Тесният пазар на високоплатени кадри
Автор
Преди около две години публикувах във фейсбук кратък коментар за разпределението на данъчната тежест между различните подоходни групи в България. В общи линии казвах, че около 1/3 от приходите от данък върху личния доход идва от под 5% от данъкоплатците.
Коментарите бяха ожесточени в две посоки: едните изтъкваха очевидното, че “богатите” плащат номинално повече дори при пропорционален данък; другите се фокусираха върху това колко малко като дял са всъщност хората с високи доходи и колко много доход е съсредоточен у тях. (Тогава по данни за 2017 г. данъкоплатците с доходи над 6200 лв. на месец бяха само 27 хиляди, а плащаха близо 18% от данъците.) И двете групи бяха прави, но в опитите си да доказват или опровергават справедливостта на плоския данък, пропускаха нещо изключително важно, което и аз самият не бях забелязал за пазара на труда тогава.
Тези изчисления се базират на данни, предоставени от министерство на финансите, след депутатски въпрос, за разпределението на броя данъкоплатци и приходите от данък от трудови правоотношения. Тази есен МФ публикува нови данни за периода от 2016 г. до август 2020 г., които позволяват да се анализира динамика.
ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО УПОРИТО ПРОПУСКАМЕ, Е ОГРОМНИЯТ ДЯЛ НА ХОРА С НИСКИ ДОХОДИ, ПОД 1000 ЛВ. НА МЕСЕЦ
Фокусът на политици и макроикономисти е върху средния доход на българите и неговия ръст, но всъщност хората, които получава “средни доходи” са може би само 1/4, или много оптимистично 1/3 от всички данъкоплатци (за такава група приемам хората с доходи между 1000 и 2000 лв. и в оптимистичното изчисление добавям подоходна група 2000-3000 лв.) Голямата част от хората на пазара на труда декларират доходи под 1000 лв. на месец, като техният дял беше 75% през 2016 г. сега е някъде около 60%. Положителният прочит на тази промяна е свиването на дела на хората с най-нисък доход. Но трябва да се знае, че и по последни данни те са близо 1.5 милиона, което би следвало да насочва вниманието към бърз ръст на тяхната производителност и съответно доходи.
Такова разпределение на доходите, все още силно наклонено към ниските доходи, всъщност означава, че разпределението на данъчната тежест (измерена като платени данъци средно на един човек, а не като процент от дохода) е непропорционално тежко не само върху “богатите”, но и върху “широката средна класа”. Странно е, че хора с доход дори под 2000 лв. също отнасят по-голяма тежест от средната (която по данни за декември 2019 г. е около 140 лв на месец средно на един данъкоплатец). Има и още една причина за това – изключително малкият брой на високоплатените хора на пазара на труда.
Хората с декларирани доходи над 5000 лв. на месец са едва 66 хиляди или 2.8% от всички участници на пазара на труда. Въпреки ръст около два пъти за последните три години, това е изненадващо малък брой за страна с амбиции за “технологичен хъб” (като в това число освен профилирани ИТ специалисти се включват и адвокати, архитекти, зъболекари, ръководни кадри във финансите и промишлеността). Бързо расте и сегментът на пазара на труда с доходи между 3000 и 5000 лв. на месец. Въпреки това делът на хората с относително високи заплати остава малък – на всеки човек с доход над 3000 лв. се падат петима с доход под 1000 лв.
Важно е растежът на дела на високоплатените служители да продължи и през следващите години. Трябва да помним, че много от хората в този сегмент са глобално конкурентни и мобилни. Данъчното облагане в момента изглежда не ги спира да работят в България, като техният брой се увеличава бързо, а заедно с него и данъчните приходи. Приходите от лични данъци са само малка видима част от данъчния ефект от участието на високоплатени професионалисти на пазара на труда.
Цитираните данни са достъпни публично тук https://parliament.bg/pub/PK/412006054-06-983.pdf
