Новите милиардери: Маверик на максимум

Джеред Айзъкман обича да казва, че всеки има „ограничен брой цикли“, като използва пилотски жаргон. Това буквално е броят летателни часове, останали в боен самолет, преди да бъде пенсиониран. Но Айзъкман разбира това като метафора как да живее живота си. „Имаш само определен брой летателни часове“, казва той по време на обаждане от офиса на компанията си Shift4 Payments в Алънтаун, Пенсилвания, в 5 следобед, денят преди сутрешното пътуване до дома му в Монтана. „Не е прекалено много време, затова трябва да му се насладиш, докато можеш.“

На 37 години Айзъкман използва времето си максимално. Той започва първия си бизнес на 15, година преди да се откаже от училище, за да продава терминали за плащания с кредитни карти от мазето на родителите си. На 28 създава това, което се превръща в най-големия частен въздушен флот Draken International, и го продава на Blackstone за 9-цифрена сума осем години по-късно. А от юни той е милиардер, след като започва публичното търгуване на акциите на фирмата му за плащания към хотели и ресторанти.

Докато Square, компанията на много по-известния милиардер Джак Дорси, се е прицелила в кварталните кафенета, Shift4 Payments оперира с повече от 200 млрд. долара плащания всяка година към една трета от хотелите и ресторантите в САЩ, включително гиганти като Hilton, Four Seasons, KFC и Arby’s. Дори след като COVID-19 хвърли страната в хаос и за кратко спря дългоочакваното IPO, Айзъкман продължава напред.

Състоянието на Айзъкман възлиза на 1.4 милиарда долара главно заради 38-процентовия му дял от Shift4 Payments. Има и малък дял от Draken като част от около 100 млн. долара допълнителни активи, към които спадат един изтребител МиГ и девет други самолета.

За забавление Айзъкман форсира изтребителя си отвъд скоростта на звука и изкачва планини, за да отпочине от непрестанните напечени 80+ часови работни седмици. Той прекарва Нова година в Антарктика, катерейки връх Винсън – стена от лед и сняг, висока близо 4877 м, на 1287 км от Южния полюс. Налага се да се върне 150 м преди върха заради обезводняване, но се кълне, че ще опита отново.

Айзъкман търси силните усещания още от детство­то. Когато е в гимназията в тихото предградие Фар Хилс, Ню Джърси, брат му Майкъл, с осем години по-голям, тъкмо купува първия си дом. Тифани и Марк, най-големите от четирите деца Айзъкман, са на 27 и 30 и работят. Единствен заседнал у дома с мама и татко, Айзъкман иска да избяга. „Винаги съм искал да имам техния начин на живот“, разказва той.

През 1998 г. заедно с приятеля си Брандън Лаубър създават малка компания за дизайн на уебсайтове за местни бизнеси, наречена Decho Systems. Един от пър­вите им клиенти е Merchant Services (MSI), компания за обработка на плащания, базирана в близкия Ню Про­видънс, Ню Джърси. Освен от сайта MSI се нуждаят от помощ и за компютърната сигурност, затова Ай­зъкман предлага услугите си като щатен консултант. Когато услугите му прерастват в предложение за це­лодневна работа, той не се поколебава да напусне учи­лище на 16 и изкарва задочна диплома.

Основният бизнес на MSI били продажбите на го­леми и тежки терминали, които разчитали магнит­ните ленти на кредитните карти. Банките издавали карти на клиентите си и очаквали малките бизнеси да ги приемат без никаква помощ, като възлагали про­цеса на трети лица като MSI. Дори от IT отдела Айзъкман можел да види, че този процес е тежък и скъп. Ако местната пицария искала да приема кредит­ни карти, отнемало две седмици и планини от доку­менти и такси, преди плащанията да тръгнат.

След шест месеца в MSI той решава, че може да направи процеса по-бърз, лесен и евтин. Затова напус­ка и създава United Bank Card – родоначалника на Shift4, от мазето на родителите си. Първият му служител е баща му Дон, който щял да напусне работата си като вицепрезидент на отдела по продажби на ком­пания за домашна сигурност. С връзките си от MSI и заем от 10 хил. долара от дядо си Айзъкман убежда­ва банката да му даде идентификационния номер, от който се нуждае, за да продава терминали за кредит­ни карти. След това наема Лаубър – приятеля си от Decho, който напуска Рочестърския технологичен ин­ститут, за да участва в новия бизнес.

„Нямаше много извиване на ръце“, разказва Лаубър, който сега ръководи софтуерната дивизия на тъчскрийна Harbortouch на Shift4.

НЕ СЪМ ОРА­КУЛ, НО ПО ОНОВА ВРЕМЕ ВЕЧЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ТОВА ХЛАПЕ Е ГОЛЯМАТА РАБОТА

На върха на интернет бума двамата прия­тели правят уеб апликации, които да опростят процеса за получаване на терминал и приемане на карти.

До 2003 г. той вече е изкарал достатъчно пари, за да изплати заема на дядо си и да раз­шири дейността си отвъд Гардън Стейт. 4-го­дишният стартъп, който докарва хиляди нови клиенти, отваря офис в Аризона.

Следващият голям удар идва през 2008 г., когато компанията пуска Harbortouch, тога­ва футуристичен тъчскрийн, който комбинира касов апарат и терминал за кредитни карти. „Беше години напред от Square“, хвали се Айзък­ман. „Бяхме много по-напред от всички и това беше невероятно успешно.“

По същото време той започва да се поумо­рява от годините работа, за да изгради успеш­на компания от нищото. Затова решава да си намери хоби: авиацията. Започва със самолети с витлови двигатели, но след две години иска повече и затова влага стотици летателни ча­сове, за да се качи на борда на реактивен само­лет. През 2009 г., на 26 години, от втория си опит той прави най-бързия околосветски полет от и до Мористаун, Ню Джърси, през Азорски­те острови и Аляска за 61 часа и 51 минути.

С това време разбива предишния рекорд с двай­сет часа, а между първия и втория опит успява да събере и над 100 хил. долара за фондацията Make-A-Wish. (Първият му опит през 2008 г. се проваля, след като властите в Индия го забавят.)

Скоро след това Айзъкман открива, че цивилните могат да пилотират военни самолети, ако имат дос­татъчно летателни часове и отговарят на критери­ите на Федералната авиационна администрация. За­това започва да учи как се пилотират изтребители. През 2010 г. хобито му се превръща във втора работа, когато се запознава с Шон Густавсън, тогава член на „Тъндърбърдс“ – известната ескадрила за каскади на Американските военновъздушни сили, чийто пря­кор е Stroker. (Наричат Айзъкман Rook – от английската дума за новобранец.) Заедно събират ескадрила за въздушни представления, наречена Black Diamond Jet Team. Тя се състои от пенсионирани военни пилоти и талантливи цивилни, които правят въздушна акроба­тика за игрите от Лигата по американски футбол или за състезанията от Indy 500.

„На света има много малко хора, които получават шанса да летят на изтребител като цивилни, а да бъдат проверени и сертифицирани от авиационната администрация е много рядко“, казва Густавсън.

МНОГО МИСЛИ МИНАХА ПРЕЗ ГЛАВАТА МИ: ДАЛИ ХОРАТА ЩЕ СЕ ВЪРНАТ НЯКОГА В ОФИСА? ДАЛИ КОМПАНИЯТА ВЪОБЩЕ ЩЕ СЪЩЕСТВУВА?

Година по-късно двамата имат дори по-добра идея. След финансовата криза американската армия намаля­ва разходите. В авиобаза „Нелис“ близо до Лас Вегас, дом на военния еквивалент на летателната школа от „Топ гън“, армията харчи милиарди долари, за да под­готвя пилотите в тренировъчни гонки. Ваденето на изтребители F-16 и опитни пилоти от битка, за да водят упражненията, става прекалено скъпо. Двамата виждат възможност: ако успеят да убедят ВВС да даде упражненията на тях, да използват пенсионирани военни само­лети от съюзнически страни би било доста по-евтино. Ако ги управляват и пенсионира­ни летци, които не са на армейска заплата, това би спестило милиарди и би позволило на най-добрите пилоти на ВВС да продължат да се бият отвъд океана, вместо да трени­рат новобранци в пустинята Невада. С под­крепата на повечето хора от ескадрилата си двамата създават Draken International.

Айзъкман хвърля цяло състояние в Draken, за да купи над 20 бойни самолета с минимал­на инвестиция от приятели и бивши коле­ги. От Нова Зеландия – изтребители Douglas A-4 Skyhawk. Няколко Atlas Cheetah от Южна Африка. Aero L-159 от Чехия. Накрая съби­рат 100 самолета – най-голямата частна флота от военни самолети в света.

Флотът вече има подобна програма, но ще се окаже много по-трудно да пробият през затворената култура на ВВС. Отне­ма четири години Draken да спечели първия си договор през 2015 г. и дори това е прос­то малък тест на идеята им. Скот „Кид“ Потийт, който е прекарал седем години като командир и тестови пилот в базата „Нелис“, преди да се присъедини към Draken, за да води развитието на бизнеса, също е скептичен отначало.

Докато лети по авиошоута и около света, за да купува още самолети, Айзъкман все още управлява компанията за плащания. Той работи по 16 часа дневно, около 15% от които прекарва в Draken. „Единственото, върху което трябваше да се фокусирам [в Draken], беше купуването на още бойни само­лети, преди някой друг да ги вземе“ – казва той. – Shift4 винаги е била по-голямата част от задълженията ми.“

През 2014 г. се появява възможност: ста­рият му работодател MSI търси купувач. Айзъкман продава 53.3% от компанията си на Prospect Capital за 279 млн. долара в дялове и дългове. След това ги използва, за да купи MSI за около 250 млн. долара.

Това е първата от седем големи покупки. През 2017 – година след като Prospect прода­ва дела на друга частна капиталова фирма, нюйоркската Searchlight Capital, Айзъкман грабва три софтуерни конкурента от ресто­рантьорската индустрия заедно с близо 100 хил. техни клиенти, включително и национал­ни вериги като Outback Steakhouse и Denny’s. През ноември 2017 г. в най-голямата си по­купка досега той придобива Shift4 Payments с централа в Лас Вегас. Айзъкман взима и името ѝ за­едно с престижните ѝ клиенти, включително хотела Caesars Palace и голф турнира PGA Tour.

Придобиването на Shift4 удвоява обема плащания, които Айзъкман обработва, до над 100 млрд. долара на година. В тази индустрия маржовете на печалба са много тесни, компаниите за плащания получават няколко цента за всеки платен долар. Със стотици версии софтуер и множество устройства за плащане под един покрив Айзъкман вече може да се прицели в по-големите и по-перспективни клиенти.

Айзъкман вече е в облаците на успеха, когато пече­ли най-голямата сделка за Draken. Седем месеца след сделката с Shift4 той подписва уникален договор за 280 млн. долара да тренира пилотите на ВВС в „Нелис“ за следващите пет години.

АЙЗЪКМАН влиза в 2020 г. с 9-цифрено богатство и пла­нове за публично предлагане. Компанията му обявява рекорден оборот от 731 млн. долара, въпреки че все още губи пари. Тогава идва огромната неочаквана спън­ка. На 18 март Айзъкман седи в конферентната зала на централата на Shift4 в Алънтаун с главните мени­джъри. Два дни по-рано S&P 500 се е сринал до най-ло­шото ниво от 1987 г., което е причинило спиране на търговията за трети път в рамките на две седмици.

Търговското събитие на Shift4, планирано за след­ващата седмица, започва да изглежда все по-обречено. В средата на кризисната среща, в която се чудят как постепенно да прехвърлят работата на персонала към вкъщи, някой обявява лошата новина: губер­наторът на Пенсилвания Том Улф ще наложи по-стриктна заповед за карантина, която ще затвори офисите на Shift4.

„Това беше момент, който промени жи­вота ми – разказва Айзъкман. – Много мисли минаха през главата ми: Дали хората ще се върнат в офиса? Дали компанията въобще ще съществува?“ До последната седмица на март транзакциите в 124-те хиляди ресто­ранта на Shift4 падат със 74% в сравнение с последната седмица на февруари, а оборо­тите от 21 хил. хотела са се сринали с 86%.

НА СВЕТА ИМА МНОГО МАЛКО ХОРА, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ШАНСА ДА ЛЕТЯТ НА ИЗТРЕБИТЕЛ КАТО ЦИВИЛНИ, А ДА БЪДАТ ПРОВЕРЕНИ И СЕРТИФИЦИРАНИ ОТ АВИАЦИОННАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Е МНОГО РЯДКО.

Всички се прибират у дома освен Айзък­ман. Заобиколен от редици празни кубчета в централата с площ 7400 квадратни метра, той работи по 16 часа на ден през делници­те и от 9 до 5 през уикендите. За да помогне на затруднените си клиенти да оцелеят, пре­късва всички такси за три месеца. Стартира сайт, откъдето пазаруващите могат да си поръчат ваучери, а Shift4 дарява още 5% от своя бюджет към събраните пари. Пуска QR кодове за безконтактно пазаруване и пред­ставя нова система, която помага на рес­торантите да преминат на поръчки онлайн.

Скоро след това Shift4 се завръща триум­фално към живота. До май транзакциите от ресторанти скачат с 45% от дъното през март, но хотелите изостават. Акциите на компанията започват да се търгуват пуб­лично на Нюйоркската фондова борса през юни, преди да регистрира рекордния си месец юли, когато плащанията, които обработва, са с 25% повече от същия период през 2019 г.

Въпреки рекордната нетна загуба от 75 млн. долара от продажби за eдва 67 млн. през второто тримесечие – предимно заради пандемията, Shift4 вече добавя нови клиенти. Ниските такси на Shift4 в сравнение с глав­ните им конкуренти Elavon и FreedomPay са дори по-атрактивни сега, когато ресто­ранти и хотели търсят начини да намалят разходите. Айзъкман крои експанзия отвъд океана и планове да излезе от зоната си на комфорт в плащанията към гостоприемна­та индустрия.

Когато се нуждае от почивка, той тръгва към родния си град в Южна Монтана, къде­то държи своя МиГ. Сменя ризата от Shift4 с пилотски костюм и се понася към небеса­та. „Все още е терапия – казва той. – Все още е бягство.“

Втора вълна от COVID-19 все още може да съсипе всичко, но Айзъкман не се притес­нява. „Това е дълга игра – смята той. – Све­тът ще се върне към живота.“