Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
30 декември 2020, 16:01

Икономиката на България през 2021: Информационни технологии

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

За ИТ бранша 2020 започна инерционно с ръст, шок през второто тримесечие, мобилизиране през лятото и предколедни положителни очаквания за 2021. Пандемията се оказа позитивна за бизнеса. Анализаторите имат различия в предсказанията си, но са единодушни, че скоростта на развитие на технологиите се увеличава, а пандемията предизвика скок в дигитализацията, чийто връх предстои да изживеем.

Елена Маринова, президент и съосновател на Мусала Софт

Тясно място ще продължат да бъдат хората – в световен мащаб над 50% от организациите споделят, че им е изключително трудно да привлекат ИТ специалистите, от които се нуждаят. Безпрецедентното търсене на ИТ услуги е придружено от социален натиск за повече отговорност към потребителите, обществото, екологията. За да бъдат удовлетворени всички тези изисквания в дългосрочен план, е наложително да насочим част от оскъдния публичен ресурс след справянето с кризата към образованието, което претърпя най-фундаментални промени, чий­то ефект ще видим през следващи­те 10+ години.

Всичко това е валидно глобално. Доколкото секторът в България е силно експортен, световните тен­денции имат почти мигновено от­ражение.

ИТ СЕКТОРЪТ В БЪЛГАРИЯ – ЦИФРИ И ДЕЛА

Най-интересен и с дългосрочен по­тенциал за съживяване на цели ра­йони ще бъде ефектът на криза­та върху малките населени места, откъдето започнаха да работят немалко ИТ специалисти. Аз бих заложила на плаха, но устойчива тенденция. Тя ще бъде подкрепена от нагласите на милениум поколе­нието и преминаването към дис­танционна работа, което ще ос­тане дългосрочно за достатъчно голям сегмент от ИТ бизнеса.

Според годишното проучване на БАСКОМ ръстът на софтуерния бранш за 2020 е 10% при 5.5% спад на БВП на страната. Дори в усло­вия на криза заетите нарастват с 3500. Средната заплата продъл­жава да расте (с 4% през 2020) и е над три пъти по-висока от средна­та за страната. Над три пъти по­вече от средното за България – 22400 лева годишно, са и генерирани­те средно от всеки зает в тях да­нъци и осигуровки. В перспектива това са 1.5 млрд. лв. очаквани при­ходи за бюджета през 2024 г. благо­дарение и на прогнозирани допълни­телни 23 хил. нови високоплатени работни места през следващите четири години.

ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ 2021

Реалният свят забавя темпото и връща физически граници, за които щастливо бяхме забравили. Вирту­алният свят се ускорява до сте­пен, че анализаторите говорят за технологично „обновление на всич­ко“ (reset of everything), което ще доведе до нови нива на иновации и ефикасност на предприятията, ефективност на технологиите и трансформация на обществото.

ВРЕМЕННИТЕ НЕЩА СА ВЕЧНИ

Въпреки цялостния позитивен ефект на пандемията върху ИТ бизнеса, който се съвзе в рамките на едно тримесечие, няма как да не отчетем негативите на стре­са, който унищожи немалко компа­нии и постави всички хора в нова ситуация в рамките на часове. Тех­нологичните тенденции се прегру­пираха и измениха, за да поставят повече от всякога човека в цен­търа на бизнеса (people centricity), като му дадат необходимото ниво на дигитализация на процесите, за да функционира нормално. Новият голям технологичен фокус е макси­мална независимост от локацията (location independence) за работа, услуги и производства, породена от революционната масова промя­на на физическите локации на еко­системите.

ВИРУСЪТ КАТО КАТАЛИЗАТОР

Мекият фактор, който твърдо разтърси начина на опериране на компаниите, е временната масова работа от вкъщи, която премина­ва към постоянна работа отвся­къде.

В България дистанционната ра­бота не беше част от манталитета ни и оттам липсваше почти изцяло в домашната организация. Към края на 2020 не повече от 10–20% от ИТ хората в България ра­ботят от физически офис, въпреки че доста по-висок процент имат желание да се върнат поне час­тично, когато епидемиологичната обстановка се нормализира.

За по-прозорливите беше ясно още през март, че ИТ компаниите няма никога да се върнат в офиса, както преди пандемията. Това е само началото. Според IDC до 2023 работата ще бъде хибридна по ди­зайн, а не защото обстоятелствата го налагат за 75% от всички компании. ИТ просто са първите, които ще станат хибридни и ще помогнат на другите бизнеси да го постигнат.

ФАКТОРИ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ХИБРИДЕН МОДЕЛ НА РАБОТА

Факторите са разнопосочни – опе­ративна възможност на компания­та да функционира в новия режим; избор и внедряване на нов ком­плект от инструменти – от он­лайн аудио- и видеоконференции до bossware (софтуери, които следят всичко, което правят хората в ра­ботата си). Необходима е също така инфраструктура за мобилно работно място; юридическа рам­ка относно служители и клиенти, включително необходимост от промяна на националните и меж­дународните законодателства; човешки и бизнес комуникации, особено промяната на тези, кои­то са били лични или с голям ли­чен елемент; всички ЧР функции. След като всичко това е налице – синхронизация с организационна­та, оперативната, инфраструк­турната и легалната готовност на клиентите да работят напълно дистанционно и дистрибутирано с доставчиците си.

Независимо каква ще бъде точ­ката на стабилност в съотноше­нието реално – виртуално, компа­ниите ще трябва да бъдат готови да оперират в режим „отвсякъде“ – физическите места ще тряб­ва да имат дигитална надстрой­ка (digital enhancement), а гъвкави­те мрежи от професионалисти ще започнат да играят все по-голяма роля. Gartner прогнозират, че до 2025 г. 75% от нуждите от услуги на крайните клиенти ще се покри­ват от фрийлансъри.

ТЕХНОЛОГИЧНИ ТЕНДЕНЦИИ 2021

Хибриден дистрибутиран хиперо­блак (hybrid distributed hyper-cloud). Всичко, което все още не е в об­лака, ще отиде в него. Опросте­но обяснено: облакът е все едно компютърът на някой друг. Хи­бридният облак е компютърът на някой друг и личният ти компю­тър, работещи заедно едновремен­но с още някакъв компютър ня­къде, телефона ти, сензори с edge изчислителни възможности плюс безжични и мрежови технологии, които осигуряват работата на всичко това. Цялата конфигурация е сбор от дистрибутирани публич­ни и частни облаци. Дистрибути­раният облак се възползва от пре­димствата на публичния облак, но и от физическа близост, за да на­мали забавянията и от географска разпределеност, за да адресира раз­лични законови изисквания.

Поверителност и сигурност (privacy and security). До 2023 се очаква 30% от ИТ организаци­ите да разширят политиките си от BYOD към BYOE (bring your own device/„донеси собстве­но устройство“ към bring your own enhancement/„донеси своя над­стройка“), за да акомодират в ра­ботната сила augmented humans – хора не само с лаптопи, таблети, телефони, wearables, като смарт гривни например, а и всякакви дру­ги сензори и „надстройки“. На въ­проса „ще ни чипират ли“ отгово­рът е „ще се чипираме“, защото така е удобно. Но е кошмар за от­говорните за сигурността в ком­паниите. Въвеждат се обработка, анализ и криптиране на чувстви­телни данни в сигурна среда и де­централизиран режим в мрежа за киберсигурност (cybersecurity mesh), която се формира около чо­век или нещо, а не около физически периметър.

АКТИВАТОРИ

В тази група са области на бурно развитие, които са още във въз­ходящата част на кривата, пред­стои техни елементи да отпадат и да се появяват нови.

Хиперавтоматизация (hyperau­tomation). Всичко, което може да бъде автоматизирано, ще бъде ав­томатизирано. Това е основопола­гащ принцип и необратим процес. По пътя към автоматизация про­цесите в организациите се изчист­ват, а технологиите и системите се оптимизират, защото, за да бъ­дат автоматизирани, трябва да са добре описани. Според Gartner до 2025 крайните потребители ще са първите човешки същества, до­косващи повече от 20% от све­товната продукция в света.

„Интернет на нещата“ (IоT) и умен свят. Всичко, което може да бъде роботизирано, накичено със сензори, „чипирано“, свърза­но – ще бъде. Ще бъдат създава­ни все повече дигитални близнаци, които ще ускорят, поевтинят, на­малят рисковете и ще увеличат възможностите в здравеопазване, индустрия, услуги и т.н. Ще „по­умняват“ домове, коли, фабрики, болници, дори правителствени ин­ституции.

Изкуствен интелект (AI – Artificial Intelligence). Първото по­коление изкуствен интелект беше базирано на правила и емулираше класическа логика, за да напра­ви заключения в рамките на спе­цифична, тясно дефинирана сфе­ра. Сегашното второ поколение се позовава на усещане и възпри­ятие, използва мрежи с дълбоко обучение (deep-learning networks), машинно самообучение (machine learning), големи данни и анализи с предложение за действие (big data & actionable analytics). В следващи­те пет години изкуственият ин­телект с невроморфни изчисления (neuromorphic computing) навлиза в зоните на човешката когнитив­ност като интерпретация и авто­номна адаптация. Това е критично за преодоляването на крехкостта на AI решенията, базирани на обу­чение на невронни мрежи и умо­заключения, които зависят от буквално детерминистично раз­глеждане на събития, които не стъпват върху контекст и „здрав разум“. Следващото поколение из­куствен интелект ще може да ад­ресира непознати ситуации и аб­стракции, за да автоматизира нормалната човешка дейност.

ПОТРЕБИТЕЛСКО ИЗЖИВЯВАНЕ

Каналите, по които се осигуря­ва непрекъснато и персонализира­но клиентско обслужване, стават все по-богати: социални и мобилни канали, преносими умни устройства (wearables) и различни edge ус­тройства. Всичко това, за да се достигне до тотално изживяване (total experience).

Онлайн пазаруването се раз­пространява с такава сила, че до 2024 се очаква Световната здрав­на организация да го обяви за бо­лестно пристрастяване (addictive disorder). Бизнесите ще бъдат при­нуждавани регулаторно да поемат отговорност да предупреждават за опасността потенциалните ку­пувачи. Паралелно до 2024 изкуст­вен интелект ще разпознава емо­циите и ще таргетира на тяхна база над 50% от рекламите, които виждаме, а до 2025 г. 40% от биз­несите, които предоставят услуга в реалния свят, ще добавят плате­ни виртуални елементи, за да бъ­дат конкурентни.

Организации и правителства ще създават и ще се борят с фал­шивите новини. През 2023 г. 30% от световните новини и видеосъ­държание ще бъдат верифицирани чрез блокчейн технологии.

Освен през информацията, коя­то получаваме отвън, ние като индивиди ще продължим да по­даваме информация за себе си и това ще се използва за промяна на поведението ни – интернет на поведението (IoB, internet of behaviors). Например през преноси­ми умни устройства застрахова­телите ще следят физическата ни активност, но също и покупките ни, за да определят дали се хра­ним здравословно и така да опре­делят застрахователната премия по здравната ни застраховка.

KОМБИНАТОРНИ ИНОВАЦИИ

Обединяващи всичко дотук са т.нар. комбинаторни иновации – из­ползване на съществуващите тех­нологии и процеси по креативен и интелигентен начин, за създаване на интелигентни предприятия с нови бизнес възможности.

Неучудващо, пътят към инте­лигентните предприятия е осеян с инициативи за дигитална трансформация, които през 2021 според очакванията на анализаторите ще отнемат двойно повече време и пари от предвиденото. Има не­малка вероятност по-малките иг­рачи да се окажат по-бързи заради по-малка тежест на съществува­щи системи и процеси и сложните обвързаности между тях.

ХОРАТА СА НА ВЪРХА

Болшинството от тенденциите и инвестициите през следващите няколко години са силно повлияни от пандемията. Много от тях ще доведат до по-добър живот за сег­менти от обществото, които ос­таваха в периферията и ще увели­чат средната класа. Например до 2023 броят на хората в неравно­стойно положение, които ще мо­гат да работят, ще се утрои бла­годарение на преминаването към отдалечена работа и изкуствения интелект. Все повече хора ще бъ­дат привлечени към кариера в ИТ заради голямото търсене и съ­ответно висок стандарт на жи­вот. Лоялността, интегритетът и принадлежността към компани­ите ще бъдат едно от основни­те бизнес предизвикателства при преминаването на работа отвся­къде. Първо за ИТ бизнеса, скоро и за всички останали.

Автор: Елена Маринова, президент и съосновател на Мусала Софт

Текстът е от новия брой на Forbes, който ще бъде на пазара в началото на януари 2021 г. Най-сигурният начин да се сдобиете със списанието е през нашия онлайн магазин https://forbesbulgaria.com/store/

Можете и да закупите от киоските за вестници и списания в страната, бензиностанции „Лукойл“, Shell, OMV, търговски вериги „Фантастико“, „Кауфланд“, „Билла“, „ДАР“, книжарници „Сиела“, павилионите на Inmedio.


Източници: Прогнози за 2021 и нататък на Gartner, Forester, IDC, Corum; БАСКОМ барометър 2020; стратегически документи и проучвания на Мусала Софт

Петър Янков: Майсторът на вкусовете Между „модерен соц“ и „новото нормално“

Свързани статии

Икономиката на България през 2021: Земеделие

Бизнес

Икономиката на България през 2021: Земеделие

Икономиката на България през 2021: Енергийни пазари

Бизнес

Икономиката на България през 2021: Енергийни пазари

Икономиката на България през 2021: Недвижими имоти

Бизнес

Икономиката на България през 2021: Недвижими имоти

Икономиката на България през 2021: Търговия

Бизнес

Икономиката на България през 2021: Търговия

Икономиката на България през 2021: Автомобили

Бизнес

Икономиката на България през 2021: Автомобили

Икономиката на България през 2021: Фармацевтика

Бизнес, Водещи новини

Икономиката на България през 2021: Фармацевтика

Реклама

Избрано

отпреди 10 часа

Новият път на сметаната

отпреди 2 дни

Новият главен изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – реализъм в действие

15 януари 2021, 13:43

Cycle Gets: българският претендент на пазара за велосипедни рамки в Европа

14 януари 2021, 19:19

Като за начало – мореплаватели

13 януари 2021, 15:20

Отлагане на неизбежното или мост над пропастта?

11 януари 2021, 18:59

От речено в сторено: по-полезни и по-ефективни със Сървис дизайн

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени