Пилотиране в “никога нормално”. Как да енергизираме компанията за иновации?
Ако 2020 ни научи на нещо, то е че трябва да сме по-гъвкави и иновативни – като лидери, участници в екипи и организации. И докато правилното въвеждане на методологии за иновации като дизайн мислене, скръм и сървис дизайн е основен елемент в устойчивото изграждане на гъвкавост и иновативност, то пилотните проекти са практичният начин една компания да е в крак с новото “никога нормално”. Стига да ги прави правилно.
Пилотен проект, или просто “пилот”, както често се нарича в бизнес жаргона, е широко разпространен термин, за който обаче всеки има собствена дефиниция.
В някои компании “пилотът” е добре планирано лансиране на нов продукт до лимитирана група потребители с цел измерване на определени критерии. За други, “пилотът” е време за неструктурирани експерименти с цел откриване на нови възможности (от англ. “play time”).
И докато тези крайни варианти безспорно имат своите ползи за компаниите, проблемът е, че те са прекалено скъпи, за да се приложат в цялата организация, и така вместо да помагат, те неволно ограничават жизненоважното изграждане на гъвкавост и иновативност в организацията.
Някъде по средата между скъпите пилотни проекти и неструктурираните експерименти, лежи дизайн спринтът. Той съчетава структурата на пилотния проект с креативността на “play time” и може да се практикува широко в организациите. Чрез него се създават нови продукти, услуги, дигитални платформи и кампании, спазвайки само няколко лесни принципа.
1. 50/50 – работа с потребители и работа в екип
Дизайн спринтът най-много се доближава до оригиналната дефиниция на пилотен експеримент в научните среди, откъдето изначално идва понятието “пилот” – дизайн на изследване в по-малък мащаб преди да се направи по-голямо. Именно затова проучвания като дълбочинни интервюта с потребители, онлайн въпросници и вътрешни интервюта с ключови служители са неизменна част от дизайн спринта, независимо дали целта е реорганизация на основния дигитален портал на компанията или лансиране на изцяло нов продукт.
Опитът ни в launchlabs от провеждането на над 500 спринта през годините показва, че около 50% от времето, прекарано в дизайн спринта, следва да е отделено за работа с потребителите. Всеки спринт е специфичен, но онлайн проучвания с 600-800 респондента, 20-40 интервюта и горе-долу толкова теста са почти задължителни. Останалите 50% са работа с екипа, концентрирана предимно във фазите за извеждане на прозрения и изработване на прототипи. Това помага на екипа да дефинира точно за коя потребителска група работи и да не губи време в създаване на излишни функционалности.
2. Без добронамерени компромиси
В края на миналата година работихме с млад екип в криейтив агенция, който иска да лансира иновативна инфлуенсърска платформа. Екипът беше стартирал по стандартния начин – с визия за проекта си. Проблемът? Визията приличаше на Франкенщайн – недодялан компромис между два лагера в екипа с разнопосочни идеи. Връщайки няколко стъпки назад, успяхме да проведем проучване, на база на което да изведем прозрения и да дефинираме конкретни персони и техните нужди, което естествено доведе до нова, изчистена визия.
Тази история не е уникална. 9 от 10 екипа имат разногласия за визията на продукта, по който работят, заради прескачане на фазата прозрения. По-големият проблем е, че постигат “компромис” и продължават напред с разработката му. Цената на този, иначе добронамерен компромис се удвоява, когато се окаже, че голяма част от функционалностите не се използват. В разговор, новоназначен Продуктов Директор в голяма финтех компания, ни сподели, че 40% от функционалностите на дигиталния им портфейл – един от ключовите продукти, за които трябва да отговаря, не се ползват. “Една година е правено грешното нещо, и сега още една година ще ни трябва да го пренаправим – това са две години загуба!”, бях неговите думи, с които описа ситуацията.
За съжаление и тази статистика не е рядкост. Между 40% и 60% от функционалностите, и дори цели продуктови идеи, отпадат след първоначалните проучвания и тестове, стига, разбира се, тези тестове да се направят. Откриването на този излишък, често само с един спринт, който трае няколко седмици, спестява средно две години работа.
3. В разнороден екип и с итерации
Целта на дизайн спринта е да намали риска в една изначално рискова ситуация – иновациите. Затова дизайн спринтовете се работят задължително в мултидисциплинарни екипи – с хора от различни отдели и с различен опит, които да допринесат със своята перспектива.
Намаляване на риска е причината и дизайн спринтовете да се повтарят. Но за да може всяка итерация да надгражда в правилната посока е важно още в първия спринт, екипът да се обедини от обща мисия за създаване на продукт по кройка на персоната, а не по собствената си криейтив визия или технически възможности. В противен случай рискът от грешни или излишни разработки само се увеличава.
Итерациите и смесените екипи в дизайн спринтовете осигуряват процес и среда, в която екипът намира общ дизайн език, екипният компромис естествено еволюира в критична еднопосочност и екипът става отговорен собственик на дизайна. Резултатът е смислена иновация – продукт, маркетинг стратегия и бизнес модел, които се мислят заедно, а не поотделно и носят ползи за компанията и нейните клиенти.
Но дизайн спринтът не е просто намаляване на риска или спестяване на време, а спасяване на морала в компанията. Защото това, което не осъзнаваме, е колко висока е наистина цената на екипния компромис – емоционалната цена на двугодишната работа по продукт, в който вярваш наполовина, не възприемаш като свой и трябва да преправяш преди да изпиташ удоволствието от това да си го завършил.
