Новият главен изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – реализъм в действие
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Промените в банковия сектор винаги са обект на голямо внимание независимо дали става дума за придобивания, за сливания или за нови лица в ръководствата. В последните две години едно от най-значимите събития в този сектор бе придобиването на Експресбанк от Банка ДСК. За кратко след сливането това дори роди най-голямата банка в България. В момента с активи от 22.3 млрд. лв. (данните са към септември 2020 г.) Банка ДСК е на втора позиция след Уникредит Булбанк (23 млрд. лв. активи).
Снимка: Банка ДСК
Малко преди края на 2020 г. дългогодишният главен изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова бе избрана за член на надзорния съвет на банката. За нов главен изпълнителен директор бе избран унгарецът Тамаш Хак-Ковач. Първата ми среща с него е месец след като зае поста и е виртуална заради строгите мерки в банката, които ограничават личните срещи.
Питам го за първите му впечатления от банката, която вече ръководи. „Впечатленията са много, не е само едно, но ако трябва да назова най-важното – това е размерът на банката и колко е голяма тя в сравнение с размера и населението на страната“, казва Тамаш Хак-Ковач.
Въпреки че само от месец е начело на Банка ДСК, той вече има визия и стратегия за развитието ѝ и това е тя да бъде най-голямата в страната и с най-голям пазарен дял. „Ако разгледаме различните сегменти в банкирането, Банка ДСК не е пазарен лидер във всеки един от тях“, казва Тамаш Хак-Ковач. Основната цел за него е банката да стане лидер във всеки сегмент, а не само генерално за пазара.
В Банка ДСК вече са стартирали програмата за 2021 г., наречена „Мусала“, и тя е насочена към засилването на позицията на банката в България (програмата за сливането на Банка ДСК и Експресбанк пък се е казвала „Одесос“ и била насочена към обединението на двете институции). Вече са стартирали 17 инициативи с 50 проекта, за които Хак-Ковач вярва, че ще реализират относително бързо. Тези проекти са разпределени по отделните сегменти на банкирането, където ще се гледа с голямо внимание на моментното състояние. Ще се обърне внимание на тези, в които банката има потенциал за растеж. За пример дава бизнес кредитирането. „Амбицията ни е, освен да сме лидер във всички сегменти, едновременно с това да сме и най-ефективни и това е първата стъпка – нашата краткосрочна стратегия“, допълва Тамаш Хак-Ковач.
Дългосрочната стратегия на ръководството на банката е да се обърне по-голямо внимание на дигиталната трансформация. Проучване, направено от външна агенция през октомври, е показало, че няма чак такъв скок в дигиталните нужди на клиентите, колкото се е очаквало. И затова според Тамаш Хак-Ковач е много важно да се подобрява клиентското преживяване, но да не се правят радикални промени в областта на дигиталната трансформация, за които клиентите не са готови. И дава пример с финтех революцията, за която всички говорят преди две години. В момента според него има много финтех компании, които предлагат решения, но за тези решения има малко купувачи или много малко клиенти ги използват. А дори и да ги използват, не искат да плащат за тях. „За дигиталната трансформация по мое мнение е много важно да се разбере как се развива пазарът и какви услуги ще са нужни и тази трансформация да се прави в зависимост от предпочитанията на клиентите“, заключава Хак-Ковач.
ТОЙ ИМА ПОГЛЕД ВЪРХУ ТРИ ПАЗАРА – последните осем години е работил в Украйна, унгарец е и ползва унгарски банкови услуги, а сега е в България. Тези три пазара са много различни и клиентите очакват различни дигитални услуги. Според Хак-Ковач трябва да се гледа как пазарът се развива, преди да се предложат дадени услуги. В момента, в който пазарът се е развил, банката трябва да има възможност да ги предложи, а също е много важно клиентите да бъдат готови за всички тези промени. И в тази връзка като дългосрочна стратегия той посочва, че Банка ДСК ще работи за подобряването на смарт услугите. Още от началото на следваща година ще се предложи възможността за отваряне на сметки без посещение на офис. Вече се тестват peer-to-peer плащания, скоро банката ще лансира Google pay и Apple pay интеграция за своите карти. „Ще предложим и мултибанкинг, което е подобрение на услугите и на клиентското преживяване, но не е революция“, казва Хак-Ковач.
Друга част от дългосрочната стратегия на банката е да засили кредитирането, за да се преодолее ефектът на ниските лихви. Самият Тамаш Хак-Ковач не очаква драстични промени в лихвените равнища не само в близкото бъдеще, а и въобще в бъдещето. Това не е добре за банките, защото при много ниските равнища е трудно да се печелят пари. „За Банка ДСК най-доброто решение е да се повиши коефициентът на кредитите спрямо депозитите. При положение, че има много депозити, трябва да се кредитира повече“, казва той. И допълва, че банката е в печеливша позиция, защото е голяма, с много други бизнеси. В портфолиото си тя има лизингова компания, компания за управление на активи и може да предлага на клиентите си алтернативни продукти.
На въпрос за регулациите и тяхното влияние върху банковата система Тамаш Хак-Ковач отговаря, че по-интересно е влиянието на регулациите върху тези, които искат да навлязат в банкирането или част от банковите дейности. „Според мен това е много важно, защото повечето от новите играчи – финтех компаниите или дори големи технологични платформи като Google и Facebook, не искат да бъдат регулирани“, казва той. Припомня как преди две години финтех компаниите са искали да „убият“ банките, но това не е станало именно заради регулациите. Така според него тези играчи са започнали да извършват дейности, които не са толкова регулирани. „Ако погледнете финтех решенията на Apple или Google, виждате, че са в областта на плащанията, защото това е най-малко регулираната част от банкирането“, казва още Хак-Ковач и допълва, че никой от новите играчи не събира депозити и не раздава кредити, а всички са по средата и работят на пазара на платежни системи.
МНЕНИЕТО МУ Е, ЧЕ КАКВОТО И ДА Е РАЗВИТИЕТО В ДИГИТАЛНА СФЕРА, БАНКОВИТЕ КЛОНОВЕ ЩЕ ОСТАНАТ, И ДАВА ЗА ПРИМЕР ДИГИТАЛНИЯ ГИГАНТ AMAZON, КОЙТО СЪЩО ИМА ФИЗИЧЕСКИ МАГАЗИНИ.
Неговата визия за банковите клонове е, че в бъдеще те ще бъдат обособени в три зони – физически и дигитални. Първата ще бъде автоматизирана физическа зона, където АТМ терминалите ще бъдат все по-интелигентни и клиентите ще могат за правят повече неща с тях. Тя ще е отворена 24 часа, 7 дни в седмицата, ще бъде много по-приятелски настроена, защото сегашните подобни зони не предлагат подобно клиентско изживяване. Втората зона е дигиталната, където чрез подходящи устройства клиентът да може да банкира дигитално. Третата зона ще бъде класическият клон, в който ще има традиционното присъствие на консултанти, защото все още много клиенти искат да има човешко присъствие в клона.
Това не звучи като най-далечното бъдеще, но пък дава повод да попитам Хак-Ковач за очакванията му за 2021 г. „Моето мнение е малко по-различно от това на останалите“, казва той. Според него голяма част от хората са пределно оптимисти – не само в България и в Унгария, а и в други страни, и това е чувството, че кризата е краткосрочна и че ще свърши скоро. В началото на 2020 г. мнението на обществото е било същото – че пандемията и кризата ще минат бързо, за тримесечие.
През месец март 2020 г. се провежда среща на мениджърите на банките от групата на OTP, от която е част и Банка ДСК, на която присъстват 12 главни изпълнителни директори заедно с унгарското ръководство на компанията. „Тогава споделих, че на база на моя опит предполагам, че ще минат поне две години до края на кризата“, разказва Хак-Ковач. Много от присъстващите на срещата му отвръщат, че не е прав, и няма да е така, а в края на годината няма да си спомнят, че е имало вирус или криза. „Но краят на годината мина и ситуацията е дори донякъде по-лоша от началото“, допълва той. Унгарецът има голям опит с кризисни ситуации, защото идва от Украйна, която в последните години е в постоянна криза.
Той казва още, че 2021 г. ще бъде годината на бавното възстановяване. Банка ДСК вече се е подготвила за поведението на клиентите по време на втората вълна. Клиентите се страхуват да излизат и това ще доведе до много по-малко посетители в банковите офиси. Тези посетители ще бъдат по-малко активни, което не е добре за банките. „Освен това, ако възстановяването е по-бавно, и инвестициите ще бъдат по-малко и ще намалее търсенето на услуги от корпоративни клиенти“, допълва Тамаш Хак-Ковач. Ако инвестициите са по-малки, няма да има нужда от кредити. Според него през 2020 г. светът е влязъл в кризата, през следващата ще излиза от нея, а напълно възстановяване се очаква през 2022 г.
Опитът на Хак-Ковач говори, че можем да имаме доверие на прогнозите му.
ТОЙ Е РОДЕН в град Мишколц, Унгария. Учи финанси и счетоводство в Университета за икономически науки в Будапеща. В последната година на следването си комбинира ученето с работа като асистент на финансовия директор в застрахователната компания Providencia Insurance Plc. Там е за година и половина, а след това четири години е изпълнителен директор на производствено предприятие. „Когато си в производствена компания, взимаш множество малки решения през цялото време и затова, когато получих предложение да премина към банкирането, не се колебах много“, споделя Тамаш Хак-Ковач. А това става през 2000 г., когато му предлагат да стане председател на управителния съвет на подразделението на Commerzbank в Унгария. Според него това е първото от големите предизвикателства пред него, защото трябва да влезе в бизнеса на банкирането, в който се вземат по-малко на брой, но важни решения.
Не спира да търси нови неща и в личностното си развитие. Учил е в Университета на Саар, Саарбрюкен, Германия, във Виенския университет и в Международния институт за управленско развитие в Лозана, Швейцария
България е поредната страна от неговата обиколка в страните от Източна Европа в последните 13 години. Той идва от Украйна, където осем години е главен изпълнителен директор на местната ОТП банк. Работил е и в Русия, където ръководи подразделението на Commerzbank. Казва, че през това време преминава през много тежки ситуации и успява да се развие като кризисен мениджър, намирайки решения за развитието на финансовите институции.
Има две много големи предизвикателства по време на войната и революцията в Украйна, за които казва, че няма да забрави. Първото е един следобед през февруари 2014 г., когато в Киев се появяват новини, че правителството ще сложи насилствен край на революцията. Служителите изпадат в паника и започват неконтролируемо да се прибират в средата на деня. „Опитайте се да управлявате банка буквално без служители“, казва Тамаш Хак-Ковач. Вторият път е година по-късно, когато Украйна е на ръба на хиперинфлация и банката има отворена валутна позиция в трицифрен диапазон от милиони. „Това бяха дни, когато капиталът ни изчезна като снежен човек на слънце“, си спомня той.
Обича да играе шахмат в свободното си време. Това може би не е случайно, защото Унгария е имала и има много добри шахматисти като сестри Полгар и Петер Леко. Споделя, че това не влияе директно върху стратегиите му в банкирането, а по-скоро от играта е научил ценни уроци, които прилага в живота. Основната стратегия в шахмата е какво искаш да постигнеш. „Стратегията всъщност е да създадеш слабост в позицията на опонента“, обяснява Хак-Ковач. Трябва да бъдат създадени поне две слабости, защото опонентът може да има защита срещу едната слабост, но при две вече е по-трудно.
Научил се е да игнорира стреса и не позволява той да вземе надмощие над него. „Преди 10 години на един психологически тест в бизнес училище в Швейцария разбрах нещо, което не съм осъзнавал преди, а това е, че
НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ КАКВО МИСЛЯТ ДРУГИТЕ ЗА МЕН
Според него това е ключът към успеха и недопускането на стрес – да правиш правилните неща, без да обръщаш внимание на мнението на другите.