Марин Петров: Кариера като на кино

Годината е 1995. На голям екран излиза „Играта на играчките“ – анимация, която от­варя нова страница в историята на киното. Това е първият пълно­метражен филм, направен изцяло с компютри. Няколко месеца след дебюта му група български младе­жи го гледат. Сред тях е и 14-го­дишният Марин Петров. „Беше нещо невиждано. Дотогава имаше само анимации, рисувани на ръка. „Играта на играчките“ промени мисленето и мечтите ми“, спом­ня си днес Марин Петров – пред­приемач, художник и аниматор.

Срещаме се виртуално, в една утрин при поредния локдаун. Марин Петров е с буйна брада и дълга коса, с рокерска тениска. Около ком­пютъра му се виждат статуетки на из­вестни анимационни герои. Оказва се, че това са фигурки от филми, в чието съз­даване лично е участвал. Работил е в едно от най-големите студиа в света – Blue Sky Studios, като технически директор. Правил е визуалните ефекти в едни от най-любими­те анимации на поколения зрители – „Леде­на епоха“, „Рио“, „Бикът Фердинанд“.

Марин Петров е от Костенец, още от дете обича да рисува и старателно се уп­ражнява. Като тийнейджър се запалва и по компютрите. Спомня си, че бил от първи­те в малкия град, които имали компютър вкъщи – повече от година е събирал от за­куски, за да си го купи. Заедно с приятели създават нещо като малка компютърна общност, в която четат много и се обуча­ват един друг. Развива добра компютърна грамотност, а споменатата в началото анимация „Играта на играчките“ го праща в друга посока – създаването на триизмер­ни проекти. Трудно му е най-вече заради липсата на софтуер. Но негов приятел от­крива „3D Studio Max“ за DOS и талантът на Марин Петров започва да се проявява. Умело съчетава рисуването с новите тех­нологии и не след дълго се появяват пър­вите завършени 3D модели. Следващите години надгражда значително уменията си с много четене, експерименти и безсънни часове пред компютъра.

Завършва гимназия в Костенец и доста неочаквано за всичките си приятели се за­писва да учи в академията на МВР в Симе­оново. „Не знам откъде ми хрумна да ста­вам следовател, но тогава исках да работя това“, разказва той. С всяка изминала годи­на все повече осъзнава, че тази професия не е за него, и на третата напуска. „Тотално се бях объркал. Това, за което учех, нямаше нищо общо с мен.“ Но после се оказва, че желанието да разследва е важна част от живота му.

Напускайки академията, Марин Петров решава да се върне към това, което вла­дее най-добре – рисуването и компютрите. Кандидатства за работа като 3D анима­тор в World Wide Effect, старото име на Nu Boyana Film Studios. По онова време спе­циалисти с неговия профил в България няма много и веднага е назначен. „Винаги съм приемал правенето на 3D проекти като хоби, никога не съм мислил, че ще изкарвам пари от него“, казва Петров.

Постепенно разбира, че е по-добър в техническата част и визуалните ефекти, чуждестранни продукции го забелязват и го наемат. „На година изработвах визуалните ефекти на три-четири филма. Натрупах сериозен опит“, казва той. Името му при­съства в заглавия като „Рамбо“, „Недосега­емите“, „Конан Варварина“.

Но той иска да работи по анимационни филми, при това при най-добрите. По това време, 2007 г., се открива позиция за анима­тор в Blue Sky Studios – огромно американско студио, което вече е на върха на славата си с „Ледена епоха“. Решава да кандидатства, трябва да представи кратък филм, който показва работата на аниматора. Марин Петров сглобява набързо кратко клипче със своите проекти и го изпраща на американ­ското студио. Отговорът идва бързо. „Съ­жаляваме, но нямаме място засега.“

Отказът не отчайва Марин Петров, напротив, за пръв път след полицейската академия събужда следователя в него. За­почва да търси причината и решава да из­прати своята видеопрезентация на гурута в анимационната индустрия. „Пишех им: ето с това кандидатствах, можете ли да ми помогнете и да ми кажете защо не ме одобриха. Интересно е, че хора, за които си мислиш, че са недосегаеми, са много дос­тъпни и ти отговарят веднага. Получих много рецензии и съвети“, спомня си той.

Разбира, че трябва да се маркетира добре, да показва най-стойностните си работи. „А аз бях набутал всякакви неща.“

Създава много професионален клип и две години след първоначалния отказ Blue Sky Studios го наема за технически директор. Марин Петров със съпругата си Краси каца в Ню Йорк, по думите му „да превземе света“. „Попаднахме в съвсем различна и динамична среда, без близки и приятели.“

Първите седмици му е трудно с адап­тацията, но работата в студиото бързо го вдига на крака. Още в началото заед­но с четирима колеги е включен в мащабен проект – да променят цялостната ригер система на Blue Sky Studios – иначе казано, начина на управление на анимационен персо­наж с помощта на компютър. „Скелетна­та структура на всички герои в студиото беше много бавна. Все едно да хванеш самия герой, да започнеш да го анимираш и да раз­береш, че той е толкова тежък, че само те бави в процеса на анимация. Целта беше да ги забързаме.“ Отнема им година и половина, но успяват. Преправят всички технически процеси, които се случват в сървъра, за да излезе героят готов за анимация на Blue Sky Studios. Тестват ги във филма „Тайната на горските пазители“ (на английски Epic). Оказва се, че работата, която са свършили, е много добра, и днес, десет години по-късно, анимациите на студиото се правят по начина, изработен от Марин Петров и колегите му.

УМЕНИЯТА МУ ПРАВЯТ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ И ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ Е ВКЛЮЧЕН В ПРАВЕНЕТО НА ВИЗУАЛНИТЕ ЕФЕКТИ ВЪВ ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ НА BLUE SKY STUDIOS,

сред които „Ледена епоха“ и „Рио“, а в „Бикът Фердинанд“ е ръководител на отдела за визуални ефекти.

С новите отговорности Марин Петров започва все повече да ръководи хора и по-малко да твори. Започва отново да разследва, задава си въпроса дали той е причината, или има нещо сбъркано в мениджмънта. Внимателно разглежда процесите в студиото, проучва каква е организацията в сектора. „Установих, че това е телевизор, а не дърво, тоест ние сме го измислили като хора, а не се е родило от само себе си. Ако ние искаме да правим бизнес, по-скоро ще изберем други методи. Няма да са същите като на почти всички компании – с пирамидална структура, където някой на върха казва какво да се прави и то отива надолу да се изпълнява.“

Сблъсквайки се с тромавия мениджмънт в Blue Sky Studios, Марин Петров започва да търси компании в неговия бранш, които не работят по този начин. „Намерих няколко, които преди доста години са пробвали друг вариант на управление. Те са практикували самоорганизация, в която екипите са автономни, с плоска вместо йерархична структура, обяснява Петров. Идеята на тези организации е, че хората, които са най-близо до проблема, сами го решават, няма човек, който да им казва как да го направят.“

Запленен от тази идея, Марин Петров започва да събира съмишленици – хора, които искат сами да решават възникващите казуси. И през 2016 г. решава да изостави бляскавата си кариера, с големите финансови облаги и да се опита да направи собствен бизнес, който да е самоорганизиращ се. Привлича няколко колеги от Blue Skies Studios и заедно основават Hack and Paint – студио за игри с виртуална реалност (VR Gaming). „Тогава тази технология навлизаше и вярвахме, че има голямо бъдеще“, казва Марин Петров.

В новото си битие на предприемач той трябва да се върне в България – с напускането на анимационното студио автоматично му е прекратена американската работна виза. „Бяхме десетина души в различни краища на света и се справяхме добре.“

Събират инвестиции от трима бизнес ангели и започват да създават игра, която представлява голям свят, в който влизаш и развиваш герой. Идеята е първоначално да направят демо, с което да впечатлят някой голям рисков фонд, който да им отпусне инвестиция. Ентусиазираният екип започва да твори, измисля герои, история, но в процеса на работа се сблъсква с много проблеми – недостатъчно развита технология, а и се оказва, че вестибуларният апа­рат на човека не може да възприема дви­жението във виртуалния свят. Но един е основен – светът не е готов за VR. „През 2018 г. демото на играта ни беше готово, но се оказа, че никой не инвестира в по­добна технология. Всички смятаха, че няма бъдеще и потребители. Пазарът не беше узрял тогава, сега е малко по-добре, но си остава малък“, казва Марин Петров. Налага се да закрият Hack and Paint.

