Данните за БВП и злободневието
Когато в средата на ноември 2020 г. Националният статистически институт публикува своята първа догадка (известна като експресна оценка) за брутния вътрешен продукт в България за третото тримесечие на годината, започнаха сериозни спорове дали данните са добра или не чак толкова добра новина. И двете мнения могат разумно да се позовават на факти.
От една страна, привържениците на положителното тълкуване на данните наблягат върху факта, че след сезонно изглаждане третото тримесечие вероятно отчита доста големия реален ръст от 4.3% спрямо второто. Те също така не пропускат да споменат, че предварителните очаквания за третото тримесечие бяха по-ниски и данните, ако се потвърдят от пълно документираната втора догадка след месец, са изненада със знак плюс.
От друга страна, привържениците на отрицателната гледна точка подчертават, че тези 4.3% на тримесечна основа със сезонно изглаждане са сред най-ниските в Европейския съюз, същото важи и за сравнението на трето тримесечие 2020 г. със същото тримесечие на предходната година (-5.2%). Така данните се разглеждат като опровержение на надеждата, че България ще бъде засегната от вирусната криза по-слабо, отколкото ЕС като цяло.
При днешния контекст в България тези иначе напълно нормални различия в тълкуването на данните неизбежно придобиват и политически оттенък и започват да се използват със засилена емоция за предизборна пропаганда. Това вкарва допълнителен шум в съответните аргументации и затруднява рационалността на дискусията.
Независимо кой коментатор в кой от лагерите попада обаче този начин на обсъждане на макроикономическите данни е признак и съдържа два значими порока и те са от значение за качеството на публичния дебат, дори по тази иначе специализирана тема.
От една страна, бързането данните да обслужат един или друг политизиран разказ за случващото се лишава дебата от крайно нужното му търпение и предпазливост. Забравя се, че става въпрос дори не за предварителни данни, а за съвсем първоначални догадки, които ще бъдат ревизирани първо след месец, след това още веднъж в началото на следващата година, трети път през октомври с оценката на националния доход. Тази трета ревизия през октомври е рутинно игнорирана и българското общество едва ли изобщо знае за нея, най-вероятно защото тя трудно може да се вмести в злободневните новини. Но само като пример – с публикуването на ревизираните данни през октомври 2020 г. се промениха и номинални, и реални стойности за тримесечия повече от десет години назад в миналото. Така само след по-малко от година може да се окаже, че нито сегашните песимисти, нито оптимистите са имали основания за емоциите си.
От друга страна, вторачването в краткосрочното злободневие отклонява погледа от по-дългосрочните перспективи пред икономиката, за които случващото се може да даде полезни индикации. Примерно за поредно тримесечие изглежда, че основният двигател на стопанската активност е потреблението и значително по-малко – инвестициите. За някакъв период от време това не е проблем, но дългосрочният настигащ стопански растеж най-вероятно би се случвал по-бързо при по-висок дял на инвестициите.
А ТОВА НАБЛЮДЕНИЕ НАСОЧВА ВНИМАНИЕТО КЪМ ВЪПРОСА ЗАЩО КАПИТАЛООБРАЗУВАНЕТО В СТРАНАТА Е ОТНОСИТЕЛНО МУДНО И ЗАЩО ВЕЧЕ ДОСТА ГОДИНИ ИМА НЕТЕН КАПИТАЛОВ ОТТОК
Професионалният дебат по тези въпроси е от ключово значение, а и за неспециализираната публика би било полезно да бъде информирана. Удавени в политизирано преследване на злободневие, тези важни неща не се случват.
Текстът е от декемврийския брой на Forbes, който ще бъде на пазара на 4 декември. В него ще откриете и една и от най-престижните селекции на Forbes България „30 под 30“.
Най-сигурният начин да се сдобиете със списанието е като се абонирате във формата!
Можете и да закупите от киоските за вестници и списания в страната, бензиностанции „Лукойл“, Shell, OMV, търговски вериги „Фантастико“, „Кауфланд“, „Билла“, „ДАР“, книжарници „Сиела“, павилионите на Inmedio.
