Кои страни най-много пострадаха от коронавируса?
2020 г. приключи, вече имаме и икономически данни за по-голямата част от нея. За никого не е учудващо, че като цяло тя е силно негативна за повечето икономики по света. Рецесията е дълбока и повсеместна. Това са приликите между отделните страни. Обаче съществуват и важни различия.
В Европейския съюз най-тежко пострадалите страни са Испания, която е абсолютен рекордьор с близо 12% реален икономически спад, следвана от Италия, Франция, Гърция, Хърватия, Малта и Португалия, в които БВП спада с между 8 и 10% на годишна основа. За сравнение – средно в Европейския съюз икономическият спад е 6.9% за първите девет месеца на 2020 г.
Веднага се набива на очи, че най-ударени от кризата са южните страни, които са силно зависими от туризма – и то от международния туризъм. И това беше съвсем очаквано. Още през лятото прогнозирах на страниците на Forbes, че именно зависимите от туризма страни ще се възстановят най-бавно от кризата. В крайна сметка мнозинството от туристите избягват да пътуват в чужбина, а в някои моменти и за някои дестинации такива пътувания бяха практически невъзможни заради забрани или изисквания за карантина. Гърция е рекордьор и отчита 80% спад на износа на услуги през лятото.
Перспективите за туризма не са твърде добри и за 2021 г., особено с втората вълна на коронавируса. Обаче има и светлина в края на тунела, защото вече са налични ваксини срещу коронавирус, както и бързи антигенни тестове. Общо взето, ако някой е ваксиниран, той няма да се притеснява особено да пътува дори в по-далечни и екзотични дестинации. Но производството и прилагането на ваксините отнема време, така че не можем да очакваме пълно възстановяване на туризма през 2021 г.
Кои страни се справят най-добре? Ирландия е единствената страна от ЕС, която отчита икономически растеж – но това е обяснимо, тъй като в страната са регистрирани европейските операции на редица световни фармацевтични и IT компании, а те са сред печелившите от кризата. С най-малък икономически спад са Литва, Люксембург, Полша, Швеция, Естония, Финландия и България.
Общо взето, страните от Източна и Северна Европа се справят най-добре. В по-малко пострадалите страни имаше по-малък срив на потреблението дори в първите месеци на коронавируса – например в Малта и Испания имаше съответно 29% и 39% срив на потреблението, докато в Литва, Швеция, Финландия и България спадът е между 7 и 10%. Това не се дължи на по-щедри антикризисни програми, всъщност най-много се харчи чрез бюджетни дефицити в южните страни, но те не се справят добре. По-скоро обяснението е свързано с по-леки ограничителни мерки и по-голяма адаптивност на домакинствата и бизнеса при неблагоприятни ситуация.
В световен мащаб най-интересен е примерът на няколко азиатски страни – по-специално Китай и Южна Корея. По очевидни причини вирусът удари първо тези страни и те първи бяха засегнати както здравно, така и икономически. Но те също така първи излязоха от кризата, като почти изцяло елиминираха вируса и съответно икономиката бързо се възстанови след това. Разбира се, тези страни са преживели и предишни коронавируси и бяха по-подготвени, но също така бяха облагодетелствани и от огромните антикризисни мерки в развитите страни. Още повече че покупките на компютри и техника скочиха до небето заради локдауна и работата от вкъщи. А всички знаем къде се произвеждат компютрите и техниката.
