Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
Close Menu
Close Cart
16 февруари 2021, 12:18

Кислород за бизнеса

Елеонора Тарандова редактор във Forbes

Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.

Пазарите за медицинска апаратура са все така вяли, както в началото на корона кризата миналата пролет, но Георги Петков, изпълнителният директор на „БТЛ индъстрийз“, изглежда по-скоро въодушевен, отколкото притеснен.

Изпълнителният директор на „БТЛ индъстрийз“ Георги Петков гледа на кризата като на моментно състояние и няма никакво намерение да спира инвестициите
Снимка: Димитър Яков

Докато повечето компании в сектора свиват разходите си, той прави първа копка на фабрика за 21 млн. лв. в центъра на Пловдив. С това сбъдва голямото си желание да събере на едно място производството, логистичния център и помощния завод за металообработка, както и повече да не плаща наем за сгради. Освен това е оптимист по природа: „Кризата е моментно състояние и нямаме никакво намерение да спрем инвестициите. Купихме стара фабрика, срутихме я и през февруари 2021 г. строежът започва“, казва Петков.

В Пловдив е съсредоточено цялото производство на чешката компания BTL Industries, която е eдин от големите световни производители на медицинско оборудване за кардиологията, физиотерапията и естетичната медицина. За да устои на кризата, Георги Петков преформатира производството и сега фабриката бълва по 150 хил. маски с висока защита за медиците и стотици вентилатори за обдишване в зависимост от поръчките. Шестте поточни линии за маски, в които са вложени 3 млн. евро, работят денонощно с персонал на три смени. Тази промяна действа като кислород за бизнеса на компанията.

Решението да се инвестира в ново производство идва през пролетта на 2020 г., след като компанията губи 70% от поръчките заради кризата, причинена от COVID-19. „Нашите пазари изчезнаха буквално за няколко месеца. Хората рядко ходят на лекар, само в краен случай, което предизвика голям спад в поръчките. Това направо ни разклати“, казва Петков. Той е част от висшия мениджмънт на групата – петима души, които се събират по спешност, за да обсъдят какъв нов продукт с бърза възвръщаемост може да задържи компанията на повърхността. Всеобщото мнение е, че трябва да е свързан с нужните в пандемия маски и вентилатори. Заедно отчитат риска, че през есента вирусът може да е отшумял и да няма нужда от маски, но смятат, че само по този начин могат да запазят работата на 2000 души работници, инженери, разработчици и търговци, пръснати в 55 офиса по света.

Още през април развойният център в Прага, който е най-големият от петте, създадени от BTL, се фокусира само в разработването на маски и вентилатори, като прехвърля всички останали проекти на колегите си в България. Точно по това време американски производители на вентилатори отварят протоколите си публично, а големи европейски компании за маски обявяват, че са готови да помагат на всеки с ноу-хау. BTL не е единствената компания, която се пренастройва за производство на маски. Всички търсят качествен материал, което създава дефицит, а и става все по-сложно да се тестват 100 мостри в задръстени от клиенти сертифицирани лаборатории. „Напъвахме на много места с връзки и познанства и успяхме с помощта на български аташета“, обяснява Петков.

Производството на маски стартира през август 2020 г., а вентилаторите – през сеп­тември. Първия месец няма нито една по­ръчка, което предизвиква шок в менидж­мънта, но никой не мисли да спира линиите, защото 360 служители в Пловдив ще оста­нат без работа. В това време търговците се борят за държавни поръчки за попълване на резерви в европейските страни и започ­ват да печелят все повече клиенти. Заяв­ки има с месеци напред, само че здравната обстановка в града се влошава и в начало­то на декември „БТЛ индъстрийз“ дарява на пловдивските болници 100 хил. маски и 15 апарата за обдишване за общо 1 млн. лв., предвидени за други места по света.

Решението е лично на собственика на BTL Industries Ян Вилд, „човек с голямо сърце, който не обича публичност“. Поради тази причина Петков умишлено не спомена­ва името му, но то е вписано в регистрация­та на компанията в България. Петков казва, че Вилд „живее под наем, играе мач в събота и неделя с приятелите от квартала, деца­та му ходят в обикновено училище и държи животът му да си остане нормален, както през 90-те“.

Вилд е инженер, който още като сту­дент създава апарат за електротерапия в един гараж в Прага през 1993 г. и има къс­мет да хване вълната, в която центрове­те за рехабилитация в Чехия подменят обо­рудването си. През 1998 г. той купува една канадска компания за апаратура в кардио­логията и слага основите на своята мулти­национална компания. След време поверява управлението на висшия мениджмънт. Геор­ги Петков се среща с него през 2004 г. по време на обучение в Прага. Тъкмо е започ­нал временна работа за шест месеца, до­като мине предварителните изпити за док­торантура по индустриален мениджмънт и реинженеринг в Масачузетския технологи­чен институт (MIT). Спечелил е стипендия и се вълнува, че ще може да срещне Майкъл Хамър, американски инженер и автор, извес­тен като един от основателите на теория­та за управление на реинженеринга на бизнес процеси, който по това време е професор по компютърни науки в MIT.

Само че животът му взема обрат. Петков, който до това време е бил търговски директор на компания за стоки за бита и е управлявал  офис на транспортна компания, е 12-ият служител в малкия цех на BTL в Пловдив. Той заминава за два месеца на обучение в офиса на BTL в Прага, разположен в малка къща сред природата. Колегите там са ис­тински непринудени, което страшно му до­пада.

Снимка: Димитър Яков

Още първия уикенд прекарва с тях в пла­нината, наслаждава се на лагерен огън, на дискотеката в селото, хапва тартар биф­тек и играе на джаги, а те му казват, че собственикът е луд фен на „Спарта“ и ако отиде при него с фланелката на легендарния Поборски, която току-що си е купил, кариер­ното му развитие е гарантирано. Срещата с Ян Вилд не минава според очакванията му. Като го вижда така пременен, лицето на този „лъчезарен човек“ пребледнява. Държи се резервирано. По-късно Петков разбира, че колегите са му спретнали номер и че шефът е фен на „Славия“, Прага, кръвния враг на „Спарта“. „Идваше ми да те изхвърля и да те уволня“, му казва Ян Вилд вечерта, кога­то всички се събират на по бира.

Положителните емоции в Прага карат Георги Петков да забрави за докторанту­рата в САЩ и той се отдава изцяло на работата в компанията. Освен в логисти­ката той започва да помага в производство­то, търговията и счетоводството. Казва, че е търговец по душа и счетоводител от гимназията. Разкрива и дарбата си да рабо­ти с хора, като вкарва онази непринуденост в отношенията, с която го пленява еки­път в Прага. Когато поема ръководството на „БТЛ индъстрийз“ през 2009 г., въвежда гъвкаво работно време, което е „рядкост в сферата на производството, но е много важно за хората“.

През 2006 г. с наближаването на датата България да стане равноправен член на ЕС чешката компания прехвърля голяма част от производството си в Пловдив, като по пози начин решава проблем с намирането на кадри в Чехия. В Прага остава прототип­ното производство в развойния център, а в България серийното.

От Георги Петков се очаква да направи структура за серийно производство, което за него е сложна задача, първо, защото се случва за пръв път в живота му и, второ, защото компанията майка няма разработен модел. В същото време развойният център в Прага бълва продукти, обемите растат, а той дори не е инженер. По негови думи сглобяването на медицинска апаратура е като сглобяването на компютър – искат се едно работно място, няколко инструмента, екран да се гледа схемата и много обучения на персонала, който иска да му е топло, при­ятно, да има кафе, вода, светлина и въздух.

Най-важното, казва той, е да намериш правилните хора, които не се притесняват да вземат решение и да грешат. Първите 200 души наема лично. На един от рожде­ните си дни, които по традиция празнува с всички в компанията, получава подарък кутия, пълна с изписани на хартия впечат­ления от първата среща на всеки с него. По­ловината истории са от интервюта. Тази близост с хората и политиката му на про­зрачност за всичко, което се случва в ком­панията, сплотявят и мобилизират екипа в трудни моменти.

Има такъв пример от 2009 г., когато BTL печели голям търг в Мексико за специфичен модел ЕКГ, от който се продават не пове­че от 70 броя на година. За производството му има само двама посветени. От разгово­ра с търговците в Латинска Америка Пет­ков разбира, че се искат 370 броя в срок от два месеца, което е направо стряскащо. Ако отговори, че няма да стане, „би било пагуб­но за компанията – търговците се опит­ват да продадат нещо, а производството не се справя“. Той събира целия екип с призи­ва „дайте да го направим“: „Два месеца не спахме, молихме се на компании да ни про­изведат материали и успяхме да доставим ЕКГ на 370 болници в Мексико. Това няма как да се случи в една формална среда.“ След този случай той прави система за гъвкаво производство с възможност капацитетът да се разтяга с 200–300% за кратко време. Тази нова организация дава увереност на търговците да „скачат нависоко“.

