„Кармела 2000“: Фирмата като първо дете
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Когато голяма част от икономиката ни спря преди няколко месеца вследствие на въведените извънредни мерки, имаше и компании, които продължиха да работят. За собствениците и мениджърите на подобни компании бе ясно, че ще е трудно, но въпреки това те успяха да запазят работниците си, да произвеждат продукти и да обслужват клиенти. „Когато повечето хора бяха по домовете си, ние не искахме да ги лишаваме от възможността да „подслаждат“ горчивите новини“, казва Соня Стоянова, която заедно със съпруга си Павел е управител и собственик на компанията за производство за сладкарски изделия „Кармела 2000“. И допълва, че през това време е имало търсене на бисквити за торти, както и други десерти, които те произвеждат.
През тези месеци компанията е запазила екипа си и дори търсенето на персонал не е спирало. Въпреки затрудненията във всички сфери на икономиката заплатите и осигуровките са плащани навреме, а атмосферата в производството и офиса на „Кармела 2000“ във Велико Търново е останала добра. Препоръчителните и необходимите мерки са взети своевременно и около 170-те служители на фирмата са били защитени.
Соня Стоянова се занимава изцяло с организацията на дейността на компанията, а Павел Стоянов отговаря за машинния и сградния фонд, както и за строителството. „Кармела 2000“ е една от водещите компании в страната в производството на сухи сладкарски изделия. Основните им продукти са вафли, кексове, бисквити и други десерти, обединени около серия брандове, най-популярният от които е Family. Приходите от продажби през 2019 г. достигат 13.9 млн. лв., като намаляват в сравнение с предходната година, когато са били 14.8 млн. лв. През годината има повишение на производството, но намаляване на продажбите. Причината според отчета на компанията е, че 2019 г. е била недостатъчно благоприятна за хранително-вкусовата промишленост в България.
Въпреки обявеното извънредно положение, свързано с пандемията, заявките и приходите през тази година са се увеличили, компанията има и нови клиенти.
ПРОДУКЦИЯТА СЕ ПРОДАВА В НАД 40 ДЪРЖАВИ В СВЕТА, КАТО В БЪЛГАРИЯ СА ОКОЛО 50% ОТ ПРОДАЖБИТЕ
Най-силните международни пазари са Близкият изток и Северна Африка поради факта, че там търсенето на сладкарски изделия е голямо. Сред европейските страни компанията има силно присъствие в Чехия, Румъния, Албания и Косово. Техни продукти се продават и в далечни страни като Япония, Индия, Виетнам и Коста Рика.
Където и да се изнасят продуктите, те са съобразени със спецификите на пазара и особеностите на потребителите. Според собствениците „Кармела 2000“ не е огромна компания и това им позволява да са по-гъвкави в изпълнението на отделни заявки. „За Виетнам правим единично опаковани продукти, които след това те нареждат в метални кутии за подаръци“, казва Соня Стоянова. В Индия пък се търсят продукти без яйца. Тя допълва, че все още не са стъпили на пазара в САЩ със собствената си марка, но произвеждат за друга компания, която продава там.
„Кармела 2000“ има регистрирана търговска марка в Световната организация за интелектуална собственост в Женева. Компанията участва на много международни изложения за храни, като e постоянен участник в Gulfood в Дубай и Anuga в Германия. Продуктите им са сертифицирани в най-високите нива на стандарти като HALAL, HASSP, GMP и ISO, което им помага при продажбите на много от пазарите.
Идеята и желанието за производството на вафли идва на 22-годишната тогава Соня Стоянова през 1998 г. Нейната майка е работила като лаборант в хлебозавода във Велико Търново и тя е израснала между машините за производство на хляб и закуски. И въпреки че получава музикално образование, тя има куража и амбицията да се впусне в приключението на производство на сладки собствена продукция на пазара. „Първите опити бяха в кухнята вкъщи, а първите консуматори – моите роднини“, спомня си Соня Стоянова. След няколко опита и напасване на вкуса нейното творение е одобрено и тя започва производство в малко помещение, което наема. Това е бивша сладкарница в близко село до Велико Търново.
По това време Соня и Павел са само познати, но скоро вече са приятели, а след това той става неин спътник не само в живота, а и в бизнес начинанието ѝ. Това са първите години на частно производство на вафли и подобни продукти в България, на пазара има само две български компании и каквото се произведе, веднага се пласира. В този начален период на бизнеса всичко се прави на ръка – приготвяне на смески за кори, бъркане на крем в легени с дървена бъркалка. Сглобяването на продуктите, рязане и пакетиране, както и разнос за склад се правят също от членовете на семейството.
Няколко месеца след началото Соня Стоянова обсъжда със съпруга си идеите си за развитие на бизнеса, но неговият отговор е, че подобни неща се правят в големи заводи.
