Ноември не е април
През март българската индустрия отчете 5% реален спад на производството спрямо предходния месец. През април индустрията се срина с допълнителни 11.7% Така общият спад надмина 16% спрямо същия период на предходната година. Последва възстановяване и до есента индустрията беше близо до предкризисното ниво. Какво се случи с индустрията при втората вълна? Възстановяването се пречупи временно и годишният спад се увеличи от 2.7% през септември до 5% през ноември. Тоест влошаване от едва 2.3 процентни пункта. Нищо фатално.
Може би това е изключение, дължащо се на специфични фактори за индустрията? Всъщност не. Подобни са тенденциите и при други икономически индикатори.
Например при продажбите на дребно през април се отчита годишен спад от около 20%, подобно е положението и през май. Как е при втората вълна? През ноември възстановяването се пречупи и годишният спад се увеличи от 5.3% през октомври до 6.4% през ноември – влошаване с около 1 процентен пункт. Нищо общо със срива през пролетта.
При строителството пикът на първата вълна беше през април с 15.5% годишен срив на производството спрямо същия месец на предходната година. До септември спадът почти беше преодолян (1.7% спад на годишна основа). През октомври и ноември имаше влошаване, като през ноември годишният спад на строителството достигна 4.1, или 2.4 пункта влошаване спрямо септември.
Нека погледнем и към банковия кредит. През март растежът на кредита за частния сектор беше слаб, едва 82 милиона лева, през април кредитът спадна с 275 милиона лева, а през май се увеличи, но само със 7 милиона. Или общо за трите месеца беше отчетен спад на кредита за частния сектор 186 милиона лева. Като контраст през октомври и ноември кредитът за частния сектор се увеличи, и то с над 1 милиард лева общо за двата месеца.
А потреблението на електричество – един косвен индикатор за икономиката. През периода април – юни беше отчетен спад на потреблението средно над 7% на годишна основа. А през октомври – декември точно обратното – растеж средно 2% спрямо предходната година. По-тежко са ударени пътуванията на българи в чужбина, но и при тях няма нищо общо с пролетта. През април само 75 хиляди българи са пътували в чужбина (88% спад), докато през ноември те са 328 хиляди (25% спад).
Всички тези данни, а и много други, водят до един извод: При втората вълна икономиката беше много по-малко засегната. Въпросът е защо.
Няма обяснение в статистиките за разпространението на коронавируса, тъй като там нещата стоят по точно обратния начин. През април броят на заразените беше около 200 седмично, а през ноември беше достигнат пик от над 20 хиляди седмично. Или увеличение над 100 пъти. Подобно е положението и при смъртните случаи – през пролетта те бяха около 20 седмично, докато през ноември в пиковата седмица бяха достигнати близо 1000, или 50 пъти повече.
Накратко, втората вълна на коронавируса е много по-тежка от здравна гледна точка, но по-лека от икономическа. Парадокс ли е това? Всъщност не, дори беше очаквано да стане точно така. Най-вече защото огромната несигурност от пролетта беше преодоляна и при втората вълна нямаше паника. Антикризисните мерки потръгнаха доста бавно пролетта, но до есента влязоха в някакви релси. В допълнение – домакинствата и бизнесът са доста по-подготвени. Например продажбите на стоки по интернет отчетоха ръст 72% през ноември (нещо, което беше невъзможно през пролетта), а доставките от ресторанти също се развиват с високи темпове.
