Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
26 януари 2021, 10:26

Дигитална трансформация на здравеопазването

Forbes Insights с DHI Cluster

Партньорска програма

COVID-19 изправи света пред криза, която излезе извън рамките на конкретен здравен проблем и доведе до значителни икономически, социални, политически и обществени сътресения, които ще имат своя отзвук в следващите години. Загубихме много човешки животи. Надежда за решаване на проблема идва със започналите масови имунизации в Съединените щати и Европа. Време е вече да приемем факта, че разглеждаме проблема твърде ограничено, основно в светлината на самото инфекциозно заболяване. Време е да погледнем здравеопазването и здравния сектор в неговата цялост и взаимосвързаност с всички останали аспекти на нашия живот.

COVID-19 показа на света, че не може да има успешна икономика без добро здравеопазване. Единственият начин да се борим успешно с подобни заплахи е, като подобряваме дългосрочната устойчивост и ефективност на нашите здравни системи. Видя се нуждата от въвеждането на нови здравни технологии и развитието на иновации, които да гарантират събирането и използването на данни за вземане на информирани решения. Кризата ускори неимоверно проце­сите на дигитална трансформация в здравния сектор с характерната за него свръхрегулация и консерватизъм.

Защо здравният сектор се открои като ключов за развитието на ико­номиката в световен мащаб?

Когато говорим за здравеопазване и икономика, една от често използва­ните думи е „разход“, а някои анализа­тори стигат още по-далеч и говорят за „бреме“. Кризата с COVID-19 убеди всички, че здравеопазването е важен актив на всяка една нацията и е клю­чово за националната сигурност на всяка една страна. Нуждата от здра­веопазване доведе до развитието в глобален мащаб на един икономически сектор, който започва да става все по-ясно дефиниран и значим в общата икономическа картина.

Здравният сектор включва множество икономически дейности, свързани с предоставянето на здрав­ни услуги, разработване, производство и въвеждане на здравни технологии, както и здравно застраховане и осигу­ряване или, с други думи, икономически дейности, които по един или друг начин осигуряват и улесняват предоставя­нето на здравни грижи на гражданите.

Здравният сектор е един от най-големите и сложни в икономиката на ЕС, в който са ангажирани близо 10% от общия брой на заетите лица. Ос­новните двигатели на растежа, раз­витието и напредъка на здравния сек­тор са:

  • развойната и научна дейност;
  • създаването и въвеждането на ефективни здравни технологии;
  • системата на висшето образова­ние.

COVID-19 показа и още едно ключо­во звено в здравния сектор, а именно дигиталното здравеопазване. Загово­ри се за дигитална трансформация на здравеопазването. Видя се, че диги­талните здравни решения спасяват човешки животи и повишават ефек­тивността на мерките, насочени за опазване на общественото здраве не само в условията на криза. В послед­ните години все повече анализатори изваждат на преден план и ползите от инвестиции в дигитално здраве­опазване, свързани с подобряване на достъпа до здравни грижи, както и с повишаване на качеството и ефек­тивността на цялостната здравна услуга.

Кои са основните насоки в ефек­тивната дигитална трансформа­ция на здравеопазването? Как те се вписват в цялостното развитие на здравния сектор? Къде е България в общата картина?

Натискът върху обществените и частните бюджети се увеличава все повече и повече, което е продикту­вано от растящите здравни нужди на населението, от една страна, и от бързото развитие на нови здрав­ни технологии, от друга. Това налага финансовите ресурси да се използват възможно най-ефективно, а това от своя страна стимулира технологични тенденции като дигитализацията и автоматизацията. Търсят се все по­вече интегрирани предложения, които покриват цялостните здравни нужди на гражданите и целия път на пациен­та в здравната система: промоция на здравето – превенция на болестите – прецизна диагностика – извънболнична помощ – болнична помощ– рехабили­тация – дългосрочни грижи.

Здравната парадигма се променя с много бързи темпове, поставяйки все по-голям акцент върху ефективно­то опазване на общественото здра­ве, удължаването и поддържането на високо качество на живот на па­циентите. Тези естествени процеси се подпомагат от различните диги­тални решения, които добавят стой­ност към медицинската услуга, дават възможност за оптимизация на разхо­дите и времето, създават предпос­тавки за по-добър контрол и просле­димост на всички здравни процеси и резултати. Така регионалният дисба­ланс на здравните грижи започва да намира своето решение чрез предло­женията за дистанционно наблюде­ние и мобилна комуникация, които се развиват с изключително бързи тем­пове в условията на COVID-19. Собст­веният дом придобива все по-голямо значение за дългосрочните здравни грижи, превръщайки се в алтернатива за ефективен медицински менторинг, диагностика и лечение.

Според Радой Павлов, Enterprise Technology Architect, в едно от най-го­лемите здравни заведения в Швейца­рия – Университетска болница Цюрих, за да бъде възможно всичко това, „здравеопазването трябва да бъде все по-интегрирано, превантивно, прогнозно, амбулаторно, прозрачно и управлявано с помощта на дигитали­зирани данни“.

В България дигитализацията на здравеопазването изостава в срав­нение с другите европейски държа­ви. За съжаление, проектът на Ми­нистерството на здравеопазването за Национална здравна информацион­на система, който беше подготвен и обявен за обществена поръчка, не се състоя. Отделни елементи като електронна рецепта и електронно на­правление бяха въведени в края на 2020 г. и тепърва предстои да видим тех­ните ефекти върху системата. Д-р Иван Маджаров, председател на Бъл­гарския лекарски съюз (БЛС), обяви мащабен проект за дигитална трансформация на съсловната организация. В основата на този проект стои ди­гитализирането на регистъра на БЛС и създаването на работна екосисте­ма за лекарите, която да подобри и оптимизира ежедневната им работа, да позволи включването на различни, използвани от тях дигитални здравни решения, включително и решения за телемедицина. Този регистър е разра­ботен технологично по начин, който позволява неговата интеграция с бъ­дещата единна национална здравна информационна система.

Дигиталната трансформация на здравеопазването се случва в една сложна правна рамка от различни вза­имно свързани нормативни актове. Практиката от други държави показ­ва, че необходимите законодателни промени могат да отнемат между две и пет години. Важен аспект на тези за­конодателни промени според адво­кат Петя Мургова е да се предвидят и стимули за участниците в процеса на дигитална трансформация, за да може той да се ускори максимално.

Каква е ролята на медицинските данни в процесите на дигиталната трансформация на здравеопазването?

Новата валута в здравния сектор се нарича данни, или клинична информа­ция. Основният източник на меди­цински данни в системата на здраве­опазването е електронното здравно досие. В края на 2019 г. бяха публику­вани любопитни данни от проучване сред лекари в САЩ, които оценяват функционалността на електронно­то здравно досие спрямо други тех­нологии от тяхното ежедневие с 45 от 100 възможни точки, като в също­то време дават 93 на Google, 87 на ми­кровълновата печка и 57 на Microsoft Excel… Друго проучване на Медицин­ския университет в Станфорд показа, че 59% от анкетираните медицински специалисти смятат, че електронното здравно досие се нуждае от пълна пре­работка, а 54% съобщават, че използва­нето на електронното здравно досие ги разфокусира от тяхната клинич­на работа. Само 8% от анкетираните виждат клинична полза от използване­то на електронното здравно досие.

Изводите са, че в много държави по света ролята на медицинските данни е подценена и те не се използват дос­татъчно за подкрепа на клиничната работа на медицинските специалисти. Друг проблем, пред който държа­вите се изправят, като говорим за данни, това са тяхната защита и пра­вилно съхранение. Цифровата сигур­ност е един от най-важните аспекти в работата с клиничната информация. Според експертите в сферата поради голямата гранулираност на информа­цията и нейното съхранение в различ­ни хранилища на здравните структу­ри тя става изключително уязвима на кибератаки. Именно поради тази причина от изключителна важност е унифицираният подход за събира­не и съхранение на данни в държавно централно хранилище, където всич­ки надлежни инструменти за защита могат да бъдат приложени по-ефективно и ефикасно.

Какво се случва в България?

Онкологията е една от медицински­те специалности, които генерират огромни масиви от данни, свърза­ни с лабораторни, генетични, пато­анатомични, образни изследвания и множество разнообразни сложни те­рапевтични процедури по пътя на па­циента с онкологично заболяване. Д-р Радослав Мангалджиев, началник на отделение по медицинска онкология в Специализираната болница за онко­логични заболявания в София, споде­ля, че вакуумът от липсата на рабо­тещ раков регистър в България през последните години се запълва от дей­ността на Националния съвет по цени и реимбурсация, който с помощта на ИТ компании събира и анализира анони­мизирани и агрегирани данни от всич­ки онкологични болници, които се из­ползват за проследяване ефекта от лечението с иновативните терапии. Това е важна стъпка към унифициране работата на центровете и подобря­ване качеството на грижите за онко­логичните пациенти.

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в България. Превенцията стои в осно­вата на подобряването на тази не­гативна статистика. Според проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиника по кардиоло­гия и ангиология към Университет­ска болница Аджибадем Сити клиник, ефективни програми за превенция в кардиологията могат да бъдат реа­лизирани единствено ако се стъпва върху дигитализирани данни, които да служат за вземане на информира­ни решения за здравето на пациенти­те. Конкретни стъпки в пет университетски болници дават надежда, че са възможни събирането, обработва­нето и анализът на големи масиви от данни в кардиологията за решаване на значими за общественото здраве проблеми.

Каква е нуждата от нови умения у медицинските специалисти?

Кризата с COVID-19 показа още по-ясно нуждата от нови умения у медицин­ските специалисти. Умения като кри­тично мислене, иновативност, лидер­ство, решаване на сложни проблеми, дигитални умения се оказват изклю­чително важни и в сферата на здраве­опазването. Нуждите са налице– 73% от студентите и 47% от лекарите търсят активно допълнителни обу­чения и курсове, за да бъдат още по-добре подготвени за иновациите, които навлизат изключително бързо в здравеопазването. Водени от тези нужди, за втора поредна година Ме­дицинският факултет към Медицин­ски университет София организира свободно избираем НЕ!курс „Иновации и предприемачество в медицината“ с подкрепата на JA Bulgaria, Novartis и Български клъстер за дигитални ре­шения и иновации в здравеопазване­то. „Програмата е съобразена с пре­поръките на Европейската асоциация на студентите по медицина, приета през септември 2019 г. за включване на дигитално здравеопазване в учебната програма за студенти по медицина и посреща нуждите на бъдещото про­фесионално развитие на медицински­те специалисти“, подчерта доц. д-р Димитър Буланов, декан на Медицин­ски факултет на Медицинския уни­верситет София.

Д-р Александър Симидчиев, начал­ник отделението по неинвазивна ди­агностика, МИ на МВР, създава преди три години уеб базиран курс по „Диги­тална медицина“ в Медицинския университет в Пловдив. Почетен член на Български клъстер за дигитални ре­шения и иновации в здравеопазването и съмишленик, той работи по редица инициативи в подкрепа на дигитално­то здравеопазване в България, както и стартъп компании в същата област.

JA Bulgaria с подкрепата на Novartis стартира преакселераторската програма Beyond, в която основно място е отделено на здравеопазването. Целта на програмата е идеите на сту­денти от различни университети, ра­ботещи в екипи, да бъдат развити до прототипи, а защо не и до старт­пи впоследствие. Милена Стойчева, управител на JA Bulgaria, сподели, че „първият семестър на Beyond показа, че моделът е работещ. WHISP Health e стартъпът в здрaвеопазването, който се роди в нашия преакселера­тор. Моделът Beyond започна и свое­то развитие в Централна и Източна Европа с пилотни проекти в още ня­колко държави“.

„Нашата иновативна екосистема не може да си позволи да поддържа „си­лози“. Тя има нужда от подкрепа, дос­тъп до финансиране и връзка между образованието и пазара“, декларира Мария Габриел, комисар за иноваци­ите, научните изследвания, култура­та, образованието и младежта, при официалното представяне на преак­селераторската програма Beyond и нейното развитие в Централна и Из­точна Европа. Подобни инициативи подкрепят развитието на медицин­ското образование в България в усло­вията на увеличаващ се брой на сту­денти по медицина от около 6000 през 2013 до близо 12 500 през 2020 г.

В последните десетилетия сме свидетели на много голям технологи­чен напредък във всички сфери на об­ществения живот. По отношение на здравеопазването също бележим ог­ромен скок, особено в последните го­дини. Страните се борят да постиг­нат ефективни, устойчиви здравни системи, основани на данни и техно­логии, които поставят гражданите и техните нужди в центъра. Но като сложен социо-икономически сектор здравеопазването се характеризира с фрагментирани и разпокъсани в от­делните здравни структури дейности и процеси. Оказа се, че това предизви­кателство е преодолимо чрез пълно­ценното използване на новите тех­нологии и иновации, инструментите за чието развитие имат предприема­чите в сектора. Именно поради тази причина все по-ефективен подход за конкуренция на бързо развиващата се технологична среда се явява създава­нето на предприемачески екосистеми, структури, които да подкрепят тех­нологичното развитие на секторите в държавите. В последните две годи­ни в България успешно се утвърди и развива такъв тип дигитална здравна екосистема, която насърчава колабо­рацията между всички заинтересова­ни страни, като създава повече знание за дигиталните решения и ползата им, подпомага тяхното развитие и инте­грация в различните здравни структу­ри, така че да формира нова верига на добавената стойност в здравеопаз­ването. Крайната цел според Мира Ганова, директор на Български клъс­тер за дигитални решения и инова­ции в здравеопазването, трябва да бъде формирането на единна полити­ка за подкрепа на дигиталната здравна и иновативна екосистема в България, така че да се ускори създаването на различните дигитални здравни реше­ния и иновации по пътя на пациента в България. По този начин държавата ще може пълноценно да се възползва от добавената стойност на новите технологии и да създаде ефективен и устойчив здравен модел, който да отговаря на нуждите на всички заин­тересовани страни в сферата.

„След като демонстрираха колко гъвкави и креативни могат да бъдат клъстерите, те са в идеална позиция да водят европейската зелена и дигитална трансформация и да подкре­пят индустриалната и икономическа­та устойчивост, докато Европа се възстановява от въздействието на COVID-19“, каза Тиери Бретон, коми­сар за вътрешния пазар на Европей­ската клъстерна конференция 2020.

Иновациите в подбора на таланти Кой ще оценява най-иновативните български компании?

Свързани статии

Компания на бъдещето

Бизнес

Компания на бъдещето

Стратегия, която работи

Бизнес

Стратегия, която работи

Иновациите, които спасяват животи

BrandVoice, Иновации

Иновациите, които спасяват животи

Реклама

Избрано

отпреди 18 часа

Това правят най-добрите ментори

отпреди 23 часа

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

отпреди 3 дни

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

17 февруари 2021, 11:54

Биткойнът срещу цифрова валута на централната банка и какво означава това за инвеститорите

16 февруари 2021, 16:06

Успехът на другите. Как техники от импровизационния театър подобряват мотивацията на екипа?

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени