Най-успешно финансираните български стартъпи на 2020
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Пандемията може и да е разклатила българската икономика, но за някои местни стартъпи годината беше повече от добра. Те успяха да наберат свежи пари от рискови инвеститори и по този начин да си подсигурят гориво за пътя си напред.
Forbes България публикува списък с българските стартъпи, които през 2020 г. успяха да привлекат най-големи инвестиции от инвестиционни фондове. Сред тях има компании за анализ на данни, разработчици на платежни инструменти, мобилни приложения и дори компания, която използва изкуствен интелект, за да отглежда ларви на мухи.
На глобално ниво рисковите инвестиции са се увеличили с 4% до 300 млрд. долара според данните на Crunchbase. Инвестициите в най-ранен стадий (т.нар. seed funding) се оценяват на едва 13.6 млрд. долара. Тези пари отиват на много малки порции в компании, които имат нужда от тях, за да започнат да реализират продукта си или да го валидират на пазара.
Мащабите на българския пазар са много малки, но през изминалата година не липсваха положителни новини. Освен успешните инвестиционни рундове от страна на стартъпите, в България заработиха и фондове като Vitosha Venture Partners, Innovation Capital или Sofia Angels Ventures. Те ще налеят нови пари в българската стартъп екосистема и ще дадат повече възможности на предприемачите да преследват и постигнат успеха
Nasekomo
4 млн.евро
Инвеститори: NV3, Morningside Hill, частни инвеститори
Създадена от Марк Болард, Ксавие Марсенак и съпругата му Олга, Nasekomo се опитва да монетизира чудовищния глад на ларвите на черната муха. Тези насекоми могат да ядат почти всичко: и то в огромни за размерите им количества. Освен че преработват органични отпадъци, по този начин ларвите се превръщат в ценен източник на протеин, от който след това се създават торове и храни за животни.
Съоснователите на Nasekomo стартират бизнеса през 2017 г. с ферма за ларви. Година по-късно компанията привлича 1 млн. евро от инвеститори. Първоначално Nasekomo се съсредоточава върху това да развъжда ларви и да произвежда от тях храни. Но в последствие основателите й осъзнават, че могат да продават ларвите на компании, които изхвърлят голямо количество органични отпадъци. По този начин клиентите им могат да се отърват от отпадъците и едновременно с това да печелят от последващата обработка на ларвите. Плановете на Nasekomo са през 2021 г. да привлече нов, по-значителен инвестиционен рунд.
Payhawk
3 млн. евро
Инвеститори: Earlybird Digital East Fund, TinyVC, частни инвеститори
Контролът на разходите, които служителите на една компания правят с фирмени банкови карти, е трудна работа. Много често ръководството разбира, че служителите са направили прекомерно големи разходи, когато вече е твърде късно. Съществува и проблема със събирането на фактури, осчетоводяването, въвеждането на данни, пазането на хартиен архив и т.н.
Payhawk се опитва да реши този проблем като издава фирмени банкови карти, които позволяват на компанията да контролира бюджетите и да намали времето, което счетоводителите губят, за да наблюдават фирмените разходи. Клиентите ѝ са основно малки и средни компании от различни европейски държави.
През 2020 г. Payhawk направи решителна крачка напред, откривайки свой офис в Берлин сключвайки стратегическo партньорство с Visa. Последното дава достъп на българския стартъп до повече клиенти чрез гиганта в картовите разплащания.
Payhawk е създадена от Христо Борисов и Бойко Караджов, бивши кадри на „Телерик“ (сега Progress България). С финансовата инжекция от 3 млн. евро двамата искат да развиват бизнеса в Германия.
Paynetics
2.45 млн. евро
Инвеститори: БАКБ, NV3, частни инвеститори
Paynetics е специфичен случай, тъй като има връзка с две други компании в този списък (Phyre и Phos). Зад трите дружества стоят Иво Георгиев и Валери Вълчев, който през 2012 г. изкупи бизнеса за потребителско кредитиране на Societe Generale “КредиБул“. В последствие двамата го развиха като компания за електронни пари. Общо трите стартъпа на Георгиев и Вълчев получиха почти 5 млн. евро в инвестиционен рунд, воден от NV3 и БАКБ. Тъй като формално всяко дружество получава различна сума, ги разглеждаме като отделни сделки.
Paynetics предлага на търговците продукти в сферата на електронните разплащания: от дигитални портфейли до софтуерни ПОС терминали и издаване на платежни карти.
