Соня Йончева: На сцената на свободата
Целият ден след премиерата на „Тоска“ в Баварската държавна опера на 8 октомври 2020 г. оперната прима Соня Йончева прекарва в работа сама в апартамента на луксозен хотел в Мюнхен.

Част от времето отделя за онлайн среща с Forbes, докато дойде моментът за полета до дома ѝ в Женева. Ангажиментът в Мюнхен не е бил в нейния план за сезона. Дни преди премиерата агентът ѝ съобщава, че операта в Мюнхен спешно търси заместник на Аня Хартерос. Популярното германско сопрано се страхува да не се зарази с COVID-19 от близкия контакт с партньора. „Те дори не са се надявали въобще, че ще приема. За мен обаче нямаше проблем, защото в Мюнхен всички минахме тестове“, казва тя.
На 38 години Соня Йончева е във вихъра на своята кариера. Тя е сред най-завладяващите и вълнуващи звезди на операта и сред най-търсените дори когато много от световните театри и концертни зали остават затворени заради пандемията. През юли тя пя в галаконцерт пред Айфеловата кула, предаван на живо по France 2. Излезе в „Травиата“ във Флоренция, също на открито, а през август бе сред звездите на 100-годишния юбилей на фестивала в Залцбург. След това направи грандиозен спектакъл на сцената на Античния театър в Пловдив. Последваха изяви в „Арена ди Верона“, „Ла Скала“ в Милано, оперите в Берлин и в Мюнхен.
ОЩЕ ПРЕЗ АПРИЛ ТЯ УЧАСТВА В НАЙ-МАЩАБНИЯ ПРОЕКТ НА „МЕТРОПОЛИТЕН ОПЕРА“ – ОНЛАЙН КОНЦЕРТ НА ЖИВО С ПОВЕЧЕ ОТ 40 ЗВЕЗДИ НА СВЕТОВНАТА ОПЕРА, КОИТО ПЕЯТ ОТ ДОМОВЕТЕ СИ, НАБЛЮДАВАНИ ОТ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ЗРИТЕЛИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ.
По време на принудителната карантина радва почитателите си в социалните мрежи с изпълнения на френски шансони, италиански шлагери и джаз, някои от които в дует със съпруга си, диригента Доминго Хиндоян. Кавърът им на песента Parole parole на Мина и Алберто Лупо става хит в мрежата.
Йончева знае как да бъде убедителна на сцената и да оцелява в трудни условия в ролята на артист, съпруга и майка на две деца. Тя притежава огромен талант и не се подчинява на правила.
Да вземем концерта ѝ на 25 август в Античния театър в Пловдив, озаглавен „Завръщане“ (от осем години не е пяла на пловдивска сцена). Решава, че за да осъществи концерта по начина, който иска, трябва да има своя компания. Изпитва силно желание да е независима от „всякакви държавни партньорства, министерства и спонсори“, готови винаги да се включат в нейните изяви на сцена: „Исках да имам абсолютно директен контакт с всички мои почитатели в България и да знам, че хората си купуват билет, за да чуят и да видят мен, а не защото са обвързани с институция или са били поканени от някой министър или спонсор. Исках да остана неутрална до последната капка кръв.“
Така във време, в което редица продуцентски компании фалират, се ражда SY11 – с инициалите от името ѝ на латински и числото 11 като символ в нейния живот. Проектът стартира без ресурс по решение на нейния екип в България. С парите от продадените в първите две седмици билети регистрира фирма. С приходите се покриват авторските права, наемът на сцената, хонорарите на оркестъра на Държавната опера – Пловдив, и всичко покрай организацията на това събитие.
А то е наистина мащабно. Йончева организира конкурс за млади таланти и дава възможност на най-добрия да излезе на една сцена с нея. Това е 26-годишният бас Божидар Божкилов. Тя иска да представи „един много личен концерт“ и „подарък за българската публика в ситуацията на COVID-19 и промените, в които живеем“.
Не всички вярват, че ще успее за толкова кратко време: „Когато започнах да градя SY11 и концерта в Пловдив, много хора ми казаха, че е абсолютна лудост да пусна билети два месеца преди датата на концерта. Че било самоубийство, особено в пандемия, когато продажбите са много ниски и политическата обстановка в България е нестабилна“, споделя Йончева.
СОНЯ ЙОНЧЕВА ЗНАЕ НА КАКВО Е СПОСОБНА, ВЗЕМА РЕШЕНИЯТА ХЛАДНОКРЪВНО – НИКОГА С ТВЪРДЕ МНОГО СТРАХ ИЛИ НА ВСЯКА ЦЕНА
Концертът обаче е продаден в пълния капацитет на театъра, позволен от нормите за сигурност. За да го популяризира, тя прави само една поява в една телевизия, и то от дистанция, защото е в Швейцария. Всичко друго се случва в интернет в персоналните ѝ медии и тези на EPAYGO, най-новата услуга на ePay.bg за продажба на билети, която „дава много изгодни условия“. „Видях силата да информираш в правилния момент на правилното място. Поддържам моите медии с много индивидуалност. Имам екип, но в същото време в Instagram предпочитам да правя всичко сама, защото ми харесва директният контакт с хората“, казва Соня Йончева.
Една от песните по време на концерта тя посвещава на майка си Теменуга Йончева, която отрано „има визията какъв трябва да бъде резултатът от инвестицията в музикалното образование на двете си деца“ – Соня и Марин. „Във време, когато страната се възстановява от раните на комунизма, да заложиш на сфера като музиката е лудост, но тя видя, че това изкуство може да даде много на децата и да стане солиден бизнес, а аз имах ролята да го развия“, казва дъщерята.
Соня Йончева навлиза в света на музиката на шест години по нейно настояване. Първо с пиано, после с пеене, докато мине през изяви в телевизията и много други проекти в театри и открие на 15 години, че ще бъде оперна певица: „Не очаквах това да стане на толкова високо ниво, но следвах визията на майка ми, че като съм започнала нещо, трябва много добре да го развия и да го направя малка империя.“
Йончева завършва Музикалното училище в Пловдив като утвърдена в България оперна певица с награди от множество местни конкурси. Преподавателите в Софийската академия ѝ казват, че България е твърде малка за нейния талант и трябва да учи в чужбина. Нейната корепетиторка задава посоката. Показва ѝ плик с логото на Женевската музикална консерватория отпреди 25 години, когато тя е кандидатствала, но не са я приели. Смята, че Соня Йончева ще се справи на прослушването. Семейството, което винаги е отделяло от залъка си за музикалното образование на децата си, и този път събира пари за билет с влака до Женева. Когато я приемат, разбира, че въпреки много високия стандарт на живот в Швейцария държавното обучение е много евтино (2000 франка на година) и качествено.
Нейната учителка в Женева е запленена от таланта на младата певица и я представя на видни хора в оперното изкуство и меценати, които ѝ създават условия да се изяви като артист. Йончева си поставя цел колкото се може повече хора в Европа да разберат за нейния талант. Избира да го направи с един удар – на най-известния световен оперен конкурс Operalia в „Ла Скала“, основан от Пласидо Доминго и Rolex. През 2010 г. тя печели специалната награда Cultur Arte. „Когато получих наградата, ми обясниха, че я дават за моя глас, но така също и за визията и присъствието на сцена. Казаха, че имам пълния пакет качества и мога да ги продавам.“ След конкурса Rolex я кани за посланик на бранда.
Operalia отваря вратите за нея към мечтаните оперни театри като „Ковънт гардън“, „Метрополитен“ и „Ла Скала“. В този бизнес за секунди се разчува, когато се появи нов талант, и всички се опитват да го резервират. (Най-прочутите оперни артисти са резервирани пет години напред заради огромните организационни планове на всеки театър и на самия артист.) Йончева знае на какво е способна, взема решенията хладнокръвно – никога с твърде много страх или на всяка цена. По-скоро мисли какво ще ѝ донесе появата и най-вече правилният подбор на репертоара да отговаря на възрастта ѝ.
