Стефан и Максим Иванови: Няма нищо невъзможно
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Когато Максим Иванов за пръв път подхвърля на баща си Стефан идеята да преплава Атлантическия океан с гребане, нито един от двамата не смята, че е възможно. Същата вечер обаче решават да проверят дали пък някой случайно не го е правил. „Аз му го казах като виц, спомня си 17-годишният Максим Иванов. – Оказа се, че това е нещо, което хората правят… Много ни заинтригува.“
Това е достатъчна мотивация за Стефан Иванов, който има зад гърба си екстремни преживявания като минаване през Ламанша с плаване, да проучи въпроса. Синът му Максим проявява не по-малък интерес. „Исках да докажа не само на баща си, но и на себе си, че мога да го направя“, казва Максим, който вече е най-младият човек в света, преплавал Атлантическия океан с гребна лодка.
„Идеята беше да го направим заедно“, казва Стефан Иванов (48), предприемач с богат опит, който се занимава с финанси и инвестиционно банкиране чрез своята консултантска компания „Чаленджър кепитъл мениджмънт“.
Така започва историята на Neverest: гребна лодка, която Стефан и Максим Иванови започват да си сглобяват сами през септември 2018 г. в опит да прекосят Атлантическия океан. Отнема им повече от година, за да излязат в открито море, и още над три месеца, за да преплават разстоянието от португалския град Портимао до Барбадос. Това включва 9-дневно аварийно спиране на Канарските острови, за да отстранят течове в лодката и да поправят автопилота на борда.
Иванови от самото начало искат да обвържат експедицията си с някаква кауза. Преплаването на океана с гребане носи след себе си популярност и медийно отразяване и те искат да се възползват от този факт. Първите им идеи са да обърнат внимание на кауза за доставяне на вода или за почистването на езерото „Панчарево“.
После научават, че се провежда кампания „Да! За живот“, която насърчава донорството и трансплантацията на органи. „Като чухме за кампанията на Министерството на здравеопазването, си казахме, че по-хубава кауза от това няма – казва Стефан Иванов.
ТОВА Е КАУЗА, КОЯТО СПАСЯВА ЖИВОТ, БЕЗ ДА ОТНЕМА ЖИВОТ ОТ НИКОГО
В България има над 1145 души, които чакат за трансплантация. От началото на годината броят на извършените трансплантации е едва девет. Броят им вероятно е повлиян негативно от COVID-19 и режима, при който работят болниците. Но дори и без пандемия статистиката отчита по около 50 трансплантации годишно в страната. Това е недостатъчно, за да обслужи списъка от всички чакащи.
Промяната на едно изречение в закона може да улесни процеса по намиране на донори. Стефан и Максим Иванови искат да направят точно това. Те създават гражданска инициатива и искат промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, защото България е една от малкото страни в Европа, където все още се изисква изрично съгласие от потенциалните донори на органи.
Инициативата на Иванови иска да се впишат промени в закона, които автоматично позволяват донорството на органи освен в случаите, когато има изричното несъгласие на потенциалния донор. „Преди това не се бях замислял за това – казва Максим Иванов. – Предполагах, че във всяка държава се приема, че когато почине човек, той би искал да дарява органите си.“
С идеята си Иванови увличат и други хора след себе си. Към тяхната работна група за изготвянето на предложение за законодателни промени се включват юристи и лекари. Получават насърчителни обаждания от познати и непознати. А в подготовката за прекосяване на океана се включват хора с опит в плаването в открито море.
„Това е дългосрочен проект, който трае цял живот, а не е свързан само с едно плаване или друга приключенска инициатива – казва Стефан Иванов. – Колкото повече приятели или непознати успеят да прегърнат тази кауза, толкова по-добре.“
Иванови сглобяват лодката Neverest в гаража си (двамата и преди са сглобявали сами машини, като например мотоциклет). Докато се подготвят за експедицията, се свързват с различни хора с опит в гребането. Някои им предлагат помощ, която се оказва безценна.
Ралф Тюин, с когото се свързват по технически въпрос, сам им предлага да е техен навигатор. Тюин многократно е обикалял из океаните с гребане и им дава ценни съвети, като например какво да правят, ако срещнат акула. Вземат си за треньор световната шампионка по гребане Виктория Димитрова. Дългогодишният капитан Валери Петров също се включва като навигатор в мисията.
„Когато се захванеш с невъобразимо голямо предизвикателство, получаваш повече подкрепа, отколкото, когато се боричкаш с дребни проблеми – казва Стефан Иванов. – Дори без да искаш помощ, се обаждат хора и ти помагат.“
Първоначално планът на Иванови е да акостират в Бразилия. Те не са уверени как ще се справят с двете основни предизвикателства: океанските течения, които дърпат лодката назад (и могат да отнесат за секунди гребец, паднал зад борда), и ураганните бури.
Късметът не е с тях. 2020 г. се оказва най-активната за ураганите в Атлантическия океан, откакто се води статистика. А Иванови искат да преплават океана точно през активния сезон. „Въобще не бяхме сигурни дали ще успеем да стигнем“, казва Максим Иванов.
