Марин Петров: Кариера като на кино
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Годината е 1995. На голям екран излиза „Играта на играчките“ – анимация, която отваря нова страница в историята на киното. Това е първият пълнометражен филм, направен изцяло с компютри. Няколко месеца след дебюта му група български младежи го гледат. Сред тях е и 14-годишният Марин Петров. „Беше нещо невиждано. Дотогава имаше само анимации, рисувани на ръка. „Играта на играчките“ промени мисленето и мечтите ми“, спомня си днес Марин Петров – предприемач, художник и аниматор.
Срещаме се виртуално, в една утрин при поредния локдаун. Марин Петров е с буйна брада и дълга коса, с рокерска тениска. Около компютъра му се виждат статуетки на известни анимационни герои. Оказва се, че това са фигурки от филми, в чието създаване лично е участвал. Работил е в едно от най-големите студиа в света – Blue Sky Studios, като технически директор. Правил е визуалните ефекти в едни от най-любимите анимации на поколения зрители – „Ледена епоха“, „Рио“, „Бикът Фердинанд“.
Марин Петров е от Костенец, още от дете обича да рисува и старателно се упражнява. Като тийнейджър се запалва и по компютрите. Спомня си, че бил от първите в малкия град, които имали компютър вкъщи – повече от година е събирал от закуски, за да си го купи. Заедно с приятели създават нещо като малка компютърна общност, в която четат много и се обучават един друг. Развива добра компютърна грамотност, а споменатата в началото анимация „Играта на играчките“ го праща в друга посока – създаването на триизмерни проекти. Трудно му е най-вече заради липсата на софтуер. Но негов приятел открива „3D Studio Max“ за DOS и талантът на Марин Петров започва да се проявява. Умело съчетава рисуването с новите технологии и не след дълго се появяват първите завършени 3D модели. Следващите години надгражда значително уменията си с много четене, експерименти и безсънни часове пред компютъра.
Завършва гимназия в Костенец и доста неочаквано за всичките си приятели се записва да учи в академията на МВР в Симеоново. „Не знам откъде ми хрумна да ставам следовател, но тогава исках да работя това“, разказва той. С всяка изминала година все повече осъзнава, че тази професия не е за него, и на третата напуска. „Тотално се бях объркал. Това, за което учех, нямаше нищо общо с мен.“ Но после се оказва, че желанието да разследва е важна част от живота му.
Напускайки академията, Марин Петров решава да се върне към това, което владее най-добре – рисуването и компютрите. Кандидатства за работа като 3D аниматор в World Wide Effect, старото име на Nu Boyana Film Studios. По онова време специалисти с неговия профил в България няма много и веднага е назначен. „Винаги съм приемал правенето на 3D проекти като хоби, никога не съм мислил, че ще изкарвам пари от него“, казва Петров.
Постепенно разбира, че е по-добър в техническата част и визуалните ефекти, чуждестранни продукции го забелязват и го наемат. „На година изработвах визуалните ефекти на три-четири филма. Натрупах сериозен опит“, казва той. Името му присъства в заглавия като „Рамбо“, „Недосегаемите“, „Конан Варварина“.
Но той иска да работи по анимационни филми, при това при най-добрите. По това време, 2007 г., се открива позиция за аниматор в Blue Sky Studios – огромно американско студио, което вече е на върха на славата си с „Ледена епоха“. Решава да кандидатства, трябва да представи кратък филм, който показва работата на аниматора. Марин Петров сглобява набързо кратко клипче със своите проекти и го изпраща на американското студио. Отговорът идва бързо. „Съжаляваме, но нямаме място засега.“
Отказът не отчайва Марин Петров, напротив, за пръв път след полицейската академия събужда следователя в него. Започва да търси причината и решава да изпрати своята видеопрезентация на гурута в анимационната индустрия. „Пишех им: ето с това кандидатствах, можете ли да ми помогнете и да ми кажете защо не ме одобриха. Интересно е, че хора, за които си мислиш, че са недосегаеми, са много достъпни и ти отговарят веднага. Получих много рецензии и съвети“, спомня си той.
