С план за спестяване нито ще станем богати, нито зелени
Последният месец мина под знака на обсъжданията на Националния план за възстановяване и устойчивост, който ще даде на България достъп до финансиране от Механизма за възстановяване на ЕС – около 12 млрд. лева за периода 2021–2027 г. Според плана „това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските“.
В сегашния си вид обаче Планът няма да допринесе съществено за постигане на основната си цел. Вместо да стимулира инвестициите в зелена енергия и индустрии с експортен потенциал, той залага на усвояване на средства със 100% грантове за различни каузи (образование, социално включване и др.) и повишаване на енергийната ефективност на сгради. Това е по-скоро План за спестяване и свиване, отколкото План за развитие и експанзия. А България има нужда от второто, ако искаме някога да постигнем заветната цел.
Приоритетите трябва да бъдат различни, като основното финансиране отиде в бизнеси с експортен потенциал, които създават заетост и висока добавена стойност. Потенциални примери са: дейности, които отразяват приоритетите на Европейската таксономия за устойчиви инвестиции и Европейския план за действие по отношение на суровините от критично значение като добив и рециклиране на цветни метали, в които имаме традиции; отопление и/или когенерация на топлина и електричество от алтернативни източници като слънчеви термални панели, енергийно оползотворяване на геотермални води и геотермален градиент, биомаса, отпадъци, включително утайки от пречиствателни станции; електрификация на автопарка, но без голямо субсидиране на покупката на коли, а чрез създаване на зарядна инфраструктура; внедряване на иновативни технологични решения в енергетиката и добив на собствени енергийни източници като батерии, малки модулни ядрени реактори, водород, складиране и утилизация на въглерод, добив на газ от неконвенционални източници; масова газификация, която дава не само чиста топлина на домакинствата, но и конкурентно предимство за много производства.
Всичко гореописано трябва да се случи в контекста на постепенно извеждане от експлоатация на ТЕЦ, които изгарят лигнитни въглища без складиране на въглерод. Първи трябва да бъдат закривани най-старите и мръсни активи, а последни – най-модерните и чисти, които могат да постигнат екологичните изисквания на ЕС и са технически незаменими за регулирането на електроенергийна система и интеграцията на изменчивите ВЕИ.
Държавата трябва да играе подпомагаща роля, която едновременно да използва даденостите на страната и да даде на чистите технологични решения тласък към постигане на значимо пазарно присъствие. Устойчива „зелена трансформация на икономиката“ е възможна само ако последните се наложат на свободния пазар и осигурят конкурентни предимства на потребителите и компаниите. Твърде дългото и щедро субсидиране води до задънена улица.
Колкото и пари да изсипе в икономиката на страната, Планът няма да постигне целите си, ако не е придружен с реформи, които стимулират частната инициатива. Тук не става въпрос само за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, а преди всичко за създаване на условия печалбите на българските компании да бъдат реинвестирани в страната, както и българските граждани да извадят и инвестират парите си, които кротко спят под дюшеци и в банкови влогове. Това е свързано с две неща: а) повишаване на общото ниво на икономическа свобода, която се изразява в следните измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари и б) промяна на нагласите и доверието спрямо предприемачеството и бизнеса сред населението. Само силен и несвързан с държавата бизнес може да създаде силна и устойчива икономика.
