Парадокс на „Москвича“
Практиката показва, че когато оценяваме дали да продължим един закъсал проект, взимаме предвид какво сме инвестирали в него до момента – пари, време, усилия и пр. Например, при вече похарчени 1000 лева, лесно се съгласяваме да “инвестираме” още 100, дори при много малка вероятност за успех.
Ако същите 100 лева ги обмислим при нулева позиция, т.е. не сме похарчили нищо до момента, тогава няма да ги “инвестираме”.
В детските ми спомени пред блока винаги имаше поне един комшия, който лежи под своя „Москвич“ и нещо ремонтира. Тези коли имаха и странното свойство да изпускат огромно количество масло. По петната на паркинга лесно можеше да се определи на кое място е имало такава. Но това е друга история.
И ако по времето на соца това беше разбираемо, то в ранните години на демокрацията вече изглеждаше странно. Но много собственици на това ретро возило не се отказаха от него години наред. То не върви много, повече лежим под него пред блока, ама частите са евтини. Трябват ни само още 30-40 лв. за ремонт. Е, пак няма да стане прилична кола, а може и изобщо да не тръгне, ама това са “само” 30 лв. С труда – 100, но трудът си е наш, какво да го оценяваме?
Ако някой ни предложи такъв автомобил, категорично няма да го купим! Даже няма да попитаме за цената. Но от нашия не се отказваме независимо от всичко.
Тук идеята е за проекта ‚Москвич“ в нашата днешна практика. Не е много качествен, но си е наш. Дали сме пари за него. Инвестирали сме време, нерви и усилия. Надявали сме се да ни донесе добри резултати. Има го и силно емоционалния момент – спомени, грижи, съвместни преживявания…
Имате ли „Москвичи“ сред Вашите бизнес проекти?
Как се справяте с тях?
Психолозите съветват да ги погледнем с „външен поглед“, т.е. отново, от нулата.
Бих ли се заел с този проект, ако ми го предложат сега?
Лесно е да се каже, но по-трудна е да се направи. Защото емоционалните връзки вече са налице и ни пречат.
Повечето мениджъри си признават, че основната причина да не го „разкарат“ навреме е фактът, че те самите са го подкрепили, избрали и/или участвали в него.
Друго възможно решение е да се привлекат нови, външни участници, които безпристрастно да оценят проекта. Важно е те да не са емоционално обвързани както с него, така и с досегашните му собственици. Бъдете внимателни – последното също може да повлияе на решението.
През годините съм споделял тази идея с много мениджъри и немалко от тях твърдят, че след това са успели значително да разчистят „гаража“. Както каза един: „Освободих си доста място на паркинга и сега ми е чистичко и подредено. А и разходите намаляха.“
Някои дори си създават модели, с които да разпознават неудачните варианти сред своите проекти, използвайки същата символика.
Например, ако от проекта тече много масло (има загуба на ресурси), значи е „Москвич“.
Тази концепция има и още едно приложение, за което не се бях замислял. Наскоро мениджър сподели следното:
„Мисля, че „Москвичи“ могат да се намерят не само сред проектите, но и сред служителите на една компания. Много е трудно да си признаят собствениците, че сред толкова много кандидати са избрали неподходящ и още толкова по-трудно им е да го уволнят. Продължават да влагат пари, нерви и ресурси, като често това може да принуди други колеги да напуснат.“
Знам, не е много етично да сравняваме някои хора със стари коли, но тук не става дума за възрастта на човека. И аз не съм първа младост.
Сред проблемните служители, попадащи в горната „М“ категория, може да има не само млади по възраст, но и пълни със съвременни технологии. Това, че е с автоматична скоростна кутия, подгряване на седалките и натъпкан с електроника, не го прави по-различен „автомобил“, ако ефектът от неговата дейност е еквивалентът на локвата от машинно масло, нали?