Първият директор, който се свързва с нея, е Питър Катона от Кралския оперен театър в Лондон. Катона е проследил финала на конкурса и казва, че иска да развие таланта ѝ на сцената на „Ковънт гардън“. Предлага ѝ да бъде дубльор в две опери и да замести някоя от певиците, ако евентуално се разболее. Два месеца Йончева участва във всички репетиции сякаш утре ще пее, но така и не излиза на сцена. За компенсация освен заплатата Питър Катона иска да ѝ даде възможността да има своя роля, но това ще стане през 2016 г. Тогава може да пее Церлина в „Дон Жуан“, която е третата по важност роля в тази опера.
Изненадата му е голяма, когато Йончева отвръща, че през 2016 не планира да пее Церлина в „Дон Жуан“. „Моята визия за бъдещето беше да защитя името си на артист и да се представя в светлината, в която аз искам. В индустрията се питаха коя е тази българка, която ни казва какво да правим, но малко по малко се съобразиха с желанието ми да развивам кариерата си по много личен и персонален начин“, казва Йончева.
През 2016 г. Питър Катона наистина ѝ прави предложение – да пее Норма в едноименната опера, тъй като примата Анна Нетребко е анулирала участието си. По телефона ѝ казва, че не вижда друг, който може да изпълни ролята на Норма. Отговаря му закачливо: „Сега е 2016 г. Аз ти казах, че няма да пея Церлина в „Дон Жуан“, а ти ми предлагаш Норма, което е абсолютно друг свят.“
До това време Йончева вече жъне успехи в „Метрополитен опера“, а The New York Times пише, че „когато българското сопрано излезе на сцената, музикалните критици изпадат в пълен екстаз“. Тя се появява на сцената в Ню Йорк през 2013 г. в ролята на Джилда в „Риголето“ на Верди. След представлението генералният мениджър на операта Питър Гелб иска среща с нея. „Попита ме какво искаш да пееш и започнахме да строим програмата за сезони напред“, казва тя. През 2015 г. Йончева отваря сезона в „Мет“. Престижното събитие се следи от много хора по света (Metropolitan Opera Live in HD излъчва спектакли на живо в избрани кина по целия свят), а големите спонсори я виждат в блестяща светлина.
През същата 2013 г. се заражда голямата любов между Йончева и Парижката опера. Дебюта в „Лучия ди Ламермур“ тя свързва с един скандал. Виртуозното ѝ изпълнение вдига публиката на крака, преди операта да е свършила. Докато лежи неподвижна на земята (героинята ѝ умира от лудост), нейният партньор на сцената Орлин Анастасов я вдига с думите да стане и да си вземе аплодисментите, а това се смята за неетично спрямо останалите, които трябва да продължат да пеят. Директорът на операта е бесен, но в същото време поласкан, че продукцията има огромен успех, и продължава да прави планове с участието на сопраното години напред.
Соня Йончева често казва, че да бъде оперен певец е „сериозно предизвикателство да се бориш от началото докрай и да преодоляваш страховете и собствените си граници“. Голямото изпитание за нея идва с ролята на Имоджене в премиерата на „Пиратът“ в миланската „Ла Скала“ през 2018 г. Операта на Белини звучи рядко заради нейната „изключителна трудност“ – за последен път е изпълнена от Мария Калас преди повече от 60 години.
„От първите до последните акорди това е изпитание. Един вид вокална гимнастика“, коментира Йончева в Instagram. Преди да приеме, тя поставя условие да се запознае с миланската публика с роля в популярна опера. „Беше добра стъпка, защото стратегически дадох възможност на публиката и на себе си да се опознаем, преди да атакувам толкова сериозен проект.“ Изпълнението в „Пиратът“ ѝ носи невероятен имидж. Има много опери, които никога не са били на сцена или са били много рядко и тя се бори с индустрията да отваря старите забравени страници. Тази година е трябвало да пее в една друга такава опера – „Федора“, но поради пандемията събитието е отложено за 2022 г.
Соня Йончева използва времето на изолацията заради COVID-19 да запише четвъртия си солов албум – ренесансова музика в изцяло нейна концепция, който Sony Classical трябва да издаде в началото на 2021 г. От артистична гледна точка ѝ се струва подходящо във време на криза да върне погледа към музика на повече от 500 години. От Sony Classical съзряват потенциала ѝ още когато е изгряваща певица. Предлагат ѝ ексклузивен договор, като поемат цялостното финансиране на пет албума. Дебютният Paris, mon amour е последван от Handel с бароковата музика, оформила музикалните ѝ изяви, докато е част от Академията за млади певци Jardin des Voix на Уилям Кристи във Франция. В следващия The Verdi Album тя лично подбира най-трудните арии от опери на Верди. Предполага, че Sony Classical са си върнали инвестицията. В противен случай няма да продължат да го правят, тъй като бизнесът на звукозаписните компании става изключително труден. Продажбите през платформите за слушане на музика „в никакъв случай не могат да доближат приходите от дисковете“. Тя самата не купува дискове, защото има цяла фонотека в телефона.
КРИЗАТА ДАВА НЕВЕРОЯТНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОТСЕЯТ НЕНУЖНИТЕ ПРОЕКТИ В ИНДУСТРИЯТА И НАЙ-ВЕЧЕ ДА СЕ СПРЕ РАЗХИЩЕНИЕТО НА СРЕДСТВА И ТАЛАНТ
Според Йончева най-сигурното бъдеще за оперното изкуство е в киното: „Всички говорят за оперното изкуство като за елитарно, скъпо и недостъпно, а „Метрополитен“ доказа точно обратното. Боксофисът на „Травиата“ за една вечер надмина боксофиса за цялата седмица на филма „Ла Ла ленд“ в САЩ. Това е много окриляващо“. В кризата генералният мениджър на „Метрополитен опера“ Питър Гелб затваря театъра за следващия сезон, но в същото време предоставя на 10 топ звезди на „Мет“ възможността да направят виртуални концерти и пуска билети по 20 долара. С този „много интересен и интелигентен ход“ Гелб може да поддържа връзката на артистите с публиката и да запълни бюджета. „Метрополитен“ има над 700 хил. виртуални зрители и слушатели по целия свят и ако те си закупят билет за събитието, представете си за какъв приход става въпрос“, казва Йончева.
В нейните очи кризата дава невероятна възможност да се отсеят ненужните проекти в индустрията и най-вече да се спре разхищението на средства и талант. Споделя, че е участвала в безсмислени продукции, направени по капризите на някой известен режисьор за по 3–4 млн. евро, които са изхвърлени, защото публиката не ги приема. За всеки такъв проект са изгубени три месеца от живота на артистите и най-вече парите на данъкоплатеца – в стани като Германия, Франция, Австрия оперно изкуството се прави с държавни средства.
Според нея в днешната криза всеки театър е способен така да завърти нещата, че ако има прозорец без ограничителни мерки за сигурност, налагани от правителствата, може да направи цяла продукция за 10 дни. В момента всички артисти са достъпни, защото много от договорите са отпаднали. „Мои колеги са разтресени от всичко, което се случи – едни са в депресия, други не спират да рисуват по къщите си и не правят нищо друго, трети само се оплакват, четвърти са озлобени“, казва Йончева. Себе си слага в индивидите, които виждат само възможности. Календарът ѝ е пълен с ангажименти и с множество концерти от турнето около ѝ новия албум, което SY11 ще продуцира в Европа. SY11 е нейното сбъднато желание да бъде свободна, индивидуална и независима в правенето на изкуство.