Скрап милиардери
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
На огромен 97-акров имот (около 393 декара) до железопътните линии и сервизите за автомобили в Източен Лонг Айлънд мотокари маневрират по внимателно подредената автоморга. И местят всичко – от остарели пикапи до почти чисто ново купе Lotus. Това не е обикновена морга – всичко се управлява електронно: шофьорите на мотокарите следват подробен график на таблетите си. Всяка кола има цифров код на предното стъкло, за да може да бъде разпозната дигитално, инвентаризирана и преместена в зоната за продажби. В едноетажната сграда отпред клиентите, купили кола онлайн, чакат да получат чисто новите си развалини, след като сканират QR код на телефоните си.
Този добре смазан рутинен процес се повтаря във всичките 243 автоморги, които Copart има в САЩ и останалата част на света. Публично търгуваната фирма от Далас е лидер на пазара за обработка и препродажба на коли за скрап – автомобили, които са достатъчно повредени, за да бъдат отписани от застрахователите. Тя изкарва парите си предимно от тях, но също така и от компании за коли под наем, дилъри на автомобили и частни лица, които искат да се отърват от своите развалини. Copart ги пуска на търгове онлайн – участват хора, които ще ги използват за части или ще ги оправят, за да ги препродадат в чужбина.
„Взехме относително неинтелигентна търговия, в която автомобилите се продаваха чрез устно наддаване, и я превърнахме в бизнес, който получава по 100 млрд. долара на година в наддавания и прави всичко онлайн“, хвали се изпълнителният директор на Copart, 51-годишният Арън Адаир-Джей. Разговорът ни е в Zoom и в него участва и основателят на компанията Уилис Дж. Джонсън (73-годишен), тъст на Адаир. „Няма нужда никой да идва в моргите ни, добавя Джонсън. Когато имам онлайн търг, няма значение дали има торнадо във Флорида.“
И бизнесът е печеливш: Copart записа 700 млн. долара печалба при 2.2 млрд. приходи от продажби за фискалната 2020 г., която завърши през юли, и увеличиха печалбите си с 18% спрямо миналата година въпреки пандемията. И Адаир, и Джонсън са вече милиардери благодарение на близо 150-процентовия ръст цената на акциите на Copart от 2019 г. насам. Forbes изчислява, че състоянието на Джонсън, който притежава дял от 6% от Copart, възлиза на 1.8 млрд. долара, а Адаир и неговите 4% са в основата на богатството му от 1.1 млрд. долара.
Противно на логиката, модерните технологии, които намаляват катастрофите, са добра новина за автоморгите. Да, lidar сензорите на предната броня, и системите за автопилот могат да намаляват катастрофите, но колите, които се вписват като неизползваеми, са в по-добро състояние и по-лесни за препродаване. И понеже високотехнологичните играчки в новите коли са скъпи, застрахователните компании все по-често ги пращат на бунището даже и след леки произшествия, които преди десетилетие биха били елементарни за поправяне.
„Ако се блъснете челно и имате автоматизирана система за управление, цената на поправката скача пет или шест пъти само за бронята със сензорите, казва Гари Престопино, анализатор в Чикагската инвестиционна банка Barrington Research. Вече има толкова много техника в колите, че цените не спират да се качват.“
Copart започва да оперира през 1982 г., когато Джонсън купува мажоритарен дял от малък оказион във Валехо, Калифорния. Роден в Клинтън, Оклахома, през 1947 г., той е мобилизиран във войната във Виетнам шест месеца след като завършва гимназия. Раняват го в битка и се връща в САЩ на 20. След кратък престой в магазин за хранителни стоки Safeway в Спокан, щата Вашингтон, се връща в Калифорния, където работи в автоморгата на баща си, преди да купи собствена в покрайнините на Сакраменто. Джонсън живее там в каравана заедно със съпругата си и трите им деца и прекарва следващите няколко години в разглобяване на коли и камиони. През 1982 г., купува оказиона във Валехо, проспериращ квартал в Залива на около 50 км североизточно от Сан Франциско, и започва да купува още оказиони из Северна Калифорния. Назначава Адаир, тогава само на 19, за мениджър през 1989 г.
През 1991 г. Джонсън решава да изведе бързо разрастващата си компания на борсата, след като прочита, че най-големият му конкурент, Insurance Auto Auctions (IAA), който продължава да е конкурент и днес, планира публично търгуване и започва да се чуди защо Copart да не направи същото. IPO- то идва три години по-късно и Джонсън изсипва приходите в покупката на още морги из цяла Америка.
Следващият пробив идва през 1998 г., когато Адаир, вече президент на Copart, революционно променя цялата индустрия, като организира първите онлайн търгове за автомобили, едва две години след стартирането на уебсайта на фирмата.
„Не можеше да видиш снимки на коли, когато купуваш новия си автомобил. Ние го направихме първи, разказва Адаир. Спомням си, че ме питаха „колко големи мислиш, че ще станат интернет наддаванията“, отговорих, че може би ще стигнат 10% от оборота ни. До 2003 г. станаха 100%.“
През същата година Адаир и Джонсън отварят моргите на Copart за купувачи от целия свят. През 2010 г. Джонсън слиза от позицията на изпълнителен директор и връчва волана на зет си, който води Copart в Бразилия, Европа и Близкия изток.
Международното присъствие в комбинация с технологичното предимство е това, което отличава компанията от IAA в сектора, в който двете компании са най-големите играчи, посочва анализаторът Крейг Кенисън от Baird. Шокиращо, IAA не възприема напълно виртуалните оказиони чак до 2015 г., 12 години след Copart.
Адаир обича да нарича Copart „устойчива на рецесии и на пандемии“. След финансовия срив през 2008 г. цената на автомобили втора ръка пада, което позволява на застрахователите по-лесно и евтино да отписват леко повредените автомобили. Така те пращат повече коли към моргите на Copart.
В началото на пандемията се случва обратното: по-малко хора карат автомобили, което води до намаляване на катастрофите, а застрахователите се отървават от по-малко коли. Copart започва да плаща повече за всяка, но по-високите цени носят повече пари от бизнеса с лесно поправими коли.
Автоморгите на Copart останаха отворени по време на локдауните, а фирмата не е уволнила нито един работник. Вместо това тегли 1.1 млрд. долара кредит, за да поднови оборудването си и да предостави нови онлайн услуги, включително виртуалните опашки с QR код в моргата в Лонг Айлънд.
„Има естествена защита на нашия бизнес и в двете посоки. Независимо дали цените се качват или падат, обемът компенсира, казва Адаир. Видяхме го по време на COVID. Генерирахме повече печалби, отколкото миналата година, защото колите се продават значително по-скъпо днес, отколкото през 2019 г.“
