Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
11 февруари 2021, 17:36

Парадоксът на високата производителност

Георги Стоев

Автор

Две индустрии, широко дефинирани, са отговорни за около две трети от ръста на работни места в България през последните няколко години. Едната расте заедно с бърз ръст на средната производителност на едно работно място, другата – със значително по-бавен ръст на производителността. И двете са интересни за макроикономистите заради съществения принос към развитието на страната. Но моделите, по които се развиват, са фундаментално различни и тези различия вероятно са по-интересни от микроикономическа гледна точка.

Снимка: Envato Elements

ИТ и аутсорсинг индустрията в България, с всички условности на това обединяване на много различни икономически подотрасли, набъбна с около 34 000 работни места за последните пет години, за които има налични данни. В материалните производства особено важен беше ръстът на широко дефинирания сектор “мехатроника и аутомотив” (последният представен у нас с производството на части и компоненти за автомобили) – близо 17 000 работни места повече в сравнение с преди пет години – който компенсира голяма част от свиването на други производствени сектори. Най-интересната разликата между двата сектора е начинът, по който растат. Най-бързо растящият подотрасъл в производството – автокомпонентите, беше с една  от най-бавните промени на средната производителност. Най-бързо растящият сектор в B2B сектора – ИТ,  имаше една от най-бързо растящите производителности.

България се конкурира за едни и същи инвеститори с няколко страни в ЦИЕ и Балканите. И в двата сектора страната е сред бързо специализиращите инвестиционни дестинации. Но към главните конкуренти на България се офшорват процеси с по-висока добавена стойност, технологичност и степен на автоматизация. И в аутомотив, и в ИТ производителността на труда във Вишеградската четворка е около два пъти по-висока от България. Но в ИТ сектора, макар все още с едни от най-ниските средни разходи за труд в Европа, България не показва толкова големи разлики спрямо другите конкурентни дестинации, както в други индустрии.

Парадоксално е, че в България ИТ производителността расте с най-бързи темпове в ЕС, също така е с около три пъти по-висока спрямо средното за икономиката, но въпреки това специализацията в този сектор изглежда по-динамична в основни конкуренти като Румъния и Полша, но също така и в по-малките пазари на труда Хърватия и Сърбия. Това нямаше да е изненада, ако в другия бърз сектор, аутомотив, без да блести с най-бърза промяна на производителност, страната изпреварва всички по специализация освен Румъния (измерена през търговията с автомобилни компоненти, машини, битови уреди и др.).

Обяснения за това смело твърдение търсим във вероятно най-важния индикатор за секторна конкурентоспособност на страната – съотношението производителност към разходи за труд, което в ИТ и аутсорсинг е особено неблагоприятно за България сред конкурентите. Заплатите в конкурентните инвестиционни дестинации са по-високи, но и средната производителност на труда е значително по-висока. В мехатроника и аутомотив България е на едно от предните места в ЦИЕ според съотношението производителност към разходи за труд.

Предстоят интересни години и за двете индустрии в България, които ще преминат през структурни промени. В аутомотив индустрията ръстът на заплатите до преди пандемията изпреварваше ръста на производителността, което няма как да бъде дългосрочно поддържано. В ИТ сектора разходите за труд и производителност вървяха с близки темпове нагоре. Потвърди се и правило, което е отдавна известно и универсално приложимо към всяка индустрия – за устойчив бърз ръст на производителност е нужно да върви паралелен процес на голям оборот на работни места, голяма част от които в динамичната група на малките продуктово-развойни фирми.

ДЗИ Животозастраховане ще придобие бизнеса на NN в България срещу 77.7 млн. евро Марин Петров: Кариера като на кино

Свързани статии

Тесният пазар на високоплатени кадри

Бизнес, Водещи новини

Тесният пазар на високоплатени кадри

Двата типа отношение към несигурността

Бизнес, Водещи новини

Двата типа отношение към несигурността

Трудната задача на новата агенция за иновации

Бизнес, Водещи новини

Трудната задача на новата агенция за иновации

Сигурност с отворен код

Бизнес, Водещи новини

Сигурност с отворен код

chess-316657_1280

Бизнес, Водещи новини

Три смели мерки с истински ефект за икономиката

industry-2692459_1280

Бизнес, Водещи новини

Готови за следващото ниво

Реклама

Избрано

отпреди 2 дни

Airate – невидимата промяна

отпреди 3 дни

Най-успешно финансираните български стартъпи на 2020

отпреди 4 дни

Това правят най-добрите ментори

отпреди 4 дни

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

22 февруари 2021, 11:44

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени