Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
7 януари 2021, 12:26

С план за спестяване нито ще станем богати, нито зелени

Боян Рашев Автор

Последният месец мина под знака на обсъжданията на Националния план за възстановяване и устойчивост, който ще даде на България достъп до финансиране от Механизма за възстановяване на ЕС – около 12 млрд. лева за периода 2021–2027 г. Според плана „това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските“.

Снимка: Pixabay

В сегашния си вид обаче Планът няма да допринесе съществено за постигане на основната си цел. Вместо да стимулира инвестициите в зелена енергия и индустрии с експортен потенциал, той залага на усвояване на средства със 100% грантове за различни каузи (образование, социално включване и др.) и повишаване на енергийната ефективност на сгради. Това е по-скоро План за спестяване и свиване, отколкото План за развитие и експанзия. А България има нужда от второто, ако искаме някога да постигнем заветната цел.

Приоритетите трябва да бъдат различни, като основното финансиране отиде в бизнеси с експортен потенциал, които създават заетост и висока добавена стойност. Потенциални примери са: дейности, които отразяват приоритетите на Европейската таксономия за устойчиви инвестиции и Европейския план за действие по отношение на суровините от критично значение като добив и рециклиране на цветни метали, в които имаме традиции; отопление и/или когенерация на топлина и електричество от алтернативни източници като слънчеви термални панели, енергийно оползотворяване на геотермални води и геотермален градиент, биомаса, отпадъци, включително утайки от пречиствателни станции; електрификация на автопарка, но без голямо субсидиране на покупката на коли, а чрез създаване на зарядна инфраструктура; внедряване на иновативни технологични решения в енергетиката и добив на собствени енергийни източници като батерии, малки модулни ядрени реактори, водород, складиране и утилизация на въглерод, добив на газ от неконвенционални източници; масова газификация, която дава не само чиста топлина на домакинствата, но и конкурентно предимство за много производства.

Всичко гореописано трябва да се случи в контекста на постепенно извеждане от експлоатация на ТЕЦ, които изгарят лигнитни въглища без складиране на въглерод. Първи трябва да бъдат закривани най-старите и мръсни активи, а последни – най-модерните и чисти, които могат да постигнат екологичните изисквания на ЕС и са технически незаменими за регулирането на електроенергийна система и интеграцията на изменчивите ВЕИ.

Държавата трябва да играе подпомагаща роля, която едновременно да използва даденостите на страната и да даде на чистите технологични решения тласък към постигане на значимо пазарно присъствие. Устойчива „зелена трансформация на икономиката“ е възможна само ако последните се наложат на свободния пазар и осигурят конкурентни предимства на потребителите и компаниите. Твърде дългото и щедро субсидиране води до задънена улица.

Колкото и пари да изсипе в икономиката на страната, Планът няма да постигне целите си, ако не е придружен с реформи, които стимулират частната инициатива. Тук не става въпрос само за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, а преди всичко за създаване на условия печалбите на българските компании да бъдат реинвестирани в страната, както и българските граждани да извадят и инвестират парите си, които кротко спят под дюшеци и в банкови влогове. Това е свързано с две неща: а) повишаване на общото ниво на икономическа свобода, която се изразява в следните измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари и б) промяна на нагласите и доверието спрямо предприемачеството и бизнеса сред населението. Само силен и несвързан с държавата бизнес може да създаде силна и устойчива икономика.

Икономиката на България през 2021: Фармацевтика Каква беше 2020 и каква ще е 2021

Свързани статии

Корпоративната прозрачност у нас достигна ново измерение

Бизнес

Корпоративната прозрачност у нас достигна ново измерение

Западният свят си прави енергийно харакири

Бизнес, Водещи новини

Западният свят си прави енергийно харакири

Първият евроданък ще бъде зелен

Бизнес, Водещи новини

Първият евроданък ще бъде зелен

Кой е по-по-най-устойчив: Брюксел решава!

Бизнес

Кой е по-по-най-устойчив: Брюксел решава!

Маршът на металите

Бизнес, Водещи новини

Маршът на металите

light-bulb-1246043_1280

Бизнес, Водещи новини

Енергийни аспекти на робството

Реклама

Избрано

отпреди 8 часа

Новият път на сметаната

отпреди 2 дни

Новият главен изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – реализъм в действие

15 януари 2021, 13:43

Cycle Gets: българският претендент на пазара за велосипедни рамки в Европа

14 януари 2021, 19:19

Като за начало – мореплаватели

13 януари 2021, 15:20

Отлагане на неизбежното или мост над пропастта?

11 януари 2021, 18:59

От речено в сторено: по-полезни и по-ефективни със Сървис дизайн

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени