Биткойнът срещу цифрова валута на централната банка и какво означава това за инвеститорите
От Вайнир Бхансали за Forbes
Марио Драги получи директно отлична оценка от Джанет Йелен, цитирана в интервю за Wall Street Journal: „Каквото и да е необходимо, ще влезе в аналите на историята на централното банкиране като най-важните интервенции някога. Трудно е да си представим къде бихме били без него“.
Всъщност един неизбран технократ със силата на печатарската преса зад гърба си сега влезе в историята като назначения, неизбран министър-председател на Италия. Йелън, създавайки своя собствена история, е първата жена министър на финансите на Съединените щати (което винаги е неизбрана позиция). Централните банки и централните банкери винаги са били политически институции с подземни политически амбиции и сега те са открили, че един пряк път до кормилото на страната е да се даде на избрани служители, които имат властта да ги назначават, каквото искат – кофи с безплатни пари под сега уважаваната практика на неограничен печат на пари.

Те имат световни икономики толкова зависими от силата да печатат пари, че по всяка вероятност ще започнат да контролират правителствата и техните политики, без да се налага да се гласува. Паричната политика окончателно преля във фискална и политическата философия и нейните последици, тъй като цените на активите и портфейлите са огромни. Отдръпнете се на Уолстрийт!
Съществува и конкуренция, готова да избухне между биткойн, „избраната“ цифрова валута на нейната мрежа от потребители, и „назначената“ цифрова валута, известна като CDBC (цифрова валута на централната банка), която вероятно ще бъде доста важна за инвеститорите.
За да вкараме читателите в контекста: само преди няколко години изглеждаше, че Италия ще трябва да се провали и като третата по големина икономика в Европа, събитие, което щеше да доведе до неизбежна имплозия на Европейския съюз. В реч Драги, тогавашният президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), каза на инвеститорите по целия свят, че ЕЦБ няма да позволи това да се случи, и обърна хода на историята.
Накратко, Драги убеди света, че централната банка притежава волята и способността да прави каквото си иска, въпреки възраженията на пестеливите германски членове на ЕЦБ – както по отношение на печатането на пари, изкупуването на активи и преразпределението на богатство. Актовете на Федералния резерв на САЩ през 2020 г. („пресичането на червените линии“ на Пауъл) и други са повторение на решимостта на Драги и убедиха екип от централни банкери до такава степен, че сега печатането на пари, отпускането на кредити и купуването на активите се счита не само за нормално, но и за очаквано. Открити са нови, херкулесови, вечни машини за движение с неоспорими сили и за да цитирам още веднъж Драги, „повярвайте ми“, те се използват.
ЕЦБ е изкупила множество от нетното предлагане както на държавни, така и на корпоративни облигации в Европа. Функционално банкрутиралите държави могат да издават облигации с отрицателна доходност и дори корпорации, които имат опция за неизпълнение, могат да продадат дълга си на ЕЦБ на цени, които означават определена загуба за ЕЦБ, ако се държат до падеж. Банките в Европа могат да вземат заеми с по-отрицателна доходност, отколкото загубата, която претърпяват при поставяне на резерви при отрицателна доходност в ЕЦБ, като по чудо превръщат две отрицателни в положителен ефект. Дигиталните валути на централната банка вероятно ще бъдат следващият лост за разширяване на обхвата на монопола на централната банка в джоба на всеки гражданин. Внимавайте с биткойните!
Това е малко повече от паричната политика, която тайно замества фискалната по пътя към преоформянето на политиката. В свят, плуващ в ликвидност, отрицателните доходи са начин за прехвърляне на богатство от притежателите (спестители), за да нямат (заемополучатели). Страни като Италия, които не са в състояние да решат фискалните и политическите си въпроси при най-добрите обстоятелства, бяха (и се) възнаграждават за бъркотията си от политиката на ЕЦБ, разработена от техния собствен Драги.
Ако Европа е семейство от държави, които са се ангажирали да се подкрепят взаимно в обозримо бъдеще, тези политика имат изключителен смисъл. В Съединените щати взимаме федерални данъчни приходи и ги разпределяме на нуждаещи се държави или щати, управлявани от политици, които знаят как да приберат храната вкъщи. За да продължи семейството да съществува в хармония, отговорният брат или сестра трябва да има желание и способност да подкрепя своенравното. В даден момент спестителите от Северна Европа ще се разбунтуват срещу този разгул. Дори и най-търпеливият член на семейството има ограничения, когато става въпрос за пренасочване на плодовете на труда към отпадъците. Напрежението със сигурност се натрупва. Но засега привидно свободното поколение богатство има малко противници.
За инвеститорите признаците са възможно най-ясни. Докато трае, печатането на пари вероятно ще се използва за решаване на всички проблеми. Нарастващите цени на активите могат да запазят собствениците на активи засега, а преразпределението на богатството може да зарадва нуждаещите се (и шумните). Досега това е постигнато предимно чрез закупуване на облигации от централните банки – повече облигации, отколкото се издават. Мнозина вярват, че ниските лихвени проценти ще осигурят ускоряваща се надпревара до дъното за всички фиатни валути. Който може да обезцени най-бързо, ще спечели в краткосрочен план, като доларът вероятно ще е крайният победител.
Освен принудените купувачи, аз вярвам, че собствениците на облигации могат да открият, че в дългосрочен план те са загубили най-много и са били използвани за жертвоприношение. И ако политическият климат се промени, пазарът на облигации трябва да внимава! Колко по-лесно ще стане упражняването на паричната политика като рамо на фискалната, ако търканията бъдат премахнати, като валутата на всяка земя стане чисто цифрова.
Виждайки неизбежността на този резултат, инвеститорите ще станат реални. Тези, които имат достъп до реални активи като злато, сребро, редки земни метали и дори биткойни ще се стремят да ги натрупват пред правителствата, застрашени от риска от масово изтегляне от фиатни валути, които може би ще ги заменят със собствени цифрови валути, както обмисля Индия. Забраните за частна криптовалута могат да бъдат скрити зад реториката, че криптовалутите са незаконни, тъй като улесняват незаконната дейност. Което ще даде на централните банки идеалното оправдание да намерят следващия метод за облагане на гражданите – цифровите валути на централната банка.
Когато това се случи, правителствата се надяват да могат да се потопят в дигиталния портфейл и да вземат това, което искат, когато поискат. В еволюиращата хегемония на неизбраните длъжностни лица, които разширяват границите на икономиката, парите и политиката, за интелигентните инвеститори е време да се изгради защита на портфейла срещу по-агресивни намеси и легализирана конфискация. И да, що се отнася до пазара на облигации, изглежда интервенциите на ЕЦБ са изпълнили целта си за преразпределение на богатството, въпреки че разходите са огромни за спестителите. Оттук нататък частните притежатели на облигации са сами.
Моето собствено предпочитание е да поддържам продължителността много кратка, да купувам истински неща, които скоро ще станат модерни отново, тъй като фиатната валута става по-забавна и да използвам нецентрални цифрови валути, докато те все още са легални – но тези дни могат да бъдат номерирани и да се превърнат в реликви от историята.
Текстът не е препоръка за инвестиционно решение