Емилиян Кадийски: учителят-предприемач, който променя с пример
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Един млад предприемач и програмист отскоро събира симпатиите на учениците от 10-и и 11-и клас в Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ във Враца. Емилиян Кадийски е съосновател на „Враца Софтуер общество“ и „Вола Софтуер“ и чрез примери учи децата как да успяват, като пораснат. Той е част от селекцията на Forbes България „30 под 30“ през 2017 г.
Привързаността му към учителската професия не е от тази година, а още от пролетта на 2011 г. Разхождайки се из Студентския град в София, Кадийски, тогава 24-годишен студент по информатика в Софийския университет, вижда плакат с надпис „Търсят се училищни лидери“. Нещо се пробужда у него – „точно завършвах магистратура и виждах доста проблеми в образованието, исках по някакъв начин да подобря средата“, и от раз решава да кандидатства за учител.
До този момент се е занимавал предимно с математика и информатика. Интересът му към числата е от дете, често решава задачи за удоволствие. Учи в Профилирана природоматематическа гимназия „Академик Иван Ценов“ в родната Враца. Там се среща с информатиката. „Харесваше ми, че можех да комбинирам логическо мислене от математиката с малко въображение и творчество“, разказва Кадийски.
В гимназията се занимава с програмиране и интересът му го отвежда в Техническия университет в София, в специалността „Информатика“.
Така стигаме до разходката в Студентския град и плаката за „Заедно в час“. Подборът е много сериозен, минават го едва 10% от кандидатите. Кадийски е сред тях – това е първата група, която влиза в училища за две години, като целта е нивото да бъде вдигнато до и над средното за страната. „Две интересни неща видях да стана даскал тогава. Едното беше възможността да опитам да направя нещо за образователната система, а „Заедно в час“ предлагаха конкретни стъпки и посока това да стане. Другото, което ме привлече, бе възможността лично да развия организационен опит, лидерски умения и възможност да работя с хора на всякаква възраст“, казва Кадийски.
Назначен е в столичната гимназия „Джон Атанасов“, където води часове по информационни технологии. „Джон“ не беше от типичните училища на „Заедно в час“, то си е елитна гимназия. Там предизвикателството беше да направя така, че учениците, които се справят добре, да се справят отлично на национално ниво. Да имаме ученици, които да участват на националния кръг от олимпиадата по информационни технологии“, казва Кадийски. Когато започва работа, колегите му казват, че задачата е трудна и нещо не се получава. „Аз успях. Когато приключваше двегодишната програма на „Заедно в час“, беше станало традиция да имаме участници на олимпиадата.“ Докато преподава, Кадийски работи и за софтуерна компания, където развива уменията си на програмист.
Окрилен от успеха, решава да пренесе натрупания опит в родния си град Враца. Среща се с ръководството на гимназията, която е завършил, и предлага услугите си. Оттам научава, че и друг бивш ученик наскоро е искал да води курсове в училището.
Кадийски се свързва с Теодор Костадинов, който е с шест години по-млад от него. Той също иска да направи нещо за родния си град. Към тях се присъединява и още един випускник на природоматематическата гимназия – Илиян Димов. „През 2013 г. тримата работехме в ИТ индустрията в София и виждахме какви добри възможности се откриват. В същото време, като се прибирахме във Враца, от пръв поглед ставаше ясно, че няма развитие, че нещата не са добре. Казахме си „трябва да направим нещо и да променим това“, спомня си Кадийски. „За ИТ компаниите няма значение дали екипът разработчици е в София или някъде другаде. Това ни беше идеята – да дадем възможност на врачани да влязат в тази сфера.“
Тримата стават съдружници и създават „Враца Софтуер общество“, за да развият дигиталната индустрия в северозападния град чрез обучения и събития за програмиране. Започват с един курс в математическата гимназия, която са завършили, а съвсем скоро правят още един, който е миксиран – за ученици и по-големи – работещи и безработни. Обучението е през уикендите и продължава три месеца. Интересът към смесения курс е доста голям. „Беше си истинско приключение. Попаднахме в ситуация, подобна на яйцето и кокошката. За да има желаещи за курса, трябва да има ИТ фирми, а няма фирми, защото няма хора с умения“, разказва с усмивка Кадийски.
Но предприемачите не губят надежда, решават да организират събитие, на което да обяснят за какво са тези курсове. „Като си в София, най-често имаш познати, които работят в ИТ сфера или виждаш компании, които се развиват, докато във Враца нямаше нищо в тази област. Ние предлагаме някакъв курс, ама е много неясно на хората за какво става дума. Първо, какво правят тези програмисти, второ, дори да го завърша този курс, каква ще ми е ползата от него.“
Събитието се провежда през есента на 2014 г. Интересът е голям – време е за мащабен курс по програмиране. Но отново проблем – трябва финансиране. Успяват да спечелят конкурса „Промяната“ на Нова телевизия с идеята си за развитие на врачанското общество. Осигуряват субсидия за 9-месечен курс, завършилите го ще имат възможност да започнат работа или стаж в града. Разделят курса на две специалности – програмиране с PHP (един от интернет езиците), която се води от Кадийски, а другата за уеб и мобилни приложения чрез java и android с лектор Теодор Костадинов.
Докато тече курсът, съоснователите на „Враца Софтуер общество“ се задействат да разрешат и другия проблем – липсата на ИТ компании в града. „Намерихме фирма – БГО Софтуер, чийто собственик е врачанин, дори имаха едно момче, което от града работеше от вкъщи за тях“, разказва Кадийски. Убеждават собственика да отвори офис. Моментът съвпада с приключването на курса по PHP и трима от завършилите го си намират добра работа. Но от другия курс не успяват да намерят работа за никого, което по думите на Кадийски е станало добре, тъй като е ускорило процеса на една друга негова и на партньорите му идея – да си създадат собствена софтуерна компания.
ВАЖНО Е ДА МОТИВИРАШ УЧЕНИЦИТЕ И ЧРЕЗ ПРИМЕРИ ДА ИМ ПОКАЖЕШ, ЧЕ С ДОСТАТЪЧНО УСИЛИЯ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ГОТИНИ НЕЩА, КАТО ПОРАСНАТ
„Имахме много талантлив курсист в групата за java – Тихомир Кръстев. По това време работеше в пещерата Леденика, но се разболя. Трябваше да напусне. Ние си казахме „на това момче трябва да му намерим работа“. Като няма подходяща фирма, създадохме собствена, назначихме Тихомир и започнахме да търсим проекти“, разказва Кадийски. В края на 2015 г. се ражда „Инвейтикс“ – аутсорсинг компания, която назначава служители от Враца. Тя работи или с краен клиент, на който изготвя софтуер и отговаря за целия проект, или предоставя специалисти на големи софтуерни компании.
Първите две години се оказват доста предизвикателни. „Нямахме опита да ръководим бизнес, а, от друга страна, екипът ни беше от младши специалисти, завършили нашите курсове. Трудно беше, но с всеки изминал ден, с всеки нов проект ставахме все по-добри и по-добри“, разказва Кадийски.
С натрупването на опит идват и по-големи поръчки. Големите софтуерни компании у нас вече ги търсят. Клиент им става и Световната банка, което е доста имиджово. За нея през 2018 г. изграждат smartagrisk.com – прототип на блокчейн базирана онлайн платформа за застраховки. От миналата година работят и с една от най-големите вериги пицарии в Италия, развиват и поддържат мобилното ѝ приложение. Кадийски не разкрива името ѝ поради конфиденциалност. Работят и със стартъпа bookamed, който решава проблема с намиране на специалисти за болници с фокус Великобритания.
Компанията укрепва и към края на 2019 г. приходите надхвърлят 200 хил. лв., а служителите са 10. Тогава собствениците решават да сменят името и „Инвейтикс“ става „Вола Софтуер“. „Искаме да е звучно и на български, и на английски, и да говори, че сме компания от Враца. Какъв по-добър символ от върха над нашия град – Вола.“
Както за повечето компании в софтуерната индустрия, 2020 г. се оказва успешна и за тях заради преминаването на много работещи в дигитална среда. Компанията затвори най-силната година от създаването ѝ, със 100% ръст на приходите спрямо 2019 г. Въпреки пандемията не е намалявала заплатите или работното време, дори част от служителите имат увеличение на доходите.
Не толкова оптимистична е картината във „Враца Софтуер общество“, където курсовете вече са платени, а заради пандемията има по-малко кандидати да учат програмиране. „От 2017 г. вървим към устойчива организация, тоест да не се нуждаем от дарения и финансиране по програми. Можехме да го постигнем единствено с такси“, казва Кадийски, но допълва, че и те не са достатъчни, за да покриват разходите, затова организират и събития, с които да попълнят дупките.
„Предизвикателствата са големи, но съм убеден, че ще успеем да създадем общество. Вече има три софтуерни компании във Враца и всяка година хора започват работа.“
Кадийски е започнал следващата стъпка. Връща се в училище да преподава. „Разказвам на учениците за успешни компании, срещам ги със собствениците им, които им говорят за своя път, за успехите си. Това мотивира децата и чрез примери им показва, че ако полагат достатъчно усилия, може, като пораснат, да успеят да правят готини неща, проекти, компании. Начинът да изградиш едно успешно общество е, като започнеш с грижите за него още от най-ранна възраст на децата.“
ВИСОКА ОЦЕНКА
Американската платформа за оценки и отзиви „Клъч“ обяви врачанската фирма „Вола Софтуер“ като лидер в техния годишен списък за най-силно препоръчани софтуерни компании в България и Източна Европа за 2020. Класацията се съставя на базата на ревютата, поставени на компаниите, които са регистрирани в платформата. Всяка фирма е групирана в една от четирите категории въз основа на техните специфични услуги и след това е сортирана според техния ранг в платформата. Със средно 5/5 звезди от общо 15 оценки, „Вола Софтуер“ е на 3-та позиция за разработка на уеб приложения и на 4-та позиция за мобилни приложения. Освен това българската компания е класирана и в топ 1000 от всички регистрирани в платформата независимо от сферата.
