Икономиката на България през 2021: Земеделие
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
За агросектора 2020 беше мрачна година. Зърнопроизводството пострада от най-сериозната суша след 2012 г., което доведе до спад в рентите на някои места в страната за първи път, откакто България е член на ЕС. Африканската чума по свинете продължи да върлува, като заличи нови 65 хил. прасета в 19 ферми. Фабриката на най-големия преработвател на череши в България изгоря. Превърналите се в емблема на страната етеричномаслени култури продължават да се борят със свръхпроизводството и цени около себестойност.
Ковид кризата удари туризма и изведнъж осъзнахме колко зависимо е станало вътрешното търсене от ресторантите. Ограниченията, последвали разпространението на вируса, показаха и още нещо – скъсяването на веригата на доставки и дигитализацията ще са движещи мотиви през новото десетилетие, но не за сметка на качеството.
Днес изглежда сигурно, че трусове в сектора ще има. Особено като се има предвид профилът на традиционните играчи, които са твърде консервативни на фона на бързо променящия се свят. Субсидиите, които досега крепяха мнозина в бранша, вече не са панацея. Какво можем да очакваме и как играчите в агросектора могат да се възползват от ситуацията?
ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО И ПАЗАР НА ЗЕМЯ
За никого не е тайна, че през последните 13 години ръстът в зърнопроизводството се обуславяше от благоприятно съчетание между субсидиране и периоди на относително високи изкупни цени (2007–2008, 2011–2013). Това доведе до окрупняване на земеползването, увеличение на рентите и цената на земеделската земя. Има ли потенциал да се пречупят тенденциите?
Само донякъде. Сушата доведе до спад в добивите средно за страната с между 12% и 28% при основните култури – слънчоглед, пшеница, царевица. Ръстът в изкупните цени към декември 2020 г. компенсира спада единствено при слънчогледа, докато при пшеницата и царевицата приходите от декар са с 10–15 лева по-ниски спрямо предходната година. В действителност най-силно засегната от сушата беше Североизточна България и в частност Добруджа, където жътвата доведе до спад на добивите с между една втора и две трети при различните култури. Там се очертават и най-сериозните проблеми. Разликата изяде печалбата на много стопани. За тези, които обработват предимно собствена земя, годината е трудна, но не и фатална. При арендаторите и кооперациите обаче се появи необходимост от рязко намаляване на разходите за наем на земя. За мнозина единственият вариант ще остане свиване на дейността. Този фактор заедно с нуждата от средства, която могат да изпитат някои арендодатели, предполага, че през 2021 г. можем да станем свидетели на раздвижване на пазара на земя в някои региони на страната и за първи път от 2009 г. – на понижение на цените на земеделската земя.
СЛЕД РОЗОВИТЕ ОЧИЛА
Друга потенциална ниша с дългосрочен хоризонт са етеричномаслените култури. Бумът през последните години доведе до свръхинвестиции в нови насаждения и дестилерии за преработка на суровина. Да се продадат лавинообразно растящите количества масла се оказа непосилна задача за преобладаващата част от новите играчи, които на всичко отгоре не си бяха написали домашното предварително и сега трябва да се примирят с ниското качество на собствената си продукция. Около подножието на пика пред търпеливите тепърва ще се отварят апетитни възможности за включване в най-ароматния бизнес в света.
ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ
Те си остават сред най-перспективните направления в държава, в която степента на задоволяване на вътрешното търсене със собствена продукция остава крайно ниско (между 40 и 80% при различните култури). Секторът ще продължи да се изчиства от най-неефективните производители с морално остарели технологии, сортове и разбирания за естеството на бизнеса. Бързо навлизащата автоматизация ще облекчи донякъде нуждата от работна ръка, но увеличава прага за навлизане в производството. При променящите се навици и нуждата от по-здравословно хранене на населението търсенето ще продължи да расте стабилно. С отминаване на мониторинговия период на проектите, реализирани по Програмата за развитие на селските райони, все повече готови бизнеси излизат на пазара и някои от тях биха могли да предоставят прилична доходност. Инвестирането в такова предприятие следва да става след задължително обследване от екип специалисти (непременно с агроном), които да направят независима оценка на възможностите за възвръщаемост.
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Тук продължават сериозните затруднения. Първата причина е свързана с все още ниската конкурентоспособност и структурните проблеми по веригата на добавената стойност. Втората е свързана със слабата подготовка на страната (както на ниво ветеринарни органи, така и на ниво стопанства) по отношение управлението на епидемии. България се намира на естествен кръстопът между три континента и без железни мерки за биосигурност бизнесът ще продължи периодично да търпи щети от различни болести при животните.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА
Все по-често срещана дума в агросектора, която рязко се изпълва с конкретно съдържание. Факт е обаче, че бъдещето е на високите технологии в земеделието и скотовъдството. За претенциите на България като земеделска страна и като развита ИТ дестинация пропускът да се развиват решения в тази област е трудно простим. Цели стопанства от стотици декари трайни насаждения на Запад се управляват от един човек с таблет, който може дистанционно да направлява всички важни мероприятия освен брането естествено. Следващата революция в сектора ще бъде именно в тази посока.
КОЙТО ИЗГРАЖДА БИЗНЕСА СИ ОКОЛО АВТОМАТИЗАЦИЯТА И ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА, ЩЕ ОСТАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО И В БЪДЕЩЕ
Агробизнесът се променя и романтичната представа за фермера, който управлява семейното стопанство по традиционен начин, избледнява през последните десетилетия. Не че за него няма място. Напротив, той ще е все по-ценен и търсен субект в местните общности около по-големите градове. Но промишленото производство на храни изисква друг тип подход и поглед върху бизнеса. Стопанствата ще продължат да се окрупняват и да интегрират все повече дейности по веригата на добавената стойност, за да задържат на прилични нива изтъняващите маржове. Подходът hit & run, който движеше големи области от предприемачеството в България, постепенно губи инерция и ще бъде заместен от постоянството, качеството и грижата за доброто име. Нещо повече – в агробизнеса тепърва предстои смяна на поколенията. Там, където липсват наследници, се отварят добри бизнес възможности, особено за хора със страст и отношение към храната.
Автор: Николай Вълканов, ИнтелиАгро
