Георги Брашнаров: Плуващият с акули
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Любимо хоби на 59-годишния Георги Брашнаров, изпълнителен директор на „Немечек България“, е да плува с акули. Разговаряме в офиса му ден преди да тръгне на поредната си експедиция и среща с тях. Той знае много за навиците и поведението на тези морски хищници. Дали прилича по нещо на тях?
Може би по решителност и бърза реакция. Това са качества, които проявява още в самото начало в бизнеса. През април 1999 г. случайна натовска ракета удря къща в Горна баня, позабравена случка от бомбардировките в бивша Югославия. Но не и от Георги Брашнаров, който тогава е изпълнителен директор на новооткрития в София офис на немската ИТ компания „Немечек“. Звъни телефонът му, отсреща е лично собственикът проф. Георг Немечек. И категорично заявява: „Джордж, затваряме офиса в София, вие сте под обстрел, рискуваме целия бизнес. Гледахме по CNN – при вас падат ракети.“ Георги Брашнаров първо се опитва да го успокои, но после реагира бързо и решително и още по телефона поема цялата отговорност за бизнеса. „Заради тази ракета днес можеше да няма „Немечек България“, казва Георги Брашнаров.
Днес, 21 години по-късно, компанията е една от 20-те най-големи ИТ компании в България и е специализирана в разработването на софтуерни решения за строителната индустрия и управлението на сградния фонд (BIM), дигитализацията на документооборота и управлението на екипи и процеси. Оборотът ѝ за 2019 г. надхвърля 20 млн. лв., с над 15% повече от предишната година. Продуктите на българския офис на „Немечек“ се използват от стотици милиони по цял свят. Компанията е сред желаните работодатели у нас с над 300 души персонал. Георги Брашнаров нарича хората, с които работи, „колегите ми“ и отношението му към тях няма нищо общо с любимите му морски хищници.
Преди да се запали по акулите, още в ученическите години в гимназията в родния си град Стара Загора Брашнаров е грабнат от информационните технологии. През 1981 г. той влиза в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и страстта среща практиката. „В първи курс, в лабораторията по геодезия, имаше компютри „Правец-82“. Беше любов от пръв поглед“, спомня си Георги Брашнаров. Той започва да прекарва все повече часове в споменатата лаборатория, където заедно с други студенти се самообучават. Така навлизат все по-надълбоко в програмирането. Стигат дотам, че успяват да създадат система за изчисляване на статичен и динамичен анализ на конструкции. „Тази дейност по това време беше тежка задача, да се автоматизира беше сериозно предизвикателство. Но когато това се случи, се оказа, че ние, които не сме професионални програмисти, а студенти по строително инженерство, се справихме доста по-добре, отколкото големите институти по математика и информатика към БАН“, спомня си Георги Брашнаров. С този продукт, който се използва до преди две-три години, са започнали първите му стъпки в бизнеса – продават програмата на проектантски организации.
От това време е и срещата с „Немечек“ – тогава малко мюнхенско инженерно бюро. Университетът изпраща студентския продукт на изложението за високи технологии в Хановер.
ОКАЗА СЕ, ЧЕ НАШАТА ПРОГРАМА Е МНОГО ПО-НАПРЕД ОТ ТЕХНИТЕ
Малка сензация в университета предизвиква и дипломната му работа през 1986 г. Тя е за софтуерен продукт и включва два чертежа и шест тома с листинги. Много необичайно. „По онова време, за да станеш строителен инженер, трябваше да предоставиш 20 чертежа, направени на ръка. Имаше леки брожения, но в крайна сметка ми писаха шестица. Част от изпитната комисия не разбираше за какво иде реч, усещаше, че е нещо полезно и че това е бъдещето“, разказва Брашнаров, който вече е с диплома за строителен инженер.
Почти веднага след това става аспирант по приложна математика и информатика в Техническия университет. „Това, което разбрах там, е, че като самоук писач на програми с пет години сериозен стаж бях на доста по-високо ниво от това, което можех да взема. Човек трябва през цялото време да се опитва да попълва образованието си с практически опит“, казва Брашнаров.
И така с диплома за строителен инженер, аспирантура и сериозен опит в програмирането Георги Брашнаров влиза в 90-те години на миналия век. „Всичко се променяше, възможности имаше след всеки ъгъл.“ Заедно с бивши състуденти регистрират фирма 3S по Указ 56. „Няколко месеца по-късно фирмата ни беше с най-много представителства в чужбина“, разказва с усмивка той – съдружниците му се пръскат по света. Освен това и мутри открадват името на фирмата.
В тази турбулентна бизнес среда решава да започне работа в голяма строителна компания. Първо – в „Метални конструкции“, след това в „Главболгарстрой“, която има огромен бизнес в чужбина. Оперира като подизпълнител на големи немски компании, които по държавна програма строят цели градове в Русия, Украйна и Казахстан, където да бъдат изведени руските войски от Източна Германия.
„Пет години там беше добра школа, защото всичко, което знаеш, започваш да го пречупваш през опита с немските мениджъри“, казва Георги Брашнаров. Точно тогава задълбочава контактите си с компания „Немечек“, която вече се е превърнала в софтуерен концерн с близо 1000 души и бизнес на много пазари. През 1998 г. тя иска да стъпи и в Източна Европа и наема Георги Брашнаров за консултант.
Дали заради Георги Брашнаров или заради нещо друго, „Немечек“ решава да създаде свой развоен център в България. Визията е в него да се правят продукти за бъдещето, които да са на пазара след четири-пет години. Решението е взето, инвестицията е направена, проф. Георг Немечек убеждава Георги Брашнаров да поеме управлението.
Взимайки отговорност за цялата компания, след споменатата история с натовската ракета той започва да развива първите продукти. Те са доста смели и през следващите години „Немечек“ в България изгражда имидж на доверен партньор в изработването на софтуерни системи за външни клиенти, има и свои собствени разработки. Офисът в София става все по-печеливш и независим от немския концерн. „В края на 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие беше истински бум на ИТ индустрията, казва Георги Брашнаров. Всичко, което беше уебтехнологии, всичко, което беше java, продаваше адски много. Бяха години на сериозен растеж.“
Но след бума идва криза, 2001 г. се оказва сложна за софтуерната индустрия, включително за немския концерн „Немечек“.
БИЗНЕСЪТ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ПРИОРИТЕТ, ДОРИ СЕ ЧУВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАТВОРЕН.
Акционерите решават да продадат 80% от компанията.
В този момент отново Георги Брашнаров действа решително, прави оферта, изкупува мажоритарен дял от 60%, а останалите 40 са разпределени между „Немечек Германия“ и DocuWare, компания, която е акционер в „Немечек“ от 1999 г. и е почти изцяло обслужвана от българския офис.
Следващите месеци са трудни, германските поръчки намаляват драстично. Бързо, както при акулите, Георги Брашнаров се насочва към нови клиенти и нови пазари. Влиза в САЩ и нещата потръгват. Разработва различен модел на работа, в който най-важно е специалното отношение към всеки клиент. „Никога не сме се разглеждали като професионална аутсорсинг компания. Ние търсим дългосрочното партньорство с клиентите си, не голямата печалба. Така се гради устойчив в годините бизнес“, казва предприемачът.
С този подход компанията силно се развива. Поръчките се увеличават с всяка изминала година. Изкарва все повече продукти – както собствени, така и на чуждестранни клиенти. През 2019 г. в компанията влиза голям технологичен инвеститор – японската Ricoh.
Георги Брашнаров става и бизнес ангел в България. Досега е инвестирал в около двайсет стартиращи компании. Лимитиран партньор е във фондовете за дялови участия Eleven и LAUNCHub Ventures. „По книгите пише, че е добре да инвестираш в това, от което разбираш. Аз мисля обратното. Идеите, към които се закачам, са такива, от които нищо не разбирам, и колкото и да е голям рискът, поне зная за какво е. Плащам, за да науча нещо ново.“
ХОРАТА СА НАЙ-УСПЕШНИЯТ ПРОДУКТ НА КОМПАНИЯТА. МОЯТ ОСНОВЕН ФОКУС Е КАК ДА ГИ РАЗВИВАМЕ, КАК ВЪТРЕШНАТА НИ СТРУКТУРА ДА ГИ ПОДПОМАГА.
Имаме малко правила и много свобода. Хората са различни като поведение, като характери. Тук идва ролята на лидера, на добрия ръководител – да успее да ги сплоти, вдъхнови и да им покаже посоката напред“, казва Георги Брашнаров. Той е против многото и строги правила, наложени в голяма част от корпоративния свят. „Бизнесът, животът ни станаха толкова забързани и гъвкави, че този тип управление вече играе против нещата“, казва той. И обяснява, че структурата в неговата компания е много плоска, по-скоро със стартъп ориентираност, с относително малко дисциплиниращи процеси, „с които да си се развиваме вътрешно, без да прекаляваме“.
За Георги Брашнаров от изключително значение е хората му да се чувстват свободни, да не са притеснени. „Проактивност не може да изискаш от тях, ако ги сложиш в рамка“, казва предприемачът, чиято компания многократно е печелила конкурси за най-желан работодател.
Освен това „Немечек“ не работи с клиенти, които са прекалено фокусирани в корпоративните политики. „Не мога да изградя дългосрочни отношения с партньор, който ми казва, че за нашия проект в ексел има шест души. Да разглеждаш човешки ресурс в ексел… няма как да стане, защото това е противоположно на нашата философия за управление на хора.“
За Георги Брашнаров свободата в компанията е нещо много примамливо. „Но опитът ни показва, че голяма част от хората биха предпочели по-малко свобода и повече насоки и сигурност. Но това е риск, който сме поели – да предизвикваме хората да бъдат свободни и активни. В един момент те свикват и така се променя целият манталитет на компанията. Да говорят, да дават идеи, да критикуват, без да се притесняват. Всеки стажант, влязъл в компанията преди ден, може да дойде при мен и да разговаряме, без да му се налага да минава през други пет човека.“
Подходът към служителите привлича все повече кадри. От началото на годината броят им се е увеличил с 10%, а плановете са да назначат още хора.
Освен свободата важни са високите заплати и бонусите. Средата за работа е приятна – отворени пространства, кътове за забавления, тенис маси, билярд, джаги. Има места за отдих, където дори може да се преспива. За Георги Брашнаров колегите му са най-важни. Ако някой иска да напуска, лично се опитва да го разубеди и често успява. „Трябва да можеш да отваряш опции. Хората не трябва да се чувстват прекалено зависими от една-единствена възможност, трябва да знаят, че имат и друга. Така е и в бизнеса“, казва Георги Брашнаров.
