Мариан Залцман: Няма да се възстановим напълно от пандемията, ще се променим като хора
| Партньорска програма
Мариан Залцман е един от най-влиятелните трендспотъри и колумнист в глобалното издание на Forbes. Тя следи и прогнозира големите глобални тенденции. Залцман е и един от най-награждаваните експерти в областта на ПР-а в Северна Америка. Заемала е различни позиции в сферата на връзките с обществеността, включително главен изпълнителен директор на Havas PR North America.
В момента Мариан Залцман e старши вицепрезидент за глобални комуникации във „Филип Морис интернешънъл“, и допринася активно за изпълнение на мисията на компанията за изграждане на бъдеще без дим.
Мариан, как станахте трендспотър?
По образование съм социолог и човешкото поведение винаги ми е било много интересно. Интересуваха ме въпроси като например как се променят отношенията между половете, как големите самолетни катастрофи влияят на населението и как временно много хора отказват да летят. Опитвам да намеря ясни пътеки, връзки между нещата – а в началото на кариерата си се занимавах с много пазарни проучвания, основно количествени, но и качествени. В това време опитвах да търся данни, които не са логични. Какво имам предвид? 77-те процента отговори по даден въпрос, масовото мнение не ми бяха интересни за разлика от другите 23 процента. Чудех се, това са хората, които не разбират нещата или са тези, които мислят толкова напредничаво, че създават тенденциите. Започнах да създавам алгоритъм за трендсетинга – създаването на тенденции. Супернапредничавите хора не ме интересуваха, защото бях осъзнала, че техните нагласи не биха резонирали в масовото население. Но осъзнах, че има група, която аз наричам „проактивни консуматори“ – това са хората, които могат да пренесат новите крайни идеи към мейнстрийма. Преди около 25 години например разбрах, че певицата Мадона не е трендсетър, тя не създава тенденции, но е много силна в това да ги налага – тя е трендспредър. Мадона беше невероятно добра в това да взима една крайна идея и да я прави достъпна за масите. Други хора създаваха модата, новата музика и новата сексуалност, но тя правеше тази промяна масова. В днешни дни в Америка това е Ким Кардашиян. На по-елитно ниво това е и Мишел Обама, която пренесе това, което се случва в живота ѝ, който е много специален, до много хора.
Може ли един трендспотър да предвиди пандемия?
От SARS насам аз пиша за пандемии. Миналата година пък говорих за ролята на маските, в контекста на лошия въздух в големите градове по света и потенциалните респираторни проблеми в населението. Но, не, нямаше как да предвидя пандемията в мащаба, в който все още я преживяваме. Все пак много приятели в САЩ и Европа признават, че съм успяла рано да ги предупредя за проблема. Всичко започна от мои познати в Европа, които виждаха какво се случва в Ухан и се запасяваха с брашно още в началото на януари, за да бъдат подготвени за тежки времена. Аз се вслушах в тях и малко по-късно започнах да говоря за пандемията през моите медийни канали. Но все пак това се случи в края на януари, ако ме бяхте питали за пандемията в края на 2019 г., нямаше как да знам за нея.
За всички нас 2020 г. беше много по-различна от очакваното – колко по-различна беше за вас?
Едно нещо познах – прогнозирах, че 2020 г. ще е годината на хаоса. Прогнозирах, че ще има еволюция, дори и революция на преминаването от физически магазини към електронна търговия, което се случи като симптом на пандемията. Мислех, че училищата ще залагат повече на обучението онлайн, което също се случи, но нямаше как да знам, че промяната ще засегне и най-малките деца. Едно нещо, което ме изненада, беше скоростта, с която правителствата успяха да реагират и да помогнат на фармацевтичните компании да открият ваксините. Мога да кажа, че около 80% от прогнозите ми за годината се сбъднаха – просто бяха в различен контекст.
Гледайки напред към 2021 г., как ще се възстановим от пандемията на личностно ниво?
Не мисля, че ще се възстановим напълно, мисля, че леко ще се променим. Мисля, че винаги занапред ще имаме едно наум за неизвестното, ще сме по-чувствителни и прозорливи. На всяко малко сътресение по света ще се гледа много внимателно. Психичното здраве ще бъде важна тема за разговор в идните четири-пет години. Ще осъзнаем, че глобално всички сме преминали през голяма травма. Може би най-добрият текст по темата е материалът на Forbes за Тони Шей, който читателите ви сами могат да прочетат. Toва е милиардер филантроп, който се позиционира като проповедника на щастието. И изведнъж разбираме, че се е пристрастил към наркотиците, че въобще не е бил щастлив, и загина в трагичен инцидент. Тепърва всички ние ще си задаваме малки и големи въпроси, свързани с психичното здраве. Замислете се за глупавия американски въпрос – казвам го като американка, която е живяла много време в Европа – How are you, „как си“. Задаваме го, но не се интересуваме от отговора. Днес мисля, че това ще е въпрос, на който все по-често ще искаме да чуем отговора на човека отсреща.
В последните месеци имахме много време за размисъл. Какви ще се дългосрочните ефекти от тези размисли?
Мисля, че това ще ни се отрази в три посоки. Първата е, че ще внимаваме много за психичното ни здраве. Второ, ще премислим концепцията за образование и какво всички трябва да правим, за да развиваме уменията си постоянно. Как преподаваме на малки деца, как на тийнейджъри, каква е стойността на висшето образоване, но и колко е важно ученето през целия живот – това също е важна тема. Последната тема за мен е свързана с веригата на доставки. Идеята за това откъде идват продуктите и услугите, които ползваме, и как се снабдяваме с тях ще става по-важна. Аз например никога преди не бях обръщала внимание на килера вкъщи, той винаги е бил празен. Сега вече сме складирали продукти, с които можем да оцелеем поне три месеца.
Много хора изпитват страх от бъдещето – може ли да са прави?
Всички трябва да сме леко притеснени за бъдещето – и подготвени. Далеч съм от мисълта, че светът ще свърши, но, минавайки през тази пандемия и гледайки към други потенциални заплахи, е важно да сме подготвени.
За финал: в много ваши публични изяви пожелавате не „щастлива“, а „скучна нова година“. Можем ли да се примирим със скуката?
Мисля, че просто четем повече, че гледаме повече телевизия – не случайно Netflix просперира. Netflix вече е глобален феномен, вече с приятелите ни по света можем да обсъждаме едни и същи сериали, което е страхотно. Мисля също, че ще развием нови хобита, като ще придобием знанията за тях основно от YouTube – моя приятелка в Ню Йорк сама си сложи новите плочки в банята с инструкции от онлайн видео.
