн. долара в брой и набра още 1.8 млрд. дола­ра, за да купи Compuware, а после отдели Dynatrace като отделна компания. Двама­та бизнесмени започват да пренасочват дейността на Dynatrace от лицензи за бази данни, което навремето е било основната част от бизнеса є, към предоставяне на облачни услуги, които в момента осигуря­ват 70% от продажбите на фирмата. През август миналата година Dynatrace стана публична компания, а делът на Thoma Bravo в нея в размер на 70% сега се оценява на над 4 млрд. долара. Останалата част от Compuware възлиза на над един милиард долара. „През последните четири години и половина научих повече за това как се прави ефективна софтуерна компания, от­колкото през първите 30 години от карие­рата ми“, споделя изпълнителният дирек­тор на Dynatrace Джон Ван Сислен.

Най-голямото предизвикател­ство за Орландо Браво напо­следък е да помогне на родина­та си Пуерто Рико. През май 2019 г. той обяви, че внася 100 млн. долара в своята семейна фондация Bravo Family Foundation, които ще бъдат използвани за насърчаване на предприема­чеството и икономическото развитие на острова. Фондацията бе създадена заради урагана „Мария“, който опустоши остро­ва преди две години. По онова време той е бил в Япония, за да набира средства за един от фондовете си и френетично е за­почнал да се обажда в Сан Хуан в опит да открие родителите си, които по онова време живеели в столицата. Оказало се, че те са добре, но не и островът.

Пет дни по-късно Орландо Браво се качва на личния си самолет Gulfstream за­едно с 500 килограма помощи – вода, закус­ки, храни, сателитни телефони, памперси, интравенозни системи и хапчета срещу обезводняване. Самолетът каца на лети­щето Агуадила, недалеч от Маягуес. Браво разказва, че никога няма да забрави стра­ха, който видял, изписан върху лицето на летищния работник, когато отворил са­молета: „Единственото, което успял да каже, било: „Съжалявам за това, което ви сполетя.“

Две седмици по-късно Браво се връща в родината си с по-голям самолет, на който бил натоварил 3 тона помощи. След което изпраща още един товарен самолет и два контейнерни кораба с близо 300 тона про­визии. „Наподобяваше търсенето на ин­веститори за нови сделки“, разказва Браво как е набирал даренията. Той лично внася 3 млн. долара през първия месец от сти­хийното бедствие и обещава да дари още 10 млн. долара.

След като Федералната агенция за из­вънредни ситуации започва да работи, най-богатият човек, роден на острова, насочва вниманието си към бъдещето на Пуерто Рико.

МАКАР 44% ОТ ПУЕРТОРИ­КАНЦИТЕ ДА ЖИВЕЯТ ПОД ПРАГА НА БЕДНОСТ­ТА, БРАВО ВЯРВА В ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯ ИМ ПО­ТЕНЦИАЛ И Е УВЕРЕН, ЧЕ ВСЕКИ ДЕСЕТИ ЖИТЕЛ СЕ Е ОПИТВАЛ ДА СЪЗДАДЕ СВОЙ БИЗНЕС

Снабдена с парите му, неговата фонда­ция е готова да подкрепи пуерторикански предприемачи, които искат да развиват бизнес в областта на технологиите и дори да ги изпрати на обучение в офисите на Thoma Bravo. Бившият тенисист признава, че се е уморил от споровете за държавния статут на Пуерто Рико и предпочита да замълчи, когато става дума за поведение­то на президента на САЩ Доналд Тръмп по време на урагана „Мария“. „Целта ми е същата, както при компаниите – да стиг­на по-далеч от проповедите за дългосроч­ната стратегия и да предприема опера­тивни и тактически действия, за да се придвижат нещата напред – казва Браво. – Икономиките страдат, компаниите не изпълняват своите бизнес планове, търго­вията спира, качеството на продуктите спада и хората напускат. „Въпросът е имате ли творчески подход за решаване на проблема. Някои хора блокират… а други обичат да решават ребуси. Аз лично смя­там, че всеки оперативен проблем може да бъде решен. Винаги има решение.“