Неочаквано добра година
През април, когато големите заводи се връщат към работа и изкуствено задържаното в локдауна потребление избухва, заводът на „Мекалит България“ край Пловдив е затрупан с поръчки. В следващите месеци загубите от времето на изолация са заличени от свръхзаявки. Компанията произвежда компоненти за домакински уреди, автомобилния сектор и електроиндустрията и всичко се разграбва толкова бързо, че складът стои празен.
„Ако при този темп само една производствена линия блокира, може да застрашим работата на някой от големите ни клиенти като Bosch, Siemens, Liebherr, Miele, Osram“, казва управителят Красен Кръстев. Небивалото потребление той свързва с това, че „хората отказват всичко в живота им да се върти около COVID-19 и следват плановете си за ремонт или покупка на жилище, което води до търсене на бяла техника“. За кратко през март и той минава през сериозно притеснение от хаоса с доставките и спрелите заводи, но след като големите производители се връщат към работа, облаците се разсейват.
През това време Кръстев се свързва със собствениците на групата Mekalit в Германия Михаел и Матиас Майер – трето поколение индустриалци, които са на мнение, че не трябва да се освобождават хора. А и той не иска да повтаря грешката си да съкрати работници в момент на криза, след което да съжалява, че не може да ги върне. Майер също така гарантират допълнителни кредитни линии и финансират предприятието със „седемцифрена сума“. Това внася спокойствие в дъщерната компания, че ще има пари за заплати и други разходи.
Кръстев винаги е имал силен гръб. Mekalit е типичният пример за семейна компания, гръбнак на немската икономика. Започнала като работилница за поправка на велосипеди през 1933 г. в Лихтенау, фирмата развива производство за градински мебели и от 40 години произвежда компоненти за бяла техника в няколко завода в Германия, Полша, Чехия, Китай и България. По думите на Кръстев компанията се управлява с изключително развито чувство за социална отговорност и мисия:
ОТ ПОКОЛЕНИЯ СЕ ПРЕДАВА, ЧЕ ИМАТ ПЪРВО АНГАЖИМЕНТИ И ОТГОВОРНОСТ, А СЛЕД ТОВА ПРАВА. ТОВА ВЕРУЮ ТОЛКОВА ДЪЛБОКО Е ВКОРЕНЕНО В ТЯХНОТО МИСЛЕНЕ, ЧЕ СЕ УСЕЩА ВЪВ ВСИЧКИ ДЕЙСТВИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО
Докато нещата потръгнат, Кръстев все пак пуска хората си в платен годишен отпуск, но когато големите заводи започват да отварят и потреблението нараства неимоверно, е принуден да увеличи работната сила с 20%. „Бяхме 140 души, а ни трябват 180. Привлякохме хора от компании с по-малки възможности, които загубиха играта, но пак не стигат“, казва той. С всеки изминал ден поръчките растат много над очакванията му. От години знае какво е потреблението всеки месец, а сега идват с 30 до 50% повече заявки на месечна база. Възприема го като индикатор, че индустриалното производство остава почти незасегнато от кризата. Производителите на автомобили също се стабилизират след първоначалния шок и поръчките на компоненти са над обичайното. Подобен ръст в производството никога не се е случвал в 9-годишната история на „Мекалит България“.
Кръстев управлява завода от самото начало през 2011 г. Той влиза в компанията по обява. Подготвя старателно своето CV и мотивационните писма на икономист с немски език и кандидатства за позицията, воден от желание за промяна. Близо 11 години работи за една и съща българска компания за преработка на пластмаса и там се чувства изчерпан. След първото интервю консултантите по подбора са на мнение, че се е подценил в CV-то и презентацията и трябва да го променят, преди да ги пратят на семейство Майер. Той признава, че е възпитаван в самокритичност. Втората му среща е с оперативния директор на Mekalit Михаел Майер. С него бързо си допадат. В годините доверието към Кръстев се затвърждава до степен, че немците никога не изпращат техен мениджър да контролира процесите в българския завод.
В Пловдив Mekalit се локализира близо до своя голям клиент Liebherr с идеята да обслужва и завода на Bosch-Siemens в Черкезкьой, Турция. Дори е имало вариант заводът да бъде в Турция, но България натежава в избора заради „по-изгодни инвестиционни разходи (земя и строеж на производствени сгради), членство в ЕС и стабилна валута“. През 2011 г. групата инвестира 8 млн. лв. във високоавтоматизиран завод. Автоматизацията, казва Кръстев, не е само въпрос на по-ниски разходи за труд, а необходимост да се покрият определени изисквания за качество при допустими 100 броя брак на 1 млн. броя продукция. Основната му роля в началото е да прокара немския начин на мислене и политика за устойчиво развитие.
Дава му се време да опознае начина, по който функционират заводите в Германия и Полша. Още от първия ден е удивен, че „когато немците оценят потенциала в някого, правят всичко възможно да не го изгубят и му дават възможност да се развие“. Този подход влиза и в неговия начин на работа. Почти всички хора на ръководни длъжности в завода в Пловдив са започнали в компанията от нула.
„Мекалит България“ е най-новото предприятие в групата, с най-младия екип със средна възраст под 30 години. Това младо поколение става двигател на новости в организацията на работа, каквито за пръв път се прилагат в групата. В Германия са „много впечатлени“, че в българското дружество внедряват електронни системи за комуникация и терминали за заявления за отпуски и други административни дейности. Кръстев налага лийн мениджмънт за намаляване на времето за производство. Навсякъде в завода има указателни табели и инструкции за процесите в работата: „Бяхме принудени да възприемем подхода на големите японски компании за умно управление, защото срещнахме предизвикателство да работим за автомобилния сектор. Там, ако няма ефективен процес, винаги си пред фалит“, казва Красен Кръстев.
Той е причината Mekalit да влезе в автомобилостроенето, като така покрива желанието на групата да развива заводите си в Европа и огромната си амбиция да осигури нов бизнес за „Мекалит България“. Идеята идва от представители от софийския филиал на Behr-Hella Thermocontrol, водещ немски производител на електроника за климатични системи за автомобилния бранш, които посещават завода с намерение да си намерят доставчик.
„Кръстев, ако получиш картбланш от семейство Майер, може да ви станем клиент“, му казват те. Той само това чака. В един откровен разговор с Михаел Майер обяснява, че Liebherr е добър клиент, но „една птичка пролет не прави“. Убеждава го, че за разлика от Чехия и Полша, където навлизат големи инвеститори, в България друг голям като Liebherr едва ли ще дойде. Споделя, че партньорството с Bosch-Siemens в Черкезкьой също е под въпрос. Политиката на Турция не влиза в нормите за демокрация в ЕС, лирата се срива и местното производство е несравнимо по-евтино. „Трябва да търсим опции да диверсифицираме клиентската база и да навлезем в огромната ниша на автомобилното производство“, му казва. Семейство Майер осмислят предложението, след което осигуряват финансиране. Пет години по-късно 40% от оборота на завода в Пловдив идват от производството на автомобилни части. През 2018 г. „Мекалит България“ окончателно прекратява доставките за Bosch-Siemens в Турция, но има нови клиенти за автомобилната индустрия.
Появява се обаче друго предизвикателство. Развитието на автомобилния сектор е толкова интензивно, че на всеки две години излизат нови модели, а това изисква от доставчиците голяма гъвкавост в производството на хиляди части с различен дизайн. Заводът край Пловдив работи с няколко доставчика на матрици за леене на пластмаса под налягане, но няма възможност да реагира бързо, когато се наложи бърза оптимизация на формата. „Големите производители на автомобили искат частите да се доставят в ритъм, изравнен с техния поток на производство. Ако спрем дори за няколко часа, за да променяме матрици, може да блокираме работата в някой огромен завод на Volkswagen, Mercedes или BMW“, казва Кръстев.
През 2017 г. той започва методични разговори с Михаел Майер, че ако искат да развиват в групата автомобилостроенето, трябва да се намери възможност за бърз ремонт и оптимизации на матриците. Бърза нещата да се случат веднага, но Майер като един типичен германец изисква нещата да се огледат добре, преди да се вземе решение. Заедно обсъждат няколко варианта. Първият включва стратегическо партньорство с местен производител на матрици, но подобна възможност се изчерпва мигновено след няколко посещения на малки заводи в България. Минават и през версия да се инвестира в собствено производство, само че рискът да се изгражда нещо без необходимите познания на екипа е неоправдан.
„Не исках да преобърна лодката с някоя глупост – казва Кръстев. – По-добре беше да привлечем някой, който си знае бизнеса и има интерес да го развива в най-изгодната за производство държава в ЕС.“ След дълги преговори с няколко доставчика на матрици той среща интерес от най-големия – регистрираната в Хонконг Virtual Electronics Manufacturing (VEM). Икономическото и политическото напрежение между Китай и САЩ кара VEM да търси решение за релокиране на завода, който произвежда за американския пазар. При посещението си в Пловдив китайските собственици поставят като основен въпрос корупцията в България, която ги плаши да инвестират. В отговор Кръстев чертае план, че Mecalit поема целия риск, като осигури производствената база, организацията по оборудването и кредити, а VEM ще плаща наем за халето, като има свободата да си тръгне, когато реши. В допълнение предлага лично да поеме безвъзмездно целия мениджмънт за година и половина. Предложението му натежава и VEM инвестира 3 млн. евро в производство на матрици буквално в двора на „Мекалит България“. От своя страна Mecalit влиза с една трета акции в съвместно дружество и излиза след година и половина, когато бизнесът на VEM се завърта дотолкова, че изгражда собствена база.
От цялата операция „Мекалит България“ печели това, че може да осигури на клиентите непрекъснати доставки с гарантирано качество. Каквото и да стане, има ресурс веднага да бъде променено или поправено. Косвено печелят и другите заводи на Mecalit, защото доставчикът на матрици е вече в Европа.
През лятото VEM препоръчва българския завод на свои клиенти в Словакия, изпаднали в тежка ситуация да не могат да доставят части за Volkswagen.
ПРЕДИ ДВА МЕСЕЦА ПУСНАХА ЗАПИТВАНЕ ЗА 40 ДЕТАЙЛА И ВЕЧЕ ГИ ПРОИЗВЕЖДАМЕ. ИМАМЕ НОВИ ДОГОВОРИ С ДРУГИ ПАРТНЬОРИ ЗА ЧАСТИ НА MERCEDES И BMW
През тази неочаквано добра година приходите може да надхвърлят 21 млн. лв. от 2019 г.
Увеличаването на клиентите изостря един много дълбок проблем с недостига на квалифицирана работната ръка, за който Кръстев търси решение от години. Опитите му да внесе етнически българи от чужбина се сблъскват с тромавата българска система. Решението според него е да се освободи пазарът на труда при разумни условия: „Не може да строиш заводи, за които няма хора. Ако Mecalit излезе от България, кой ще спечели?“ За пълна автоматизация на производството също не може да става дума. Това според него ще е самоубийство, защото, „ако чуждите инвеститори могат да автоматизират всичко, няма да дойдат в България“. Дори и в кризата, когато малките заводи фалират и освобождават хора, задачата му да намери правилните работници става все по-трудна.