България през 2021 г.: какво възстановяване искаме
Пандемията и реакциите на правителствата безспорно удариха най-силно икономическите дейности, зависещи от общуване на големи групи хора „лице в лице“ и пътуванията – от авиацията, спорта и концертите до баровете и търговските центрове. Ако разгледаме данните за пролетта на 2020 г., виждаме отчетлив шок в потреблението.
Частично той е резултат от забраните в търговията, транспорта, услугите и развлеченията, но донякъде може да се обясни и с превантивното рязко ограничаване на разходите на домакинствата заради страх от неизвестното. Никак не беше случайно в тази среда, че фокусът на правителствените реакция в Европа и в България почти незабавно бе върху запазване на заетостта и доходите и възстановяване на доверието. Така или иначе, безработицата нарасна, но далеч не в мащаба от предходната криза – нито в еврозоната, нито в България.
Като че ли се създава все по-широк консенсус, в Европа и у нас, около разбирането, че най-силният двигател на очакваното възстановяване на растежа през 2021 г. ще е потреблението. Но някак се получава затворен кръг – хем го очакваме, хем се налага да го „стимулираме“. Разбирай – огромен фискален стимул за бизнеси и домакинства с цената на нараснали бюджетни дефицити и още дълг. И, да, на частното задлъжняване също се гледа с добро око – нали именно това целят ниските лихви, хората да купуват жилища, автомобили, мебели, дори почивки на кредит. На българска почва насърчаването на потреблението минава в по-малка степен през директни мерки за субсидии на бизнес и доходи на домакинствата, с голямото изключение на мярката 60/40.
Макроефект обаче ще има от повишаването на заплатите в обществения сектор и пенсиите, а още повече – от декларирания отказ от съкращения на персонала и други мерки, които създават несигурност за бъдещето на почти всички по време на икономическа криза. Накратко, съчетанието между по-голямо спокойствие за работното място и увеличение на заплатата, както и големият скок при ниските пенсии вероятно ще подкрепят силен ръст на потреблението през 2021 г.
На пръв поглед всичко сработва – по-високо вътрешно потребление се пренася в по-високи обороти и печалби в търговията, услугите, промишлеността и т.н. Съвсем по учебник голяма част от стимула, макар и с неизбежното нарастване на вноса, ще се пренесе в ръст на БВП. България има лукса да може да разхлаби бюджетната дисциплина поне за тази година – влязохме в кризата с много нисък държавен дълг и бюджетни излишъци, а домакинствата като цяло също не са много задлъжнели и при ниска безработица и растящи заплати и пенсии вероятно банките ще отпускат нови кредити. И така, краткосрочен стимул, който може да се финансира без съществен риск за макростабилността, ще се прелее в по-висок растеж и ще ускори възстановяването след пандемията.
Аритметиката на националните сметки в рамките на година или две обаче пропуска една съществена характеристика на растеж, движен от потребление. Ако в икономиката постъпи еднократен стимул и той бъде похарчен, очевидно ще се създадат, доставят и потребят повече стоки и услуги. Но капацитетът за създаване на стойност не се променя, ако няма инвестиции – независимо дали говорим за физически капитал или внедряване на нови бизнес модели и технологии.
Растежът, разчитащ на стимул за потреблението, изисква нов стимул през следващата година, още стимул през по-следващата и така нататък – защото без икономиката да е разширила потенциала си чрез по-висока производителност и повече капитал няма откъде устойчиво да растат доходите. Ето защо, макар непосредственото възстановяване от срива логично да започва от доверието и сигурността на домакинствата за нормализиране на потреблението, за връщането към дългосрочна траектория на икономически просперитет е важно да видим висока инвестиционна активност в частния сектор.
