Икономиката на България през 2021: Аутсорсинг
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Koгато през 2019 г. анонсирахме промяната на името на Българската аутсорсинг асоциация в Асоциация за иновации, бизнес, услуги и технологии, идеята ни беше да покажем много по-всеобхватното лице на индустрията ни. В последните години от почти изцяло ценово ориентирана индустрия ние се превърнахме в сектор, който създава висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Сложността на цялата индустрия доста нарасна и се промени начинът, по който някои от компаниите оперират.
Tази нова комплексност се потвърждава от възходящата траектория на бизнесите ни. През последните години секторът бележеше ръст от около 20% годишно. Предварителните ни данни за 2020 г. също показват, че дори и в тази година, изпълнена с предизвикателства, ръстът също ще остане двуцифрен. С други думи, имаме добра новина: секторът на бизнес услугите и технологиите продължава да расте и да бъде движеща сила за иновациите в страната и двигател на растежа на икономиката. Към 2019 г. той се оценява на 2.9 млрд. евро и формира 5.5% от БВП на България. Реалистичната прогноза за 2022 г. сочи, че индустрията ще продължи този тренд и ще затвърди позицията си на основен стълб на българската икономика, формирайки 8.9% от БВП на страната.
Ние оставяме значим социален и икономически отпечатък и реално сме основа за развитието на новата средна класа на България, както и за задържането на младите хора в страната, а понякога дори и за завръщането им в родината. Нещо повече – индустрията затвърждава и позицията си на предпочитан работодател, което се доказва от нарастващия брой хора, работещи в сектора. Към август 2020 г. броят на работещите в нашата индустрия достигна 81 хил. души, което е с около 3000 служители повече спрямо много успешната 2019 г. Нарастват и разходите за служители и данъци, плащани от компаниите. За сравнение – през 2019 г. само данъците, които индустрията е внесла в държавната хазна, се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 г., или малко повече от предвидените разходи в бюджетната рамка на Столичната община за здравеопазване през 2020 г.
Важна положителна тенденция, която наблюдаваме, е експанзията на индустрията на национално ниво, като все повече компании отварят офиси извън София. Това не само спомага за развитието на местните икономики, но и дава възможност на много хора да останат в родните си места, получавайки заплати над средните за страната. От друга страна, в това има голяма полза и за компаниите, които често страдат от липса на квалифицирани кандидати в градовете, в които досега са имали офиси. Тази тенденция ще продължи и през 2021 г.
В много от другите анализи и прогнози, публикувани на страниците на Forbes, фокусът е върху негативите от коронавирус пандемията. Въпреки че заради характера на индустрията ни и профила на хората, които работят в нея, успяхме да се адаптираме бързо към промените, 2020 г. за нас също беше предизвикателна. Да, секторът беше сред най-малко засегнатите от пандемията, но за много от компаниите тя донесе излизане от комфортната ни зона.
Разбира се, имаше компании, при които спирането или замразяването на проекти беше в по-висока степен. И това е разбираемо, когато говорим за основни клиенти в най-засегнатите сектори като туризъм, авиотранспорт и т.н. Много от тях обаче бързо успяха да се преориентират към клиенти от други индустрии или да придобият бизнес от конкурентни пазари, които не бяха толкова гъвкави.
По този начин ситуацията беше катализатор на промени, при това в позитивен контекст – именно тях имам предвид, когато говоря за излизането от комфортната ни зона. Генерално, гледайки назад към изминалата година, бизнесът ни остана стабилен и след първоначалното сътресение, противно на очакванията за спад и загуба на проекти, компаниите в сектора наистина отбелязаха увеличение на броя на новите проекти и продукти.
Зад това успешно представяне на индустрията ни в последните години и силната устойчивост, която показахме през 2020 г., стоят две ключови думи – адаптация и бързина. Те се отнасят до вземането на решения и трансформацията на бизнес модели, продукти, услуги и решения.
Българските компании от сектора показаха световно ниво на предоставянето на надеждна, сигурна, непрекъсваема и качествена услуга. Mожем да се гордеем, че те изключително бързо успяха да трансформират процесите си и да преминат в режим на работа от вкъщи. Много наши конкуренти във и извън Европа не бяха толкова гъвкави и успешни. Не трябва да пропускаме да капитализираме това наше предимство и дългосрочно да наложим имиджа на България като дестинация за устойчиво развитие на продукти и услуги с висока добавена стойност.
ДВЕ КЛЮЧОВИ ДУМИ СТОЯТ ЗАД УСПЕШНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНДУСТРИЯТА – АДАПТАЦИЯ И БЪРЗИНА
Заради COVID-19 пандемията множество компании в световен мащаб трябваше да преосмислят веригата си на доставки и да погледнат към дестинации, различни от Китай. През 2020 г. се наблюдава увеличение на процесите по скъсяване на веригите на доставки (nearshoring), а България от гледна точка на геополитическо положение и като държава членка на Европейския съюз има възможност да се възползва от това пренареждане. Съображения, свързани с разликата във времето и културните прилики, също играят в наша полза. Тук обаче данъчната рамка и наличността на квалифицирани кадри са от определящо значение.
Гарантиране на стабилността на данъчната политика, поощряваща бизнес развитието, реформа на образователната система, преразглеждане на регулациите в областта на трудовото законодателство и процесът на издаване на визи за лица извън Европейския съюз са стъпки, които трябва да бъдат направени възможно най-бързо.
Процесите по ускоряване на дигитализацията на национално и местно ниво, които вече стартираха и върху които трябва да падне фокусът в следващите години, също ще доведат до повишаване на конкурентоспособността на нашата страна. Дигиталната зрялост на обществото и икономиката ще придобиват все по-ключово значение за излизането на определени пазари на преден план в инвестиционната карта на света.
Степента, в която ще се възползваме от възможностите, които настоящата ситуация ни предоставя през 2021 и 2022 г., ще бъде решаваща за начина, по който България ще излезе от кризата и колко добре ще се позиционира спрямо глобалните си конкуренти. И тук не говоря само за сектора, който представлявам – вярвам, че нашият пример и добри практики могат да бъдат пренесени и в други бизнеси, които си поставят за цел да носят стойност в международен контекст, а и да допринасят за просперитета на икономиката на България.
Автор: Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес, услуги и технологии (AIBEST)