След този драматичен обрат анимато­рът изпада в дупка. Самообвинява се, че е загубил близо две години от живота на партньорите и служителите си, инвести­циите на бизнес ангелите и всичките си спестявания. Следващите няколко месеца са доста тежки, но изплува благодарение на книгите за стоицизма – философия, спо­ред която трябва да разграничиш нещата, върху които имаш пряк контрол, от оста­налите. Започва да се връща назад и раз­бира, че в историята си Hack and Paint е постигнала нещо много важно – работещ модел на самоорганизация. „Реално всеки беше мениджър. Всеки имаше правото да реши проблем, пред който е изправен. И без тежък процес реално нещата се случваха. Фалитът ни до голяма степен не зависеше от нас, просто не бяхме уцелили подходя­щия момент.“

Но както често се случва в живота, след всяка затворена врата се отваря нова. Така става и при Марин Петров. За да работят добре помежду си, колегите в Hack and Paint създават програма за колаборация между артисти в облачно пространство, която наричат RGBNotes. Можеш да качиш видео, анимация, снимка и друг да ти даде обратна връзка от всяка точка на света. „Оказа се, че на пазара няма нищо подобно, а много студиа се нуждаят от подобна услуга“, раз­казва Марин Петров. Създават компания и започват да продават софтуера. Бързо натрупват сериозна клиентска база, главно от анимационни студиа и училища, които преподават анимация.

Не след дълго продуктът им е забелязан от Nimble Collective, стартъп от Силициева­та долина, основан от кадри на DreamWorks Animation. Идеята на тяхната компания е да осигурят възможност на клиентите да използват специализирани програми в об­лачно пространство, да създадат работен файл, върху който впоследствие да работи някой друг. „Единственото нещо, което ня­маха в цялата система, беше някакъв вид инструмент за обратна връзка, какъвто даваше RGBNotes. И много им липсваше.“

Американците правят предложение за придобиване на RGBNotes. Марин Петров обяснява, че първоначално не приемат сери­озно офертата, тъй като искат да се раз­виват самостоятелно. „Те обаче бяха много настоятелни.“ В крайна сметка в средата на 2019 г. RGBNotes се слива с Nimble Collective, като параметрите по сделката са конфи­денциални. Но Петров обяснява, че едно от условията е било той и партньорите му да имат дял от съвместното дружество. Така американският стартъп става един от най-добрите в сферата и привлича погледа на Amazon, който купува съвместното дру­жество и в момента двата продукта са част от Amazon Cloud Solution.

След тази авантюра, която Марин Пет­ров описва като сценарий от филм за Си­лициевата долина, се озовал на кръстопът. „Трябваше да избера дали отново да стана част от пирамидална корпорация, при това каква, Amazon, или да се занимавам с нещо друго.“ Верен на разбиранията си, той изби­ра второто.

В момента е част от дигиталния кооператив Camplight, който прави софту­ерни аутсорсинг проекти главно в здра­веопазването и възобновяемата енергия. „Гледаме да работим неща, които на нас ни се струват смислени“, казва Марин Петров и обяснява, че структурата на компанията е изцяло самоорганизираща се.

Питам какво мисли да прави занапред, дали ще се занимава с анимация, Марин Петров отговаря философски. „Промених си мисленето. Преди си поставях ясни цели и си казвах „това ще направя и ще следвам тази посока“. Сега гледам да не се фокуси­рам в една точка, а в различни. Взирайки се в една посока, човек пропуска някои неща, които се случват около него, които всъщ­ност се оказват важните. Живея в момен­та, а не в бъдещето. Днес съм тук, утре другаде.“