Икономиката на България през 2021: Автомобили
Световната автомобилна индустрия изживява един от най-бурните етапи на своето обновление. Част от промените са външни за индустрията – промени в обществото, в начина на живот. Други са свързани с гарантиране на устойчив растеж, съобразен със значителните климатични промени. Вътрешните за индустрията предизвикателства са свързани с техническото и технологичното обявяване. Скоростта на индустриализацията трябва да следва скоростта, с която се създават научните новости. Това засяга основни сфери като задвижващи системи, електронно управление на процесите на автомобила, свързаността на автомобила и неговото интегриране в трафика и системите за комуникация, облекчаването на шофьора, създаване на условия за по-голяма автономност на автомобила при прогнозируемост на неговото поведение в трафика.

Ясно е, че автомобилните компании трябва да инвестират в развойна дейност, неспецифична за класическото автомобилостроене, независимо дали тя се осъществява в самите компании, или разработките се придобиват на свободния пазар от външни за индустрията технологични компании.
В средносрочен план световното автомобилно производство и реализацията на нови автомобили ще продължат да растат. Този растеж несъмнено ще бъде свързан и с необходимостта, създадена от регулаторите, за обновяване на автомобилния парк на базата на устойчиви и екологични системи за задвижване. През 2020 г. този тренд не се потвърждава. В световен мащаб прогнозите са за спад на реализацията с около 18%, като се наблюдава съществена разлика в динамиката на отделните региони. За първите 11 месеца на годината в Централна и Източна Европа общият пазар отбелязва спад от 25.8% към ноември 2020 г. и 13.5% в премиум сегмента.
В България (по данни на IHS POLK) спадът е 33.2%, в премиум сегмента – 28%. Съвсем естествено първият и основен фактор за това е понижаването на търсенето. То е свързано с мерките за ограничаване на COVID пандемията и понижената увереност на потребителите. Наред с това съществен фактор е ограничаването или спирането на производствения процес в световните автомобилни заводи, както и затрудненията във функциониране на логистичната система. Втората вълна на пандемията води до допълнителна корекция надолу на прогнозните стойности.
При все че общите рамкови условия за развитие на автомобилната индустрия ще запазят и през 2021 г. динамиката на автомобилния пазар, ще бъде в пряка зависимост с преодоляването на медицинските измерения на пандемията и ограничаване на социално-икономическите последствия, свързани с нея. Изключително важни са зрелостта на обществото за прилагането на мерките за социална дистанция и скоростта и обхвата на прилагане на ваксини.
Преди да говорим за очакванията за 2021 г., ние трябва да се вгледаме внимателно в характеристиките на автомобилния парк на България и трендовете в неговото обновяване. Ясна за всички, които оперират на българския автомобилен пазар или анализират неговото състояние, е тенденцията на застаряване. Особено тревожен е фактът, че институциите и обществото не са в състояние да намерят правилия подход за ограничаване на застарелия, технически неизправен автомобилен парк и да започне неговата подмяна с модерни, екологични, отговарящи на съвременните изисквания нови автомобили. Проблем са социалната цена на подобни стъпки и липсата на достатъчно воля за устойчиви решения, каквито се прилагат в някои от държавите от Централна и Източна Европа със сходна с българската нова история.
Необходимите мерки са както в сферата на пряката икономическа подкрепа, модерна данъчна политика, така и мерки, прилагани от регулаторите в България по отношение на достъп до територията и разрешение за ползване. Изключително важна е системата за контрол по прилагане на действащите законови и технически изисквания за движение на автомобилите по националната пътна мрежа.
Рецесията, която се наблюдава по основните икономически пазари, безспорно се отразява и на възможностите за бързо възстановяване на България през 2021 г. Страната ни е част от Европейската икономическа зона и без съмнение е една отворена икономика. Това предполага експортно ориентираните производства и отрасли да се възстановяват със скорост, различна от възстановяването на секторите, свързани с вътрешно потребление и инвестиции. Актуалните прогнози показват тренд към растеж на БВП 2.5% през 2021 г. на фона на спад от около 6% през 2020. Очакваме позитивен тренд и в покупката на нови автомобили в България. Когато имаме предвид спада през 2020, съвсем ясно е, че равнищата от 2019 г. и дори от 2018 г. няма да бъдат достигнати през 2021 г. Нашата прогноза е за ръст на границата на двуцифрения, като този тренд ще бъде по-ясен от второто тримесечие догодина.
Специфично за България в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа е по-драматичното отражение на негативни трендове във финансово-икономическото развитие. Както и през кризата от 2008–2009 г., в България спадът е по-интензивен в сравнение с Полша, Чехия, Унгария, а скоростта на възстановяване по-ниска. Това е свързано и с високия дял на рефинансиране или лизинговане на покупката на нови автомобили. Една от важните тенденции в потреблението на автомобили, която наблюдаваме и в настоящата криза, е относително по-високата стабилност на потреблението в премуим сегмента в сравнение с общия пазар. Този специфичен за развитите пазари модел на потребление се потвърждава и у нас. Съвсем естествено дори и в България въпреки липсата на достатъчно ефективни мерки за стимулиране на навлизането на електрическата мобилност се наблюдава повишено търсене на електрически автомобили (BEV) и особено силен тренд при зареждаеми хибриди (PHEV). За пример при BMW Group последните бележат 370% ръст спрямо предходната година.
Дори и през периодите с активни ограничителни мерки в страната автомобилният сектор продължи да работи непрекъснато. В нашия бранш заетостта се запази. Търсенето на висококвалифицирани специалисти продължава. Съвсем естествено както и във фирмите, опериращи в сектора търговия на едро, така и операторите на дребно приложиха агресивни мерки за контрол и ограничаване на разходите. Ограниченото и забавено производство доведе и до ограничаване на складовите наличности до нива адекватни на потреблението.
Същевременно регулациите за нивата на емисии на новорегистрираните автомобили не се повлияват от икономическия спад и спада в потреблението. Това поставя производителите на автомобили пред изпитанието в условията на ограничаване на разходите темпът на обновяване на производствената номенклатура да бъде запазен и дори ускорен. В противен случай разходите за глоби биха били съществени.
Най-голямата промяна, съпътстваща целия ни живот в условията на пандемия, е свързана с ролята на цифровата икономика и търговия и промените в модела на нашата комуникация. Тези промени във висока степен засягат световната автомобилна индустрия и се отразяват както в развойната дейност и производството, така и в автомобилната търговия. И не на последно място се наблюдава процес на ускоряване на създаването на единен автомобилен регистър, приобщаването на България към регистри на водещи европейски държави и възможността за електронна регистрация на нови автомобили в страната.
Автор: Александър Миланов, председател на управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България, управител на BMW България