След вируса: възстановяване или общо пренастройване
По един или друг начин в един или друг момент преките стопански поражения от епизода с глобалната вирусна епидемия ще отминат. Колкото по-ясно става това, толкова повече разсъжденията се насочват към въпроса с възстановяването на икономическата активност. Засега изглежда, че по-голямата част от тези разсъждения се задържат в рамките на стандартната логика на предполагаемо връщане към нарушеното от болестта статукво на растеж от предходните няколко години.
От една страна, тази логика е напълно валидна. Важна особеност на стопанската криза през 2020 г. беше прекъсването на производствения процес и на връзките между вериги на добавена стойност поради затваряне и изолация. Съответно преодоляването на причината за тези възпиращи мерки ще доведе, на първо място, просто до възстановяване на прекъснатите дейности, след което очакването е световната икономика да продължи с растежа и нещата да изглеждат сякаш вирусът е причинил просто една неприятна пауза в иначе непроменен процес на растеж.
От друга страна обаче, тази логика игнорира сложната динамика на изпълнените с разнообразни обратни връзки стопански процеси, която прави простото линейно продължаване на установени преди епидемията тенденции много малко вероятно. Докато за някои производства и стопански ниши възстановяването на нормалното търсене след пандемията наистина просто ще върне нещата там, където бяха, това няма как да важи за всички дейности. Сериозни и много вероятни промени могат да се очакват в поне три посоки.
Първо, някои ниши може би никога няма да се възстановят, защото самата пандемия принуди доставчици и потребители да търсят алтернативни решения, в немалко случаи ги намериха и преодоляването на вируса няма да ги откаже от тях. Примери в тази посока са конферентните пътувания, които в много сериозна степен ще бъдат заместени от онлайн платформи, както и безконтактната търговия дори за неща като хранителни доставки по домовете. Също така е вероятно дистанционните технологии на образование да изместват все повече традиционните, с всички сложни ефекти, които това може да има за обществената динамика.
Второ, възможно е да възникнат или много да се засилят нови потребителски ниши, които ще изискват насочване на ресурси към тяхното задоволяване. В тази посока вероятно значително ще се разрасне областта на онлайн приложенията и платформите, а тласък ще получат разработванията на всякакви заместители на рутинен труд, включително автоматизацията и роботиката. Ключов в тази посока ще бъде въпросът с това доколко свобода ще имат предприемачите по света да открият и разработят тези нови ниши и продукти.
Трето, почти сигурно световните вериги на добавена стойност ще бъдат диверсифицирани, дори това да изисква значителни капиталовложения и време. Една от ключовите поуки от епидемията беше, че спирането на редица доставки от Китай блокира световната икономика дори повече, отколкото свързаните с опазването на здравето затваряния и изолации по места в останалия свят. Оказа се, че по-високата ефикасност на тръгващите или минаващи през Китай производствени вериги е била поне донякъде за сметка на тяхната устойчивост и способност за реакция при събития като пандемията. Световните предприемачи няма да оставят този въпрос без отговор и вероятно в следващите години ще има разпръскване на световни производствени вериги през канали различни от Китай, като основни кандидати в това отношение са Индия и Африка.
Погледнато от тези гледни точки, преодоляването на епизода с вируса не би трябвало да се гледа просто като възстановяване към някакъв предходен тренд. Трябва да се възприема като нова структура на световната икономика.