Когато BTL за пръв път влиза в САЩ с уреди за естетична медицина, Петков знае, че Америка е голям пазар, но няма идея какво го чака. Първата поръчка е за количество, планирано да се постигне за пет години:

МИСЛЕХМЕ СИ, ЧЕ ВЕЧЕ СМЕ ГОЛЯМА КОМПАНИЯ, НО УСТАНОВИХМЕ, ЧЕ НИ ЗАЛИВАТ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА РАСТЕМ.

Последните пет години преди 2020 г. обемите растат с по 30%, а през 2019 г. приходите надхвърлят 244 млн. лв.

Бързите ръстове обаче „хич не са здравословни“. Свързани са с много стрес и напрежение и се работи „на предела на въз­можностите“. Всяка година нови 70 души влизат в производството – ръ­ководството обещава, че следващата ще е по-спокойна, а става още по-натоварено. Петков въвежда ускорена програма за бързо развитие на млади мениджъри и инженери в тим лидери, които да направят по-равно­мерна работата. Негова е идеята компани­ята да има собствен завод за металообра­ботка в Пловдив, с което решава проблема с частите. Медицинска апаратура не се про­извежда в милиони бройки, както частите за автомобили, и BTL, независимо че е голяма компания, не е толкова интересен клиент за големите производители на метални елемен­ти.

Снимка: Димитър Яков

Освен това развойните центрове имат нужда от бърза доставка на частите за про­тотипите на новите продукти. Развойна дейност е силата на BTL.

През 2000 г. компанията прави удар с „първия в света“ апарат за физиотерапия с изправен дисплей. Въвежда свързани модули, като клиентът може да купи първо ултразвук, после да си поръча магнитен генератор и да го сложи в едно тяло. Новите висо­котехнологични интензивни машини значи­телно съкращават времето за възстановя­ване след травми. „Там нямаме конкуренция – казва Петков. – Всички големи футболни клубове ги използват за своите играчи.“ В пандемията първият европейски център за рехабилитация на пациенти след COVID-19, открит в Полша, използва технологията BTL Super Inductive System да повиши намале­ния им дихателен капацитет.

Иновациите извеждат напред BTL в ес­тетичната медицина. В края на 2020 г. тър­сенето за апарати за естетична медици­на „хвръква в небесата“. Това е секторът с най-голям спад в кризата, тъй като хората се лишават първо от луксозните услуги, но идва повратна точка. Заявките идват от САЩ, където кризата е най-тежка, а в заво­да се шегуват, че американците са си казали: като ще мрем, да мрем красиви.

При този развой на нещата компанията смело лансира нов апарат от най-висок клас за оформяне на тяло – комбинация от радио­честота, ултразвук и високоинтензивен маг­нит. Стимулира мускулите да се съкратят 20 хил. пъти за 30 мин., а радиочестотата вдига температурата на мазнините, които се стопяват. Струва 150 хил. долара и е „без аналог“. Петков очаква финалната версия на няколко нови продукта за физиотерапия и в кардиологията, които ще влязат в серий­но производство през 2021. „Когато кризата свърши, ще сме готови да продължим още по-силни“, казва той.

Краят на бисквитката За облекченията, свързани със социални придобивки

Свързани статии

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

Водещи новини, Иновации

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

Да намериш точния клиент

Бизнес

Да намериш точния клиент

Умният свят на „Ваиос“

Водещи новини, Иновации

Умният свят на „Ваиос“

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Бизнес, Водещи новини

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

Скрап милиардери

Бизнес

Скрап милиардери

Оригами революция

Водещи новини, Лайфстайл

Оригами революция

Реклама

Избрано

отпреди 19 часа

Това правят най-добрите ментори

отпреди 23 часа

Как Notolytix удвои приходите си въпреки пандемията

отпреди 3 дни

Умният свят на „Ваиос“

19 февруари 2021, 10:23

Как се изкарват милиони от милиардите на Безос

17 февруари 2021, 11:54

Биткойнът срещу цифрова валута на централната банка и какво означава това за инвеститорите

16 февруари 2021, 16:06

Успехът на другите. Как техники от импровизационния театър подобряват мотивацията на екипа?

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • FORBES 30 под 30
  • FORBES Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • Условия
    • Категории
    • Жури
    • Победители 2020

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2021 FORBES. Всички права запазени. © 2021 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени