Икономиката на България през 2021: Здравеопазване
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
2020 бе година на предизвикателства във всички сфери на обществения живот. Безспорно ключовото събитие в нея, в това число и най-вече за здравеопазването, бе COVID-19 пандемията.
Тя преобърна целия нормален ход на здравното обслужване – много от структурите в извънболничната помощ (първична и специализирана) силно редуцираха дейността си, често (и досега) пациентите не получаваха необходимата им помощ или се консултираха онлайн. Това влоши качеството и своевременността на предоставяните медицински услуги. Състоянието на някои от пациентите с хронични заболявания се влоши критично.
В същото време работата на системата на болничната помощ по причина на пандемията бе на два пъти ограничавана по за месец и половина само до спешни и неотложни дейности, което допълнително влоши обслужването на нуждаещите се от болнична помощ пациенти.
Наред с това по време на двата пика се наложи спешно реорганизиране на много от отделенията на болниците в COVID отделения, което ангажира по-голямата част от финансовия ресурс и персонала им, а на някои от по-малките блокира напълно другите дейности.
Близо 8000 медици излязоха от строя поради заразяване с коронавируса за дълго време, някои от тях – завинаги…
В икономически план балансът на приходи и разходи, особено в болниците, бе тотално нарушен – рязко нараснаха разходите – за допълнително медицинско оборудване и средства за колективна защита, за лични предпазни средства, за медикаменти и дезинфектанти, за персонал. Цените на много от медикаментите и консумативите се повишиха поради спиране на производства, нарушени търговски връзки и логистика, спекула. Някои си останаха трайно 3–4 пъти по-високи от преди пандемията, а в отделни периоди достигаха нива 20–30 пъти по-високи от предишните. В същото време приходите рязко намаляха поради ограничения та за планов прием, страха на хората да посещават болниците заради редуцирани дейности и липса на персонал.
Частично неутрализиране на този дисбаланс стана възможно с решението на НЗОК и БЛС за компенсиране на очакваните средномесечни приходи на болниците и извънболничната помощ до 85%, както и финансовото подпомагане на медицинския и немедицинския персонал, работещ в COVID отделенията по програма на Министерството на здравеопазването.
Въпреки това секторът на здравеопазването посреща 2021 г. силно дебалансиран в икономическо, структурно и кадрово отношение. Обемите в дейността на сектора са не повече от 60% от миналогодишните, въпреки че той е единственият сектор в икономиката, който не преустанови дейността си нито за час. Това е така, защото борбата с COVID 19 отнема многократно повече финансов, времеви, кадрови ресурс за единица случай, отколкото другите заболявания, лечението на които бе силно ограничено. Това изключваше през 2020 г. възможностите за растеж. Тенденцията е тези дисбаланси да се запазят поне до средата на 2021 г. Засега това изключва прогнозите за растеж през 2021 г. и оставя прогнозите за възстановяване до края ѝ силно вариативни.
Възможностите за растеж са свързани със състоянието на пазара, но пазарът на медицински услуги навсякъде по света и в България е относително постоянен във времето и силно национално ограничен. Влиянието на глобалните процеси и тенденции върху него по правило е косвено и се изразява преди всичко в навлизането на нови технологии (медицински, IT, научни). Тъкмо поради това пандемията наред с негативните последици, които причини на целия обществен живот, даде и – доколкото не е приключила – ще продължи да дава рязък тласък в развитието на диагностиката и новите методи на лечение, на въвеждането на нови технологии по цялата верига на здравеопазването. И това се отнася не само до разработване и внедряване на ваксини от ново поколение, но и до ускорен и задълбочен анализ на ключови процеси на въздействие и взаимодействие на SARS-CoV-2 и други вируси. Не само вирусологията, имунологията, епидемиологията, но и кардиологията, ендокринологията, нефрологията, научните изследвания на автоимунните заболявания и много други получиха тласък в развитието си за години напред.
ВЕРОЯТНО ОПИТЪТ И ПОУКИТЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА ЩЕ ПОВЛИЯЯТ И НА СТРУКТУРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В НАЦИОНАЛЕН МАЩАБ
Дългогодишното пренебрегване на ключови за сектора проблеми като недостига на лекари и специалисти по здравни грижи, неравномерното разпределение и лошото структуриране на медицинската помощ по региони, недостатъчният брой и дори пълната липса на лекари от определени специалности в цели области, пренебрегването на кадровото и структурното обезпечаване на лечението на инфекциозните заболявания, недостатъчният брой анестезиолози реаниматори и други поставиха системата на здравеопазване у нас пред едно от най-сериозните ѝ изпитания досега. Ако тези диспропорции не се преодолеят в спешен порядък, следващи епидемични кризи може да се окажат далеч по-фатални за обществото. Поуките и опитът, натрупан по време на кризата, могат да ни помогнат за правилното преструктуриране на здравеопазването и е най-подходящо това да започне още през 2021 г. в периода на неговото възстановяване. Необходимо е, разбира се, разработването на дългосрочна държавна политика с осигурено финансиране, ясно разчетени задачи и срокове, подходящи и навременни законодателни промени. Настоящата криза е и възможност да осъществим дълго отлаганата реформа в здравеопазването в правилната посока, подсказана ни от сегашния опит и с участието на всички заинтересовани страни. За това могат да помогнат средствата, предвидени за България в новия програмен период 2021–2027 на ЕС.
Що се отнася до непосредствените перспективи за развитието на сектора, спадът в икономическия растеж през 2020 г. и вероятно по-бавното му възстановяване през 2021 г. ще окажат въздействие. Състоянието на икономиката влияе върху здравеопазването предимно чрез обема и събираемостта на здравноосигурителни вноски и данъци и предоставянето им за извършване на здравноосигурителните плащания. Но поради очакваното по-бавно достигане до нормалните обеми очакваното общо състояние на икономиката през 2021 г., респективно по-малкият обем генерирани такива вноски, няма да се отрази съществено върху него.
Независимо от очакваните темпове на възстановяване на нормалния ритъм на функциониране на здравеопазването, отпадането на пандемията ще има най-малко следните ефекти върху него:
Увеличено търсене на медицински услуги поради факта, че много от пациентите са отложили сами или са били принудени да отложат своето лечение за дълъг период от време.
Усложнени и хронифицирали случаи поради тази причина, лечението на които изисква по-дълго време и струва по-скъпо.
Повишена потребност от рехабилитация и по-дълго възстановяване, включително и в болнични условия, при пациенти, прекарали коронавирусната инфекция.
Лечение на усложненията вследствие на прекарана инфекция, които, както се установи вече, са дълговременни, засягат множество органи и отключват редица автоимунни заболявания.
Като цяло здравеопазването ни е изправено пред една трудна, изпълнена с неизвестности и нови предизвикателства година, която заедно с изминалата може да промени бъдещето му съществено.
Автор: Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници
