Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
10 февруари 2021, 18:48

България през 2021 г.: какво възстановяване искаме

Лъчезар Богданов Автор

Пандемията и реакциите на правителствата безспорно удариха най-силно икономическите дейности, зависещи от общуване на големи групи хора „лице в лице“ и пътуванията – от авиацията, спорта и концертите до баровете и търговските центрове. Ако разгледаме данните за пролетта на 2020 г., виждаме отчетлив шок в потреблението.

Илюстрация: Envato Elements

Частично той е резултат от забраните в търговията, транспорта, услугите и развлеченията, но донякъде може да се обясни и с превантивното рязко ограничаване на разходите на домакинствата заради страх от неизвестното. Никак не беше случайно в тази среда, че фокусът на правителствените реакция в Европа и в България почти незабавно бе върху запазване на заетостта и доходите и възстановяване на доверието. Така или иначе, безработицата нарасна, но далеч не в мащаба от предходната криза – нито в еврозоната, нито в България.

Като че ли се създава все по-широк консенсус, в Европа и у нас, около разбирането, че най-силният двигател на очакваното възстановяване на растежа през 2021 г. ще е потреблението. Но някак се получава затворен кръг – хем го очакваме, хем се налага да го „стимулираме“. Разбирай – огромен фискален стимул за бизнеси и домакинства с цената на нараснали бюджетни дефицити и още дълг. И, да, на частното задлъжняване също се гледа с добро око – нали именно това целят ниските лихви, хората да купуват жилища, автомобили, мебели, дори почивки на кредит. На българска почва насърчаването на потреблението минава в по-малка степен през директни мерки за субсидии на бизнес и доходи на домакинствата, с голямото изключение на мярката 60/40.

Макроефект обаче ще има от повишаването на заплатите в обществения сектор и пенсиите, а още повече – от декларирания отказ от съкращения на персонала и други мерки, които създават несигурност за бъдещето на почти всички по време на икономическа криза. Накратко, съчетанието между по-голямо спокойствие за работното място и увеличение на заплатата, както и големият скок при ниските пенсии вероятно ще подкрепят силен ръст на потреблението през 2021 г.

На пръв поглед всичко сработва – по-високо вътрешно потребление се пренася в по-високи обороти и печалби в търговията, услугите, промишлеността и т.н. Съвсем по учебник голяма част от стимула, макар и с неизбежното нарастване на вноса, ще се пренесе в ръст на БВП. България има лукса да може да разхлаби бюджетната дисциплина поне за тази година – влязохме в кризата с много нисък държавен дълг и бюджетни излишъци, а домакинствата като цяло също не са много задлъжнели и при ниска безработица и растящи заплати и пенсии вероятно банките ще отпускат нови кредити. И така, краткосрочен стимул, който може да се финансира без съществен  риск за макростабилността, ще се прелее в по-висок растеж и ще ускори възстановяването след пандемията.

Аритметиката на националните сметки в рамките на година или две обаче пропуска една съществена характеристика на растеж, движен от потребление. Ако в икономиката постъпи еднократен стимул и той бъде похарчен, очевидно ще се създадат, доставят и потребят повече стоки и услуги. Но капацитетът за създаване на стойност не се променя, ако няма инвестиции – независимо дали говорим за физически капитал или внедряване на нови бизнес модели и технологии.

Растежът, разчитащ на стимул за потреблението, изисква нов стимул през следващата година, още стимул през по-следващата и така нататък – защото без икономиката да е разширила потенциала си чрез по-висока производителност и повече капитал няма откъде устойчиво да растат доходите. Ето защо, макар непосредственото възстановяване от срива логично да започва от доверието и сигурността на домакинствата за нормализиране на потреблението, за връщането към дългосрочна траектория на икономически просперитет е важно да видим висока инвестиционна активност в частния сектор.

Потребителите на IQOS по света са нараснали до близо 18 милиона през 2020 г., въпреки пандемията ДЗИ Животозастраховане ще придобие бизнеса на NN в България срещу 77.7 млн. евро

Свързани статии

„Затворихме“ 2020: дъното, втората зима и траекторията на икономиката през 2021 г.

Бизнес

„Затворихме“ 2020: дъното, втората зима и траекторията на икономиката през 2021 г.

chess-2730034_1280 (1)

Бизнес, Водещи новини

Отлагане на неизбежното или мост над пропастта?

Социалната политика на прага на икономическата криза

Бизнес

Социалната политика на прага на икономическата криза

Първи сняг и нов локдаун: стартовата позиция на икономиката

Бизнес

Първи сняг и нов локдаун: стартовата позиция на икономиката

Шест основания за изненадващо добра 2021 г.

Бизнес, Водещи новини

Шест основания за изненадващо добра 2021 г.

Национален план за възстановяване и устойчивост – какво трябва да се промени

Бизнес, Водещи новини

Национален план за възстановяване и устойчивост – какво трябва да се промени

Реклама

Избрано

отпреди 2 дни

Airate – невидимата промяна

отпреди 3 дни

Най-успешно финансираните български стартъпи на 2020

отпреди 4 дни

Това правят най-добрите ментори

отпреди 4 дни

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

22 февруари 2021, 11:44

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени