Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
1 декември 2020, 11:09

Пари срещу реформа за младите във висшето образование

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

Вместо решения и реформи, управляващите засипват нереформирани системи с още и още пари с надеждата, че това ще реши проблемите – свикнали сме на това описание да отговарят все повече и повече „интервенции“, от здравеопазването през съдебната система до училищното образование. Сделката между образователното министерство, синдикатите и висшите училища  обаче е пример по-скоро за обратното – комбинация от „пари срещу реформи“, при която новото финансиране е обвързано с конкретни изисквания и насоки за подобрение, повечето от които можем да определим като много подходящи. Ако е необходима критика, то тя че реформите не са достатъчно смели.

Снимка: Pixabay

Новото финансиране е дори повече от обещаното преди – 65 милиона лева вместо първоначално обсъжданата сума от  50 милиона за повишаване на заплатите във висшите училища. Това се налага от една страна заради забавеният ръст на заплатите в сектора на фона на икономиката като цяло, от друга заради парадокса, в който навлизащите преподаватели в средните училища стартират с по-високо заплащане спрямо тези във висшето, въпреки по-високия ценз и изисквания към професията.

Когато намерението за повишаване на заплатите във висшите училища беше първоначално обявено, основното притеснение беше рискът по-голяма част от новите средства да бъдат насочени към старшите преподаватели и така отново да не се насърчи интереса към професията у току-що завършили магистри и доктори; изглежда това е избегнато. Не че новите стартови заплати – от 1300 лева бруто месечно за асистентите до 1600 лева за професорите – са достатъчни, за да наклонят избора на новозавършилите между частния и публичния сектор, особено що се отнася до технологичния сектор. Със сигурност обаче са първа стъпка в посока на подобряването на заплащането и жизнения стандарт на професията, които са далеч от изискванията и ролята, която тя играе.

Още по-похвално е, че средствата за повишаване на заплатите на преподавателите идват под условие – публичните университети ще се видят принудени да подобрят дейността си, за да ги получат. Най-важното от тези условия е резултат от осъзнаването, че обвързването на финансирането на висшите училища (след провала на прехода към модел, основан на постиженията) с предлаганите учебни програми или броя на записаните и завършващите студенти изкривява стимулите за поведение на университетите – те оптимизират дейността си за приемане и задържане на максимално много студенти без оглед на резултатите и качеството на образователния процес.

Стъпките в тази посока са по-скоро плахи – в анонса на „сделката“ се говори за свиване на броя студенти и на приема, но на този етап не сме видели конкретни стойности. Стъпката със сигурност е необходима, като от една страна намаляването на групите може да спомогне за подобряването на учебния процес, а от друга се съобразява с демографските реалност; заради свиването на населението и ниската раждаемост в началото на века хората в подходяща възраст просто намаляват. Доколкото приблизително половината от завършващите студенти работят по специалността си или изобщо на позиция, която изисква висше образование, очевидно има необходимост от преоценка на броя на студентите, или поне ориентирането им към специалности, които отговарят на търсенето на пазара на труда. Новите изисквания към самия образователен процес също са скромни – поне 60 часа допълнителна заетост, материализирана в четене, писане, реализиране на проекти. Останалото натоварване зависи от самите висши училища, и можем единствено да се надяваме, че те ще вземат присърце повишаването на изискванията към студентите си.

Споразумението цели и да се пребори с професорския туризъм, при който преподаватели водят лекции в 4-5 университета наведнъж. Това се случва чрез въвеждането на изискване преподавателите да имат поне по 300 часа аудиторна дейност годишно, както и обвързването на размера на заплащането им с продължителността на работата им и изпълнението на нормите. Има възможност да се въздейства и на друг негативен феномен, а именно – масовите отсъствия на преподаватели от лекции и упражнения.

Видно е и че целта, която образователното министерство си поставя с тези действия е привличането на млади преподаватели във висшите училища. Това личи от изискването преподавателите на 65-68 годишна възраст да са не повече от 5% от академичния състав както и намерението за прекратяване на договорите на над 68-годишните. Този подход е по-спорен, особено в области с по-малък брой специалисти, които по случайност може да се окажат между по-възрастните. Въпреки това, осъзнаването на нуждата от вливането на “свежа кръв” в академичния кадър определено е похвално.

Това, което липсва в мерките са фокус върху научната дейност и повече внимание върху докторантите. Няма как да не приветстваме общата насока, взета от образователното ведомство в опитите си да реформира системата на публични висши училища, която демонстрира ясно разбиране на немалка част от проблемите му.

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Тесният пазар на високоплатени кадри Как Тайлър Пери изгради развлекателна индустрия и промени шоубизнеса завинаги

Свързани статии

Емилиян Кадийски: учителят-предприемач, който променя с пример

Бизнес, Водещи новини

Емилиян Кадийски: учителят-предприемач, който променя с пример

Тестът SAT се проваля на най-големия си изпит

Лайфстайл

Тестът SAT се проваля на най-големия си изпит

Наръчник на Forbes за прием в колеж по време на пандемия

Лайфстайл

Наръчник на Forbes за прием в колеж по време на пандемия

Национален план за възстановяване и устойчивост – какво трябва да се промени

Бизнес, Водещи новини

Национален план за възстановяване и устойчивост – какво трябва да се промени

Накъде след ударното повишаване на учителските заплати?

Бизнес

Накъде след ударното повишаване на учителските заплати?

Кажи ми как да стана богат

Бизнес, Водещи новини

Кажи ми как да стана богат

Реклама

Избрано

отпреди 8 часа

Най-успешно финансираните български стартъпи на 2020

отпреди един ден

Това правят най-добрите ментори

отпреди един ден

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

отпреди 3 дни

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

17 февруари 2021, 11:54

Биткойнът срещу цифрова валута на централната банка и какво означава това за инвеститорите

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени