Това ли е краят на „Произведено в Китай“?
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
В началото на юли важно съобщение от Apple остана относително незабелязано. Тогава компанията обяви, че мести сглобяването на iPhone 11 от Китай към Ченай в Индия.
Няколко седмици по-късно Samsung, заедно с няколко други доставчици на Apple (Foxconn, Pegatron и Wistron), индийските производители Micromax и Lava, и 18 други компании кандидатстваха за индийска правителствена програма за насърчаване на мащабно производство на електронни продукти, което би довело до прехвърляне на значителна част от производството на тези компании към субконтинента.
От една страна, това ще им позволи да избегнат налога от 20%, който Индия, един от най-важните световни пазари в количествено отношение, налага на вносна електроника, в рамките на своята все по-защитна търговска политика. Може би по-важното обаче е, че отразява по-дълбоки макроикономически проблеми, свързани с по-високите разходи на Китай, както и механизацията на производството, което означава по-малка зависимост от труда, пише авторът на Forbes Енрике Данс.
В същото време се очаква администрацията на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън да продължи да оказва натиск върху Китай и да призове съюзниците си да направят същото, в опит да принуди Пекин да отвори страната за конкуренция и да се надяваме да зачита правата на човека на своите граждани. По същия начин прехвърлянето на част производството Apple във Виетнам помогна на местната икономика на китайския съсед.
Свидетели ли сме на промяна в икономическия цикъл? През втората половина на миналия век Китай се зае да създаде сценарий, при който „Произведено в Китай“ ще бъде заменено от „Проектирано в Китай“: страната вече няма да бъде световната фабрика, евтино място за света за възлагане на производствени дейности, а вместо това усъвършенстван източник на технологии. И по всичко личи, че най-голямата азиатска икономика е напът да го изпълни.
В индустрията за потребителска електроника престоят на китайска земя все още има своите предимства, главно по отношение на поддържането на близост до доставчиците. Но все повече тези компании стават глобални и могат да обмислят предлагането на услуги и решаването на проблеми почти навсякъде по света, което може да доведе до натиск за постепенно преместване на производството.
Тъй като разходите за труд вече не са проблем, повече механизация и тенденция към преместване на производството, може ли бъдещето да види западни компании да оказват по-голям натиск върху Китай, за да избегнат евентуални санкции и блокади у дома и да се опитат да донесат стойност на страните, които проектират или консумират техните стоки? И ако да, в какъв срок?
