Икономиката на България през 2021: Индустрия
Автор
Осъзнавам колко е цинично да говорим оптимистично за българската икономика точно в средата на втората пандемична вълна в най-непредвидимата година на този век. Но вярвам, че влизаме в 2021 г. по-силни. Вече повечето от нас научиха какво е „черен лебед“, имат по-ясно осъзнаване на несигурността и по-добро управление на рисковете. Загубихме доверие в някои партньори, но пък получихме подкрепа от други – ще работим в по-устойчива на шокове екосистема. Европа подаде дългоочаквана ръка на България в стремежа към членство в паричния съюз и дори сякаш прие присърце фундаменталните проблеми на българския правов ред.
При всяка криза в Европа разбираме по трудния начин нещо, което в други части на света сякаш се преподава още в първи клас – бързината на адаптация е важна. Инженерният мироглед на европейците ни кара да бъдем по-аналитични (в България три пъти мерим, после режем…), което, разбира се, е важно и ценно, но бързината на вземане на решение е също важна част от бизнеса по време на сътресения. Новите постковид тенденции са глобални, но те ще се разгънат с различна скорост на различни места. За европейската индустрия стремежът към по-голяма резистентност към външни шокове чрез разпръсване на веригите на доставка и създаване на локални клъстъри от доставчици ще бъде определящ за новото преструктуриране на производствата.
Мехатрониката и аутомотив секторите доминират производството в ЕС, които заемат над две трети от индустриалните работни места в най-развитите икономики. Те се характеризират с дълги и широки вериги на добавена стойност, голям брой изходни компоненти и зависимост от много на брой доставчици и партньори. Критично важни са бързи решения за разпръсване на веригите на доставки с цел намаляване на риска от типа „срутване от едно място“ (single point of failure). За България това носи нови възможности за индустриален офшоринг.
В същото време конкурентните инвестиционни дестинации от Централна и Източна Европа ще бъдат в позиция да посрещнат новите възможности. В секторите около мехатроника и производителите на компоненти за нея има ясно притегателни центрове, най-динамичните в Чехия и Словакия, заедно с тях Унгария и Полша. България попада в конкуренция повече с Румъния и може би Сърбия. Но все повече ще се усеща и конкуренцията от по-малки страни в ЕС и Западните Балкани. Това е важно за фокусирането на икономическата политика, не толкова като приоритетни сектори, а като сравнителни предимства в широки области от индустрията.
До скоро ниските разходи за труд бяха определяни като основна притегателна сила за индустриални инвестиции към страната. Но виждаме, че други страни в ЕС привличат в пъти повече инвестиции със значително по-високи заплати. Основната причина за изоставането на България е ужасяващо ниската средна производителност – около 60% по-ниска от Чехия и около 25% по-ниска от Румъния в секторите мехатроника и аутомотив. Дали кризата ще помогне на индустрията за това догонване? Най-малкото има шансове за това. Със или без пандемията България ще увеличи значително работните места в тези индустрии, което ще промени профила на цялата индустрия и на цели региони в страната. Но е важно какви ще бъдат новите работни места, колко бързо ще растат техните производителност и заплати, колко гъвкава ще е реакцията на пазара на труда.
Пандемията засили натиска за интегриране на дигитални решения в процеси, за които до момента това не се считаше за приоритет. Това наред с тривиалните подобрения на ефективност ще отключи и някои подценявани сфери като анализа на машинни данни и развитието на автономни решения на тази основа. Към традиционните доставчици за индустрията вече се присъединяват технологични компании. Не е смело да кажем, че и някои традиционни машиностроители ще се предефинират като технологични компании.