Разбира, че трябва да се маркетира добре, да показва най-стойностните си работи. „А аз бях набутал всякакви неща.“
Създава много професионален клип и две години след първоначалния отказ Blue Sky Studios го наема за технически директор. Марин Петров със съпругата си Краси каца в Ню Йорк, по думите му „да превземе света“. „Попаднахме в съвсем различна и динамична среда, без близки и приятели.“
Първите седмици му е трудно с адаптацията, но работата в студиото бързо го вдига на крака. Още в началото заедно с четирима колеги е включен в мащабен проект – да променят цялостната ригер система на Blue Sky Studios – иначе казано, начина на управление на анимационен персонаж с помощта на компютър. „Скелетната структура на всички герои в студиото беше много бавна. Все едно да хванеш самия герой, да започнеш да го анимираш и да разбереш, че той е толкова тежък, че само те бави в процеса на анимация. Целта беше да ги забързаме.“ Отнема им година и половина, но успяват. Преправят всички технически процеси, които се случват в сървъра, за да излезе героят готов за анимация на Blue Sky Studios. Тестват ги във филма „Тайната на горските пазители“ (на английски Epic). Оказва се, че работата, която са свършили, е много добра, и днес, десет години по-късно, анимациите на студиото се правят по начина, изработен от Марин Петров и колегите му.
УМЕНИЯТА МУ ПРАВЯТ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ Е ВКЛЮЧЕН В ПРАВЕНЕТО НА ВИЗУАЛНИТЕ ЕФЕКТИ ВЪВ ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ НА BLUE SKY STUDIOS,
сред които „Ледена епоха“ и „Рио“, а в „Бикът Фердинанд“ е ръководител на отдела за визуални ефекти.
С новите отговорности Марин Петров започва все повече да ръководи хора и по-малко да твори. Започва отново да разследва, задава си въпроса дали той е причината, или има нещо сбъркано в мениджмънта. Внимателно разглежда процесите в студиото, проучва каква е организацията в сектора. „Установих, че това е телевизор, а не дърво, тоест ние сме го измислили като хора, а не се е родило от само себе си. Ако ние искаме да правим бизнес, по-скоро ще изберем други методи. Няма да са същите като на почти всички компании – с пирамидална структура, където някой на върха казва какво да се прави и то отива надолу да се изпълнява.“
Сблъсквайки се с тромавия мениджмънт в Blue Sky Studios, Марин Петров започва да търси компании в неговия бранш, които не работят по този начин. „Намерих няколко, които преди доста години са пробвали друг вариант на управление. Те са практикували самоорганизация, в която екипите са автономни, с плоска вместо йерархична структура, обяснява Петров. Идеята на тези организации е, че хората, които са най-близо до проблема, сами го решават, няма човек, който да им казва как да го направят.“
Запленен от тази идея, Марин Петров започва да събира съмишленици – хора, които искат сами да решават възникващите казуси. И през 2016 г. решава да изостави бляскавата си кариера, с големите финансови облаги и да се опита да направи собствен бизнес, който да е самоорганизиращ се. Привлича няколко колеги от Blue Skies Studios и заедно основават Hack and Paint – студио за игри с виртуална реалност (VR Gaming). „Тогава тази технология навлизаше и вярвахме, че има голямо бъдеще“, казва Марин Петров.
В новото си битие на предприемач той трябва да се върне в България – с напускането на анимационното студио автоматично му е прекратена американската работна виза. „Бяхме десетина души в различни краища на света и се справяхме добре.“
Събират инвестиции от трима бизнес ангели и започват да създават игра, която представлява голям свят, в който влизаш и развиваш герой. Идеята е първоначално да направят демо, с което да впечатлят някой голям рисков фонд, който да им отпусне инвестиция. Ентусиазираният екип започва да твори, измисля герои, история, но в процеса на работа се сблъсква с много проблеми – недостатъчно развита технология, а и се оказва, че вестибуларният апарат на човека не може да възприема движението във виртуалния свят. Но един е основен – светът не е готов за VR. „През 2018 г. демото на играта ни беше готово, но се оказа, че никой не инвестира в подобна технология. Всички смятаха, че няма бъдеще и потребители. Пазарът не беше узрял тогава, сега е малко по-добре, но си остава малък“, казва Марин Петров. Налага се да закрият Hack and Paint.
След този драматичен обрат аниматорът изпада в дупка. Самообвинява се, че е загубил близо две години от живота на партньорите и служителите си, инвестициите на бизнес ангелите и всичките си спестявания. Следващите няколко месеца са доста тежки, но изплува благодарение на книгите за стоицизма – философия, според която трябва да разграничиш нещата, върху които имаш пряк контрол, от останалите. Започва да се връща назад и разбира, че в историята си Hack and Paint е постигнала нещо много важно – работещ модел на самоорганизация. „Реално всеки беше мениджър. Всеки имаше правото да реши проблем, пред който е изправен. И без тежък процес реално нещата се случваха. Фалитът ни до голяма степен не зависеше от нас, просто не бяхме уцелили подходящия момент.“
Но както често се случва в живота, след всяка затворена врата се отваря нова. Така става и при Марин Петров. За да работят добре помежду си, колегите в Hack and Paint създават програма за колаборация между артисти в облачно пространство, която наричат RGBNotes. Можеш да качиш видео, анимация, снимка и друг да ти даде обратна връзка от всяка точка на света. „Оказа се, че на пазара няма нищо подобно, а много студиа се нуждаят от подобна услуга“, разказва Марин Петров. Създават компания и започват да продават софтуера. Бързо натрупват сериозна клиентска база, главно от анимационни студиа и училища, които преподават анимация.
Не след дълго продуктът им е забелязан от Nimble Collective, стартъп от Силициевата долина, основан от кадри на DreamWorks Animation. Идеята на тяхната компания е да осигурят възможност на клиентите да използват специализирани програми в облачно пространство, да създадат работен файл, върху който впоследствие да работи някой друг. „Единственото нещо, което нямаха в цялата система, беше някакъв вид инструмент за обратна връзка, какъвто даваше RGBNotes. И много им липсваше.“
Американците правят предложение за придобиване на RGBNotes. Марин Петров обяснява, че първоначално не приемат сериозно офертата, тъй като искат да се развиват самостоятелно. „Те обаче бяха много настоятелни.“ В крайна сметка в средата на 2019 г. RGBNotes се слива с Nimble Collective, като параметрите по сделката са конфиденциални. Но Петров обяснява, че едно от условията е било той и партньорите му да имат дял от съвместното дружество. Така американският стартъп става един от най-добрите в сферата и привлича погледа на Amazon, който купува съвместното дружество и в момента двата продукта са част от Amazon Cloud Solution.
След тази авантюра, която Марин Петров описва като сценарий от филм за Силициевата долина, се озовал на кръстопът. „Трябваше да избера дали отново да стана част от пирамидална корпорация, при това каква, Amazon, или да се занимавам с нещо друго.“ Верен на разбиранията си, той избира второто.
В момента е част от дигиталния кооператив Camplight, който прави софтуерни аутсорсинг проекти главно в здравеопазването и възобновяемата енергия. „Гледаме да работим неща, които на нас ни се струват смислени“, казва Марин Петров и обяснява, че структурата на компанията е изцяло самоорганизираща се.
Питам какво мисли да прави занапред, дали ще се занимава с анимация, Марин Петров отговаря философски. „Промених си мисленето. Преди си поставях ясни цели и си казвах „това ще направя и ще следвам тази посока“. Сега гледам да не се фокусирам в една точка, а в различни. Взирайки се в една посока, човек пропуска някои неща, които се случват около него, които всъщност се оказват важните. Живея в момента, а не в бъдещето. Днес съм тук, утре другаде.“
