Веселин Янков: Кулинарният пътешественик
Партньорска програма
Аромати на прясно изпечен тиквеник, кафе и шоколад изкушават още с влизането в сладкарница „Теа“ в столичния квартал „Изток“. Интериорът и усмихнатият персонал те пренасят в малките сладкарнички във Венеция покрай „Канал гранде“, а зад огромната седемметрова витрина са изложени всевъзможни лакомства. В единия край на сладкарницата мъж на около 45 години опитва току-що излязъл от фурната еклер. „Вкусът му е от друго измерение. Пълен е с варен крем, но вместо мляко е използвана животинска сметана, което му придава пухкавост. Отвън е хрупкав и карамелизиран“, разказва Веселин Янков, който е собственик на бранда „Теа“.
Той знае много за храната и продуктите и може да говори за тях с дни. За него те не са професия или хоби, а неразделна част от живота му. Още от детските години се увлича по кулинарията. После, а и сега, обикаля света, за да проучи кои са най-ценните продукти и да ги опита лично. Работил е в плантация за какао в Коста Рика, събирал е кафе в Хондурас. Пътувал е до екзотични дестинации, за да проследи цялата история на цейлонския чай. „Интересувам се много от храната, разглеждам, уча, пътувам непрекъснато. Аз не съм просто готвач или сладкар, бих се нарекъл кулинарен пътешественик“, казва Веселин Янков.
Паралелно с опознаването на различните кухни развива и собствени умения и се превръща не просто в добър готвач, а в истински естет в кухнята. Професионалният му път тръгва от казармата. Още 20-годишен, кулинарните му уменията са забелязани и започва да готви лично за шефа на Военномедицинска академия в София по онова време ген. Милан Петров и неговите гости. Следва кариера в ресторантите на „Континентал Плаза“, „Кемпински“ и в „Тримата мускетари“. Истинска наслада обаче му доставя работата в една от най-известните през миналия век сладкарници у нас – Виенската в хотел „България“ в София. Управлява я седем години и успява да изпълни много от мечтите си и може би най-голямата – да създава настроение в клиентите. „Да започнеш деня с усмивка – няма нищо по-добро от това“, казва Веселин Янков. За да се случва това с посетителите на сладкарницата, проявява внимание към всеки детайл. Посреща хората, настанява ги, поднася им чай с дребни сладки, кроасан, потопен в ароматно кафе, пухкав десерт.
Продължава да пътува, но две държави стават любими за него – Франция и Италия. „Там храната е религия. Всичко е толкова вкусно и същевременно просто.“
Връщайки се от поредното кулинарно проучване в Апенините, решава, че е дошъл моментът да си създаде собствен бизнес. Идеята му е за малък италиански ресторант, в който да предлага паста и прясна риба. Намира подходящо място в столичния квартал „Изток“, наема го, но се сблъсква със сериозен проблем. Архитектурно не може да използва комина на сградата. Вместо да се откаже, преобръща идеята си на 180 градуса и създава сладкарница в италиански стил. Така в началото на 2000 г. се ражда „Теа“. Името идва от любимия му чай, но не с английското звучене. Идеята му е да е лесно за произнасяне и запомнящо се.
По това време Веселин Янков от опита си в хотел „България“ и видяното по света вече добре знае как се управлява сладкарница. Започва да прилага наученото и да го развива. Стартира с много скромен асортимент от седем торти. В правенето им се включва и леля му и две „мили и работливи жени“. Отношението на собственика на „Теа“ към детайла бързо е забелязано и сладкарницата се превръща в любима за хората от квартала. Освен вкусните торти тук има отношение, прекрасна тераса с много цветя, удобни меки италиански мебели, спокойна и приятна атмосфера.
ВЕЧЕ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ ВЕСЕЛИН ЯНКОВ СЪЗДАВА НАСТРОЕНИЕ У ХОРАТА СЪС ЗАПОМНЯЩИЯ СЕ ВКУС НА „ТЕА“
През годините „Теа“ започва да се налага като един от най-добрите брандове в сектора и към днес във витрината на сладкарницата има над 60 авторски изкушения, голяма част от тях лично разработени от Веселин Янков. Идеите черпи от кулинарни изложения, следи тенденциите в сладкарството в любимите му Франция и Италия.
Тайната на успеха му се крие в качествените продукти, отношението към клиентите и постоянството. „Нашият успех за тези двадесет години се дължи на това, че никога не сме правили компромис с качеството. Използваме най-добрите продукти“, казва известният кулинар и предприемач и обяснява, че лично внимателно подбира всичките суровини, които влага в тортите и десертите. Все по-често започва да използва малко познатото зелево олио, както и рапично. Маскарпонето е италианско, кремасиренето – немско. Ползва животинска сметана и пресни яйца.
„Човек не бива да прави половинчати работи. Трябва всичко да е качествено и по един и същ висок стандарт“, казва кулинарят. Това е и най-голямото му предизвикателство. Отнема му 10 години, за да наложи точната рецепта за тортите, така че да изглеждат и да имат еднакъв вкус всеки път. „Сладкарството е много точна наука и нямаш възможност като в солената кухня да импровизираш“, обяснява Веселин Янков.
С разрастването на бизнеса освен сладки изделия започва да прави и печива, а за да може да отговори на търсенето, отваря малка фабрика, около 400 кв. м, в столичния квартал „Витоша“. Днес персоналът му е 46 души, като 26 от тях са сладкари и пекари. Те са разделени в четири сектора във фабриката. Пекари, които правят всякакви вкусотии с тесто – хлябове, тиквеници, козунаци и т.н. Шоколатиери, които създават изящни фигурки от белгийски шоколад, както и бонбони. Декоратори, които творят истински скулптури от захар, и сладкари, отговарящи за тортите и десертите.
„Ние сме малка фабрика, която може да произведе торта, количества бонбони, дребни сладки, кетъринг, всичко необходимо за празник или събитие“, разказва Веселин Янков. Той е с ясни аргументи защо не иска да влезе в масовото производство. „Имал съм възможност да работя с големи вериги, но там се изисква дълга годност, което е компромис с качеството. Това не са моите стил и визия. Моят стил е да давам хубав, качествен, пресен продукт, който създава настроение с греховния си вкус на мига.“
Веселин Янков освен удоволствие иска и да създава и култура към сладкарството. Това му е и една от големите мечти, които планира да реализира скоро – да открие работилница около 1000 кв.м, в която да има музей на шоколада, център за обучение на деца, линии за здравословни и природосъобразни сладкарски продукти. „Искам да направя една голяма кулинарна работилница, чрез която да реализирам всичките си идеи.“
Мечтата му е на дневен ред, но я задържа заради сегашната ситуация с корона кризата. Описва я като тъжна за бранша, но вижда и възможност. „В момента, за да успееш, не е достатъчно да имаш инвестиция и добра идея. В сегашната ситуация ще се запазят и развиват бизнесите и екипите, които имат отношение към клиентите, към детайла, към храната и поднасянето ѝ.“
„Животът ни е динамичен и интересен. Времето, в което живеем, ще отсее пазара и ще остави само онези, които действително са изградили стабилни позиции, доверие и получават добри отзиви. Тези, които сме се доказали с професионализма си. Устойчивите позиции се градят единствено и само с много труд, всеотдайност, последователност, постоянство в качеството и ясна визия. Вярвам, че е много важно също така да си наясно за какво правиш всичко, каква е твоята кауза, която те води в професионалния път. Моята е да направя по-сладък и радостен живота на хората. Защото да се храниш е едно от най-големите удоволствия на този свят“, казва кулинарният пътешественик Веселин Янков.