В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЩЕ СЪЗДАДЕМ ГОЛЯМ ЗАВОД
му казва Соня Стоянова. И това е развитието впоследствие. Почти на всеки шест месеца се местят в ново помещение, постоянно имат нужда от разширяване. В първите години работят денонощно, все още нямат собствени деца и гледат на фирмата като на собствено дете. Постоянно са в срещи с доставчици и клиенти. Те са и производители, и продавачи, а единственият външен процес е счетоводството.
Нуждата от инвестиции в помещения и машини води до търсене на кредити, което според двамата собственици е било много трудно преди повече от 20 години. Когато през 1999 г. искат да купят едно от първите си работни помещения, в което тогава са под наем, те получават отказ за заем от банка. „Директорът на банката направо ни показа вратата“, казва Павел Стоянов. И след като не намират пари, собствениците на помещението го продават, а Соня и Павел Стоянови намират подходящи площи в бившия радиозавод във Велико Търново.
В първите години успехът им е съпътстван и от кризисни моменти. Подобен е случаят, когато решават, че искат да правят хрупкави вафли. Правят корите, намазват ги с крем, след това ги нарязват. Вафлите отначало са хрупкави и чудесни, но след няколко часа стават меки. След поредица опити в търсене на проблема го откриват в крема. Кремът е направен с вода, която размеква корите. И след това разбират, че хрупкавите вафли се правят само с маслен крем, който се приготвя в специални машини, а една такава машина струва 200 хил. долара. „Вафлата е много прост продукт, който се прави от сложни машини“, споделя Павел Стоянов и допълва, че за всеки продукт се изисква отделна машина.
Отначало ползват под наем само столовата на радиозавода, която е около 300 кв.м. Бизнесът им продължава да се развива, те купуват постепенно отделни сгради от завода, пристрояват и нови, за да достигнат до сегашните почти 15 хил. кв.м работни и офис площи.
По време на кризата през 2008–2010 г. имат много лек застой. Решават, че въпреки затрудненията не трябва да понижават качеството на продукцията за сметка на по-ниски цени. „Мнението ни бе, че в тези трудни времена хората ще искат да купят качествена храна, а не евтина“, казва Соня Стоянова. Запазват обема на производството си и дори малко след това имат лек ръст.
„Точно през тези години направихме най-големите си инвестиции“, допълва Павел Стоянов. Други предприемачи се чудят на смелостта ми, но те преценяват правилно, че по това време и строителството, и покупките излизат по-изгодни. По това време успяват да купят изгодно площите на шивашка фабрика, която също се е помещавала в радиозавода. Кризата е принудила немския собственик на фабриката да я затвори и да продава.
Соня и Павел Стоянови споделят, че през изминалите години няколко пъти са получавали предложения да продадат бизнеса си, основно от чуждестранни инвестиционни фондове. Няколко пъти са се замисляли сериозно и са се изкушавали дали да не направят тази стъпка, но са се отказвали. „Решихме, че фондовете не са добри стопани, докато ние гледаме бизнеса си с душа и сърце“, казва Павел Стоянов. Другата причина според тях е, че не са решили какво ще правят, ако продадат бизнеса си, защото той дава смисъл на живота им. Те не са наследници на нещо, което да е дошло от родителите им, а са го създали сами и затова им е трудно все още да се разделят с него. „Обсъждали сме и варианти компанията да излезе на фондова борса, но сме реалисти и знаем, че все още не сме достигнали до това ниво“, допълва Соня Стоянова.
През всичките тези години за Соня и Павел Стоянови работа и семейството са едно цяло. Обсъждат бизнес идеите си не само на работа, а и вкъщи. Споделят, че неминуемо, както във всяко семейство, между тях са възниквали спорове и конфликти, но те бързо са решавани с разбиране от двете страни. „На първия ни тиймбилдинг във фирмата три дни екипът ни се сплотява със състезателни игри, а аз и Павел три дни се карахме, защото бяхме в различни отбори“, си спомня Соня Стоянова. И допълва, че няколко месеца след това спорят за победите и загубите на отборите си. И двамата са на мнение, че както в едно семейство, така и в бизнеса трябва да има разбиране и компромис, за да има положителни резултати.
Според Соня и Павел все още е рано да се каже как ще се развива компанията в далечното бъдеще. Дъщеря им вече е обявила, че не иска да се занимава с техния бизнес и желанието ѝ е да бъде режисьор и да прави филми. Синът им обаче вече проявява интерес и дори това лято и бил на стаж в компанията, което радва двамата.
Близкото бъдеще включва нови продукти, увеличаване на обема на производство и стъпване на нови пазари. В процес на разработка през тази година са четири нови продукта. „Раждането на нов продукт отнема от година до година и половина“, казва Павел Стоянов. В „Кармела 2000“ се съобразяват с новите тенденции в храните. През тази година са пуснали на пазара веган вафла, имат и продукти без глутен. „Проблемът е, че подобни продукти се произвеждат с по-скъпи съставки, а пазарът на готовия продукт след това е много малък“, допълва Соня Стоянова. Производството на подобни продукти се оскъпява, защото капацитетът на производствените линии не се изпълва докрай, а за всеки екзотичен продукт трябва да се прави и инвестиция в нова машина.