Създадена от , тази финтех компания успя бързо да стъпи на пазарите в България и чужбина. През 2020 г. телекомът Vivacom избра именно технологията на Paynetics, за да приложи своя услуга за мобилен портфейл.
Големият пробив за Paynetics дойде през октомври същата година. Тогава компанията обяви, че купува част от британския бизнес на фалиралата германска компания Wirecard. По този начин Paynetics получи възможност да обслужи клиентите на Wirecard във Великобритания: един от най-големите европейски пазари за електронни разплащания.
EnduroSat
2.33 млн. евро
Инвеститори: Freigeist, Neo Ventures
През 2020 г. създадената от Райчо Райчев EnduroSat беше обявена за един от най-перспективните стартъпи в космическата индустрия в доклад на NASA. Историята на компанията може да се проследи до 2015 г., когато Райчев инкорпорира идеята си да предоставя на компаниите лесен достъп до космоса.
„Все повече съм убеден, че хората, които успяват, не са най умните и най интелигентните, а тези, които са най-упорити – казва Райчев. – Трябва да следваш визия и целите и винаги ще се сблъскваш с нечовешки проблеми.“
2021 г. ще е решаваща за развитието на EnduroSat. Българската компания ще изстреля първия си наносателит с комерсиална цел. Райчев очаква между 300 и 400 хил. Евро приход от всеки клиент, който реши да инсталира полезен товар на някои от сателитите на EnduroSat. Първият сателит на EnduroSat, който ще лети с търговска цел, ще носи поне 5 полезни товара на клиенти.
От 2018 г., когато активно навлиза на пазара, EnduroSat работи на печалба, което не е типично за компания, занимаваща се с развойна дейност: особено в космическата индустрия, където инвестициите са значителни.
Colibra
2млн. евро
Инвеститори: Аѕtrеrіоn Саріtаl, Еlеvеn Vеnturеѕ
Colibra успя да набере 2 млн. евро точно преди авиопревозвачите в Европа и по света да се озоват в перфектната буря. Colibra разработва приложение, което позволява на пътниците лесно да получат обезщетение в случай, че полетът им закъснее. Голяма част от обезщетенията за закъснели полети в ЕС не стигат до потребителите: основно защото те не знаят как или нямат нерви да си ги ги получат.
Българският стартъп започна да оперира през 2019 г. и обяви амбициите си да покрива целия ЕС до края на 2020 г., както и да стъпи на пазари като Канада или Турция, където броят на отложените полети също расте.
Създадена от Калоян Георгиев и Мирослав Запорожанов, Colibra обяви през 2020 г., че ще изплаща обезщетения в биткойн. Нещо повече: потребителите на приложението могат предварително да избират при какъв обменен курс на криптовалутата да получават обезщетението си, ако полетът им действително закъснее.
Bizportal
1.7 млн. евро
Инвеститори: Morningside Hill, частни инвеститори
Сигурно сте чували клишето, че данните са новия петрол. Bizportal се опитва да монетизира нарастващия интерес към данните за обществени поръчки и злоупотребата с държавни пари. Компанията предлага платформа, с която потребителите могат да се ровят из регистри за обществени поръчки и корпоративни данни. Това им дава по-добър поглед върху начина, по който правителствата разходват парите на данъкоплатците.
От технологията на Bizportal могат да се възползват както частни компании, така и кредитни агенции и инвестиционни фондове.
Bizportal започва да функционира през 2013 г. като портал, в който българските фирми могат да намерят актуална информация за обществени поръчки и грантове. Постепенно компанията започва да предлага нови функционалности, привличайки клиенти от чужбина. Днес почти целия оборот на Bizportal идва от клиенти зад граница. Тримата съоснователи Андрей Давидов, Владимир Кузмов и Мартин Цанов продължават да държат основната част от дяловете на Bizportal.
Phyre
1.55 млн. Евро
Инвеститори: NV3, БАКБ
Зад Phyre стоят Иво Георгиев и Валери Вълчев в комбинация с главния изпълнителен директор Константин Джелебов. Използвайки платежните услуги на Paynetics, Phyre превръща мобилния телефон в дигитален портфейл. Потребителят може да го използва подобно на банкова карта, доближавайки смартфона до ПОС терминала, за да плати сметката си.
Phyre има и опция за изпращане и получаване на пари, без за това да се дължи такса. С приложението могат да се организират програми за лоялност и получаване на отстъпки.
През 2020 г. Phyre сключи партньорство с Apple Pay. Така българският стартъп може да предлага мобилни плащания както на потребителите с Android, така и на тези с iPhone. През същата година Phyre стана и един от дигиталните портфейли, които работят в България с Google Pay, разплащателната система на интернет гиганта.
