Тестът SAT се проваля на най-големия си изпит

Хаос. Това беше ефектът на COVID-19  върху американското висше образование, което и преди пандемията имаше проблеми. Само трябва да погледнем сегашното състояние на College Board, който дълго време се смяташе за дворец от злато. Неговият основен продукт – тестовете SAT, задаваше стандарта за при­ема в университетите повече от пет десетилетия. Малко хора го осъзнават, но нюйоркската организация, която предлага SAT и Advance Placement Test (ACT), е нестопанска група, която има почти абсолютен монопол. Тестовете ѝ, които държат учениците – техните клиенти, в задушаваща хватка, носят повече от 1 млрд. долара годишни приходи и 100 млн. долара в необлагаем доход. College Board разполага с 400 млн. долара в хедж фондове и дялов капитал, а председателят на борда, финансистът от McKinsey Дейвид Колман, 50, получава заплата близо 2 млн. долара годишно.

Но крепостта на College Board е под обсада. „Не ги е срам“, казва Ан, майка на две тийнейджърки от Райли, Северна Каролина. „Ако на College Board му пукаше, щяха да спрат тестовете.“ Нейната 17-годишна дъщеря се опитва да се яви на SAT от пролетта, но и трите определени дати за изпита са били отменени. Повече от 1 млн. ученици са в същото положение.

„Каква некомпетентност и безотговорност!“, пише Стейси Фалк Фейнсилбър във фейсбук страницата на College Board. Дъщеря ѝ Хана получила три противоречащи си имейла в последните два дни преди теста на 29 август в гимназията в Тъмуотър, Вашингтон. Последният отменил изпита по-малко от 12 часа преди началото му. „Има ли адвокати, които да заведат дело срещу College Board?“

Раздразнените ученици и озверелите майки не са единствените проблеми на College Board. Нестопанската организация и нейните тестове SAT от дълго време са критикувани, защото подпомагат порочна система в полза на заможните. College Board твърди, че мисията им е да „свържат учениците с колежите, които ще им донесат успех и възможности“. Въпреки това техните собствени статистики показват, че учениците от малцинствата изкарват по-малко точки, отколкото белите младежи.

Но неспособността на борда да се адаптира безопасно към пандемията накара клиентите му да се отказват на рояци. От март насам повече от 500 колежа, включително цялата Бръшлянова лига, са се присъединили към нарастващата група на „тестовете са по желание“. В крайна сметка повече от 1600 четиригодишни училища няма да изискват резултатите от тестовете за приема си през 2021 г. и все по-голяма група от тях стават „слепи за тестовете“, което означава, че изобщо няма да зачитат резултатите от тях.

За много ученици и колежи отдалечаването от изискванията за резултати ще направи приема през 2021 г. един от най-странните (виж таблицата). Хаосът може да не е само временен. Дори преди пандемията университетската комисия на щата Калифорния – щата с най-голям процент ученици, които се явяват на SAT, е обсъждала премахването на теста. Тя се е водела от данните за броя на учениците в неравностойно положение. „Вярвам, че този тест е расистки“, казва Джонатан Сюрес по време на бри­финг на университетската комисия. „Няма съмнение.“ В края на май комисията обяви, че резултатите от тестовете няма да се зачитат при приема на сту­денти от 2023 г., а неотдавна съдът постанови, че тази политика трябва да се приеме незабавно.

Ако College Board има план за измъкване от кри­зата, не го представя. Вместо това се крият и от­казват няколкото молби на Forbes за разговор с мени­джърите и дори не предоставят отговори по имейл. „Местните училища и тестови центрове взимат ин­дивидуални решения дали да организират SAT тесто­ве“, пише техен говорител. А на критиците, които твърдят, че College Board не изпълнява задълженията си, отговарят:

„ВСЯКА ГОДИНА НИЕ НАМИРАМЕ ПЪТ КЪМ БЪДЕЩЕТО ЗА НАД 7 МЛН. УЧЕНИЦИ.“

Изводите от интервюта с повече от 75 източ­ника (включително 13 високопоставени бивши служи­тели на College Board, всички те помолиха да оста­нат анонимни, защото продължават да работят в сферата на образованието или в свързаните с него индустрии, в които College Board има значително влияние) поста­вят организацията под сериозен натиск. Те казват, че е управлявана от глух за проблемите eлитарист. След като става главен изпълните­лен директор през 2012 г., Колман превръща College Board в привид­но непобедима печатница за пари. Но 2020 е годината, в която това приключи. И сега някои се съмня­ват дали SAT ще оцелее в дългосро­чен план. Forbes изчислява, че про­валените тестове през пролетта и есента са оставили над 1.5 млн. кандидат-студенти без възмож­ността да държат SAT, което води до близо 200 млн. долара изгу­бени приходи за College Board.

Нарастващите критики към тестовете за прием са част от по-голяма дискусия за достъпа до висше образование в Америка. „Ко­лежите са се превърнали в основа­та на неравенството, което издига и запазва класовите и расовите йе­рархии и потапя по-ниските класи“, пише Антъни Карневъл, директор на Университетския център по образованието и работната сила в Джорджтаун в книгата си от 2020 г. The Merit Myth („Митът за меритокрацията“). Той излага на показ как колежите, в които се влиза най-трудно, подхранват и разделението по богатство. Каре­въл, икономист, който е бил част от комисиите на президентите Клинтън и Буш-младши, вярва, че College Board носи част от вина­та.

„Това е империя на злото“, казва той. „SAT е форма на бягство… Тестът дава лъскаво научно при­критие за система на неравенство, която гарантира, че заможните деца ще отидат в най-добрите колежи. Това звучи като наука, а всъщност не е.“

РОЛЯТА на College Board в приема за­почва преди повече от век. Организа­цията е основана през 1900 г. от група от 15 елитни колежи и подготвителни училища, включително „Колумбия“ и „Принстън“, които искали да увеличат приема на високоинтелигентни ученици извън богатите на Източния бряг. Първият SAT („Тест за академични умения“ – бел. прев.) бил подгот­вен през 1926 г. от психолога Карл Бригхам – лоялен поддръжник на концепцията за евгениката, която цели подобряване на генетичните качества чрез раз­лични форми на селективно размножаване, за да ели­минира белези като ниска интелигентност. Той вяр­вал, че черните били по-неинтелигентни от белите. Изпитът, който бил адаптирана версия на теста за интелигентност на войниците от Първата световна война, претендирал, че измерва интелекта, а не зна­нието.

Единственият конкурент на College Board – ор­ганизацията в Айова сити, наречена American College Testing, представил различен подход за тестване през 1959 г. Замислен като метод за определяне на научено­то от учениците в гимназията, тестът бил реклами­ран от големите държавни университети. Тестовете ACT набират популярност в средната част на стра­ната, докато SAT е основният избор за двата бряга.

Въпреки първоначалното твърдение на College Board, че е невъзможно да се учи за SAT, през 1938 г. синът на бруклински водопроводчик, Станли Каплан, започнал да предлага подготвителни уроци за SAT в мазето на родителите си. Каплан и мултимилиард­ната индустрия за подготовка за подобни тестове, която той създал, не само направили SAT по-популяр­ни, но помогнали марката да се разпространи в све­товен мащаб.

От 60-те години насам критиците са заключили, че SAT предоставя нечестно предимство на заможни­те семейства, които плащат за подготовка, стига­ща до цени 1000 долара на час. Друга цел: Educational Testing Service, нетърговска организация от Принстън, Ню Джърси, създадена през 1947 г. от College Board и други две организации. Тя разработва въпроси за SAT, предоставя и оценява тестовете. За тези услуги през 2018 г. College Board плати на Educational Testing Service 350 млн. долара.

Никой не е променял College Board повече от Кол­ман, настоящия главен изпълнителен директор. Из­раснал е в Манхатън, син на психиатър, майка му е декан на напредничавия New School for Social Research, а по-късно и президент. Колман учи в престижно­то Stuyvesant High School, а след това психология в „Йейл“, където основава програмата Branch, която цели да помогне на деца в затруднено положение от гимназиите в Ню Хейвън. След като завършва през 1991 г., той печели престижната стипендия Rhodes и получава дипломи от „Оксфорд“ и „Кеймбридж“.

През 1994 г. започва да работи в консултантската фирма McKinsey, но напуска пет години по-късно, за да основе The Grow Network – стартъп, който помага на училищата да анализират резултатите от стан­дартизираните тестове. В това време той става за­стъпник на спорното движение Common Core, което е подкрепяно от Бил и Мелинда Гейтс и има за цел да създаде стандартен план за преподаване във всички държавни училища в САЩ.

Скоро след като продава стартъпа си, Колман прави Student Achievement Partners – нетърговска консултантска група, която ре­кламира Common Core. Тя набляга на идеята да има определен брой часове в учебния план за четене и анализ на основни творби като Декларацията за независимост на САЩ.

В реч от 2011 г. пред членове на образо­вателни институции по-късно е разкритику­вана от учителите, които приемат Колман за аро­гантен и некомпетентен, той отхвърля идеята за писането на есета – дългогодишна основа на учебни­те програми в държавните училища. „Когато порас­ваш в този свят, осъзнаваш, че на хората не им пука какво мислиш или чувстваш“, казва той. На следваща­та година College Board го назначава за президент и изпълнителен директор.

Директният подход на Колман се различава от този на предшественика му Гастън Кейпъртън, ча­ровния бивш губернатор на Западна Вирджиния. „Кол­ман смяташе, че е най-умният човек в стаята“, раз­казва един от членовете на борда, който се оттегля година след назначаването на Колман. „Той просто толерираше определени хора.“

В College Board Колман започнал атака срещу ос­новния конкурент ACT, който по това време получа­вал по-голям дял от пазара благодарение на сделки с 14 щата за предоставяне на тестове на всички уче­ници от държавните училища. ACT се рекламира като двоен тест – изпит за прием в колежа и оценяване, което отговаря на федералните стандарти за ниво на четене и математика за учениците в гимназията.

Ако Колман искал да се бори за бизнеса с отделни­те щати, той трябвало да направи драстични проме­ни. Неговият план бил да превърне SAT в тест върху училищната програма като ACT. През 2013 г. той наел Синди Шмайзер, която е напуснала ACT след 38 годи­ни начело на образователната дивизия. Колман създал офис за нея в Айова сити и започнал да краде служи­тели. Екипът на College Board в Айова нараснал до повече от 20 души през следващите няколко години.

След това Колман започнал да прилага стратегии, които, изглежда, идват от учебник по герила маркетинг, залагащ на новаторството и въображението вместо на големия рекламен бюджет. За да затвори устите на критиците, че тес­тът затвърждава неравенството в страната, College Board стар­тирал партньорство с популяр­ната онлайн образователна плат­форма от Силициевата долина Khan Academy за разработването на безплатни курсове за подготов­ка за SAT.

„НИЕ ОТ COLLEGE BOARD СМЯТАМЕ, ЧЕ ОЦЕНЯВАНЕТО, БЕЗ ДА ИМА ПРЕДОСТАВЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДГОТОВКА, Е МЪРТВО“,

заявил Колман пред вестник Texas Tribune през март 2016 г.

Новият SAT се върнал към скалата от 1600 точки вместо от 2400, която се използвала от 2005 до 2016 г. College Board напомпвал новите си оценки, за да се възползва от учениците, които се явяват и на двата теста – хората с най-добър SAT, открили, че тесто­вете върху учебния материал вече се приемат в коле­жите на Източния бряг. Наречете го хитра сметка: 1300 точки на новия SAT са еквивалентни на около 1230 на математиката и четенето на предишната версия. Все пак кой 17-годишен не би искал 70 точки повече на кандидатурата си за колеж, дори и те да не значат нищо за интелигентността му?

Финалният удар на Колман срещу ACT приел фор­мата на намаление за договори с цели щати. Негови­ят екип започнал да предлага по-ниски оферти на кли­ентите на ACT. През 2015 г. например College Board подписал тригодишен договор с щата Мичиган за 15.4 млн. долара по-ниска цена от тази на ACT.

До 2018 г. новият SAT на College Board е спечелил 10 договора с щати, включително три, които допреди това са били на ACT. Благодарение на Колман и новия му SAT College Board отново е лидер в образованието.

ДОКАТО SAT изглежда като голяма ра­бота сред марките, които College Board рекламира на гимназистите и техните родители, тестът не е особе­но печеливш. Всеки изпит струва близо 2 млн. долара за изготвяне, по думите на бивши слу­жители, а за предотвратяването на измами напълно нов тест трябва да се подготвя за всяка от 12-те изпитни дати в САЩ и отвъд океана. Подготовката на 154-те въпроса е сложен двегодишен процес. Група от дизайнери и разработчици на оценяването пише въпроси, които след това са проверявани от външен комитет. Много тестове имат 20-минутна част с базови въпроси, която не влиза в оценката на ученика, а се използва, за да оцени теми за бъдещи изпитвания.

Бивши служители разкриват, че College Board един­ствено успява да си върне разходите за всеки SAT, 115който предоставя (цената е или 52, или 68 долара в тест с писмена част; предлагат се и безплатни тестове за ученици от семейства с ниски доходи). Но SAT е основна част от маркетинговата фуния на College Board, която започва дори по-рано с PSAT (подготвителна версия на теста).

От 1959 г. College Board предлага PSAT – 17-доларов, два часа и 45 минути, мини-SAT, който се държи от ученици в 10-и и 11-и клас. Тестът класира най-добрите за National Merit Scholarship – стипендия от 2500 долара, която се връчва на 8 хил. ученици всяка година.

PSAT е безплатен за повечето семейства на гимназисти, защото College Board има голяма мрежа от договори с повечето щати, райони и дори отделни училища, много от които поемат разходите. Само около една четвърт от 3.9-те милиона теста от миналата година са били платени от семействата, казват бивши служители на College Board. PSAT е отлична подготовка за истинския SAT и по-важното – тестът вкарва учениците в базата с данни за кандидати на College Board. Под ръководството на Колман компанията представи нов 13-доларов PSAT 8/9 за ученици от 8-ми клас. Резултатите от тях често показват какви предмети учениците трябва да изберат, което ги насочва към друг продукт на College Board.

Базата данни за ученици, която се съхранява в дивизията за колежи и кариерни възможности, е машина за печалби. През 2018 г. дивизията носи повече от 100 млн. долара постъпления с дял печалби 41%.

Когато учениците седнат за теста, наблюдателите са инструктирани да прочетат текст, който информира, че ако предоставят личните си данни, ще получат ценна информация за стипендии и колежи. Повечето се записват, а за 47 цента на ученик College Board „дава под наем“ техните данни, включително етнос, религия, пол и образование на родителите им, на колежи и други организации. Това води до наплив от рекламни писма и брошури, които родителите на учениците трябва да изтърпят в годините до приема на децата им. (В края на миналата година започна дело във федералния съд в щата Илинойс, което твърди, че College Board нарушава законите за поверителност на детската информация с цел печалба.)

Тестовете PSAT и SAT са нещо като преценени загуби, имащи за цел да насочат учениците към други възможности, от които College Board да се възползва.

„Мислете за College Board като за нискотарифна авиолиния“, казва един от бившите високопоставени служители, който е прекарал повече от десетилетие в компанията. „Цената на билета е ниска, но с допълните услуги те хващат.“ College Board предлага да изпрати резултатите на всеки ученик до четири учи­лища безплатно в рамките на 10 дни след теста, но след това таксува по 12 долара за всеки допълните­лен колеж. Има и такса от 31 долара, ако ученикът се нуждае от бърза доставка. Благодарение на електронни платформи като Common Application учениците изпращат резултатите си до 10 или повече училища. Ако гимназистите искат да видят на кои въпроси са сгрешили, трябва да платят 18 долара. Промяната на датата на теста – нещо, което заетите ученици правят много често, е още 30 долара. Тези такси са основна част от 406-те милиона долара оборот на дивизията за тестване и оценяване на College Board за 2018 г., която включва PSAT и SAT.

Най-печеливша за нетърговската организация е нейната Advanced Placement програма, която е част от дивизия, носеща 483 млн. долара оборот за 2018 г. College Board се възползва от икономията от маща­ба за най-популярните предмети като „Американска история за напреднали” и „Английски език и грамати­ка”. Средните дялове печалба са около 29%, но някои тестове носят над 50%, разказват бивши служители.

Advanced Placement програмата расте експоненци­ално от 1955 г., когато College Board поема контрол. Почти няма конкуренти и критици. Разрастването ѝ е урок по майсторски продуктов маркетинг. В начало­то подкрепяна от фондация „Форд“, идеята била да се дадат сложни задачи на малка група талантливи уче­ници. „Беше много елитна програма още в зародиш“, разказва Кристин Клопфейнстийн, икономист, който прекарва 12 години в изучаване на програмата.

МНОГО ХОРА СМЯТАТ, ЧЕ РЕШЕНИЕТО НА КАЛИФОРНИЯ Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА. ДОРИ ЗА НЯКОЛКО ЧЛЕНОВЕ НА БРЪШЛЯНОВАТА ЛИГА SAT СЕ ПРЕВЪРНА В НЕПРЕДНАМЕРЕН РИСК

През 1988 г. филмът Stand and Deliver – по истин­ската история на отдадения учител от Източен Лос Анджелис по математически анализ за напреднали Джейми Ексаланте, чиито бедни ученици от латинско потекло се справят с всичките си изпити, дава огромен тласък на програмата сред насе­лението. College Board се възползва от но­вата популярност на изпитите и предлага курсове за напреднали на училищата, без изобщо да се замисля за ресурсите, които са необходими на бедните райони. „Опитваха се да превърнат Advanced Placement програмата в нещо, което не е“, заключва Клопфейнстийн.

Години наред се предлагат само 11 основни пред­мета за напреднали като химия, физика и история. Програмата е на нивото на колежите и учениците с високи оценки понякога могат да получат място или кредит. Как разширяваш пазара, когато един продукт вече има високо търсене? Даваш разнообразие на кли­ентите. Днес има почти 40 Advanced Placement изпи­та, които покриват всичко от история на изкуството до география, психология и рисуване. Търсенето за Advanced Placement компютърни науки например е толкова високо, че през 2017 г. College Board започва да предлага по-лесен вид, наречен „Принципи на компютърните науки“, който е сред най-бързо растящите им продукти.

Миналата година са взети 96 хил. такива изпита при 70 хил. по компютърни науки. По данни на College Board от 2005 до 2008 г. 496 хил. ученици са се явили на три или повече Advanced Placement изпита. Десетилетие по-късно тази бройка се е увеличила повече от двойно на 1.1 милиона.

Както SAT, така и AP програмата е кошмар от такси. Изпитите струват по 95 долара. Има 40 долара глоба, ако пропуснеш регистрацията през ноември, а тези, които се запишат, платят и се откажат, получават само 45 долара обратно. Да изпратиш резултатите до едно училище или да ги предадеш на по-късен етап College Board таксува по 15 долара на изпит.

Подобно на резултатите от SAT малцинствата не се справят толкова добре на тестовете. Според данни на College Board през 2019 г. 68% от афроамериканските и 56% от латиноамериканските ученици, които са се явили на Advanced Placement тест, не са изкарали минималната оценка 3 по скала от пет точки. Провалилите се са 41% от всички ученици.

Въпреки разочароващите статистики College Board лобира щатите да продължат да подкрепят печелившата Advanced Placement програма и не спират да я рекламират като метод за оценяване на учебните програми на американската гимназия и начина за свързване на учениците с най-добрите колежи и успеха. Резултатите на гимназиите на Advanced Placement програмите са основен показател за относителното качество на преподаването. И броят взети курсове за напреднали в досието на ученик е един от най-важните показатели, които от колежите гледат при приема. Много щати вече субсидират изпитите и изискват участие в тестовете или резултати, за да измерят представянето на училище или район. През миналата година повече от 5 милиона изпита са раздадени в близо 23 000 гимназии.

НАЙ-ОБЪРКВАЩОТО в настоящите проблеми на College Board е, че мениджърите на организацията тепърва трябва да измислят адекватен план за безопасното и ефективно предоставяне на тестовете по време на пандемията. Те успяха да предложат виртуални Advanced Placement изпити през пролетта. Но широко разпространени технически проблеми им донесоха дело за 500 млн. долара, в което се твърди, че сайтът им е отказал да запише отговорите на хиляди ученици. (College Board нарича делото „ПР трик“ и твърди, че е „фактически грешно и без правно основание“.)

Нетърговската организация има финансовите ре­сурси да се справи с проблемите си. Последните пуб­лични отчети показват, че оперира с над 300 млн. долара кеш и спестявания и близо 850 млн. долара в инвестиции. Интелектът също не е проблем. Бордът е интелигентен, реномиран и с високи заплати. Само един от 18-те директори е получил под 300 хил. до­лара през 2018 г. Единадесет, включително шефът на „членство, управление и държавни помощи“, са зарабо­тили по повече от 500 хил. долара.

Некадърното справяне със SAT по време на панде­мията може да има дълготрайни последствия. Бивши високопоставени служители на College Board и близки до компанията външни наблюдатели посочват зами­рането на SAT Subject Tests като важен урок. Тези тестове по един предмет като химия или математика се възползваха от успеха на формулата на Advanced Placement, но получиха смъртоносна рана през 2012 г., когато Калифорнийският университет спря да ги изисква. Стотици други колежи последваха примера. Данните на College Board сочат, че през 2017 г. са на­правени близо 300 000 SAT Subject Tests по-малко, от­колкото през 2011 г.

Много хора смятат, че решението на Калифорния е началото на края на една легенда. „Решението на Калифорнийския университет имаше огромно значе­ние“, разказва Ейнджъл Б. Перез, новият ръководи­тел на Националната асоциация за прием и съвети за колежите – организация с 14 000 членове. „Въпрос на време е останалите държавни системи да последват това решение.“ Предишната позиция на Перез е ръко­водител на приема в Trinity College – частно училище по изкуство в Хартфорд, Кънектикът, което спря да изисква резултати от тестове през 2015 г. Неговата прогноза за училищата, които са направили тестове­те по желание по време на пандемията: „Ще се нау­чат как да приемат ученици без тестовете.“

Дори за няколко членове на Бръшляновата лига SAT се превърна в непреднамерен риск. Наскоро бе обра­зувано дело срещу „Харвард“, в което се твърди, че университетът е дискриминирал американски ученици от азиатски произход, използвал е документите от теста, за да подобри позицията си. А „Йейл“ е из­правен пред твърдения за расова дискриминация от Департамента по правосъдие на САЩ. „Училищата искат възможно най-малко доказателства“, казва Ан­тъни Карневъл от Университета в Джорджтаун. Но според тези, които се интересуват от расово право­съдие, доказателствата, че SAT ощетява цветноко­жите, са неоспорими. Данните на College Board показ­ват, че подготвителните курсове на Khan Academy нямат почти никакъв ефект. Чернокожите ученици имат средно 943 точки срещу 1114 при белите.

Освен това има много жадни за ресурси колежи, които не могат да си позволят да възприемат „хо­листичните“ процеси за кандидатстване и досега са разчитали на стандартизираните резулта­ти, за да им помогнат да разгледат доку­ментите на десетки хиляди ученици. Още хиляди училища са използвали резултатите от SAT, за да изчислят намаленията на го­дишните такси, които предлагат.

ОТ 60-ТЕ ГОДИНИ НАСАМ КРИТИЦИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ SAT ДАВА НЕЧЕСТНО ПРЕДИМСТВО НА ЗАМОЖНИТЕ СЕМЕЙСТВА, КОИТО ПЛАЩАТ ЗА ПОДГОТОВКА ДО 1000 ДОЛАРА НА ЧАС

Публичната тайна е, че въпреки множе­ството си проблеми SAT е основно средство за богатите, защото пътят към много от колежите е в крайна сметка път към богатството. Отвъд приема и класациите SAT продължава да се из­ползва по неочаквани начини. Консултантски фирми като McKinsey искат кандидатите за работа да пред­ставят резултатите си от SAT. Цените на имоти­те около училищата с високи резултати се вдигат. Standard & Poor’s взима предвид средните резултати от SAT на студентите в колежите и университети­те, когато изготвя класации.

Във време, когато пандемията заплашва американ­ските колежи с финансов армагедон, е трудно да си представим, че училищата ще изоставят механизъм за отсяване, който запазва възможностите за прием на учениците от богати семейства. Докато College Board продължава да има трудности с организиране­то на тестовете си по време на пандемията, всички от 1800-те служители продължават да са на рабо­та. Главният им конкурент в тестовете – ACT, вече обяви съкращение, намаляване на заплатите и изне­надващата оставка на изпълнителния директор. Но College Board може би се нуждае от нов вид лидер, за да намери пътя си към следващата фаза. Бивши слу­жители споменават, че компанията е ужасно изоста­нала от технологична гледна точка.

През май миналата година Дейвид Колман написа текст в Atlantic със заглавие „Има повече от това да влезеш в колеж.“ Подзаглавието на историята звучи, сякаш е написана от един от критиците на College Board: „Подаването на документи за училища се е превърнало в безкрайна, досадна работа, непоказваща на учениците нищо, което има значение.“

Сякаш както сериен подпалвач се оплаква от пожар, който е излязъл извън контрол, Колман пише: „Ниските резултати никога не трябва да определят живота на ученика.“