Шест основания за изненадващо добра 2021 г.
Не, този коментар не е вдъхновен от добрите новини за ефективността на вече разработените ваксини от водещите фармацевтични компании. И не, авторът няма претенцията да прогнозира дали вирусът ще мутира и ще стане по-смъртоносен, или дали ще има нови, по-страшни вълни на пандемията. Но на прага на зимата можем да допуснем, че имаме достатъчно добра картина за ефекта на заразата върху икономиката – както от случилото се в началото на 2020 г., така и в последните месеци. И доколкото повечето анализатори се фокусират върху несигурността и рисковете, нека обобщим кои индикатори за политики, бизнес решения и поведение на домакинствата дават оптимистичната прогноза за следващата година. И така, ето (поне) 6 основания да очакваме бърз растеж през стопанската 2021 г.
Европа вече се възстановява и това се потвърждава от всички стопански показатели. Изключенията са туризмът и международни пътувания. Но данните във водещите икономики сочат за бърз ръст на индустриално производство, строителство, износ, потребление и търговия на дребно. В някои страни показателите за септември вече са по-добри от същия месец на 2019 г. – т.е. не просто оттласкване от дъното на април, а дори растеж на годишна база. Безработицата, макар и нараснала, изглежда до голяма степен овладяна.
ПОЛИТИКИТЕ В ЕВРОПА НЯМАТ НИЩО ОБЩО СЪС СЛУЧИЛОТО СЕ СЛЕД 2008 Г.
Европейската централна банка дава ясен сигнал, че ще продължи с неконвенционалната мека парична политика „колкото е необходимо“. От своя страна, това променя картината както за банковия сектор, така и за правителствата. Банките разсрочиха кредити с огромен размах, и вероятно ще продължат да го правят, а натиск за дилевъриджинг няма. Много бързо се създадоха и схеми за достъп на предприятията до кредити с държавни гаранции, така че реалният сектор да не изпада в ликвидни затруднения. Не сме и в ситуация да се спасяват големи банки с пари на данъкоплатците, което да разтърсва финансовите пазари и стабилността на засегнатите държави. Заедно с това, имаме впечатляващ консенсус около коренно различна фискална политика. Няма натиск нито от Европейската комисия, нито от „дисциплинираните северни“ за свиване на бюджетните дефицити, а държавите имат лесен достъп до дългово финансиране. В резултат, правителствата ще могат без ограничения да харчат за разнообразни субсидии за бизнеса или подкрепа за запазване на работните места и заплатите. И, както се вижда от данните за 2020 г., тези мерки вече дават ефект – безработицата е ниска, а потреблението е стабилно. И отделно от това, част от държавите са предвидили допълнителни фискални стимули чрез повече инвестиционни разходи, които ще се покрият от плана за възстановяване и устойчивост.
Динамичните азиатски икономики или бяха слабо засегнати от кризата, или бързо се възстановиха. Китай се излезе от локдауна с впечатляващ ръст на инвестициите, промишленото производство и износа. Но добре се представят и корейската и виетнамската икономика, и така нататък – това е мощен локомотив на експортно-ориентираните европейски индустрии. Този ефект вече се вижда и от благоприятните данни за износа на Германия и Италия през лятото и началото на есента.
Наблюдаваме и огромна разлика в икономическата активност и поведението на всички пазарни участници сега и през март-април. Тогава страхът от неизвестното и неясните очертания на бъдещето действително предизвикаха свръхреакция. Това се отнасяше както за някои ограничителни мерки – например, в доста от страните имаше наистина пълна забрана за всякаква дейност, дори излизане от дома – така и за решенията в бизнеса и домакинствата. Паниката доведе до свръхпредазливост в инвестиционните решения и текущото потребление, дори от хора, които не бяха загубили доход. Транспортът де факто спря за няколко седмици, продажбите на някои групи стоки спаднаха близо до нулата. Като че ли обаче и в България, и в другите европейски страни, се научихме да работим и живеем в среда на пандемия и частични ограничения – доколкото може да се вярва на текущите данни, потреблението е до голяма степен съхранено, камионите и товарите се движат, данъци и осигуровки се плащат.
В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ РЯЗКОТО СВИВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО КРЕДИТ, ХАРАКТЕРНО ЗА ПЕРИОДА ОТ 2009 Г. ЧАК ДО 2016 Г.
От една страна, мораториумът позволи всеки длъжник по-спокойно да оцени жизнеността на предприятието или перспективите пред домакинския бюджет, така че нужните мерки за адаптация към новата ситуация да не са резки и необмислени. Лихвите са ниски, а банките имат възможност и за допълнително разсрочване, така че реалният сектор няма да бъде притиснат от ликвидни затруднения. Още повече, по последни данни до октомври, кредитите и за предприятия и за домакинства продължават да нарастват, макар и с по-забавен темп. Ще се активизират и схемите за достъп до кредити с държавни гаранции.
Вътрешното търсене ще получи силен тласък поне по три канала. От една страна, България вече е 13 години член на ЕС, от тази година е част от ERM2 и банковия съюз, кредитният рейтинг расте, а вече през няколко кризи доказваме, че може да удържим монетарна и бюджетна стабилност. Това ще даде повече пространство за запазване, а защо не и нарастване, на капиталообразуването в частния сектор, особено в предприятия, продаващи на растящи пазари. От друга, цикълът на изпълнение на инфраструктурни проекти с европейско финансиране предполага увеличение на публичните инвестиции. Накрая, на макро ниво увеличението на пенсиите, някои социални плащания и заплатите в бюджетната сфера ще се насочи към текущо потребление.
