Полина Недкова – с театър в сърцето

Вероника Шербанова редактор във Forbes

Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.

Годината е 2009-а. Обстановката – мрачна „като в кланица“. Актьорите Стоян Радев, Васил Читанов и Владислав Виолинов в червени костюми, с кубинки и силен грим. Постановката е „Макбет“ на Хайнер Мюлер на режисьора Крис Шарков във варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Tолкова e впечатляваща, че преобръща за миг живота на младата актриса и влогър Полина Недкова, част от селекцията ни „30 под 30“ за 2019 г., която е сред публиката. „Не мога да обясня какво се случи. Падна ми ченето. На следващия ден се записах в театрална школа. Знаех, че ако не съм от другата страна, ще бъда много нещастна“, спомня си 28-годишната Недкова.

Днес по-често я разпознават в ролята ѝ на влогър. Има 42 500 абонати в YouTube и 31 700 последователи в Instagram. Тръгва по пътя на влогърството преди година и половина, след като за магистърската си теза избира темата за влогърството като професия. Гледа и анализира видеа на известни чуждестранни влогъри, среща се и с известните българи в тази сфера. Така постепенно се заражда идеята да пусне видео в YouTube. „В някакъв момент и това ми стана фикс идея. Не можех да спя въобще, трябваше да пусна видео“, спомня си Недкова.

Привлича аудиторията си с видеата в рубриката си „Свръхчовеци“, в която разказва за известни художници, писатели, учени. В други пък говори за свои идоли от театъра и киното, а в трети – за преживяванията си като актриса. Не закъсняват и рекламните договори. Рекламира Fanta още по времето, когато има 2000 абонати. Работи още с Nivea, винтидж книжарницата Elephant и други. „Реално аз не получавам пари, за да покажа например тази чаша, аз получавам пари за всички видеа или постове, които съм направила преди това, които са ми докарали този брой абонати“, казва тя.

Създаването на съдържание по думите ѝ е тежко, но и много хубаво. „Доста е изморително понякога. До 3-4 през нощта може да мислиш как да позиционираш нещо в темите си.“ Освен това трябва да си винаги достъпен да отговориш на запитвания и коментари. Инвестираш много в началото, без да знаеш дали инвестицията ще се изплати.

Първата ѝ любов обаче си остава театърът. Сега си спомня как с нежелание е отишла да гледа „Макбет“ – постановката променила живота ѝ завинаги. Преди този съдбовен момент тя не се интересува от театър ни най-малко. Сравнява срещата си с театралното изкуство с любов от пръв поглед.

УСЕТИХ ЛЮБОВ, НЯКАКВА ЖИВОТИНСКА НУЖДА, ВСЕ ЕДНО ВИДЯХ НАЧИН ДА СЕ ИЗРАЗЯ

Успява да влезе в НАТФИЗ „Кръстьо Са­рафов“ от втория път. Кандидатства вед­нага след като завършва училище, а жела­нието да учи в академията се превръща в цел. Остава втора резерва, но неуспехът не я отказва. Веднага решава, че следващата година ще кандидатства отново, като този път се подготвя дори по-добре. И този път влиза първа по успех – в класа на проф. Сте­фан Данаилов. След две години решава да се премести в класа на проф. Пламен Марков, където усеща, че си е намерила мястото.

Годините в НАТФИЗ преминават трудно – обучението сравнява с казарма, а периодът е много труден, но и ценен. Репетици­ите започват с тежки физически загрявки – акробатика, балет, фехтовка. Физическото натоварване обаче е по-малкият проблем, защото целият процес е много емоционал­но изтощаващ. „Много бързо се научаваш, че екипът и сцената не търпят лиготии, не търпят егоизъм.“ Разбира, че трябва да си на сцената, дори да те боли нещо – да поставяш театъра винаги на първо място. Описва времето си в НАТФИЗ и като тако­ва, прекарано в капсула – трябва да си фоку­сиран само и единствено върху обучението си. „Наистина мисля, че ме претопиха, за да забравя коя съм била – казва Полина Недко­ва. – Махаш това, което си бил преди, за да останеш нищо. И тогава вече започваш да трупаш каквото ти харесва, каквото е ценно.“

След пет години излиза от НАТФИЗ нов човек и влизането в живия живот е отрез­вително.

ИЗНЕНАДАХ СЕ, ЧЕ СВЕТЪТ НЕ МЕ Е ИЗЧАКАЛ

Започва работа във варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Първоначално ѝ се стру­ва, че прави крачка назад, но сега гледа на решението си да се върне във Варна като на сбъдната мечта и признава, че е направило прехода след НАТФИЗ много по-лесен.

Във варненския театър е вече трети сезон, като разделя времето си между София и Варна и пътува всяка седмица между двата града. В началото получава малки роли, но постепенно я избират и за по-големи. Играе ролята на Розалин Бързоу във „Влюбеният Шекспир“, Маша в „Магьос­ническо езеро“ по „Чайка“ на Чехов, Симона в „Коледата на госпожа Коледа“.

Междувременно се появяват роли и в те­левизията и киното – играе ролята на Ка­терина в „На границата“, следват роли в „Скъпи наследници“ и „Съни бийч“. Още в НАТФИЗ играе и в няколко късометраж­ни филма като „Капия“ на Елена Тончева, „Откъснати цветя“ на Катерина Борисова, „Изпит“ на Боя Харизанова.

От година почитателите ѝ я виждат и в нова роля – като водеща на рубриката „Аз, влогърът“ в „Като на кино“ по bTV Cinema. С нея се свързва журналистът и продуцент Георги Тошев, който ѝ казва, че редовно сле­дят видеата ѝ в YouTube, и ѝ предлага да си има рубрика. Недкова казва, че новото ам­плоа много ѝ харесва – има свободата сама да избира темите, сама заснема видеата и ги монтира.

Работата ѝ като влогър и в телевизия­та са сред основните ѝ занимания, когато COVID-19 пандемията замразява спектакли­те. След разхлабването на мерките поста­новките на варненския драматичен театър започват да играят на открита сцена, а от юли театърът се връща в стария си ритъм – „просто сезонът не започна от септем­ври, а от юли, все едно ваканцията ни беше по-рано“. „Театърът е добре, театърът ще е добре винаги, много по-страшни неща е пре­живял. Има го от векове и явно има нужда от него“, казва тя по повод корона кризата.

Новият театрален сезон също се очер­тава да е интересен. Във Варна играе ро­лята на Александра в „Поразените“ по ро­мана на Теодора Димова и на Дездемона в „Отело“ на Шекспир. В София пък играе в „Три“ на реЕлица Йовчева – независимо пред­ставление, което се играе на алтернативни места или в театър, но не на сцената, а в салона например. „Научих се да мисля, че всяка роля, която идва, не е случайно при мен“, казва Полина Недкова и подчертава, че иска да играе „роли, от които нещо за­виси“.