Традиционните и нови социални медии
Изминалите седмици бяха напоителни откъм дискусии по темата за социалните медии – в частност по отношение на решението профилите на Тръмп във фейсбук, инстаграм и други да бъдат блокирани. Той пък, а и неговите последователи, декларираха, че мигрират към други канали, където нямало цензура.
Справедливо или не, каквото и да се случи оттук нататък, това решение извади на повърхността един доста важен страничен ефект от съществуването и еволюцията на социалните медии. Той дори е много по-важен за бизнеса, отколкото за политиците.
Някои от социалните медии вече се превръщат в традиционни. Това са старите, добре организирани такива, където властта и свободно изразените позиции на тези, които ги използват, за добро или за лошо намалява. Такива са Facebook, Instagram, Twitter, донякъде LinkedIn. На тяхно място по степен на свобода, по тип съдържание и по органично достигната аудитория идват Tik Tok, Parler и някои други.
Затова разграничението между традиционни медии (телевизия, печатни, онлайн) от социални вече е доста проблематично. На негово място идва разделянето между традиционните и новите социални медии – в първата група остават известните ни все по-регулирани мастодонти, а във втората – новите пъргави и неструктурирани такива.
Защо е важно? Какво значение има това за бизнеса?
Първо, в традиционните социални медии като фейсбук и инстаграм все повече действат правила, които се доближават до редакционната политика в медиите. Това са свързаните с приемливото и неприемливото съдържание с това какво се промотира повече и какво не. И брандовете трябва да се съобразяват с това. Те буквално не могат да мръднат откъм достигнати потребители, без да си платят. Това не е така в Tik Tok – шампионът в момента по органично достигната аудитория. Макар и все още мъглив откъм маркетингови възможности, ако направиш „нещо яко“, вероятността да привлечеш аудитория е голяма.
Второ, това няма как да не оказва влияние върху маркетинговите, продажбените и комуникационните стратегии на компаниите. Отдавна не става въпрос дали планирането и бюджетирането на активностите да е микс между медии и социални мрежи. По-важните въпроси са какви нови аудитории могат да бъдат достигнати чрез новите социални медии и защо трябва да се инвестира в тях. Става въпрос за потребители, които не са почти никъде другаде. Защото вече тези, които четат печатни медии, ползват и фейсбук.
И трето, съдържанието и ангажираността към него. Навсякъде е валидно правилото, че компаниите трябва да полагат специални усилия, за да създават качествено съдържание в дигитална среда. Само че докато при традиционните социални медии практиките са утвърдени, точно както е и в комуникациите с медиите, при новите не е така. Там сме в ерата на експериментите и може би чувствително по-неограничената креативност. С всички позитиви и негативи, произтичащи от това.
Казват, че като си млад е нормално да се увличаш по спортни автомобили. С възрастта пускаш шкембе и си купуваш ван. Причините са много, но еволюцията е ясна – всяко нещо на този свят в един момент се традиционализира и бюрократизира. И това само по себе си не е нито хубаво, нито лошо. Просто в живота и в бизнеса е важна информираността за тези процеси, за да може стратегиите да са максимално работещи и адаптивни.
