Дигитална трансформация на здравеопазването

COVID-19 изправи света пред криза, която излезе извън рамките на конкретен здравен проблем и доведе до значителни икономически, социални, политически и обществени сътресения, които ще имат своя отзвук в следващите години. Загубихме много човешки животи. Надежда за решаване на проблема идва със започналите масови имунизации в Съединените щати и Европа. Време е вече да приемем факта, че разглеждаме проблема твърде ограничено, основно в светлината на самото инфекциозно заболяване. Време е да погледнем здравеопазването и здравния сектор в неговата цялост и взаимосвързаност с всички останали аспекти на нашия живот.

COVID-19 показа на света, че не може да има успешна икономика без добро здравеопазване. Единственият начин да се борим успешно с подобни заплахи е, като подобряваме дългосрочната устойчивост и ефективност на нашите здравни системи. Видя се нуждата от въвеждането на нови здравни технологии и развитието на иновации, които да гарантират събирането и използването на данни за вземане на информирани решения. Кризата ускори неимоверно проце­сите на дигитална трансформация в здравния сектор с характерната за него свръхрегулация и консерватизъм.

Защо здравният сектор се открои като ключов за развитието на ико­номиката в световен мащаб?

Когато говорим за здравеопазване и икономика, една от често използва­ните думи е „разход“, а някои анализа­тори стигат още по-далеч и говорят за „бреме“. Кризата с COVID-19 убеди всички, че здравеопазването е важен актив на всяка една нацията и е клю­чово за националната сигурност на всяка една страна. Нуждата от здра­веопазване доведе до развитието в глобален мащаб на един икономически сектор, който започва да става все по-ясно дефиниран и значим в общата икономическа картина.

Здравният сектор включва множество икономически дейности, свързани с предоставянето на здрав­ни услуги, разработване, производство и въвеждане на здравни технологии, както и здравно застраховане и осигу­ряване или, с други думи, икономически дейности, които по един или друг начин осигуряват и улесняват предоставя­нето на здравни грижи на гражданите.

Здравният сектор е един от най-големите и сложни в икономиката на ЕС, в който са ангажирани близо 10% от общия брой на заетите лица. Ос­новните двигатели на растежа, раз­витието и напредъка на здравния сек­тор са:

• развойната и научна дейност;
• създаването и въвеждането на ефективни здравни технологии;
• системата на висшето образова­ние.

COVID-19 показа и още едно ключо­во звено в здравния сектор, а именно дигиталното здравеопазване. Загово­ри се за дигитална трансформация на здравеопазването. Видя се, че диги­талните здравни решения спасяват човешки животи и повишават ефек­тивността на мерките, насочени за опазване на общественото здраве не само в условията на криза. В послед­ните години все повече анализатори изваждат на преден план и ползите от инвестиции в дигитално здраве­опазване, свързани с подобряване на достъпа до здравни грижи, както и с повишаване на качеството и ефек­тивността на цялостната здравна услуга.

Кои са основните насоки в ефек­тивната дигитална трансформа­ция на здравеопазването? Как те се вписват в цялостното развитие на здравния сектор? Къде е България в общата картина?

Натискът върху обществените и частните бюджети се увеличава все повече и повече, което е продикту­вано от растящите здравни нужди на населението, от една страна, и от бързото развитие на нови здрав­ни технологии, от друга. Това налага финансовите ресурси да се използват възможно най-ефективно, а това от своя страна стимулира технологични тенденции като дигитализацията и автоматизацията. Търсят се все по­вече интегрирани предложения, които покриват цялостните здравни нужди на гражданите и целия път на пациен­та в здравната система: промоция на здравето – превенция на болестите – прецизна диагностика – извънболнична помощ – болнична помощ– рехабили­тация – дългосрочни грижи.

Здравната парадигма се променя с много бързи темпове, поставяйки все по-голям акцент върху ефективно­то опазване на общественото здра­ве, удължаването и поддържането на високо качество на живот на па­циентите. Тези естествени процеси се подпомагат от различните диги­тални решения, които добавят стой­ност към медицинската услуга, дават възможност за оптимизация на разхо­дите и времето, създават предпос­тавки за по-добър контрол и просле­димост на всички здравни процеси и резултати. Така регионалният дисба­ланс на здравните грижи започва да намира своето решение чрез предло­женията за дистанционно наблюде­ние и мобилна комуникация, които се развиват с изключително бързи тем­пове в условията на COVID-19. Собст­веният дом придобива все по-голямо значение за дългосрочните здравни грижи, превръщайки се в алтернатива за ефективен медицински менторинг, диагностика и лечение.

Според Радой Павлов, Enterprise Technology Architect, в едно от най-го­лемите здравни заведения в Швейца­рия – Университетска болница Цюрих, за да бъде възможно всичко това, „здравеопазването трябва да бъде все по-интегрирано, превантивно, прогнозно, амбулаторно, прозрачно и управлявано с помощта на дигитали­зирани данни“.

В България дигитализацията на здравеопазването изостава в срав­нение с другите европейски държа­ви. За съжаление, проектът на Ми­нистерството на здравеопазването за Национална здравна информацион­на система, който беше подготвен и обявен за обществена поръчка, не се състоя. Отделни елементи като електронна рецепта и електронно на­правление бяха въведени в края на 2020 г. и тепърва предстои да видим тех­ните ефекти върху системата. Д-р Иван Маджаров, председател на Бъл­гарския лекарски съюз (БЛС), обяви мащабен проект за дигитална трансформация на съсловната организация. В основата на този проект стои ди­гитализирането на регистъра на БЛС и създаването на работна екосисте­ма за лекарите, която да подобри и оптимизира ежедневната им работа, да позволи включването на различни, използвани от тях дигитални здравни решения, включително и решения за телемедицина. Този регистър е разра­ботен технологично по начин, който позволява неговата интеграция с бъ­дещата единна национална здравна информационна система.

Дигиталната трансформация на здравеопазването се случва в една сложна правна рамка от различни вза­имно свързани нормативни актове. Практиката от други държави показ­ва, че необходимите законодателни промени могат да отнемат между две и пет години. Важен аспект на тези за­конодателни промени според адво­кат Петя Мургова е да се предвидят и стимули за участниците в процеса на дигитална трансформация, за да може той да се ускори максимално.

Каква е ролята на медицинските данни в процесите на дигиталната трансформация на здравеопазването?

Новата валута в здравния сектор се нарича данни, или клинична информа­ция. Основният източник на меди­цински данни в системата на здраве­опазването е електронното здравно досие. В края на 2019 г. бяха публику­вани любопитни данни от проучване сред лекари в САЩ, които оценяват функционалността на електронно­то здравно досие спрямо други тех­нологии от тяхното ежедневие с 45 от 100 възможни точки, като в също­то време дават 93 на Google, 87 на ми­кровълновата печка и 57 на Microsoft Excel… Друго проучване на Медицин­ския университет в Станфорд показа, че 59% от анкетираните медицински специалисти смятат, че електронното здравно досие се нуждае от пълна пре­работка, а 54% съобщават, че използва­нето на електронното здравно досие ги разфокусира от тяхната клинич­на работа. Само 8% от анкетираните виждат клинична полза от използване­то на електронното здравно досие.

Изводите са, че в много държави по света ролята на медицинските данни е подценена и те не се използват дос­татъчно за подкрепа на клиничната работа на медицинските специалисти. Друг проблем, пред който държа­вите се изправят, като говорим за данни, това са тяхната защита и пра­вилно съхранение. Цифровата сигур­ност е един от най-важните аспекти в работата с клиничната информация. Според експертите в сферата поради голямата гранулираност на информа­цията и нейното съхранение в различ­ни хранилища на здравните структу­ри тя става изключително уязвима на кибератаки. Именно поради тази причина от изключителна важност е унифицираният подход за събира­не и съхранение на данни в държавно централно хранилище, където всич­ки надлежни инструменти за защита могат да бъдат приложени по-ефективно и ефикасно.

Какво се случва в България?

Онкологията е една от медицински­те специалности, които генерират огромни масиви от данни, свърза­ни с лабораторни, генетични, пато­анатомични, образни изследвания и множество разнообразни сложни те­рапевтични процедури по пътя на па­циента с онкологично заболяване. Д-р Радослав Мангалджиев, началник на отделение по медицинска онкология в Специализираната болница за онко­логични заболявания в София, споде­ля, че вакуумът от липсата на рабо­тещ раков регистър в България през последните години се запълва от дей­ността на Националния съвет по цени и реимбурсация, който с помощта на ИТ компании събира и анализира анони­мизирани и агрегирани данни от всич­ки онкологични болници, които се из­ползват за проследяване ефекта от лечението с иновативните терапии. Това е важна стъпка към унифициране работата на центровете и подобря­ване качеството на грижите за онко­логичните пациенти.

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в България. Превенцията стои в осно­вата на подобряването на тази не­гативна статистика. Според проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиника по кардиоло­гия и ангиология към Университет­ска болница Аджибадем Сити клиник, ефективни програми за превенция в кардиологията могат да бъдат реа­лизирани единствено ако се стъпва върху дигитализирани данни, които да служат за вземане на информира­ни решения за здравето на пациенти­те. Конкретни стъпки в пет университетски болници дават надежда, че са възможни събирането, обработва­нето и анализът на големи масиви от данни в кардиологията за решаване на значими за общественото здраве проблеми.

Каква е нуждата от нови умения у медицинските специалисти?

Кризата с COVID-19 показа още по-ясно нуждата от нови умения у медицин­ските специалисти. Умения като кри­тично мислене, иновативност, лидер­ство, решаване на сложни проблеми, дигитални умения се оказват изклю­чително важни и в сферата на здраве­опазването. Нуждите са налице– 73% от студентите и 47% от лекарите търсят активно допълнителни обу­чения и курсове, за да бъдат още по-добре подготвени за иновациите, които навлизат изключително бързо в здравеопазването. Водени от тези нужди, за втора поредна година Ме­дицинският факултет към Медицин­ски университет София организира свободно избираем НЕ!курс „Иновации и предприемачество в медицината“ с подкрепата на JA Bulgaria, Novartis и Български клъстер за дигитални ре­шения и иновации в здравеопазване­то. „Програмата е съобразена с пре­поръките на Европейската асоциация на студентите по медицина, приета през септември 2019 г. за включване на дигитално здравеопазване в учебната програма за студенти по медицина и посреща нуждите на бъдещото про­фесионално развитие на медицински­те специалисти“, подчерта доц. д-р Димитър Буланов, декан на Медицин­ски факултет на Медицинския уни­верситет София.

Д-р Александър Симидчиев, начал­ник отделението по неинвазивна ди­агностика, МИ на МВР, създава преди три години уеб базиран курс по „Диги­тална медицина“ в Медицинския университет в Пловдив. Почетен член на Български клъстер за дигитални ре­шения и иновации в здравеопазването и съмишленик, той работи по редица инициативи в подкрепа на дигитално­то здравеопазване в България, както и стартъп компании в същата област.

JA Bulgaria с подкрепата на Novartis стартира преакселераторската програма Beyond, в която основно място е отделено на здравеопазването. Целта на програмата е идеите на сту­денти от различни университети, ра­ботещи в екипи, да бъдат развити до прототипи, а защо не и до старт­пи впоследствие. Милена Стойчева, управител на JA Bulgaria, сподели, че „първият семестър на Beyond показа, че моделът е работещ. WHISP Health e стартъпът в здрaвеопазването, който се роди в нашия преакселера­тор. Моделът Beyond започна и свое­то развитие в Централна и Източна Европа с пилотни проекти в още ня­колко държави“.

„Нашата иновативна екосистема не може да си позволи да поддържа „си­лози“. Тя има нужда от подкрепа, дос­тъп до финансиране и връзка между образованието и пазара“, декларира Мария Габриел, комисар за иноваци­ите, научните изследвания, култура­та, образованието и младежта, при официалното представяне на преак­селераторската програма Beyond и нейното развитие в Централна и Из­точна Европа. Подобни инициативи подкрепят развитието на медицин­ското образование в България в усло­вията на увеличаващ се брой на сту­денти по медицина от около 6000 през 2013 до близо 12 500 през 2020 г.

В последните десетилетия сме свидетели на много голям технологи­чен напредък във всички сфери на об­ществения живот. По отношение на здравеопазването също бележим ог­ромен скок, особено в последните го­дини. Страните се борят да постиг­нат ефективни, устойчиви здравни системи, основани на данни и техно­логии, които поставят гражданите и техните нужди в центъра. Но като сложен социо-икономически сектор здравеопазването се характеризира с фрагментирани и разпокъсани в от­делните здравни структури дейности и процеси. Оказа се, че това предизви­кателство е преодолимо чрез пълно­ценното използване на новите тех­нологии и иновации, инструментите за чието развитие имат предприема­чите в сектора. Именно поради тази причина все по-ефективен подход за конкуренция на бързо развиващата се технологична среда се явява създава­нето на предприемачески екосистеми, структури, които да подкрепят тех­нологичното развитие на секторите в държавите. В последните две годи­ни в България успешно се утвърди и развива такъв тип дигитална здравна екосистема, която насърчава колабо­рацията между всички заинтересова­ни страни, като създава повече знание за дигиталните решения и ползата им, подпомага тяхното развитие и инте­грация в различните здравни структу­ри, така че да формира нова верига на добавената стойност в здравеопаз­ването. Крайната цел според Мира Ганова, директор на Български клъс­тер за дигитални решения и инова­ции в здравеопазването, трябва да бъде формирането на единна полити­ка за подкрепа на дигиталната здравна и иновативна екосистема в България, така че да се ускори създаването на различните дигитални здравни реше­ния и иновации по пътя на пациента в България. По този начин държавата ще може пълноценно да се възползва от добавената стойност на новите технологии и да създаде ефективен и устойчив здравен модел, който да отговаря на нуждите на всички заин­тересовани страни в сферата.

„След като демонстрираха колко гъвкави и креативни могат да бъдат клъстерите, те са в идеална позиция да водят европейската зелена и дигитална трансформация и да подкре­пят индустриалната и икономическа­та устойчивост, докато Европа се възстановява от въздействието на COVID-19“, каза Тиери Бретон, коми­сар за вътрешния пазар на Европей­ската клъстерна конференция 2020.