Как Тайлър Пери изгради развлекателна индустрия и промени шоубизнеса завинаги

„По дяволите, тук е горещо“, казва Тайлър Пери. Той направлява екип от 12 души на снимките за комедията Sistas на BET. Миналата го­дина Пери би избегнал снимките през юли в Атланта, но в ерата на коронавируса грабва всяка възможност. „Лагер карантина“ в неговите Perry Studios се опитва да стане пионер в постпандемичното производство на развлечения.

„Слизай от автомобила“, казва той на актьор в по­лицейска кола. Онзи тръгва към сребърен пикап, а зад волана му седи честият гост в сериала Девал Елис. После Пери подсказва следващата реплика на Елис: „Какво съм направил?“ Никой не е виждал сценария. Когато се опитваш да произведеш сериал за най-гле­даното време по телевизията за 11 дни – преди ос­татъкът от Холивуд да излезе от скривалището си – някои правила трябва да се нарушат.

След снимките, седнал на метален сгъваем стол в центъра на голямо празно студио, Пери обяснява метода си. „Следвам вътрешния глас и инстинктите си. Харесва ми да предизвиквам системата и да виж­дам какво мога да направя по различен начин.“

Това е особено печеливша стратегия в система, която може да изглежда настроена срещу теб. Пре­димно пренебрегван от холивудския елит и дори от някои от черните светила (режисьорът Спайк Лий веднъж нарича грубия хумористичен подход на Пери „идиотия за чернокожи“, преди да се умилостиви), Пери е успял по две причини: той е усъвършенствал продукт, който много други предопределят за коша с намалени филми, и държи контрол над всичко.

51-годишният артист притежава напълно всички­те си творения, включително повече от 1200 телеви­зионни епизода, 22 филма и поне две дузини театрал­ни пиеси, както и 330-акровото си студио в южните покрайнини на Атланта. Той използва целия този кон­трол, за да си издейства сделка за ново съдържание с ViacomCBS, която му носи 150 млн. долара годишно и дял от стрийминг платформата BET+, стартирала през септември 2019.

Forbes оценява, че Пери е изкарал повече от 1.4 млрд. долара преди данъците от 2005 насам. Използ­вал ги е, за да си купи къщи в Атланта, Ню Йорк, Лос Анджелис, Уайоминг, както и два самолета. Сериозен лайфстайл за някогашния бездомен сценарист, израснал в бедност в Ню Орлийнс. Днес Forbes изчислява, че общото му богатство е 1 млрд. долара с ясен път към бъдещо място в класацията The Forbes 400.

С МАДЕЯ НАПРЕД

Забавен по природа, Пери израства, раз­смивайки мама с имитациите си. Той се бори с повече от бедност: описва дет­ството си с мъж, който го тормози и по-късно се оказва, че не е негов баща. Вдъхновява се да опише стреса си в думи, след като гледа епизод от токшоуто на Опра Уинфри. Прекарва 20-те си години, обикаляйки малки театри из страна­та, където изпълнява пиесите, които е написал, про­дуцирал и в които участва.

„Трябва да разберете, че нямах ментори“, разказва Пери. „Баща ми не знае нищо за бизнеса. Чичовците ми и майка ми – те не знаят нищо за това. Не съм учил в бизнес училище. Всичко, което съм научил, съм научил чрез прогрес.“

СЛЕД КАТО СЕ ОТКАЗВА ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ, ТОЙ ТЪРСИ ЗНАНИЕ ПО ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН

В началото на 20-те си години работи в Windsor Court Hotel в Ню Орлийнс, където се провежда конференцията на Националната асоциация на програмните директори. Младият Пери използва изоставени баджове, за да се промъква на закритите срещи.

Пери започва да пише сценарии, докато продава коли и работи като събирач на дългове. Накрая успя­ва да спести 12 хил. Използва ги, за да наеме място в обществен театър в Атланта, за да продуцира про­екта, който е създал в свободното си време.

Пиесата I Know I’ve Been Changed („Знам, че съм променен“) е история за жертви на насилие в дет­ството. Тя не носи достатъчно пари, за да си покрива наема, и три месеца Пери често живее в колата си, докато оправя продукцията. Той прави декорите сам, печата програмите и закачва светлините, дори про­дава неща за хапване в антракта.

„Отне ми не знам колко дни най-накрая да го убедя, че сценаристът режисьор не прави това“, казва Артър Примас, промоутърът на Пери.

Пери прави турнета непрестанно и бавно изграж­да силна публика от чернокожи американци. Особе­но такива, които ходят на църква – възрастни жени като майка му, които са носили своята болка и сега се наслаждават на възможността някой да им даде глас. А още по-добре – да им донесе смях. Неговият емблематичен герой – Мадея, бабка, която не си поп­люва, с лоша перука, голям корем и дори по-големи гърди – представя своя морал с брутално откровен хумор. Така се превръща в задължителен спектакъл за така наречената Chitlin Circuit – свободната мрежа от малки театри на черните общности в страната.

„Знаех за пътуващите пиеси, но никога не съм ги взимала насериозно, защото… се смятах за човек, който оценява театъра и Бродуей“, разказва Опра Уинфри. „Отидох обаче да гледам една в Лос Андже­лис и не само бях трогната, бях променена.“

Тя кани Пери в шоуто си през 2001, когато той все още е в началото на 30-те. На екран те споделят необходимата вдъхновяваща реч за упоритост и об­новление, но зад кулисите обсъждат напълно различна тема: пари. Уинфри, която тогава вече притежава шоуто си и Harpo – компанията, която го продуцира, издава на Пери тайна, която той вече е започнал да научава: важността „да пишеш собствените си чеко­ве“ и да контролираш нещата изцяло.

Тя му става приятел, съратник и може би най-важното – катализатор. Дори преди първия си филм или тв шоу Пери е докарал повече от 100 млн. долара от билети за постановките си, продал е 20 млн. долара мърчандайз и е събрал още 30 млн. долара от видеа­та на изпълненията си. Време е да отиде в Холивуд.

ПРОГРЕС В АТЛАНТА

Запознанството е направено в театър „Уилшър Ебел“, сграда в италиански стил с 1200 места, открита в изгре­ва на Лос Анджелис като развлекател­ната столица на света през 20-те го­дини. През 2001 Пери запазва три поредни вечери за постановката си Diary of a Mad Black Woman („Днев­никът на една откачена черна жена“). Събитието е замислено да примами хората, които издигат царете – продуценти, администратори, адвокати и заможни благодетели. Билетите са разпродадени, но седалки­те не са заети от брокерите на власт, а от хора от квартала и асистенти, изпратени да видят за какво е цялата шумотевица.

„Не можех да ходя по улицата, без хората да кре­щят „Мадея, Тайлър, Мадея!“, припомня си Пери. „То­гава стигнах до Холивуд, те нямаха представа, няма­ха идея кой съм, какво съм направил или за феновете, които имах.“

Един от асистентите, които гледат шоуто, ра­боти за Чък Лори, известния продуцент на върха на стълбата на успеха с хитове като „Огнената Грейс“, „Сибил“ и „Дарма и Грег“. След като чува за пиесата, Лори решава да се опита да предложи ситком, който се върти около Пери. Мрежите не захапват, зато­ва Лори продължава с „Двама мъже и половина“, ко­медийния сериал с Чарли Шийн, който се превърна в най-големия хит на CBS.

„Имаше един период от 10 години, в който всичко беше дълбоко затихнало и нямаше нищо за цветно­кожите хора“, заключва Пери. Затова той се изтег­ля към Атланта, където продължава да работи над пиесите си и сценарии за филми. Но не може да спре да мисли за телевизията. Рецептата за пробив, която си спомня от срещите на програмните директори, все още е с него: 100 епизода, предана публика и благоразпо­ложен дистрибутор на съдържание.

Пери наема склад зад стриптийз клуб в Южна Ат­ланта и го превръща в място за снимки. Инвестира в светлини, стойки за оборудване, микрофони, обзавежда­не и започва да снима. Завърта сцените около няколко поколения от черно семейство, което живее под един покрив в Атланта, корените на първия му ситком.

Пробивът идва през 2006, когато две закъсали мрежи – UPN и WB, се обединяват в една – CW. Но­вият канал има нужда от съдържание и Пери разпо­лага с точно това. Той се връща в Холивуд, този път въоръжен с 10 пълни епизода, снимани, платени и го­тови за пускане. CW купува правата и започва да ги излъчва като „House of Payne“. Ситкомът получава много по-високи рейтинги от очакваното. Директо­рите на много по-голямата TBS го забелязват. Преди Пери да е заснел дори една нова сцена, се сдобива с гаранция, че TBS ще излъчи поне 90 нови епизода, всеки от които ще остане негова собственост. Мре­жата предлага 200 млн. долара, за да измъкне Пери от CW. Чисто злато за подобни евтини продукции. Пери прави огромен удар: близо 138 млн. долара.

„Беше толкова извън рамката, такава различна па­радигма“, обяснява адвокатът на развлекателната ин­дустрия Дан Блек. Той казва, че сделката на Пери все още се споменава в преговори и до днес. „Можеш да получаваш значителни заплати и значителни хонора­ри, но ако притежаваш съдържанието, това е много, много впечатляващо и не е лесно.“

Въпреки че ситкомът привлича голяма публика, предимно белите програмни директори все още не разбират смисъла му. Опитът на Пери да преработи хита си на филм носи малко повече от предложения за пренаписване и промени в сюжета, които биха били по-лесни за преглъщане за мейнстрийм аудиторията.

ЧЕРНИТЕ ХОРА, КОИТО ХОДЯТ НА ЦЪРКВА, НЕ ХОДЯТ НА КИНО

припомня си Пери думите на един от про­грамните директори.

Затова той изковава възможност от незнанието на другите. Прави предложение на изпълнителния ди­ректор на Lionsgate Джон Фелтхаймер: Пери ще ин­вестира половината бюджет, ще вземе и половината от печалбите и ще запази контрол върху съдържание­то. Студиото запазва правото да извади всички раз­ходи за маркетинг от неговия дял, но Пери знае, че те ще са минимални заради популярността му, както и още 12.5% за цената на дистрибуцията.

„Колко пари искаш [Diary] да изкара“, пита Пери.

„Ами, ако ни донесе 20 млн. долара, ще бъда много, много щастлив“, отговаря Фелтхаймер.

Diary, който струва 5.5 млн. долара за производ­ство, събира 51 млн. от кината и оттогава е доне­съл още 150 млн. от наемане, on-demand, продажби на DVD и права за телевизията.

Докато повечето от Холивуд пренебрегват успе­ха на филма и го смятат за чист късмет, Пери и Lionsgate започват да изпомпват филми за Мадея – 11 за последните 14 години. Всеки един е направен по ускорен график и с минимален бюджет. Когато Пери решава да пенсионира франчайза през 2019, филмите са събрали повече от 670 млн. долара в боксофис кла­сацията и са му донесли около 290 млн. в такси и пе­чалби, по изчисления на Forbes.

Всичко това става ясно чак сега, когато правата на Lionsgate отново се връщат при него. С помощта на финансовия си съветник Джон Кери от Atlanta’s NextGen Capital Пери започва да използва филмите си по-агресивно в чужбина с ранни успехи в Южна Аф­рика, Южна Америка и части от Европа. В също­то време той продължава да самофинансира стотици нови епизоди за телевизионни предавания и поне един пълнометражен филм всяка година.

РАЗПЛАТА НА БУНТОВНИЧЕСКА ЗЕМЯ

Тyler Perry Studios, най-известното сту­дио за продукции за черната публика, е отколешен военен бастион на конфе­дерацията. Предизвикателството пред Пери, който преди е живял наблизо в колата си, е да превърне форта в снимачна площадка за развръзката на новия си проект за писателя Хо­рейшио Алгър.

По време на посещение миналата есен той обикаля из комплекса в своя Polaris Ranger към новите площад­ки. Докато кара, Пери посочва най-важните места, подредени за снимки – търговска улица, яхта, празна площадка, къща, преградена от четири фасади, и лю­бимата си нова покупка: копие на Белия дом.

„Притежавам осветлението. Притежавам пло­щадките“, казва Пери. „Ето тук е разликата. Понеже притежавам всичко, възвръщаемостта е по-висока.“

Той плаща 30 млн. долара за земята през 2015 и от­тогава е изхарчил още 250 млн., за да изгради студио, което вече е двойно по-голямо от прочутото Warner Bros. в Бърбанк, Калифорния. Всичко това е платено с парите от непрестанното помпане на филми и телевизионни сериали през последните 15 години. Покупката е неговият май­сторски ход и му позволява да изгра­ди студио от най-висок клас в щат, който агресивно ухажва холивудски­те продукции, както и да притежа­ва огромно парче земя в средата на една от най-горещите зони за обла­городяване в Атланта.

ФАКТЪT, ЧЕ СЪМ ТУК, В ЗЕМЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА, И ЧЕ ХИЛЯДИ ЧЕРНИ И КАФЯВИ ХОРА ДОЙДОХА ТУК, ЗА ДА ИЗКАРВАТ ПАРИ – ТОВА НОСИ ПРОМЯНА

В действителност и това е сдел­ка, която само Пери може да склю­чи. Той работи в Атланта от преми­ерата на първия си филм през 2005. През следващите 15 години е проду­цент на поне един филм всяка годи­на, както и на повече от 13 сериала, почти всеки един от тях сниман ня­къде из града.

Когато става въпрос за западна­лата военна база, Атланта се нуждае от партньор, който да развие търговска дейност, а тя да помогне за вдъхването на нов живот в южните покрайнини на града. Пери има всичко това – и не само чрез контактите си с президента Обама, който по онова време би могъл да прокара всяка сделка за военна земя, но и чрез навика си да предлага работа на местните сни­мачни екипи.

Моментът не може да е по-добър. През 2008 фил­мовата камара на Джорджия добавя данъчни облаги за продуцентските компании. А Пери прави покупката си в началото на стрийминг революцията – тя под­хранва състезание за съдържание, което пък води до голямо търсене на снимачни площадки.

Дори през пандемията той държи всичко в движе­ние. С пенсионирането на Мадея и с изтичането на ексклузивната сделка с мрежата на Уинфри OWN ми­налата година Пери хвърля поглед на BET. Вече прак­тически е изградил стрийминг услугата BET+. Мре­жата ще плаща на Пери по 150 млн. долара годишно, за да прави минимум 90 епизода всяка година до 2025. BET, стрийминг платформата ѝ, която стигна ми­лион абонати през август, и други собствености на Viacom получават ексклузивните права да излъчват тези сериали за пет години, както и повторенията на House of Payne, Meet the Browns и For Better or Worse, плюс част от ранните му сценични проекти, от които адвокатът Кери започва да се възползва. След половин десетилетие правата за всички тези финансирани от BET предавания ще се върнат при Пери. Първите му две продукции – The Oval и Sistas, се превърнаха в най-рейтинговите програми на BET.

Най-доброто? „Нямам клауза за ексклузивност“, разказва Пери. Това означава още проекти като A Fall From Grace, който дебютира през януари в Netflix и получи ужасни рецензии, но и 26 млн. гледания в първа­та му седмица. Той планира да започне да финансира и продукциите на други черни артисти, които Холивуд е пренебрегнал.

Междувременно, подхранени от данъчните стиму­ли на Джорджия, други са наблизо, за да се възползват от допълнителния капацитет на студиото. Пери го отдава под наем за големи продукции, включително „Черната пантера“ на Walt Disney, продължението на „Лоши момчета“ на Уил Смит, епизодите на „Живи­те мъртви“. Миналата година Disney, Warner Bros. и други големи студиа, както и нови участници като Netflix, Amazon и Apple са похарчили общо 100 млрд. долара за оригинално съдържание според Франк Па­терсън, изпълнителен директор на Pinewood Atlanta Studios, конкурент на около 20 мили на юг.

Докато студиото на Пери продължава да бръм­чи, той взима идеи за развитие от Disney и Universal. Има планове да изгради ресторанти, магазини, ком­плекс с кино и нещо като увеселителен парк. Пери признава, че подобно начинание ще го изкара извън зоната му на комфорт, понеже бизнесът му винаги е бил самофинансирана изцяло в брой операция. Плано­вете му са да прибави и приюти за жертви на тра­фик и младежи от LGBTQ общността. Както и ака­демия, която да учи децата, израснали като него, на нещата, които той никога не е научил – финансова зрялост например.

Рискът обаче си заслужава. „Фактът, че съм тук, на това място, самият факт, че стотици хора – черни и кафяви, идват тук, за да изкарват пари, това носи промяна.“