Лидерски уроци от Australian Open
Преди година Елена Хинова – коуч и ментор на висш мениджмънт – прекара две седмици зад кулисите на Australian Open. С началото на турнира, в който участват българските звезди Цветана Пиронкова и Григор Димитров, ексклузивно за Forbes тя разказва за уроците, които е научила в Мелбърн.
Роджър Федерер беше първият, който нарече Australian Open Щастливия шлем. Връщайки се назад към седмиците, които прекарах зад кулисите на турнира в Мелбърн, се убеждавам, че има причина за това.
Усещането започва от самия град, който спокойно можем да наречем „европейски“. Той обединява различни емигрантски култури, а по широките му булеварди и малки калдъръмени алеи има много френски бистра и италиански кафенета. Мелбърн с основание твърди, че е световната спортна столица – освен на един от четирите турнира от Големия шлем градът е домакин на състезание от Формула 1, там е и най-големият стадион на открито в Южното полукълбо. Да не забравяме и домакинството на Олимпийските игри през 1956 г., които носят първото олимпийско злато на България.
Melbourne Park, спортният комплекс, който е домакин на Australian Open, е разположен на брега на река Яра, само на ръка разстояние от центъра на града. Именно там в началото на 2020 г. се съчетаха личната ми страст към тениса и професионалният ми интерес към спорта като метафора за успехите и предизвикателствата в живота.
Гигантско парти
В разгара на лятото всяко издание на Australian Open оставя незабравим аромат от преживяното. Мачовете се провеждат денем и нощем, както и концертите на открито, които се случват паралелно на дискретно разположени сцени. За всеки зрител има по нещо – гурме храна и винена феерия, бирена градина, семейна зона с възможности за безкрайни забавления за децата. И в допълнение на това гигантско парти на открито, отразяващо Австралия и нейните ценности, да не забравяме и тениса.
Още в първия ден на турнира миналата година имах привилегията да гледам Григор Димитров на живо.
Видях умелия му технически репертоар и силната му емоционалност, разкриващи защо той достигна до третото място в света и бе част от може би най-големия полуфинал в историята на Australian Open. В един епичен мач през 2017 г. той беше отстранен от Рафаел Надал. Разочарован, но не и обезсърчен, тогава Димитров използва тази загуба като трамплин, за да се завърне в България и в следващия си турнир да спечели София Оупън – със сигурност едно от най-добрите спортни събития, провеждани някога на Балканите. Тогава Димитров целуна корта пред семейството, приятелите и сънародниците си и моментът остана в спортната история на България.
Ако мога малко да се отклоня, по време на София Оупън през 2018 г. седях край корта, гледайки мач на двойки с участието на Васко Младенов, с когото работех професионално. В този момент срещнах моя партньор, австралиеца Пол Макнами, тогава директор на турнира в София. Бивш топ играч, достигнал 25-ото място на сингъл и световен номер 1 на двойки, Пол е бил главен изпълнителен директор и турнирен директор на Australian Open в продължение на дванадесет години. И вече може би се досещате как се озовах зад кулисите на Melbourne Park през 2020 г.
За съжаление, тогава Григор напусна турнира след изтощителен мач в пет сета във втория кръг. Беше толкова напрегнато, че през целия мач не смеех да стана от мястото си.
В момента той е отново в Мелбърн, готов да даде най-доброто от себе си, а ние ще му се радваме и ще съпреживяваме смелите му подвизи. Успех, Григор!
Аз самата не съм тенис специалист, а работя в областта на професионалния коучинг на висш мениджмънт. Преживяното по време на Australian Open, онези прозрения зад сцената ме вдъхновиха да споделя лидерските уроци, които научих в Мелбърн. Моят разказ е за живота отвъд успехите, за „вътрешната игра“ и за онова, което е отвъд тениса.
(текстът продължава на следващата страница)
