Парадоксът на високата производителност
Автор
Две индустрии, широко дефинирани, са отговорни за около две трети от ръста на работни места в България през последните няколко години. Едната расте заедно с бърз ръст на средната производителност на едно работно място, другата – със значително по-бавен ръст на производителността. И двете са интересни за макроикономистите заради съществения принос към развитието на страната. Но моделите, по които се развиват, са фундаментално различни и тези различия вероятно са по-интересни от микроикономическа гледна точка.
ИТ и аутсорсинг индустрията в България, с всички условности на това обединяване на много различни икономически подотрасли, набъбна с около 34 000 работни места за последните пет години, за които има налични данни. В материалните производства особено важен беше ръстът на широко дефинирания сектор “мехатроника и аутомотив” (последният представен у нас с производството на части и компоненти за автомобили) – близо 17 000 работни места повече в сравнение с преди пет години – който компенсира голяма част от свиването на други производствени сектори. Най-интересната разликата между двата сектора е начинът, по който растат. Най-бързо растящият подотрасъл в производството – автокомпонентите, беше с една от най-бавните промени на средната производителност. Най-бързо растящият сектор в B2B сектора – ИТ, имаше една от най-бързо растящите производителности.
България се конкурира за едни и същи инвеститори с няколко страни в ЦИЕ и Балканите. И в двата сектора страната е сред бързо специализиращите инвестиционни дестинации. Но към главните конкуренти на България се офшорват процеси с по-висока добавена стойност, технологичност и степен на автоматизация. И в аутомотив, и в ИТ производителността на труда във Вишеградската четворка е около два пъти по-висока от България. Но в ИТ сектора, макар все още с едни от най-ниските средни разходи за труд в Европа, България не показва толкова големи разлики спрямо другите конкурентни дестинации, както в други индустрии.
Парадоксално е, че в България ИТ производителността расте с най-бързи темпове в ЕС, също така е с около три пъти по-висока спрямо средното за икономиката, но въпреки това специализацията в този сектор изглежда по-динамична в основни конкуренти като Румъния и Полша, но също така и в по-малките пазари на труда Хърватия и Сърбия. Това нямаше да е изненада, ако в другия бърз сектор, аутомотив, без да блести с най-бърза промяна на производителност, страната изпреварва всички по специализация освен Румъния (измерена през търговията с автомобилни компоненти, машини, битови уреди и др.).
Обяснения за това смело твърдение търсим във вероятно най-важния индикатор за секторна конкурентоспособност на страната – съотношението производителност към разходи за труд, което в ИТ и аутсорсинг е особено неблагоприятно за България сред конкурентите. Заплатите в конкурентните инвестиционни дестинации са по-високи, но и средната производителност на труда е значително по-висока. В мехатроника и аутомотив България е на едно от предните места в ЦИЕ според съотношението производителност към разходи за труд.
Предстоят интересни години и за двете индустрии в България, които ще преминат през структурни промени. В аутомотив индустрията ръстът на заплатите до преди пандемията изпреварваше ръста на производителността, което няма как да бъде дългосрочно поддържано. В ИТ сектора разходите за труд и производителност вървяха с близки темпове нагоре. Потвърди се и правило, което е отдавна известно и универсално приложимо към всяка индустрия – за устойчив бърз ръст на производителност е нужно да върви паралелен процес на голям оборот на работни места, голяма част от които в динамичната група на малките продуктово-развойни фирми.