Phos
1.2 млн. евро
Инвеститори: NV3
Търговците имат нужда от ПОС терминал, ако искат да приемат плащания с банкови карти. Така поне беше преди ерата на смартфоните. После се появиха софтуерни и хардуерни продукти, които превръщат самите смартфони в ПОС терминал.
Българският опит в това отношение е Phos, който разработва софтуер, превръщащ смартфона в ПОС терминал. На търговецът му трябва единствено мобилно устройство с NFC чип.
„Ние създаваме история в момента, а няма стандарти – ние вървим преди тях и помагаме да бъдат създадени”, казва пред Forbes Иво Георгиев, един от съоснователите на Phos. Идеята да използваш смартфона като средство за приемане на плащания е атрактивна основно за малките търговци и куриери, за които разходите за поддръжка на ПОС терминал са твърде високи (или просто им е неудобно да носят устройството със себе си).
Други успешни примери
Значими инвестиции през 2020 г. привлякоха и компании, които са основани от българи, но централата и основната част от бизнеса се развива в чужбина.
Hyperscience
140 млн. долара
Инвеститори: Tiger Global Management, Bessemer Venture Partners
Hyperscience е основана от Красимир Маринов, Владимир Цанков и американеца Питър Бродски. Последният е стар познайник на родната стартъп сцена и владее български език почти до съвършенство.
Софтуерът на Hyperscience използва изкуствен интелект, за да дигитализира всякакви документи и въведен на ръка текст.
Ако се чудите кой има нужда от подобен продукт, помислете за бюрократичния ад, в който тънат редица държавни и частни институции. Макар светът бавно да върви към дигитализация, голяма част от документите все още са на хартиен носител. В институциите се създават цели отдели, чиято работа е да сортират и извличат съдържание от тези документи. Технологията на Hyperscience може да разчете написан с химикалка текст, или пък да въведе данните от поредната хартиена фактура в счетоводния софтуер. Това е огромно облекчение за администрацията; а и за бюджета на организацията.
През 2020 г. Hyperscience набра инвестиции за 140 млн. долара (един рунд за 80 и един за 60 млн. долара). Фирмата има офис в България, но централата ѝ се намира в Ню Йорк.
Leanplum
27 млн. долара
Инвеститори: Norwest Venture Partners, Shasta Ventures, Kleiner Perkins, Canaan, Launchub
Момчил Кюркчиев прекарва 5 години в Google, преди да създаде Leanplum. Освновният продукт на компанията позволява на онлайн търговците да персонализират съобщенията, които изпращат на своите клиенти. Това увеличава ефективността на маркетинговите канали и носи повече продажби.
Кюркчиев създава Leanplum заедно с Андрю Фърст, с когото се познават покрай работата си в Google. Основните бизнес операции са в САЩ, а българския офис на Leanplum, намиращ се в ЦУМ, е съсредоточена технологичната работа по продукта.
Досега компанията е набрала около 130 млн. Долара от инвеститори. През 2020 г. Джордж Гарик измести Кюркчиев като главен изпълнителен директор. Гарик е добре познато име в Силициевата долина и има десетилетия опит като управител на стартиращи компании.
Propy
Неизвестна сума
Инвеститори: Тим Дрейпър
Съоснователите на Propy Наталия Караянева и Деница Тюфлекчиева твърдят, че платформата улеснява значително процеса по покупката на имот: както за купувача, така и за продавача. Propy е базирана на блокчейн и сделките стават чрез смарт договори, като купувачите имат опция да платят в криптовалута или във фиатна валута.
През 2017 г. Propy набра над 15 млн. долара чрез продажбата на собствени токени. Последното голямо име, което прояви интерес към платформата, е серийният инвеститор Тим Дрейпър. Размерът на неговата инвестиция в компанията обаче не беше обявена.
Методология и източници
В списъка ни влизат стартъпи, които са набрали инвестиции за поне 1 млн. евро през 2020 г. и чийто мениджмънт и основна част от екипа са позиционирани в България. Класацията не включва сделки по сливане и придобиване, както и от други видове финансирания като набиране на капитал през борсата или организиране на ICO. Изключили сме и инвестиционни рундове, които са били договорени през 2020 г., но са били обявени през 2021 г. Като източници сме използвали публично обявена информация за инвестициите, данни от Crunchbase и Търговския регистър. Списъкът не претендира за изчерпателност – екипът на Forbes ще се радва на обратна връзка и допълнения по него.