Тръгват от Португалия на 14 юни. Гребат по цял ден, като се сменят на всеки два часа. В лодката разполагат с храна и техника, с която комуникират, съобщават местоположението си и управляват плавателния съд. Документират цялото пътуване в социалните мрежи като Facebook и Instagram, за което им помага съпругата на Стефан Евгения.
Скоро след отплаването си двамата виждат с очите си унищожителната сила на водата. Теченията са като воденичен камък, който дърпа лодката назад. „Случваше се да греба два часа и после за 30- те секунди, през които се сменяме, течението да ни върне до точката, от която бях започнал да греба“, спомня си Максим.
Сблъскват се с бури и урагани, които забавят пътуването им. Периодично над тях вали дъжд от светкавици, които могат да пробият корпуса на Neverest или да изгорят цялата техника. В един момент навигаторът им Ралф Тюин директно им предлага да се откажат.
Когато човек, който е обръщан от вълни и е попадал под танкер, им каже „Момчета, не искам да съм на ваше място“, Иванови вероятно трябва да го послушат.
Но те решават, че ще продължат експедицията.
Знаят, че дори Neverest да се повреди, тя няма да потъне. Имат и достатъчно храна на борда. Или поне така смятат, защото запасите им са планирани за максимум 90 дни. Но когато разбират, че пътуването ще продължи по-дълго, двамата намаляват дневните порции, за да имат достатъчно храна до края.
Независимо пред какви трудности се изправят, двамата нямат никакви планове да прекратят мисията. „Не сме имали момент, в който сме били на ръба да се откажем – казва Максим, който отслабва с 14 кг по време на пътуването. – Винаги в най-трудните моменти правим всичко възможно да оправим проблема.“
А трудните моменти се редят един след друг: от пробойни през дефектирала техника до многократно повреждане на руля на лодката (за който двамата дори не са очаквали, че може да се счупи). Оправят всички повреди с подръчни материали.
За да е още по-сложно, много пристанища в Южна Америка са затворени заради пандемията по време на плаването им. Югоизточните пасати и течението Гълфстрийм им пречат да стигнат до Бразилия, където е крайната им точка. Налага се да променят дестинацията си и да гребат все повече на северозапад.
Така на 6 октомври акостират край островната държава Барбадос. Публикуват в социалните мрежи видео, на което голи до кръста размахват сигнални димки. Изминали са над 8200 км по вода с лодка, задвижвана с гребане.
Поглеждайки назад към този момент, Стефан Иванов го свързва с удовлетворението.
„Преодоляването на най-големите страхове е свързано с най-силните чувства на удовлетворението – казва той. – Най-големите страхове може да са свързани с това да отидеш в океана, да отидеш да работиш в друг сектор или друга фирма или сам да си отвориш фирма. Тези страхове съществуват, но ако успееш да ги преодолееш, това носи голямо удовлетворение.“
Стефан Иванов е прекарал голяма част от кариерата си в банковия сектор, а сега работи за себе си – в компанията си „Чаленджър кепитъл мениджмънт“, която създава с Димитър Гюрджилов през 2013 г. Гюрджилов има опит с финансите заради работата си в банки като Merrill Linch, JPMorgan и NBGI Private Equity (инвестиционен фонд на National Bank of Greece).
„Чаленджър кепитъл мениджмънт“ се занимава основно с бутиково инвестиционно банкиране. Компанията се включва като консултант по сливания и придобивания или осигуряване на финансиране. Иванов твърди, че „Чаленджър“ продава някои от най-големите активи в областта на недвижимите имоти в момента. Отказва повече подробности заради конфиденциалността на сделките. Двамата със съдружника си организират и финансиране за две бързо развиващи се компании.
Бизнесът е малък (последните актуални данни за компанията в Търговския регистър показват 100 хил. лв. приходи за 2016 г.), но дава възможност на Стефан Иванов да работи върху това, което иска. Той казва, че няма гарантиран доход всеки месец, понякога може да мине и цяла година без доходи. „Но когато направиш голяма сделка, удовлетворението е готово, а и възнаграждението е по-голямо. Избираш си върху кои сделки да се фокусираш… Можеш да си позволиш три месеца и половина да си в морето“, казва през смях Иванов.
Голяма сделка за „Чаленджър кепитъл мениджмънт“ например е консултирането на продажбата на Telus Tower, където се намира офисът на аутсорсинг компанията Telus. Офис сградата, която се намира до столичния булевард „Македония“, беше оценена на почти 79 млн. евро от гръцкия фонд NBG Pangea Real Estate Investment.
Иванов и неговият съдружник са консултанти и на BC Partners, чиято дъщерна компания United Group купи телекома Vivacom през 2019 г. за около 1.2 млрд. евро.
Името на компанията на Стефан Иванов кореспондира на начина му на живот. За себе си той казва, че харесва предизвикателствата, защото го зареждат с енергия да проучва и подготвя. И не става дума само за предизвикателства като ултрамаратона UTMB, в който Иванов е участвал на най-дългата дистанция (около 300 км и денивелация около 30 хил. м).
Той гледа на целия си живот като на низ от предизвикателства. Завършва училище в края на социализма и трябва да реши къде да продължи висшето си образование. Записва се да учи в новосъздадения Американски университет, но иска да продължи с магистратура в САЩ. „Спестяванията на семейството ми бяха 300 долара – спомня си Иванов. – Там таксите бяха от по 20 хил. долара на година и нагоре. Трябваше да намеря начин да си финансирам образованието.“
Кандидатства в общо 16 университета. В три от тях е приет със стипендия, което означава, че не трябва да мисли твърде много за пари. Той обаче иска да учи MBA в Cornell University. Приет е, но без стипендия. Затова се свързва с Дейвид БенДениъл, професор по предприемачество в университета. Предлага да му помогне в преподаването на курс по предприемачество и издаването на книга за международни сливания и изкупувания. Това, в комбинация с тегленето на заем, му помага да закрепи бюджета.
Докато е на студентските скамейки в Cornell, Стефан Иванов започва работа в борсовия оператор AMEX (където намира контакти чрез завършили университета студенти). На AMEX, която през 2003 г. беше купена от оператора на Нюйоркската фондова борса NYSE, се търгуват деривати върху акции. Там Иванов се запознава със сложните финансови инструменти и начините за набиране на капитал през борсата.
След като завършва магистърската програма в Cornell, Иванов започва работа в BNP Paribas, където се занимава наред с всичко друго и с търговия с деривати върху брейди облигации. „Ние създавахме дериватни ценни книги“, казва днес Иванов за времето, прекарано в BNP Paribas.
И тогава получава оферта от Citibank: една от най-големите инвестиционни банки в света. „Казаха ми: „Искаш ли да дойдеш в нашата глобална програма за мениджъри в развиващите се пазари? Ще те пратим в четири различни държави, в четири различни отдела на банката, за да се подготвиш… След няколко години ще станеш ръководител на банката в някое от подразделенията ни по света.“
През 1998 г. Иванов започва работа в Citibank: води проекти в Тунис, Сао Пауло, Лондон и Сеул, а след това в бразилското поделение на банката. Изкарва там до края на 2006 г., като през втората половина от престоя си е дясната ръка на главния изпълнителен директор.
Бизнесът е огромен. Компанията генерира приходи от порядъка на 1 млрд. долара годишно. Обстановката е много динамична, но и изтощаваща. „В Бразилия през няколко години има криза – казва Иванов. – Свиваш портфолиото, разрастваш портфолиото… беше като влакче в лунапарк.“
Затова през 2007 г. той с охота приема идеята да поеме българския бизнес на Citibank. В България банката се занимава с корпоративно банкиране и обслужва няколкостотин големи компании. Към края на 2006 г. клонът на Citibank има активи за 254 млн. лв. и годишна чиста печалба 1.27 млн. лв. според данните на БНБ.
Някои от икономическите показатели на България отчитат видим напредък по това време. БВП се повишава с 6% през 2006 г. Борсовите индекси растат с двуцифрени проценти, все повече българи започват да инвестират във взаимни фондове, а първичните публични предлагания започват да привличат голям инвеститорски интерес.
Иванов остава в Citibank до 2011 г. През всичките четири години под негово управление банката продължава да работи на печалба въпреки финансовата и икономическата криза и факта, че банковият сектор отчита загуби заради обезценените активи в портфейла си.
Но тогава Иванов решава, че е крайно време да започне да работи за себе си. Кризата отключва буря от регулации, които превръщат работата на банкерите в малък административен кошмар. „Стана много бюрократично – спомня си Иванов. – Прекарвахме повече време, търсейки разрешение за сделка. Повече време прекарвахме вътре в банката, отколкото с клиенти.“
Някъде по това време Иванов си дава сметка, че може да прави същото, което прави като банкер, но да работи за себе си. „Реших, че 13 години в Citi са достатъчно – казва той. – Този филм го бях гледал. Реших, че е добре да се отделя и да работя като независим предприемач.“
И го прави. През последните години работи през „Чаленджър кепитъл мениджмънт“ и няма планове да се връща в голяма корпорация. Като индивидуален инвеститор влага собствени средства в акции на компании, които са ликвидни и показват възможност за голям растеж. „Там човек дори и с малка инвестиция може да направи голяма възвръщаемост“, казва Иванов.
Синът му също иска да работи за себе си. Максим стана част от селекцията ни „30 под 30“ в категория „Спорт“ (и подкатегория „мореплавател“, стори ни се подходящо), но има още 12 години да го направи и в друг сектор. Завършва частното училище „Свети Георги“ и проявява интерес към инженерството и компютърните науки, но вижда бъдещето си като предприемач. „Със сигурност искам да правя бизнес. Не бих искал да работя в лаборатория, това е скучно за мен“, казва Максим.
Баща и син Иванови не планират засега други предизвикателства като преплаването на Атлантическия океан. Което не означава, че скоро няма да измислят нещо подобно. И двамата виждат предизвикателствата не само във физическата издръжливост, но и в начина, по който се изправяш пред света. „Човек израства извън зоната на комфорт – казва Стефан Иванов. – Когато те хвърлят на място, на което не си подготвен, човек се напряга повече. Това се случва там, където не си бил преди.“
