Какъв план за възстановяване
През ноември Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха съгласие за европейския бюджет, за фонда за възстановяване и за обвързването им с върховенството на закона. Така са преодолени почти всички пречки пред 750-милиардния фонд за възстановяване. Въпреки това не се очаква бързо одобрение поради заплаха за вето от страна на Унгария и Полша, които се притесняват от механизма за върховенство на закона. Но това забавяне не е фатално, тъй като и без това повечето страни не са готови.
България може да разчита на над 15 млрд. лв. грантове и (по желание) на 9 млрд. лв. заеми, включително и от други европейски антикризисни програми. Достъпът до тези средства обаче изисква да се подготви план за възстановяване, който след това трябва да получи одобрение от ЕС. И докато списъкът с проектите за финансиране е във фокуса на вниманието, аз ще се спра на два по-важни аспекта.
Повече реформи
Ако отворим началния проект на българския план за възстановяване, ще видим, че най-големият сегмент от плана е т.нар. Стълб 2 „Зелена България“. По този сегмент България планира 4.5 млрд. лв. разходи, като включва и списък с реформи. Всъщност списък е силно казано, защото се предвижда само една-единствена реформа. Това не е изключение – ако разгледаме втория по големина стълб „Свързана България“, виждаме, че тук се планират разходи за 2.7 млрд. лв. и в списъка с реформи има… отново една-единствена реформа.
С една реформа обаче няма да станат нещата. Първо, едва ли ще получим милиардно финансиране от ЕС без някакви по-сериозни реформи. Когато лидерите на ЕС обсъждаха фонда за възстановяване, принципът пари срещу реформи беше едно от важните изисквания. Но по-важното е, че фондът за възстановяване си поставя за цел не просто да похарчи едни пари, но най-вече да постигне структурна трансформация на икономиките. Затова се предоставят много повече средства на по-слабите и по-неразвитите страни (включително България), но с условие да се правят реформи, за да се преодолее изоставането. Накратко, в плана трябва да има повече структурни реформи, за да може България да увеличи икономическия си потенциал. Това е не просто европейско изискване – това е нужно на нас самите, за да се развиваме бързо.
Антикризисен ефект
Понеже говорим за фонд за възстановяване, очевидно че смисълът е да се насърчи бързото възстановяване на икономиките. Тоест идеята е максимално бързо да започнат да се използват средствата от фонда, дори още през 2021 г., за да се ускори излизането от кризата.
Да, обаче еврофондовете се използват много бавно – често най-голямото усвояване се случва 8–9 години след началото на програмния период! Ако така се случат нещата и с фонда за възстановяване, няма да има никакъв антикризисен ефект.
Точно затова фондът за възстановяване е различен инструмент от еврофондовете, той позволява огромна гъвкавост. Например някои проекти могат да започнат да се изпълняват още сега, дори преди да е одобрен планът за възстановяване – а после да бъдат реимбурсирани от ЕС. Дори могат да се финансират и вече изпълнени проекти от 2020 г. – по този начин бързо България ще получи средства, които да се насочат към други приоритети като инвестиции, антикризисни мерки или намаление на данъците. В някои случаи могат да се получат средства, без да е започнало изпълнение на проекти – само срещу реформи, тоест „пари срещу реформи“.
Ако страната се възползва от тези възможности, още през 2021 г. може да получи няколко милиарда от фонда, да ускори икономическото възстановяване и да постигне висок икономически растеж. Изследванията показват, че публични инвестиции по време на криза имат много по-голям икономически ефект, особено ако се съпътстват от реформи.
Текстът е от декемврийския брой на Forbes, който ще бъде на пазара на 4 декември. В него ще откриете и една и от най-престижните селекции на Forbes България „30 под 30“.
Най-сигурният начин да се сдобиете със списанието е като се абонирате във формата!
Можете и да закупите от киоските за вестници и списания в страната, бензиностанции „Лукойл“, Shell, OMV, търговски вериги „Фантастико“, „Кауфланд“, „Билла“, „ДАР“, книжарници „Сиела“, павилионите на Inmedio.
