Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
23 ноември 2020, 13:17

Отговорът на всяка криза

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания. Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на БВП е 3.7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3.3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст (МФ) от 2.5%.

unsplash.com

Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението – но фокусът, изглежда, не е върху  по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите. Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант. При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината. Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко в момента се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година.

Прави впечатление, че проектът за бюджета е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4.4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова. Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4.4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1.2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др. С други думи, за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък до реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини. Първата е, че през 2021 и 2022 г. приключва периода за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г. Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1.2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма. Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения. Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

  • подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
  • възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
  • постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
  • реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
  • бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС.

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Зима и нов „локдаун“: ще се прекърши ли възстановяването Ваксина срещу Covid-19, ако искате да летите през 2021 г.?

Свързани статии

Инфлацията надолу, заплатите нагоре

Бизнес

Инфлацията надолу, заплатите нагоре

Allianz Global Wealth Report 2021: България сред малкото страни без ръст на финансовите активи

Пари

Allianz Global Wealth Report 2021: България сред малкото страни без ръст на финансовите активи

Силен, но неравномерен ръст на глобалната икономика

Бизнес

Силен, но неравномерен ръст на глобалната икономика

Удар за половин милион лева повече в сметката за ток

Бизнес

Удар за половин милион лева повече в сметката за ток

business-5475660_1280

Автори

Къде изчезнаха песимистите?

Най-рисковите сектори в България за първото тримесечие на 2021

Бизнес и Коронавирус

Най-рисковите сектори в България за първото тримесечие на 2021

Реклама

Избрано

отпреди 20 часа

Не ми показвай тази реклама

отпреди 2 дни

Икономическият начин на мислене

отпреди 4 дни

Максимално ускорение

отпреди 5 дни

Предприемачи в киното*

11 май 2022, 18:30

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени